РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Горна Оряховица, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101962 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД основава исковите си
претенции на твърдения, че с ответника е сключил договор за потребителски
кредит № ********** / 18.12.2018г., по силата на който на последния е
предоставен заем в размер на 6 500 лв., който е следвало да върне на 42 равни
месечни погасителни вноски в размер на 353,42 лв. всяка и последна 43-та
изравнителна в размер на 353,18 лв. Падежът на първата вноска бил на
25.01.2019 г., а на последната на 25. 07. 2022 г. Към отпуснатия кредит била
начислена еднократно сумата от 1003,58 лв., представляваща такса оценка на
риска. Допълнително били начислени застрахователни премии в общ размер
1863,15 лв., от които 922,35 лв. по застрахователна премия „Комбо Живот“ и
940,80 лв. „Комбо безработица“. Посочва, че е превел застрахователните
премии към застрахователя. Договорено било, че общата стойност на
плащанията по кредита са размер на общо 15196,82 лв. – чл. 10 от договора, а
годишния процент на разходите бил в размер на 43, 18 %, а договорната лихва
в размер на 29,14 %. На ответника била начислена лихва за забава в размер на
166,96 лв. за периода от 25.08. 2020 г. до 18.03.2021 г. Твърди, че длъжникът
преустановил плащанията по договора, считано от 25.08.2020 г., а считано от
19.02.2021 г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението,
1
съгласно чл. 16.2 от договора. За настъпилата предсрочна изискуемост бил
уведомен лично(приложение № 6 от ИМ). С оглед изложеното иска от съда да
признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми
присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
634/2021 г., а именно: 6371,03 лв. – главница; сумата от 947,94 лв. договорна
лихва за периода 25.08.2020 г. до 19.02.2021 г.; сумата от 186,57 лв.
обезщетение за забава за периода 25.08.2020 г. до 18.03.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 01.04.2021 г. до окончателното
погасяване на вземането. Претендира разноски.
Ответникът П. М. Р. оспорва исковата молба. Счита, че не дължи
претендираните суми. Посочва, че на 23.01.2019 г. платил сумата от 353,42
лв., на 18.02.2019 г. платил сумата от 354,62 лв. , а на 28.02.2019 г. сумата от
6000 лв. на ответника. Счита, че с извършеното плащане е погасил изцяло
задължението си към ищеца. Прави възражение за нищожност на клаузи на
договора, поради тяхната неравноправност, а именно: оспорва дължимостта
на сумата от 1003,58 лв., уредена в чл. 7.1 от договора. Счита я за нищожна
на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗПК., че заобикаля изискването на закона за
ясност и установеност на сумите. Позовава се на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗПК. Намира, че клаузата за начисляване на такса оценка на риска
противоречи и на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, както и чл. 16 ЗПК. Намира, че
размерът й е необосновано висок предвид размера на главницата от 6500 лв.
Счита, че разпоредбата на чл. 9. 1 от договора, с която е уреден размерът на
договорната лихва, противоречи на добрите нрави, поради което била
нищожна и неравноправна. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност. С оглед изложеното, счита, че следва да бъдат отхвърлени
предявените искове.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 634/2021 г. по описа на РС – Г.
Оряховица е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото
производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумите предмет на установителните искове против длъжника П. М. Р..
Исковата молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения срок по чл.
2
415, ал. 1 ГПК.
На 18.12.2018 между ответника П. М. Р. и "Ти Би Ай Банк"ЕАД е
сключен договор за потребителски кредит № **********. В чл. 7 от договора
е записано, че кредита е в размер на 6500 лв. със срок на договора за кредит
25.07.2022 г. В чл. 7. 1 е вписана и еднократна такса за оценка на риска в
размер на 1003,58 лв., както и това, че таксата е дължима в деня на
подписване на договора за кредит, че се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план. В общия размер на кредита е включена и тази такса. В чл.
9. 1. е посочен годишния лихвен процент, с който се олихвява предоставения
кредит – 29,14 %, в чл. 9. 4 – че при просрочие потребителят дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода
на просрочието. В чл. 10 е посочен годишен процент на разходите в размер на
43, 18 %, без да се посочва по какъв начин е формиран същия, както и общата
дължима от потребителя сума – 15 196, 82 лв. Погасителния план към
договора е в т. 11. 2 от същия. Вноските са записани като ежемесечни в
размер на 353,42 лв.
Към договора са приложени заявление-декларация от ответника за
установяване на договорни отношения, искане за откриване на банкова
сметка и рамков договор за платежни услуги и декларация за предоставяне на
общи условия.
В т. 16. 2 в договора е записано, че при допуснато от потребителя пълно
или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски,
цялото му непогасено задължение става предсрочно и незабавно изискуемо,
считано от датата на падежа на последната от трите вноски.
От таблицата на стр. 3 от заключението е видно, че ответникът е
заплатил двете вноски от кредита на 23.01.2019 г. и на 18.02.2019 г. в размер
на 353, 42 лв. и сумата от 6000 лв. на 01. 03. 2019 г. Ищецът е съотнесъл
преведената сума към вноски на ответника по кредита до 25. 08. 2020 г. На 19.
02. 2021 г. ищецът е трансформирал счетоводно кредита като предсрочно
изискуем.
Кредитът е обявяван за предсрочно изискуем по съответния ред – с
уведомление до длъжника връчено му на 19. 02. 2021 г. /стр. 17/.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-
3
счетоводна експертиза Усвоеният кредит по с/ка *** с титуляр П. Р. е в
размер на: 9 366,73 лв. По процесния договор ищецът е осчетоводил следните
задължения: към датата на отпускане: главница 9 296, 00 лв., от която от
ищеца е усвоена сумата 1863, 15 лв. за застрахователни премии, сумата от
1003, 58 лв. такса за оценка на риска, а на каса е изплатено на ответника
сумата от 6480 лв. Извършените плащания в периода 23.01.2019 г. -
18.02.2019 г. са в размер на 706, 84 лв., както и еднократно е заплатена сумата
от 6 000 лв. на 01.03.2019 г.
От така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото, че ищецът е предявил три
иска при условията на обективно кумулативно съединяване, както следва:
един иск за главница в размер на 6 371, 03 лв., който следва да се
квалифицира по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 9, ал. 1 от ЗПК; втори иск за договорна лихва в размер на 947,94 лв.,
дължима за периода от 25.08.2020 г. до 19.02.2021 г., който следва да се
квалифицира по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка
с чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2 от ЗПК; трети иск за обезщетение за
забава в размер на 186,57 лв., дължима за периода от 25.08.2020 г. до
18.03.2021 г., който следва да се квалифицира по чл. 422 от ГПК във връзка
с чл. 86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗПК:
Облигационното правоотношение е възникнало между страните и в
изпълнение на същия ответникът е получил сумата, посочена като главница в
договора.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК регламентира
възможността кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, при
ограничението на ал. 2 на същия член, че не може да иска заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Записаната в договора еднократна такса за оценка на риска в размер на
1003,58 лв. по същество е прикрита такса за управление на кредита и цели
4
заобикаляне на забраната, регламентирана в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, поради
което уговорката за същата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
следователно не поражда права и задължения за страните по процесното
облигационно отношение. Следва да се има предвид общото правило по чл.
26, ал. 4 от ЗЗД, че нищожността на отделна уговорка в договора не влече
нищожност на целия договор, когато тя е заменена от повелителните правила
на закона, в какъвто смисъл е и чл. 21 от ЗПК.
Това води до извода, че следва да бъде изследван въпросът дали
договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, или нищожен на
основанията по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
По отношение на клаузите на договора за потребителски кредит и
съответствието им с изискванията по чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК:
Съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен
начина на формиране на ГПР съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а
само стойността на същия. Това дава основание да се приеме на основание чл.
22 от ЗПК, че договорът е недействителен поради нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа информация за "ГПР по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".
От систематичното тълкуване на тази разпоредба с чл. 19, ал. 1 и Приложение
№ 1 към ЗПК се достига до извода, че годишният процент на разходите
следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова
стойност – например 43,18 % съгласно чл. 10 от договора за потребителски
кредит, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т. е.
какво се включва в годишния процент на разходите. Минимумът по закон
относно съдържанието на начина на формиране на ГПР включва определени
допускания, които са нормативно уредени. Съгласно т. 3, буква "а" от
Приложение № 1 към ЗПК всеки договор за потребителски кредит следва да
посочва информация относно следното допускане при изчисляване на ГПР:
"договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
5
съответствие с условията и сроковете по договора". Това обстоятелство
следва да се взема предвид от всеки кредитодател по ЗПК, като в настоящия
случай липсва в договора за потребителски кредит, сключен между страните.
Останалите допускания в т. 3 от Приложение № 1 са посочени условно –
например, ако договорът предлага на потребителя различни начини на
усвояване с прилагане на различни лихвени проценти, то се прилагат
правилата на т. 3, буква "д" от Приложение № 1. По същия начин с
условности са изложени и всички останали допускания, с изключението на
буква "а". Като се има предвид договора за потребителски кредит и неговите
клаузи, съдът намира, че същият е следвало да включва поне минималното
изискване на т. 3, буква "а" от Приложение № 1 към ЗПК като допускане,
което да бъде сведено до знанието на потребителя чрез включването му в
договора. На второ място, договорът съдържа еднократна такса за оценка на
риска (чл. 7. 1.), която е в размер на 1003, 58 лв. От разпоредбите на договора
не става ясно дали тази еднократна такса за оценка на риска се включва при
изчисляване на годишния процент на разходите, или той се определя като
процент само върху стойността на отпуснатия заем. По този начин значително
е била затруднена възможността за преценка за начина на формиране на ГПР
от потребителя на финансовата услуга, а ищецът е следвало да я сведе в
пълнота до знанието на потребителя най-късно в момента на сключване на
договора и да се съдържа в последния. Може би това е и причината само 3
месеца след сключване на договора ответникът да внесе сумата от 6000 лв., за
да погаси предсрочно задължението си.
Липсата на данни за взетите предвид допускания и от какво точно се
изчислява ГПР, т. е. какво включва като компоненти, пречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както
и да го съпостави с предложения на други кредитни институции, а също и при
необходимост да се откаже от договора (в същия смисъл Решение № 58 от
5.08.2021 г. по ВГД № 236/2021 г. по описа на АС - Бургас). Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. С
оглед спазването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за
потребителски кредит следва да се отрази не само цифрово, какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява годишният
6
процент на разходите, но и изчерпателно да се изброят всички разходи, които
длъжникът ще прави, отчетени при формиране на годишния процент на
разходите (в същия смисъл Решение № 81 от 2.06.2022 г. по ВТД № 6/2022 г.
по описа на Апелативен съд - Велико Търново).
Следователно Договорът за потребителски кредит е съставе в
противоречие чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нарушението на тази разпоредба
води до нищожност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК.
Нарушението на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е включено сред лимитативно
изброените разпоредби по чл. 22 от ЗПК, поради което вследствие на него се
достига за извод за нищожност на целия договор. В насока на са: Решение №
910 от 29.06.2022 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 412/2022 г., Решение №
146 от 12.08.2022 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 120/2022 г. и др.
На следващо място съдът намира, че посоченият в договора ГПР от 43,
81 % е некоректен и по – висок. Както се посочи по – горе разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита. Тази величина се посочва съгласно решение на СЕС
от 19.12.2019 г. по дело № С-290/19 г. с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajsky sъd v Trnave (Окръжен съд
Търнава, Словакия) Член 10, параграф 2, буква ж) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14
ноември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за
потребителски кредит ГПР да бъде посочен не като една-единствена ставка, а
като диапазон между минимална и максимална ставка. Освен това налично е
изискване да се изчисли ГПР като една единствена ставка с точност поне един
знак след десетичната запетая /т. 2 б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК/. В
договора това е извършено и ГПР е представен като една ставка 43, 18 %. При
изчисление на размера на ГПР по формулата дадена в електронния сайт на
дружестото https://tbibank.bg/blog/kakvo-e-gpr-i-kak-da-go-izchislim/, която
приповтаря приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК същият само с
прибавяне на таксата за оценка на риска и лихвата е в размер на 57, 91 %, а с
включването на двете застраховки "Комбо живот" и "Комбо безработица"
достига 73, 98 %.
7
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Това налага при
изчисляването на тази ставка на ГПК да се вземат предвид всички разходи по
кредита свързани с договора за кредит. В случая не са взети предвид при
изчислението на ГПР и сумите дължими по двете застраховки "Комбо живот"
и "Комбо безработица", които са включени в погасителния план по договора
за кредит. Ето защо, съдът намира, че ставката на ГПР посочена в договора не
отразява всички дължими суми по кредита, а и е по висока от 50 %, което
надхвърля минималния размер на ГПР, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Доколкото чл. 19, ал. 1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да
се включат в ГПР, а § 1, т. 1 от ДР на ЗПК ясно сочи, че под общи разходи по
кредита следва да се имат предвид всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за кредит двете
застраховки са включени като част от задължителните плащания по договора
за кредит и представляват условия за отпускането на кредита, поради което
това са суми съставляващи разходи за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, по правилото на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Ето защо този
разход за клиента е следвало да се включи в ставката на ГПР.
Посочения размер на ГПР е заблуждаващо по-нисък от действителния,
което се преценява от съда като заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ето защо договорът за кредит е недействителен и на това основание, арг. от
чл. 22 от ЗПК.
С оглед императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК, следва да бъде
върната само чистата стойност на кредита. При чиста стойност на кредита от
8
6480 лв., изплатени на каса кредитополучателя на 18.12.2018 г., ответникът е
върнал 6706, 84 лева, като е превел по сметка на дружеството сумите, както
следва: на 23.01.2019 г. сумата от 353, 42 лв., на 18.02.2019 г. сумата от 353,
42 лв. и на 01.03.2019 г. сумата от 6000 лв., т. е. ответникът е погасил
предсрочно изцяло задължението си към ищеца, а дори е и надвнесъл.
Фактическият състав на иска за договорна лихва по чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 2
от ЗПК изисква наличието на едно главно задължение – договор за
потребителски кредит, и писмена уговорка за заплащане на договорна лихва
по кредита. Като писмената форма на уговорката за лихва е форма за
действителност на договора.
Фактическият състав на иска за обезщетение за забава по чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД е свързан със съществуването на главни
задължения по договора за потребителски кредит и неплащането на
съответните суми на падежните дати.
Основателността на двата иска за договорна лихва и за обезщетение за
забава е предпоставена от изследване на въпроса за действителността на
договора за потребителски кредит и съответствието му с чл. 22 от Закона за
потребителския кредит.
Поради нищожност на договора за потребителски кредит, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита (по арг. от чл. 23 от ЗПК), т. е. не подлежат на заплащане
от ответника по делото претендираните с исковата молба договорна лихва в
размер на 947,94 лв., дължима за периода от 25.08.2020 г. до 19.02.2021 г.,
както и обезщетение за забава в размер на 186,57лв., дължима за периода от
25.08.2020 г. до 18.03.2021 г.
Ето защо, съдът намира, че предявените установителни искове са
неоснователни подлежат на отхвърляне.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените от него разноски, а именно сумата от 700 лв.
адвокатски хонорар за заповедно и исково производство и сумата от 100 лв.
разноски за депозит за вещо лице или общо 800 лв.
По гореизложените съображения, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените на основание чл. 422 от
ГПК искове от "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София срещу П. М. Р., ЕГН: **********, наст. адрес: с. Д.,
ул. ***, общ. Л., че същия дължи следните суми: 6371,03 лева- главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № **********; сумата от
947,94 лева- възнаградителна лихва, дължима за периода 25.08.2020 г. до
19.02.2021 г.; сумата от 186,57 лева- мораторна лихва върху главницата,
дължима за периода 25.08.2020 г. до 18.03.2021 г, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК в съда- 01.04.2021 г. до окончателото изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
383/05.04.2021 г., по ч. гр. д. № 634/2021 г., по описа на РС- Г. Оряховица.
ОСЪЖДА Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев 52-54 да заплати на П. М.
Р., ЕГН: **********, наст. адрес: с. Д., ул. ***, общ. Л. сумата от общо 800
лева за съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 634/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10