Р Е Ш Е
Н И Е № 144
град Шумен, 16.11.2015 г.
Шуменският
окръжен съд, в публично съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета
година в състав:
Окръжен съдия: Йордан Димов
при секретаря Т. К. като разгледа докладваното от окръжния съдия Йордан Димов, т. д. №229 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-..., гр. С..., със съдебен адрес ***.. против Р.Д.К., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – да бъде установено, че ответникът дължи на банката сумата от 32 653.70 лв., дължими – главница, договорна лихва, заемни такси. При условията на евентуалност същите суми се претендират и като осъдителен иск. В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: на 25.09.2007 г. бил сключен договор за ипотечен кредит по силата на който „Банка ДСК” ЕАД предоставила на кредитополучателят Р.Д.К. сумата от 28 900 лв. Срокът за издължаване е бил 180 месеца, които започвали да текат от датата на усвояването на сумата. Кредитът бил усвоен на 23.10.2007 г. като падежна дата било определено 20-то число на текущият месец. Твърди се, че на 24.04.2012 г. била допусната забава на плащания по главници и лихви повече от 90 дни, тъй като не били погасени 4 бр. погасителни вноски, както следва: 13.84 лв., падежирали на 20.01.2012 г., 354.92 лв. – 20....2012 г., 354.92 лв. – 20.03.2012 г. и 354.92 лв. – 20.04.2012 г. Твърди се, че с оглед забавата и клаузите на договора същия следва да се счита за предсрочно изискуем и са дължими вноските за главница с настъпил падеж. На 24.06.2013 г. от страна на банката е подадено заявление с правно основание чл.417 от ГПК против длъжника и ответник в производтсвото, като по образуваното ч. гр. д. №496/2013 г. по описа на НПРС е била издадена заповед за незабавно изпълнение за претендираните суми – 25 152.88 лв. – главница, 7 409.84 лв. – договорна лихва, 90.98 лв. – заемни такси и законна лихва върху главницата от 24.06.2013 г. до окончателното погасяване на задължението. Моли да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи посочените суми, както и да бъдат присъдени и направените в производството съдебни и деловодни разноски. При условията на евентуалност, предвид указанията на ВКС в т.11, б. „б” от ТР по ТД №4/2013 г. на ОСГТК, предявява и осъдителен иск за посочените суми, като моли ответника да бъде осъден да ги заплати в случай, че установителният иск бъде отхвърлен.
По делото е бил депозиран отговор на исковата молба от името на ответника Р.Д.К.. Последният сочи, че оспорва искът по размер. Твърди, че в договора за заем няма упоменат лихвен процент и към него не е приложен погасителен план. Няма данни за налични анекси към договора. Намира, че кредитът не е могъл да бъде подновен поради некоректно отношение на „Банка ДСК” ЕАД. Намира, че ищецът е нарушил основни принципи заложени в ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен като недоказан по размер.
От страна на ищеца е била депозирана допълнителна искова молба (ДИМ). Твърди, че не са верни изложените в отговора факти и обстоятелства. Сочи, че в договорът е включена клауза, съгласно която дължимата по договора лихва се формира на основата на Базов лихвен процент (БЛП) определян периодично от банката и надбавка. Твърди, че в договора е изрично посочено, че към момента на неговото сключване БЛП е в размер на 4.19%, а стандартната надбавка е 6.80 процентни пункта. Сочи, че измененията на БЛП, като част от изменението на общите условия са огласени от банката на видни за това места в салоните на „Банка ДСК”, начин на известяване, с който кредитополучателят се е съгласил при подписване на договора. С оглед изложеното намира, че подадената ИМ следва да бъде уважена, като бъде постановено решение против ответника.
От страна на ответника е подаден отговор на ДИМ. В него са сочи, че банката е постъпила некоректно, като завежда делото с две години забава, като целта и е да се обогати от високите наказателни лихви. Намира, че общите условия на банките с малки букви са в разрез с българското законодателство. Намира, че искът е недоказан по размер. Намира, че са му надвзети суми. Иска да му бъдат възстановени.
В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт М.Б.. Последната поддържа иска така, както е бил предявен. Сочи, че по делото е доказано обстоятелството, че на ответника е отпуснат банков кредит, че сумите са били усвоени, както и че не са били заплатени задължения на ответника. Тези обстоятелства се установявали категорично от приетата ССЕ. Моли да бъде уважен предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, а в условията на евентуалност, ако установителният иск бъде отхвърлен моли да бъде осъден ответника да заплати претендираните суми. Моли да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответника Р.к. се явява лично. Твърди, че воденият процес е безсмислен, тй като банката вече се е удовлетворила от имуществото му. Твърди, че е подал възражение за издадената заповед за изпълнение. Поддържа представените от него отговори на ИМ и ДИМ.
Исковата молба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съдът намира, че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК да бъде признато за установено, че ответника Р.Д.К., ЕГН-********** дължи на от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-... сумата от 25 152.88 лв. – главница, 7 409.84 лв. – договорна лихва, 90.98 лв. – заемни такси и законна лихва върху главницата от 24.06.2013 г. до окончателното погасяване на задължението, както и евентуално ако съдът намери така предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК да бъде разгледан осъдителен иск да бъде осъден ответника Р.Д.К. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД25 152.88 лв. главница, 7 409.84 лв. договорна лихва, 90.98 лв. – такси, както и законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2013 г. до окончателното изплащане на дължимите суми за главница. Исковете произтичат от едно и също правоотношение. Доказателствената тежест и за двата иска е общата. Всяка от страните в производството следва да докаже фактите, които претендира и които са благоприятни за нея. Ищецът в производството е длъжен да установи, основанието от което черпи правата си, че същото е изискуемо, най-вече съобразно договореностите между страните и претендирания размер на претенцията. Т.е. следва да бъде доказано наличието на договор за кредит, анексите към него, както и специфичните клаузи, на основа на които ищецът обосновава правата си. Следва да бъдат установени сумите за главница, лихви и такси в претендираните размери. Ответниците могат да установяват, че задължението е било платено, както и други факти и обстоятелства, които погасяват облигационното правоотношение или освобождават от гражданска отговорност, включително, но не само: че сумите по кредита не са били усвоени, напълно или частично, че част от клаузите на се произвели своето действие, че не е налице предсрочна изискуемост на задълженията и т.н.
От фактическа страна в настоящото производство се установи следното: на 25.09.2007 г. между „Банка ДСК” ЕАД, гр. Ш., в качеството и на кредитор и Р.Д.К., в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за ипотечен кредит по силата на който кредиторът предоставял на кредитополучателят кредит в размер на 28 900 лв. със срок за издължаване 180 месеца. В договора е определено, че за предоставеният кредит кредитополучателят дължи лихва, която се формира от базов лихвен процент (БЛП), определян периодично от кредитора и надбавка, като към момента на сключване на процесният договор БЛП 4.19%, а надбавката е 6.8 % или общо дължимият размер на лихвата по кредита към този момент е бил 10.99 %. Кредитът е обезпечен с Договорна ипотека върху АПАРТАМЕНТ ..., с идентификатор №..., находящ се в гр. Ш., ... със застроена площ от 44.56 кв. М., изба ..., с площ от 2.61 кв. м. и 1182/100 000 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. (Като доказателство е представен и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №.., том .., рег. №...., дело №... от 2007 г. от 26.09.2007 г. на Нотариус с №... на НК и район на действие – района на ШРС). В договора е посочено, че падежната дата на задълженията е 20-то число на месеца. Отбелязано е, че неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити от страна на банката, които кредитополучателят е получил и приема с подписване на договора. Съобразно т.14 от текста на договора кредиторът може да променя Общите условия на договора, като за изменението кредитополучателят се уведомява чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката. Договорът е придружен и от копие на Общите условия на банката приподписани на всяка страница от кредитополучателят, в които се съдържа и тарифа относно таксите на банката, както и от погасителен план, в който на всяка страница е отбелязана датата на издаването му, както и приподписан от страните по договора на последната страница.
По делото е назначена и приета изчерпателна ССЕ. В нея е посочено, че кредитът е усвоен на 23.10.2007 г. чрез превод по банкова сметка ***. Движението по банковата сметка е 47 572.52 лв., като с 28 900 лв. е направен превод по договор за покупко-проджабата на недвижимият имот, с 50 лв. е заплатена гроба към кат и са удържани банкови такси в размер на 218.75 лв. за погасяване на кредита е постъпила сумата 18 403.77 лв., с които са погасени 3 747.12 лв. главници, 14 057.04 лв. лихви, от които 14 054.59 договорна лихва и 2.45 лв. – санкционна лихва, както и сумата от 599.61 лв., с която са погасени такси и данъци. Експерта сочи в т.3 от заключението, че получените суми, отнесени за погасяване на кредита съответстват на клаузите на договора и общите условия на банката, действали към момента на съответните вноски. Събраните суми съответстват на дължимото, като е налице разлика, произтичаща от частично непогасена главница с падеж 20.01.2012 г. и погасителни вноски с падежи 20....2012 г., 20.03.2012 г. и 20.04.2012 г. (последната дата е записана в експертизата неправилно като 20.03.2012 г., вместо 20.04.2012 г., но експерта в съдебно заседание сочи за тази допусната от него грешка). В експертизата се сочи, че последната постъпила вноска, с която е извършено погашение по кредита е от 19.04.2012 г., с която са погасени погасителната вноска за 20.01.2012 г. от този момент не са правени вноски по кредита, така към 24.04.2012 г. забавата на длъжника е била 94 дни, към датата на ИМ – 27.10.2014 г. – 997 дни, а към датата на получаване на ИМ от ответника – 1084 дни. Посочено е, че към момента на подаване на заявлението по заповедното производство – 24.06.2013 г. задължението по кредита е било в общ размер от 32 653.70 лв., от които 25 152.88 лв. – главница, 7 409.84 лв. – лихви, от които 4 487.91 лв. – договорна лихва до 24.06.2013 г., 0.11 лв. – санкциониращи лихви по чл.20, ал.1 от ОУ, 2 921.82 лв. – наказателни лихви по чл.20, ал.2 от ОУ, както и 90.98 лв. такси. Към момента на подаването на исковата молба – 27.10.2014 г. задължението по кредита е било в общ размер от 40 256... лв., от които 25 152.88 лв. – главница, 15 000.99 лв. – лихви, от които 8 7..... лв. – договорна лихва до 27.10.2014 г., 0.11 лв. – санкциониращи лихви по чл.20, ал.1 от ОУ, 6 297.99 лв. – наказателни лихви по чл.20, ал.2 от ОУ, както и 103... лв. такси. Към момента на получаване на исковата молба от ответника – 24.01.2015 г. задължението по кредита е било в общ размер от 41 ..8.16 лв., от които 25 152.88 лв. – главница, 15 760.21 лв. – лихви, от които 9 462.11 лв. – договорна лихва до 24.01.2015 г., 0.11 лв. – санкциониращи лихви по чл.20, ал.1 от ОУ, 6 297.99 лв. – наказателни лихви по чл.20, ал.2 от ОУ, както и 115.07 лв. такси.
По делото се установява, че на 25.06.2013 г. по подадено от банката – ищец заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение е образувано ч гр. д. №496/2013 г. на РС - Нови пазар. Със Заповед №.../28.06.2013 г. издадена по посоченото дело заповедният съд е осъдил длъжникът Р.Д.К., ЕГН-********** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД следните суми 25 152.88 лв., дължими като главница по посоченият договор за ипотечен кредит, 7 500.82 лв. – лихва, заемни такси и лихва за просрочие, включително и такси закъснение за периода от 24.04.2012 г. до 23.06.2013 г., ведно със законната лихва от 24.06.2013 г. до изплащане на дължимите суми за главница, както и разноски в размер на 653.07 лв. – държавна такси и 776.54 лв. – юрисконсултско възнаграждеине. Против така издадената заповед длъжникът на 24....2014 г. е подал възражение (незнайно защо намиращо се не по заповедното дело – 496/2013 г. по описа на НПРС, а по в. ч. т. д. №201/2014 г. по описа на ШОС) по реда на чл.414 от ГПК. Доколкото посоченото в. ч. т. д. №201/2014 г. по описа на ШОС е водено като производство по чл.423 от ГПК за възстановяване срока за възражение на ответника по реда на чл.414 от ГПК и тъй като съдът в производството е приел възражението на длъжника, на последният е даден нов срок за представяне на подобно възражение, с оглед на което следва да се приеме, че подаденото такова на 24....2014 г. е подадено в срок. С оглед на това е било образувано по искова молба на банката и настоящото производство, по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК.
Предвид приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: По делото се доказа, че ответника в производството в качеството си на получател на сума по ипотечен кредит е усвоил същата, че е подписал договор с упоменатите по-горе условия и е приел да изпълнява задължението си по договора с периодични плащания – анюитетни вноски. Между страните в производството не са спорни обстоятелствата, че ответника е изтеглил посоченият кредит, че е усвоил изцяло отпуснатата сума и че е погасявал същият редовно, като е внасял дължимите суми на всяка падежна дата до 19.04.2012 г., когато е била направена последната дължима вноска. Независимо, че е в негова доказателствена тежест ответникът не е установил плащане на дължимите като главница и лихви суми след този момент, като подобно обстоятелство също така не се и твърди. Т. е. по гореизброените обстоятелства не е налице спор между страните. Единствените възражения от страна на ответника по отношение на предявените искове е, че банката не е постъпила коректно, като не го е известявала за изменението на лихвите по кредита съобразно установеното по договора, както и че е събирала по-големи от уговорените между страните суми. Тези обстоятелства, на които почиват възраженията на ответника, не само, че не бяха установени, но с приетата по делото ССЕ беше доказано обратното. От една страна общите условия на банката се обявяват публично в клоновете на банката, а що се отнася до определяне на БЛП се установи от ССЕ, че същият, както и общият лихвен процент по кредита, са били определени в пълно съответствие с приетите общи условия. Не се приема от съда направеното от ответника възражение за това, че банката целенасочено не е предприела действия да събира кредита си за повече от две години, като по този начин е целяла събиране на по-високите наказателни лихви. От една страна посочените лихви са предмет на волята на двете страни, доколкото ответникът се е съгласил с тях при сключване на договора. От друга страна това не отговаря на действителността, тъй като заповедното производство е образувано след година от възникване на условията за предсрочна изискуемост на кредита.
Предвид разпоредбата на т.21.1.1 от Общите условия на банката за отпускане на ипотечни кредити, че кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница, както и ясните данни, че след 19.04.2012 г. по кредита не са извършвани никакви погашения съдът намира, че банката ищец е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем
Въпреки изложеното по-горе, предвид обстоятелството, че съобразно изискванията на т.18 от ТР по ТД №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции правото да се превърне кредита в предсрочно изискуем следва да е извършено преди завеждане на заповедното производство, искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК следва да бъде отхвърлен като недоказан. В настоящото производство банката ищец не е представила доказателство установяващо обстоятелството, че е доведено до знанието на ответника волята на банката да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем.
Предвид отхвърлянето на искът по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК съдът следва да разгледа евентуално предявените осъдителни искове за заплащане на дължимата главница по договора за кредит и дължимите лихви – договорни и закъснителни. Последните съдът намира за напълно основателни, с оглед и изложеното по-горе и доколкото намира, че по отношение на тях не следва да се прилага изискването за предварително уведомяване на кредитора, че кредитът е прогласен за предсрочно изискуем. Ответникът е поставен в забава съобразно клаузи на договора по силата на които дължи наказателните лихви, а за желанието на кредитора да счита кредитът за предсрочно изискуем научава с получаването на исковата молба.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на банката – ищец сумите 25 152.88 лв. – главница, 7 409.84 лв. – договорна лихва, 90.98 лв. – заемни такси. Посочените суми са претендираните в исковата молба, а те или поточно сумите за договорни лихви и такси са по-малки от признатите с експертизата, това обаче съдът няма как да вземе предвид, с оглед обстоятелството, че няма изменение на иска. Също така с осъдителните искове е поискано осъждане на ответника за заплащане на законна лихва върху главницата от 24.06.2013 г. до окончателното погасяване на задължението, но ИМ по настоящото производство е заведена пред на 27.10.2014 г., в която част искането следва да бъде уважено, а в останалата част – претенцията за законна лихва от 24.06.2013 г. до 26.10.2014 г. следва да бъде оставено без уважение.
На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски за водене на настоящото производство в общ размер 3415.76 лв., от които 600 лв. за експертно заключение, 1306.15 лв. за дължимата държавна такса и 1509.61 лв. за юрисконсултско възнаграждеине, определени съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размели на адвокатските възнаграждения. За сумата за юрисконсултско възнаграждение неоснователно се явява искането на банката за присъждане на сума от 2360 лв., посочена в списъка за разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът на с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, предявен от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-..., гр. С..., със съдебен адрес ***.. да бъде признато за установено по отношение на Р.Д.К., ЕГН-**********,***, че последният дължи на банката сумата от 32 653.70 лв. (тридесет и две хиляди шестстотин петдесет и три лева и седемдесет стотинки), от които 25 152.88 лв. (двадесет и пет хиляди сто петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) – главница по договор за ипотечен кредит от 25.09.2007 г., по силата на който банката предоставила на Р.Д.К. сумата от 28 900 лв., сумата от 7 409.84 лв. (седем хиляди четиристотин и девет лева и осемдесет и четири стотинки), 90.98 лв. (деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки) – заемни такси, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Д.К.,*** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-..., гр. С... сумата от 32 653.70 лв. (тридесет и две хиляди шестстотин петдесет и три лева и седемдесет стотинки), от които 25 152.88 лв. (двадесет и пет хиляди сто петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) – главница по договор за ипотечен кредит от 25.09.2007 г., по силата на който банката предоставила на Р.Д.К. сумата от 28 900 лв., сумата от 7 409.84 лв. (седем хиляди четиристотин и девет лева и осемдесет и четири стотинки), 90.98 лв. (деветдесет лева и деветдесет и осем стотинки) – заемни такси, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 27.10.2014 г. до окончателното заплащане на дължимите като главинца суми. от 24.06.2013 г. до 27.10.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ искането да бъде осъден Р.Д.К.,*** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-..., гр. С... законна лихва върху сумата от 25 152.88 лв. (двадесет и пет хиляди сто петдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) – главница за периода от 24.06.2013 г. до 26.10.2014 г.
ОСЪЖДА Р.Д.К.,*** да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК-..., гр. С... сумата от 3 415.76 лв. (три хиляди четиристотин и петнадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляващи направените от ищеца в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от узнаването му от страните.
Окръжен съдия: