Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260998
Град Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско
отделение, в публично
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Радостина СТЕФАНОВА
Светлана СТАНЕВА
при
секретаря Петя ЦОНКОВА, като разгледа докладваното от съдия Станева въззивно
гражданско дело №741 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл.от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна
жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието град ****,
против решение №40/14.01.2021 г.,
постановено по гр.д. №10687/20 г. по описа на ПдРС, VIII гр.с.,
с което жалбоподателят е осъден да заплати на Х.Д.М., ЕГН **********, сумата от 642.69 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 59 часа извънреден труд, положен през периода от
01.01.2018 г. до 30.06.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко вземане – 26- то число на следващия месец
до 24.08.2020 г. в размер на 117.29 лв., заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 25.08.2020 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски за производството в размер на 500 лв., а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив - 100 лв. за
държавна такса и 130 лв. депозит за ССЕ.
В
жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния
акт, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да
се отхвърлят обективно съединените искове, като се преизчислят разноските и се
присъдят в полза на ГД „ИН“ разноски за първа инстанция с оглед изхода на
делото, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция. Твърди се неправилно
приложение на материалния закон. Позовава се на чл.16е, ал.3 и 4 от ППЗИНЗС, регламентиращ
отчитането на графика при нарядите. Поддържа, че от приетата по делото ССЕ се
установява, че е изплатено изцяло времето на нарядите, положени като извънреден
труд.
Въззиваемата страна Х.М. чрез процесуалния си представител
адв. Н.П. изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни съображения,
изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Даването
на наряди е съпроводено с допълнителни
дейности, съпътстващи същинската постова работа, които не са включени в
работната смяна. Позовава се на §1, т.5 и 6 от ДР на ЗМВР, като поддържа, че
съпътстващите дейности са част от работното време и следва да бъдат заплатени. Иска
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение, като претендира и
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, въззивно
гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните
по делото доказателства, намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
При
служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на
съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с
който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на
исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната
проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само
на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не
констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да
коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Настоящата
инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235,
ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие
за установено следното:
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният
съд е приел за установено, че ищецът е държавен служител по смисъла на закона и
полага труд като **** в ответната дирекция, с местоизпълнение на служебните
задължения в Затвора – ****, при даване на 12- и 24- часови дежурства, трудът
му се отчита сумирано за тримесечен период. Приел е за доказано от показанията
на св. Й. Г. и от заключението на ССчЕ, че ищецът е положил общо 59 часа извънреден
труд, който не е заплатен, размерът на трудовото възнаграждение е 642.69 лв., а
мораторната лихва е 117.29 лв. Съдът е кредитирал приетата ССЕ относно
дължимия размер на неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд, както и за мораторната лихва и е присъдил
посочените суми.
При
така установените факти по делото, настоящата инстанция намира за доказано, че М.
е изпълнявал длъжността „****“ в надзорно-охранителния състав на ГД „Изпълнение
на наказанията“, като правоотношението му е на държавен служител съгласно чл.19
от ЗИНЗС. Същото се регламентира както от ЗИНЗС и ППЗИНЗС, така и от ЗМВР и
ЗДСл с оглед препращащата норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Продължителността на
работното време на служителите на ГД “ИН“ е нормативно определена в чл.16а от
ППЗИНЗС, като в ал.2 е указано, че за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваем работен процес, работното време се организира в 8, 12 или
24-часови наряди по утвърден график. Работното време на лицата, работещи на
наряд съгласно чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС, се изчислява и отчита в часове, сумирано
за тримесечен период. Нормата на чл.16е от ППЗИНЗС изброява времето, което се
включва в рамките на работно време:
удълженото работно време; времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство;
времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене;
фактически извършената работа по време на разположение (активен период на
разположение в поделението); времето за провеждане на професионално обучение;
времето на дежурство. Специалните нормативни актове, регламентиращи
правоотношенията, свързани с работното време на работещите в системата на ГД “ИН“,
не съдържат изрична уредба на труда, положен извън нормативно установеното работно
време, като с оглед чл.19, ал.2 от ЗИНЗС следва да намери приложение чл.185,
ал.5 от ЗМВР – положеният труд над редовното работно време следва да бъде
заплатено като допълнително възнаграждение за извънреден труд с увеличение от
50% върху основното месечно възнаграждение (за допълнително отработените часове
до 70 часа за тримесечие). Именно този ред следва да бъде приложен в отношенията
между страните при наличие на положен извънреден труд.
В чл.303-314 от ППЗИНЗС са
регламентирани действията на **** в зависимост от длъжностите им, като, общо
може да се каже, че преди започване на наряда същите следва да се явят в
униформен вид/снаряжени, в случаите, в които това е необходимо, да бъдат
инструктирани/да проведат инструктаж, да предадат/приемат документацията и се
запознаят с обстановката, да обходят помещенията.
Предвид изложените норми, ****
в ГД „ИН“ имат задължения, които изпълняват преди и след сдаване
на дежурствата по наряда. Законодателят не е ограничил времето, в която следва
да се извършат тези дейности. В същото време от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на св. Г., които съдът кредитира като
кореспондиращи с посочените нормативни задължения, се установява, че **** следва да се явят на работа минимум 10
минути преди застъпване на наряда и могат да си тръгнат до 30 минути след
сдаването му.
Жалбоподателят прави
възражение във въззивната жалба за неправилно приложение на нормата на чл.16е, ал.3
и ал.4 от ППЗИНЗС, съгласно които при 12-часов /24-часов график на наряд или
дежурство се отчитат и заплащат 12 часа /24 часа отработено време по ал.1.
Настоящата инстанция намира това възражение за неоснователно. Посочените норми
се съдържат в подзаконов нормативен акт и противоречат на императивни норми от
по-висок по ранг нормативен акт – ЗМВР и КТ относно отчитането и заплащането на
извънредния труд. Още повече и практиката на СЕС по тълкуването на Директива
93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в насока, че съгласно чл.2 от Директива
2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, работно време е всеки период, през който
работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и
изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното
законодателство и/или практика.
Във въззивната жалба са направени две
групи оплаквания – за неправилно приложение на материалния закон относно
отчитането на работното време при даването на наряд по график, както и по
отношение на въпроса за почивките и времето за хранене. Следва да се отбележи,
че втората група оплаквания касаят въпроси, които не са били повдигани като
спор и не са разглеждани в първоинстанционното производство. Нито ищецът, нито
ответникът са навеждали доводи в тази насока, не са изложени и твърдения за
ползването или неползването им. Въпросът не е обсъждан и в съдебното решение.
При това положение настоящата инстанция намира, че е недопустимо едва във
въззивното производство да се въвежда в спорния предмет въпроса за ползването
на почивки и време на хранене, още по-малко, че не става ясно в каква връзка се
излагат съображенията от жалбоподателя, че тези почивки се включват в
отчитането на работното време при даване на дежурства.
Относно другото възражение – установи
се, че ищецът в първоинстанционното производство е отработил 59 часа извънреден
труд, който не му е заплатен. Размерът на възнаграждението и лихвата са
определени в заключението на експертизата. Исковете са основателни и доказани в
посочения размер – 642.69 лв. неплатено
възнаграждение и 117.29 лв. мораторна лихва. Правилно е присъдена и законна
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба.
Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на
разноските, в размер на 500 лв.
Воден от гореизложеното,
Пловдивският окръжен съд, V граждански състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №40/14.01.21 г., постановено по гр.д. №10687/20
г. по описа на Пловдивски районен съд,VIII граждански състав.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието град ****, да заплати на Х.Д.М. ***, ЕГН **********, сумата 500
(петстотин) лв. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: