Р Е Ш Е Н И Е
№ 187 07.10.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско дело № 564 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод исковата молбата на Д.Г.Д. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** /Адвокатска кантора „П.А.”/ против В.А.Д. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес за връчване
на съдебни книжа: гр.С. З., кв.”Ж., ул.”И. К. В.”, бл.*, вх.*, ап.**, ет.*.
В исковата молба се сочи, че страните са сключили граждански брак на
08.01.2009г., който е втори по ред и за двамата съпрузи. От брака си нямат родени
деца. Ищецът твърди, че през цялото време на брака си живеели в жилището на
родителите му, находящо се в гр.Стара Загора. Всичко в отношенията им било
нормално, докато на 06.03.2016г. ответницата си заминала без да предупреди
съпруга си по никакъв начин. В последствие ищецът разбрал, че съпругата му
имала извънбрачна връзка с друг мъж и отишла да живее при него в гр.Бургас.
Сочи се, че от момента на раздялата им до настоящият момент страните не са се
виждали и дори не са говорили по телефона. И двамата имали нови партньори в
живота. Според ищеца, бракът му с ответницата е само формален и напълно
изпразнен от съдържание.
Горното е мотивирало
правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да
прекрати брака му с ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и
на двамата съпрузи. Сочи, че по време на бракане са придобивали движимо и
недвижимо имущество. Моли бившото им семейно жилище, находящо се в гр.Стара
Загора, ул.”Хрищян Войвода” № 1, ет.5, ап.18, собственост на родителите му да
бъде предоставено на него. След прекратяване на брака, ищецът желае ответницата
да възстанови предбрачното си фамилно име и да се именува В.А. Иванова. Няма
претенции за заплащане на издръжка от съпругата му. Представя писмени
доказателства. Прави искане за допускане на двама свидетели при условията на
довеждане, които да установят дълбокото и непоправимо разстройство на брачните
отношения между страните. Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски. С оглед запазване на добрите отношения, ищцата изразява съгласие за
прекратяване на брака със споразумение.
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата не е депозирала отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът Д.Д. се явява лично и
с процесуалния си представител и поддържа предявените от него искове. Заявява
категоричното си желание за прекратяване на брака си с ответницата, без да съда
да се произнася по вината за разтрогване на брака. Ангажира гласни
доказателства.
Ответницата В.Д. не се явява в съдебно заседание
и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Процесуалният
представител на ищеца депозира писмен отговор от ответницата след изтичане на
срока за това, в който същата изразява съгласие с претенциите на ищеца,
изложени в исковата молба.
Исковата молба е допустима, подадена е от лице,
което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и
съдържа необходимите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид
исканията на страните, събраният по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните по делото са съпрузи, чийто брак е
сключен с Акт № 0001 от 08.01.2009г. на Община Стара Загора /вж.Удостоверение
за сключен граждански брак – л.5/. От брака си нямат родени деца.
Изнесените в исковата молба фактически
обстоятелства се потвърждават от показанията на водените от ищеца свидетели
Христо Стойков и Атанас Пашов, без родство със страните по делото. Същите
установяват пред съда, че са приятели на ищеца и познават съпругата му В. от
преди 5-6 години, когато двамата дошли да работят в с.Равда. За ответницата
сочат, че не са я виждали от повече от три години. Сочат, че същата живеела в
Германия с друг мъж и не поддържала никакви отношения с ищеца.
Предвид събраните по делото доказателства
настоящата инстанция намира, че са налице данни за настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака между страните, поради продължилата
фактическа раздяла помежду им. Бракът е останал да съществува само формално,
без да осъществява социалното си предназначение. Между съпрузите е прекъсната
всякаква духовна и физическа връзка. С оглед на това, съдът намира за
основателен предявения от ищеца Д.Д. иск за прекратяване на сключения между него
и ответницата В.Д. граждански брак.
Предвид направеното от процесуалния представител на ищеца оттегляне на искането
му съдът да се произнесе по въпроса за вината за разтрогването на брака, то на основание разпоредбата
на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С исковата молба, ищецът е направил искане за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С. З., ул.“Х. В.“
№ *, ет.*, ап.**, собственост на родителите му, на него. Предвид наличието на
данни по делото, че ответницата понастоящем живее в Германия и изразеното от
същата съгласие с ищцовите претенции, съдът намира искането на ищеца за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено.
По искането на ищеца за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ответницата след прекратяване на брака, съдът като
взе предвид изразеното съгласие от същата, намира искането също за основателно,
поради което счита, че следва да бъде уважено.
На основание Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, съдът определя окончателна държавна
такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева, от които 25 лева внесени от ищеца
при завеждане на исковата молба, а останалите 25 /двадесет и пет/ лева, с оглед
резултата по делото, следва да бъдат възложени по равно на всяка една от
страните.
Предвид изхода
на делото и на основание чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноски между страните не се дължат.
Мотивиран от горното, Несебърският районен
съд
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА сключеният с Акт № 0001
от 08.01.2009г. на Община Стара Загора граждански брак между Д.Г.Д. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** /Адвокатска кантора „П.А.”/ и В.А.Д. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес за връчване на
съдебни книжа: гр.С. З., кв.”Ж., ул.”И. К. В.”, бл.*, вх.*, ап.**, ет.*,
поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в гр.С.
З., ул.“Х. В.“ № *, ет.*, ап.**, на ищеца Д.Г.Д..
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно
име на ответницата – ИВАНОВА.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
/Адвокатска кантора „П.А.”/ да
заплати по сметка на Районен съд-гр.Несебър сумата в размер на 12,50
лева /дванадесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща допълнителна държавна такса за решаване на
делото.
ОСЪЖДА В.А.Д. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес за връчване
на съдебни книжа: гр.С. З., кв.”Ж., ул.”И. К. В.”, бл.*, вх.*, ап.**, ет.* да заплати по сметка на Районен
съд-гр.Несебър сумата в размер на 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща допълнителна
държавна такса за решаване на делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: