РЕШЕНИЕ
№ 9916
гр. София, 10.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. К.А
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20231110101551 по описа за 2023 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката М. Д. Г. твърди, че ответникът И. П. С. е неин бивш фактически
съжител, от когото има дете П. И.ов С., род. ****г. На 28.12.2022 г. ответникът, под
претекст, че иска да види детето, дошъл пиян в жилището й, крещял и чупил покъщнината и
отказвал да си тръгне. На 29.12.2022 г. ответникът направил регистрация на молителката в
сайтове за запознанства с неприлично съдържание, а на 30.12.2022 г. около 21:00 часа пиян
дошъл в жилището на молителката, като видял, че детето не е там, започнал да буйства, да
чупи покъщнина и опитал да заключи молителката. Твърди и други актове на домашно
насилие, вън от процесуално-преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Моли за издаване на
заповед за защита от домашно насилие по отношение на молителката. Претендира разноски.
Ответникът И. П. С. оспорва като неоснователна молбата за защита. Оспорва да е
извършил актове на домашно насилие по отношение на молителката. Не оспорва, че е ходил
в жилището й, имало разговор на висок тон, но отрича да е чупил покъщнина. Признава, че
е употребил алкохол, но арестът бил заради скандал със съседи. Моли за отхвърляне на
молбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
1
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Не се спори, че страните имат общо дете Пламен, род. 10.08.2016 г. и че са бивши
фактически съжители.
Не се спори и, че на двете дати 28.12.2022 г. и 30.12.2022 г. ответникът е ходил в
жилището на молителката, бил е употребил алкохол, и между тях е имало скандал.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е подробна и тя
установява извършването на актове на психическо насилие от страна на ответника по
отношение на молителката – появяването пиян в дома й, вдигането на скандали и заплахи,
че няма да си тръгне, докато не се разберат за детето. Ответникът не е провел никакво
насрещно доказване в посока неистинност на декларацията. В частност, тя не се
опровергава от представените от ответника записи на телефонна комуникация между него и
молителката, разчетени от в.л. по СТЕ.
Молбата за защита на молителката следва да се уважи.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
Като се имат предвид липсата на доказателства за физическо насилие по отношение
на молителката или на конкретни заплахи за живота или здравето й и спазването на
издадената по делото заповед за незабавна защита от 12.01.2023 г. до момента, съдът
намира, че е подходяща и достатъчна следната мярка за закрила от домашно насилие, с
която да се преодолее поведението на ответника към молителката и да й даде нужната
защита – тази по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
По делото липсват доказателства агресията, проявена от ответника на 28.12.2022 г. и
30.12.2022 г., да е имала трайни или тежки последици за молителката, както да е израз на
продължителна склонност към насилие у ответника. Няма и доказателства за твърденията за
регистрация на молителката в сайтове за запознанства с неприлично съдържание, като съдът
освен това не кредитира показанията на св. С.а, майка на ответника, за възможни актове на
физическо насилие в миналото – докато била бременна през 2016 г. избил зъб на
2
молителката, тъй като свидетелката сочи, че живее в провинцията и контактува със сина си
и молителката предимно по телефона. Както сочи и свидетелката, основната част от
промяната в поведението на ответника през 2022 г. се дължи на негови психологически
проблеми, за което той своевременно е насочен към психиатър и си пие предписаните
лекарства.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба от 200 лв. с оглед липсата
на данни за доходите на ответника.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, на която следва да се
възстановят разноски за адвокат в размер на 720 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 11.01.2023 г. и 100 лв. разноски за свидетели, общо 820 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. и разноските за вещо лице по СТЕ в размер на 250 лв.,
общо 275 лв., на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 12.01.2023 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение, тъй като тя бива заменена с окончателната заповед
за защита по делото – по отношение на пълнолетната молителка. За по-голяма яснота
заповедта за незабавна защита следва да бъде изрично отменена от съда, на осн. чл. 253
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 1365 от 12.01.2023
г., издадена по гр.д. № 1551/2023 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на М. Д. Г.,
ЕГН **********, **************, против И. П. С., ЕГН **********, адрес по месторабота:
София, район ************, за извършен акт на домашно насилие на 28.12.2022 г. и
30.12.2022 г. в гр. София, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО
НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. П. С., ЕГН **********, адрес
по месторабота: София, район **************, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно
насилие по отношение на М. Д. К., ЕГН **********, София, ж.к. *************.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника И. П. С., ЕГН **********, че при констатиране от
страна на полицейските органи на неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан
и предаден на Прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН на ЗЗДН И. П. С., ЕГН **********, глоба в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН И. П. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса и разноски за експертиза в размер на 275
лв.
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН **********, да заплати на М. Д. К.ова, ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 820 лв., разноски, сторени в производството по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, а на ответника чрез
РУП – ОД МВР по местоживеене.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4