Определение по дело №2340/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               Номер                         Година   15.07.2019                     Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                     XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети юли                                                                                             Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2340 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД допустими.

Следва да бъде отхвърлено, като неоснователно, искането в отговора на ответника съединяване в общо производство и постановяване на общо решение по тях на настоящото дело с гр.д. № 1182/2019 г. (л. 45). Не само защото тези дела, макар и между същите страни, са на различен етап на развитие на производството, при което е недопустимо съединяването им за общо разглеждане и решаване в едно производство (чл. 213 ГПК). Но и защото, съдът не е длъжен непременно да съединява няколко висящи пред него дела между същите страни, дори и да са налице формалните условия на чл. 213 ГПК за това (Р 1960-1960-I г.о.). Това зависи от съображения за процесуална целесъобразност (ще се улесни или затрудни разглеждането на делата, ако бъдат съединени, ще се постигне ли процесуална икономия). Поради това и преценката му за приложението на тази норма не полежи на инстанционен контрол (Р 831-2005-I г.о.). А в случая е очевидно, с оглед множеството на сочените от ответника дела между страните, че съединяването им за общо разглеждане и решаване в едно производство, не само няма да улесни, но ще затрудни разглеждането и решаването им, и поради това не би постигнало целената с нормата на чл. 213 ГПК процесуална икономия, защото най-малко би увеличило неимоверно доказателствения материал по тях, а оттам и фактическата сложност на същите дела. Ето защо съдът намери, че следва да отхвърли искането на ответника за съединяване на посочените две от тези деца за общо разглеждане и решаване в едно производство (чл. 213 ГПК).

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито, въпреки противното му твърдение в отговора, ответникът не е представил с него (чл. 183 ГПК).

С оглед исканията на страните за назначаване на експертизи, следва с оглед задачите им, да се назначи една комплексна технико-икономическа експертиза, която да се изготви от две вещи лица – икономист и електроинженер, които да отговорят на всички поставени в исковата молба и отговора въпроси на страните към посочените в тях експертизи – икономическа и техническа, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат страните да го внесат по-равно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. За съдебното заседание следва да се призоват и вещите лица, след внасяне от страните в цялост на определения от съда депозит за изготвяне на комплексната експертиза. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на пълномощника на ответника в отговора по делото, за служебно съединяване в едно производство на настоящото дело с гр.д. № 1182/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, и постановяване на общо решение по тях.

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват в това, че осъществявал основно дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане, управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на О. и О.. Бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТН - - П., О., който бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод В. 20 kV, негова собственост, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения му трафопост на ниво ниско напрежение ( НН. Ответникът притежавал лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004 г., която била издадена от ДКЕВР и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. По силата на чл. 42 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на Е. /със старо наименование Е.Р./, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., клиентът заплащал изчислената сума за пренос по електроразпределителната мрежа и мрежови услуги, вместо на Е.Р., на Е.Р.. През периода от 23.05.2014 г. до 22.06.2014 г., заплатил на ответника 2363.61 лева по фактура № **********/30.06.2014 г., представляващи такса за пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца - П., намираща се в О.. По посочената фактура заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочената сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в П.. Измерването по този начин, и конкретно на това място, било незаконосъобразно, и водело до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г., с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на СТИ в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1-3 по утвърдените от ДКЕВР цени. При отдаване на ел.енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващи трансформатор на потребителя /ако имало такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 120 ЗЕ, ел. енергията, доставена на потребителите, се измервала със СТИ - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определяли съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /ПИКЕЕ/. Приетата въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ наредба, била Наредба № 6/09.06.2004 г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, СТИ на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл. 14 от ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, СТИ на ел.енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В случая, за П., границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца било Подстанция Т. 20 kV, след която подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод В. 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км, започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на П., като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/ на Помпена станция О.. И електропровода В. 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на ищеца. С оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от него електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - тоест между Подстанция Т. 20 kV и Електропровод В. 20 kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самото ЗРУ на „К.". С оглед изложеното относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, отправил няколкократни писмени искания до Е.Р. за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено писмо, му изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: Подстанция Т. - извод В. /т.е. за електропровод В./; извод Р.; Вик – З. и ПС Х.. След получаване на това писмо от Е.Р., по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. Единствено по отношение на Електропровод В. това не било сторено. Във връзка с това изпратил и следващо писмо изх. № 2013/05.12.2008 г., с което отново изрично посочвал, че желаел да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция Т., като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисквала промяната: ИТ № - - Помпена станция О. с. О. и ИТ - „ВиК" с. К. /сега с наименование Помпена станция „К." /с. К.. На това искане Е.Р. му изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009 г., с което го уведомило, че следвало да му предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод В.. Това искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 1748/23.10.2008 г. изпратил по отношение на електропровод В. всички необходими документи. Бил собственик на Електропровод В. 20 kV, на Помпена станция „К.", и на намиращите се в обекта ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността му върху имотите и съоръженията. Независимо, че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се променяло от НН на СН, Е.Р. не изпълнило задълженията си и продължило да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период, вместо на ниво средно напрежение. Намирал за безспорно, че бил собственик на Електропровод В. 20 kV, на Помпена станция „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били негова собственост от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала му. Включването им в капитала му станало по силата на заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на О., с която на основание чл. 2 от Наредбата за държавни имоти му се предоставяло и на акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи му били предадени. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено разрешение за ползване № 261/09.09.1995 г. В случай, че Е.Р. било изпълнило законовите си задължения и уважило искането му за промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС О. и ПС „К." на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция Т. 20 kV, заплатената от ищеца такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, негова собственост - П., ИТ № -, нямало да бъде дължима и съответно платена, а дължима щяла да е такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект средно напрежение. Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, се явявала недължимо платена без основание. При това положение за ищеца възникнал правен интерес да предяви против ответника иск за заплащане на платените суми за такса за пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без основание, като за периода от 23.05.2014 г. до 22.06.2014 г., сумата била в размер на 1650 лева. Освен нея, ответникът му дължал и обезщетение в размер на законна лихва от датата не плащане на недължимо платената сума на 12.07.2014 г., до датата на предявяване на исковата молба в съда на 03.05.2019 г., както следвало - 805 лева, които представлявали обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1650 лева по фактура № ********** - 12.07.2014 г., до датата на предявяване на молбата в съда на 03.05.2019 г.

Искането е да се осъди ответника да върне на ищеца сумата от 1650 лева за главница, която получил без основание за такса пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - П., ИТН -, за периода от 23.05.2014 г. до 22.06.2014 г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение, по фактура № **********/30.06.2014 г., от общо платена по същата цена за пренос в размер на 2363.61 лева, с 805 лева мораторна лихва от 12.07.2014 г. до 02.05.2019 г., и законна лихва върху главницата от 02.05.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения главен иск - нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а на предявения акцесорен иск за мораторна лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявения иск бил допустим, но неоснователен и го оспорвал изцяло по основание и размер. Сумата, негов предмет, била дължима и основателно начислена по сметката на ищеца. Обстоятелствата и фактите, изложени в исковата му молба, не я правели недължима. В качеството си на краен снабдител, съгласно чл. 98а ЗЕ, продавал ел.енергия на клиентите си при публично известни ОУ. Действащите такива през процесния период били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и извършвал дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 ЗЕ на обособената територия в Ю.. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗЕ, за една обособена територия се издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), крайните клиенти използвали електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която били присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия член - публикуваните общи условия влизали в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора, поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН -. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да му плаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ и чл. 18 от договора, при неплащане в срок на дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по общите условия, доставил в обекта на ищеца за процесния период електроенергия, пренесена от Е.Р., като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги издал фактурата, представена към исковата молба и отговора, стойността на част от която съставлявала исковата сума. Действително, ищецът бил клиент на ответника, явяващ се краен снабдител по смисъла на ЗЕ и на Е.Р. (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бивал снабдяван с ел.енергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а ЗЕ). Между ищеца и Е.Р. по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа. Разпределението на ел. енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа енергия" също подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 ЗЕ), а електроразпределителната мрежа била „съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служила за разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на ЗЕ). Е.Р., като притежател на Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвало услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвало следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със ЗЕ, ЗАДС и ПТЕЕ. Доставената ел.енергия, описана в процесната фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа. Обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на Е.Р., на ниво ниско напрежение. Безспорен бил факта, че присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. и разбира се преди влизане в сила на чл. 16, ал. 1 ПИКЕЕ. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на ел.енергия, се определяли към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред  или в договора за присъединяване, ако присъединяването било извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото писмени доказателства можело да се установи, че процесните обекти били присъединени през 1995 г. Видно било, че принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, бил, че нивото на напрежение и мястото на измерване на ел.енергия се определяли/договаряли към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта. Действително след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение. Оспорвал твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия, ищецът бил представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката, сочели, че правото на собственост било на О., а не на ищеца. Наред с това исканията били подадени от лице с пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - писмото т. 1 и т. 2, били представени в цялост едва с писмо изх. № ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения от баланса били за други активи, но е и за трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т. 5 - приложенията били за ел.провод 20 kV АС проводник 95 L-7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L-738 М, същите били приложени и към писмо изх. № 1748 от 23.10.2008 г.). За доказване на това обстоятелство представял цялата кореспонденция по случая. Ищецът не бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение), не било налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът представял запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартирал и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 19.11.2015 г. (за справка констативен протокол за техническа проверка от 14.01.2016 г.). Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия, фактурирал ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавал обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал. 3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложената към делото фактура било видно, че тя отговаряла на изискванията на ОУ или процесната сума била дължима, тъй като обектът на ищеца бил присъединен на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от Е.Р. и ответника. След като сключил договор и приел ОУ, имал правата и задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР лицензии, мрежовият оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на ответника и Е.Р. били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител, били съобразени с логиката, по която бил изграден и функционирал т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез ПТЕЕ КЕВР създала задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те били задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно въвеждала и утвърждавала правилото че: потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия. Ако се установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, въпреки, че към момента на присъединяване обектът бил присъединен на ниво ниско напрежение, то действително недължимо платена и подлежаща на връщане щяла да бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, каквато била претенцията на ищеца. Не било ясно обаче, как бил изчислен размера на тази претенция. Изложената фактическа и правна обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско напрежение, начислени за процесния период. Сумата по процесната фактура била основателно начислена и дължима от ищеца, а исковата претенция била неоснователна. Ищецът претендирал присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение от плащане на недължимо платената сума до предявяване на исковата молба в съда. Искът бил неоснователен. Касаело се за задължения, които били без точно определен срок за изпълнение, поради което, по силата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, длъжникът изпадал в забава от поканата. По делото липсвали доказателства за отправена такава преди датата на предявяване на иска, поради което и не можело да се приеме, че до тази дата ответникът бил изпаднал в забава. При отхвърляне на исковата претенция, претендира да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото производство.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил посочените в отговора му писмени доказателства и общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: решение № 4486/14.10.1991 г.; справка от ТР – 2 бр.; фактура № **********/30.06.2014 г., ведно с платежно нареждане от 11.07.2014 г. и извлечение по сметка от 12.07.2014 г.; писмо изх. № 6053-30/24.09.2008 г.; писмо изх. № 1784/23.10.2008 г.; писмо изх. № 2013/05.12.2008 г.; писмо изх. № 01/09.01.2009 г.; заповед № 135/12.12.1995 г.; акт за приемане и предаване на основни средства; инвентаризационен опис от 16.10.2017 г.; характеристика на ДМА – Трафопост „К.”; акт обр. 16 и разрешение за ползване № 261/09.08.1995 г.

 

          НАЗНАЧАВА по делото комплексна съдебно технико-икономическа експертиза, като за вещи лица определя Д.Д.Д. и Г.Д.К., които, след като се запознаят с доказателствата по делото, извършат необходимите огледи на процесния обект и проверки при страните, и там, където това стане необходимо, да представят по делото заключение, с което да отговорят на всички въпроси на страните към тази експертиза в исковата молба и отговора, при депозит в размер на 200 лева, вносим от страните поравно – 100 лева от ищеца и 100 лева от ответника, по сметка на Старозагорския районен съд, в 3-дневен срок от получаване на призовките с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на платежните документи удостоверяващи внасянето му в цялост, като им указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 23.10.2019 г. от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника. За същата дата да се призоват и вещите лица, след внасяне от страните в цялост на определения от съда депозит за изготвяне на комплексната експертиза. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: