Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН И.ОВ
МАЯ НЕДКОВА
при секретар Петя Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело № 935 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 25161/05.04.2019г.
на Б.К.В. ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез процесуален представител адв. Б.Д., срещу Решение №
898/05.03.2019г., постановено по гр.д. № 19317/2017г. на ВРС- 26 св., с
което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от
въззивникът срещу С.Ц.Р., ЕГН ********** и Р.С.Р., ЕГН ********** ***,
обективно съединени искове, както
следва: 1) иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 365 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10135.4501.2021 по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
С.О. „Ментеше“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, целият с площ от 630 кв.м. съгласно
документ за собственост, а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 10135.4501.9502, 10135.4501.2022, 10135.4501.2028,
10135.4501.2027 и 10135.4501.2020 и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху 365 кв.м. ид.ч. от същия имот; 2) иск с правно основание чл.59
от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на 365 кв.м. ид.ч.
от ПИ с идентификатор 10135.4501.2021 по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр.
Варна, С.О. „Ментеше“, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, целият с площ от 630 кв.м.
съгласно документ за собственост, а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при
граници: имоти с идентификатори 10135.4501.9502, 10135.4501.2022,
10135.4501.2028, 10135.4501.2027 и 10135.4501.2020 за периода от 11.12.2012г. до 22.12.2017г.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване н исковата молба до
окончателното плащане.
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано поради
нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, моли за отмяната му и постановяване на друго,
с което исковете да бъдат уважени, а насрещната претенция на ответниците да
бъде отхвърлена. Навеждат се твърдения,
че при постановяване на решението си
първоинстанционния съд изцяло е кредитирал показанията на водените от
ответната страна свидетели , които не кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства, които ВРС не е обсъдил в цялост. Оспорва се извода на
съда за изтекла в полза на ответниците 10 годишна давност, считано от 2004г.,
т.к. към дата на предварителния договор - 22.01.2004г., на наследниците на Х. В.
още не е било възстановено правото на собственост с издаване на Заповед по
параграф 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С тези
аргументи твърдят нищожност на предварителния договор. Оспорват идентичността
на владения от ищците имот с процесния, като излагат аргументи, че към края на
2004г. когато е издадена заповедта на кмета на общината, имот от 600 кв.м. който
ответниците да са ползвали не е съществувал. Такъв е посочен едва в договора за
доброволна делба от 30.05.2007г.Претендира присъждане на сторените в
производството разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуален представител поддържа
жалбата. Моли за присъждане на разноски.Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещните по жалбата страни, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират
за допустимо, правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба поддържат отговора, оспорват възраженията от въззивната жалба. Молят за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от Б.К.В., ЕГН ********** срещу С.Ц.Р., ЕГН **********
и Р.С.Р., ЕГН ********** искове:
-с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 365 кв.м. ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10135.4501.2021 по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
С.О. „Ментеше“, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване. целият с площ от 630 кв.м. съгласно
документ за собственост, а съгласно скица с площ от 568 кв.м., при граници:
имоти с идентификатори 10135.4501.9502, 10135.4501.2022, 10135.4501.2028,
10135.4501.2027 и 10135.4501.2020 и за осъждане на ответниците да предадат
владението върху 365 кв.м. ид.ч. от същия имот;
- с правно основание чл.59 от ЗЗД за
осъждане на ответниците солидарно да заплатят сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на посочените
идеални части от имота за периода от 11.12.2012г. до датата на подаване на
исковата молба - 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковатa молбата ищецът обосновава активната си процесуална легитимация
по силата на наследство, земеделска
реституция, договор за доброволна делба от 30.05.2007г. и договор за
прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на
задължение от 04.12.2012г. на идеални части от процесния поземлен имот с
идентификатор 10135.4501.2021 по КК и КР на гр. Варна, с предходен № 1025.
Твърди, че по силата на земеделска реституция и в качеството му на наследник на
Х. В. му е възстановено право на собственост на основание пар.4б, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ върху ПИ 1025 в землището на м. „Ментеше“ върху площ от 3207 кв.м. ид.ч.,
целия с площ от 5575 кв.м. Последствие с договор за доброволна делба от
30.05.2017г. ищецът, брат му Х. В., майка му Я.В.и Г.В.Д.получили в дял и
станали собственици на ПИ с идентификатор 1568 с площ от 630 кв.м., като
ищецът, Х. В. и Я.В.придобили общо 365 кв.м. ид.ч. при равни квоти, а Г.В.Д.придобил
64,93 кв.м ид.ч. Впоследствие майката на ищеца Я.В.починала и с договор за
прехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на
задължение от 04.12.2012г. братът на ищеца Х. В. му прехвърлил правото си на
собственост върху ид.ч. от имота. Съсобственикът Г.В.Д.също починал и негови
наследници са В.В.и И.К.. Твърди, че ответниците владеят имота без основание и
моли да бъде уважени предявените срещу
тях искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
са депозирали отговор на исковата молба, в който оспорват исковете като
неоснователни. Твърдят, че от 01.04.2002г. обработват и стопанисват процесния
имот със знанието на собствениците му. На 22.01.2004г. ответницата С.Р./по
време на брака си с отв. Р.С.Р./ сключила предварителен договор за продажба на
процесния имот с И. В., Я.В.действаща лично и като пълномощник на Б.В. и Х. В..
Уговорена била цена от 4000 лева. Съгласно предварителния договор владението
било предадено на купувача на 01.04.2002г. Продавачите имали задължението да
представят скица и данъчна оценка не по-късно от един месец след влизане в сила
на окончателния комбиниран план на местността. Вместо това, те си поделили
имота с договор за доброволна делба от 30.05.2007г. На 18.10.2016г. ответниците
предприели действия за снабдяване с
нотариален акт и едва тогава разбрали, че собственик е ищецът. Сочи се, че
ответниците, считано от 2002г. владеят и стопанисват имота и никой не е
заявявал претенции спрямо него. Легитимират като собственици с нот.акт № 113,
том XLV, дело № 9723/2017г. и считат, че наличието на предварителен договор ги
приравнява на добросъвестни владелци. Отделно от това, сочат, че не са
извършили действия, с които да са лишили ищеца от ползване на имота, тъй като
владението им има правно основание.
В срока за отговор ответниците са
предявили, в условията на евентуалност, срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.72
от ЗС за осъждане на ищеца да им заплати сума в общ размер от 6346 лева,
представляваща извършени в имота от тях подобрения,в качеството им на добросъвестни владелци, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. В насрещния иск се твърди, че
ответниците владеят имота от 01.04.2002г. От този момент са извършили множество
подобрения в имота, а именно: през 2004-2005г. – ограждане на имота с 15 броя
циментови стълбчета и оградна мрежа 50 кв.м.; през 2007-2008г. –
електрифициране на имота, закупуване на електромер, водоснабдяване на имота,
поставяне на тротоарен кран, закупуване на водомер, изграждане на водомерна
шахта с капак, прокарване на външна чешма, прокопаване на яма и направа на
дворна тоалетна, бетонна площадка и пътека, входна метална врата, метална порта
за коли, каруци и трактори за оран, изграждане на пътеки от тротоарни плочки
общо 110 бр., поставяне на циментови стълбчета на завареното лозе 23 бр.,
бетонирана цистерна от неръждавейка за вода, засаждане на плодни дръвчета 19
бр, от които 2 бр. смокини, 1 бр. слива ренгота, 1 бр. дюля, 4 бр. круши, 1 бр.
дрян, 3 бр. праскови, 1 бр. райска ябълка, 1 бр. ябълка, 2 бр. кайсии, 1 бр.
мушмула, 1 бр. череша и 1 бр. джанка, лозови пръчки за асмалък 9 бр. и метална
конструкция за асмалъка 50 кв.м. За всички подобрения са посочени стойности за
материали и за труд. Ищците по насрещния иск считат, че са добросъвестни
владелци поради сключения на 22.01.2004г.
предварителен договор.
В законоустановения срок ответника по
насрещния иск /ищеца по първоначалните/ е депозирал писмен отговор, с който
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищците по насрещния иск не са
владелци на имота, евентуално, че не са добросъвестни такива. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност за извършените подобрения.
В съдебно заседание страните,чрез процесуалните си представители поддържат тезите
си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок,
от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което са допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните изводи от
фактическа и правна страна:
По иска с правно основание
чл.108 от ЗС.
Въззивникът, който е сред наследниците
на Х. К.В.,***, починал на 09.02.1980г./
факта не е спорен между страните/, се легитимира като собственик на процесния
имот по силата на земеделска реституция, договор за доброволна делба от
30.05.2007г. и договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижими
имоти срещу погасяване на задължение, както следва:
С решение № 681/13.03.2000 г. на
Поземлена комисия - Варна на основание чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ е признато и се възстановява правото на собственост на
наследниците на Х. К.В. в съществуващи
стари реални граници на имоти, сред които е 12 дка лозе, находящо се в терен по
параграф 4 на Владиславово, в местността „Ментешето“, имот № 5 от кадастрален
план, изработен 1997 г. Цитираното решение за възстановяване на собствеността е
постановено при действието на разпоредбата на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в
редакцията й, приета с изменението, публикувано в бр. 68 от 1999 г. на Държавен вестник, в сила от 30.07.1999 г.
След
влизане в сила на ПНИ на селищно образувание местност „Ментеше“ в землището на
кв. Владиславово, одобрен със заповед № РД – 1-7706/432/15.12.2003 г. на
Областния управител на област с административен център Варна е издадена Заповед № 2011/31.12.2004 г. на Зам.
кмета на Община Варна, постановена по реда на § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ, с която на
наследниците на Х. К.В., е възстановено правото на собственост върху ПИ 1025, кадастрален район 501,
намиращ се във Варна, в землището на кв. Владиславово, местност „Ментеше“, с
площ 3207 кв. м. идеални части от целия
с площ 5575 кв. м. при граници на целия имот – имот № 5019502, имот № 5010057,
имот № 5010058; имот № 5011026; имот № 5010045 и имот № 5011444.
С протокол №19-М/25.02.2005г. за въвод
във владение на новообразувани имоти, м. „Ментеше“, наследниците на Х. К.В.: И.
Х.в В., Я.Б.В., Х. К.В. и Б.К.В. са въведени във владение на имот № 1025 в кад.
район № 501, с площ от 3207 кв.м. ид.ч. от 5575 кв.м.
Възстановяването е в съсобственост с
други две групи реституирани собственици /наследници на В.Д.и на Г.П./.
С
договор за доброволна делба от 30.05.2007 г., е извършена делба между
съделителите И. Х.в В., Я.Б.В.; Х. К.В.; Б.К.В.; Г.В.Д.; Г.Ж.В.; Ж.В.Н.; К. Г. Н.
и Г. И.ов Н. по отношение на следния недвижим имот: ПИ 1025, кадастрален район
501, намиращ се във Варна, в землището на кв. Владиславово, местност „Ментеше“,
с площ 5575 кв. м. В дял на съделителите
Я.Б.В., Х. К.В. и Б.К.В. е поставен дял 2 от проекта за делба, който се състои
от 620,48 кв. м. при граници: запад – ПИ 5019502; север – дял първи; изток –
поземлен имот № 5010045 и юг – дял трети, както и дял 3 от проекта за делба,
който се състои от 614,49 кв. м. при граници: запад – ПИ 5019502; север – дял
2; изток – ПИ 5010045 и 5011026; юг – дял четвърти.
С нотариален акт за прехвърляне на право на
собственост върху недвижими имоти срещу погасяване на задължение № 197, том
III, рег. № 8593, дело № 540/2012г. на Нотариус Александър Ганчев, с рег № 194
в регистъра на НК, Х. К.В. е прехвърлил на съсобственика си Б.К.В. правото на
собственост върху свои поземлени имоти, включително 182,535 кв.м. ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1568 съгласно КК и КР на гр. Варна, цялият
с площ от 630 кв.м., с адрес: гр. Варна, с.о. „Ментеше“ № 1568,
с № по предходен план № 1025.
От представената по дело скица на имот
с идентификатор 10135.4501.2021 от 17.05.2017г. се установява , че старият
идентификатор на имота е 10135.4501.1568.
Посочените придобивни основания не се
оспорват по делото и са доказани от представените писмени доказателства ,
поради което настоящия съдебен състав приема, че ищецът – въззивник се
легитимира формално като собственик на
процесния имот.
По делото няма спор, че въззиваемите владеят
процесния имот. Такива са твърденията в исковата молба и в хода на
първоинстанционното производство въз основа,
на които ищеца извежда правния си интерес от предприетата от нето форма
на защита на собствеността му, а именно ревандикационнен иск. Едва
в писмените бележки пред първа инстанция и в последствие във въззивната жалба ищецът е навел твърдения,
че имота който ответника е получил с
предварителния договор от 2004г. не е този който му е реституиран, доколкото
описания в предварителния договор такъв от 600 кв. м. към дата 2004 г. не е
съществувал, като с това са навели възражение за нищожност на предварителния
договор. Възраженията на въззиваемия е неоснователно доколкото безспорно се
установява, в предварителния договор на която се позовават ответниците и този
по документи, на които се позовава ищеца е възстановен с идентично решение на
ПК –Варна.Освен това видно от представените и приети по делото писмени
доказателства –удостоверения –л. 55,146 от дело , ПИ с идентификатор 10135.4501.2021
по КК и КР на гр. Варна с площ 630кв.м.съвпада1025/по ПНИ на м.“Ментеше“ –
с.о.,землище кв.“Вл.Варненчик“/съвпада ч.5,ч.6 и ч.7 /стари граници съгласно
ПКП към ПНИ/
При така формулираните изводи относно
принадлежността на правото на собственост и установеното владение, на
изследване подлежи последната от предпоставките на основателната
ревандикационна претенция, а именно наличието, респ. липсата на правно
основание в лицето на ответника за упражняваното от него владение върху спорния
имот. Доколкото ищеца оспорва принадлежността на правото на собственост към
патримониума на владеещите ответници, то
в тежест на последните е процесуалното задължение да установят предпоставките
на наведеното от тях основание.
Ответниците се позовават на придобивна
давност, като твърдят, че са добросъвестни владелци въз основа на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 22.01.2004г. с нотариална заверка на
подписите, сключен между И. Х.в В., Я.Б.В. лично и като пълномощник на Б.К.В. и
Х. К.В., в качеството им на продавачи, и С.Ц.Р. в качеството й на купувач,
съгласно който продавачите продават на купувача свой недвижим имот, придобит
чрез наследство и възстановен с решение на ПК Варна, с площ от 600 кв.м.,
съставляващ имот пл. № 47 от комбинирания план на м-ст „Ментеше“, ведно с
насажденията и подобренията, за сумата от 4000 лева, от които са броени 1500
лева, а разликата от 2500 лева ще бъде броена при подписване на окончателния
договор. Вписано е, че владението е предадено на 01.04.2002г. и купувачът
владее имота като свой.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 113, том IV, рег. № 7903, дело № 706/2017г. на Нотариус Огнян Шарабански, с
рег № 147 след извършване на обстоятелствена проверка С.Ц.Р. и Р.С.Р. са
признати за собственици в режим на СИО на поземлен имот с идентификатор
10135.4501.2021 по КК на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, С.О. „Ментеше“, с
площ от 568 кв.м., стар идентификатор 10135.4501.1568.Към делото е приложена
цялата преписка по издаване на описания нотариален акт.
В настоящия случай
придобивната давност за процесният имот
е възможно да започне да тече от Заповед
№ 2011 по реда на §4к, ал.7 ЗСПЗЗ – т. е. от
31.12.2004 г.
Извършеният
с Протокол № 19/25.02.2005г. на Община
Варна въвод е ирелевантен относно началния момент на давността т. к. с него не е налице , а и не се твърди
от ищеца, реално въвеждане на
възстановените собственици в процесния и установяване на фактическа власт чрез
отстраняване на въззиваемите.
Настоящия съдебен състав изцяло споделя изводите на ВРС, че
посредством събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите Я. И.ов М./без родство със страните/ и Р.П.Р. /братовчедка на
ответницата С.Р./,чиито показания съда кредитира, като базиращи се на лични
впечатления, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, ответниците са доказали, че са владели имота - както обективният елемент на упражнявана фактическа власт,
така и субективният елемент - вещта да се държи като своя, в период по-дълъг от 10 години, а
именно от 2004г. до дата на подаване на
исковата молба съда - 22.12.2017г.,т.е.
същите са го придобили по давност.
Този извод не може да бъде разколебан от показанията на
допуснатия в полза на ищеца свидетел В.П., които са спорадични,твърде общи и от
които не може да се обоснове положителен
извод , че именно процесния е имота, в който при посещенията му не е имало
хора.Още повече ,че безспорно от показанията му , които кореспондират с тези на
свидетелите на ответниците, на рода на И. В., в района са възстановени няколко
имота.
Съгласно
член 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва
само с определени, изрично посочени действия. Едно от тях е предявяването на
установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот, предявен от
собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната
давност са свързани с бездействието на носителя на правото, като ако искът не
бъде уважен давността не се смята прекъсната, ако се уважи, след влизане в сила
започва да тече нова давност, а изтеклата губи своето значение. Извършените разпоредителни сделки от
ищеца, дори и да манифестират собственически права не прекъсват започналата да
тече в полза на въззиваемите давност. Освен това, давността може да се счита
прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие, което е попречило
на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху
имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от
имота за повече от 6 месеца-в този смисъл разпоредбата на член 81 ЗС. В този смисъл решение
№39/25.04.2016 година го гр.дело № 3611/2015 година на ІІ г.о. на ВКС, решение №330/28.11.2011г. по гр.д.
№1519/2010г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 92/21.06.2013г. по
гр.д.№327/2012г. по описа на ВКС, ІІ г. о., решение № 170/11.04.2012г. по
гр.д.№961/2011г. по описа на ВКС, І г. о.
В
настоящия случай не са представени и събрани доказателства, съобразно които да
се приеме за доказан фактът на предприето действие, попадащо в хипотезата на
чл. 116 ЗЗД, водещо до прекъсване на давността. По изложените по-горе аргументи
такива не са както договорът за поръчка и посредничество от 25.03.2010г. –
л.153 от дело, така и цитираното в удостоверение – л. 145 от дело възражение рег.
№ АУ 020584 ВН-006 ВН /06.04.2017г. /което освен, че не е представено по дело и
е след изтичане на давностния срок/.
С оглед изложените
мотиви, следва изводът, че направеното възражение за изтекла в полза на
ответниците придобивна давност се явява
основателно, поради което предявеният ревандикационен иск подлежи на
отхвърляне.
По иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД.
Неоснователността на
исковата претенция с правна квалификация чл. 108 ЗС, обуславя и неоснователността
на исковата претенция с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, доколкото последната се
явява обусловена от първата такава.
Поради съвпадането на изводите на двете
инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на правния спор и направеното искане, на въззиваемите следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400.00 лева съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 898/05.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 19317/2017г. на ВРС- 26 св.
ОСЪЖДА
Б.К.В., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Ц.Р., ЕГН **********
и Р.С.Р., ЕГН **********,***, сумата от 400.00/четиристотин/лева
, представляваща сторените по делото разноски във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: