Р Е Ш Е Н И Е
София, 17.02.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря В.Х., като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6024/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.45 и чл.52
от ЗЗД вр.с чл.223 и чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.П.М. твърди, че на 03.12.2014 г. в с. М. по ул.“В.К.“ К. Г., при управлението на влекач
марка „Волво“, модел „ФМ42Т“ с рег.№ ******* с полуремарке марка „СТАС“, модел
„*******“, е нарушил правилата за движение по пътищата – не е намалил скоростта
и не е спрял пред възникнало на пътя препятствие, с което е предизвикал ПТП,
при което е пострадала ищцата. Пътят е двупосочен, с две ленти за движение, към
този момент е бил мокър, тъй като времето е било дъждовно, видимостта е била
намалена.
За инцидента е образувано
ДП № 624/2014 г. по описа на РУП – К. и пр.пр. № 1217/2014 г. по описа на РП – К..
Вината на водачът на МПС е установена.
Вследствие на удара на М.М.
са причинени следните телесни увреждания: открито счупване на трета
предноходилна кост на ляво ходило; двуглезенно счупване на дясна подбедрица;
контузия на главата и мозъчно сътресение; раЗ.ъсно-контузна рана в далечния
край на дясна подбедрица; иЗ.ълчване на ставата на пети пръст на ляво ходило;
счупване и избиване на два горни първи резци; множество натъртвания и
охлузвания; множество загрозяващи белези по лицето и тялото. Извършена й е операция на 05.12.2014 г.,
кракът й е бил имобилизаран за 30 дни. На 15.12.2014 г. отново е претърпяла
операция заради контузната рана на дясната подбедрица. Проведено е
рехабилитационно лечение. Травмите са оказали влияние върху психическото
състояние на младата ищца – има прояви на напрегнатост, неспокойствие,
раздразнителност и избухливост. Момичето ходи с две патерици, претърпяла е
пластична операция на крака. Не може да извършва елементарни ежедневни
дейности, помага й цялото й семейство.
За товарния автомобил е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество З.
”Л.И.” АД, полица № 22114001472103, със срок на действие от 26.06.2014 г. до
27.06.2015 г.
В тази връЗ.а ищцата
предявява настоящия иск срещу З. ”Л.И.” АД с правно основание чл.45 и чл.52 от ЗЗД вр.с чл.223 и чл.226, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законна лихва,
считано от датата на настъпване на увреждането – 03.12.2014 г., до окончателно
изплащане на сумите. Претендира и направените разноски по делото и адвокатски
хонорар.
Ответникът З. ”Л.И.” АД оспорва предявените
искове по основание и по размер.
Оспорва твърдението, че
водачът на товарния автомобил е действал виновно, което да е причина за
възникване на описания инцидент и получените от ищцата травми. Оспорва
механизма на процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка
между него и настъпилите вреди. Излага твърдение за съпричняване от страна на
ищцата, която е нарушила чл.108 от ЗДвП – не се е движила по тротоара, съответно
при липса на такъв – по банкета.
Счита, че така
предявеният размер за обезщетение на неимуществени вреди е прекомерно завишен и
не кореспондира с принципа за
справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна практика в
подобни случаи. Оспорва иска за присъждане на лихви като неоснователен.
Предвид изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като евентуално моли
да бъдат редуцирани като прекомерно завишени. Претендира разноски в
производството и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД вр.с чл.226, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер от 70 000 лв., ведно със законна лихва от датата на настъпване на
увреждането – 03.12.2014 г., до окончателно изплащане на сумите.
Не се спори между
страните, че за процесния товарен автомобил е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗК ”Л.И.” АД, полица №
22114001472103, със срок на действие от 26.06.2014 г. до 27.06.2015 г.
Между страните не се
спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин настъпването на ПТП от 03.12.2014 г. в с. М. по ул.“В.К.“, както и че
водачът К. Г., при управлението на товарния автомобил марка „Волво“, модел
„ФМ42Т“ с рег.№ ******* с полуремарке марка „СТАС“, модел „*******“, е нарушил
правилата за движение по пътищата – не е намалил скоростта и не е спрял пред
възникнало на пътя препятствие. В резултат на тези действия е предизвикал ПТП,
при което е пострадала ищцата М. М..
По делото е представен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от чиито обстоятелства е видно,
че водачът на тежкотоварния автомобил е блъснал пешеходецът, който се е движел
срещу него по платното за движение.
Приложено е Решение № 56/20.05.2015 г., постановено по АНД № 105/2015 г. по
описа на РС – К., влязло в законна сила на 10.06.2015 г. с което водачът К. Г.
е признат за виновен за престъпление по чл.343 от НК във връзка с причиняване
на процесния пътен инцидент.
Спорът се свежда до
размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с
оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот, и
евентуалното наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице М.М..
От назначената и
неоспорена от страните по делото СМЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, става
ясно, че ищцата, в резултат на претърпяното ПТП, е получила двуглезенно
счупване на дясната подбедрица, открито счупване на предходилната кост,
интерфалангеално изкълчване на предната 5-ти пръст, контузия на главата;
мозъчно сътресение. За период от около 6-месеца е търпяла силни болки и
страдания с интензивен характер. Установено е частично счупване на горните
резци, което е указало влияние върху захапката. Счупването е получено от твърд,
тъп предмет, най-вероятно настилката на пътя. Към момента движенията в
глезенната става са възстановени, но активни движения в пръстите ищцата не може
да извършва. Заключението на назначената и изслушана КСМЕ потвърждава изводите
на вещото лице от изслушанат СМЕ.
От назначената и
неоспорена от страните по делото САТЕ, която съдът кредитира като
безпротиворечива и съответстваща с останалия доказателствен материал, става
ясно, че в протокола за оглед не е отбелязано наличие на тротоари, от страни на
пътя е имало само тревни площи. Ударът е настъпил с предната дясна част на
седловия влекач.
По искане на страните по
делото са разпитани свидетелите Я.Т., С.С., Т.М., Н. И., Й.И..
В разпита си свидетелят Т.
заявява, че си спомня за процесния инцидент между товарен автомобил и
пешеходец. Движението по пътя не е особено интензивно, не е имало паркирани
превозни средства на пътя. По принцип хората минавали и се движели по пътя, тъй
като той е асфалтиран, на самото място на инцидента няма пътна маркировка и
осева линия.
Свидетелят Й. заявява, че
познава ищцата, тя е дъщеря на съседката му. Спомня си инцидента, отишъл е при
пострадалата веднага след сблъсъка, проверил я е за пулс, извикали са полиция.
Тази част от пътя е без тротоар и хората се движат по шосето.
В разпита си свидетелят С.
заявява, че си спомня инцидента, тъй като живее на тази улица. Към онзи момент
е валял дъжд и настилката е била кална и мокра. Твърди, че повечето хора се
придвижват по шосето, тъй като тротоарът е негоден за ползване – целият е в
дупки и храсти.
В показанията си
свидетелят М. твърди, че знае за процесният инцидент. Запознат е с психическото
и здравословно състояние на пострадалата. Същата е изживяла изключително тежко
случилото се с нея, твърдяла е, че ще остане инвалид за цял живот. Има белези
по корема, краката, ръцете, гърба. Станала е по-нервна, по-агресивна. В момента
се обучава на специална програма и не ходи всеки ден на училище.
Свидетелката И. заявява,
че знае за процесния инцидент и получените от ищцата травми от него. Твърди, че
пострадалата е била изключително зле както здравословно, така и психически.
Приемала е множество медикаменти, в това число и успокоителни. Станала е
по-нервна, по-агресивна. В момента се обучава на специална програма и не ходи
всеки ден на училище.
Настоящият съдебен състав
намира, че така предявените искове по чл. 45 от ЗЗД вр.с чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.) за изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от М.М. вследствие настъпилото на 03.12.2014 г.
ПТП, са основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на
чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното увреждане е
сложен юридически състав, чиито елементи при условията на кумулативност следва
да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия
причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние,
противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина,
независимо от нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно
основателността на иска по чл.45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа
обстановка, твърдяна от ищците. В настоящия случай по безспорен начин се
установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът намира, че
конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съгласно която размерът на причинените неимуществени вреди при
непозволено увреждане се определя от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищците.
Съдебната практика приема
като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
На 03.12.2014 г. в с .М.
по ул.“В.К.“ К. Г., при управлението на влекач марка „Волво“, модел „ФМ42Т“ с
рег.№ ******* с полуремарке марка „СТАС“, модел „*******“, е нарушил правилата
за движение по пътищата – не е намалил скоростта и не е спрял пред възникнало
на пътя препятствие, с което е предизвикал ПТП, при което е пострадала ищцата.
От показанията на свидетелите се установи, че преди инцидента ищцата е било
жизнено и енергично дете, общително. Към момента е некомуникативно, агресивно
дете.
Настоящият състав, като
съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по
основание, но относно техния размер следва да се разгледа възражението на
ответника за неговото намаляване и той да бъде определен съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Според приетото в Постановление
№4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесни увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на
здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр.
Като съобрази описаните
по-горе и доказаните увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях
физически и емоционални болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и
продължителност, вида и тежестта на уврежданията и последиците от тях,
възрастта на ищцата, съдът съобразявайки принципа за справедливост и
икономическите условия в страната през 2014 г. намира, че обезщетение в размер
на 75 000 лева би било адекватна обезвреда на претърпените от нея и доказани в
производството неимуществени вреди.
По отношение на
претенцията за присъждане на законна лихва, съдът приема, че при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на
законната лихва от момента на настъпване на увреждането, съгласно разпоредбите
на чл.86 и чл.84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако
искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно, намира, че сумата
от 75 000. лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
претърпяното ПТП, следва да бъде
присъдена заедно със законната лихва от момента на настъпване на увреждането – 03.12.2014
г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед изхода на спора и
тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, ответното дружество на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде
осъдено за заплати по сметка на СГС сума в размер на 3 000 лв.
Ответникът следва да
заплати на ищцата сторените от нея разноски за депозити за експертизи в размер
на 392,50 лева, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и разноски за адвокатски хонорар в размер на 3 018 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.45
от ЗЗД вр.с. чл.226 (отм.) от КЗ и чл 86 от ЗЗД ЗК
„Л.И.”, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** 1407, р-н Л.,
бул.”********, ДА ЗАПЛАТИ на М.П.М., ЕГН **********, действаща
със знанието и съгласието на своята майка Д.Д.И., сумата от 75 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от получени
травми от претърпяно ПТП на 03.12.2014 г., ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 03.12.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, , както и сумата от 3 410,50 лева – разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК,
като за разликата от пълния предявен размер от 150 000
лв. отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.”, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** 1407, р-н Л.,
бул.”******** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски градски съд
сумата от 3 000 лева –
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: