№ 103
гр. Разград , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рая П. Йончева
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н. Р. Х.
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213300500142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
С Решение № 24/25.01.2021г. постановено по гр. дело № 1615/2020г. в производство по
чл.422 от ГПК РРС е приел за установено, че Т. АЛ. Р. и Л. М. С. дължат солидарно на „Първа
инвестиционна банка”АД, ЕИК *********, първата като кредитополучател, а втората като
поръчител , сумата 6960,71 евро главница по договор за банков кредит от 12.11.2009 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 7 227,03 евро договорна лихва за периода 15.03.2010 г. – 15.11.2019 г. и 1003 евро
наказателна лихва за периода 21.11.2016 г. – 21.11.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ №4772/25.11.2019 г. по ч.гр.д.
№2343/2019 г. по описа на РС Разград.Отхвърлил е претенцията на ищеца за дължимост на
наказателна лихва до първоначално предявения размер от 6 657,11 евро като неоснователен и
недоказан.Присъдил е в полза на страните разноски, съобразно уважената, съответно отхвърлена
част от иска.
Недоволни от решението са останали и двете ответници.
Т. АЛ. Р., чрез пълномощник атакува решението в частите му му за дължимите главница,
договорна и наказателна лихва.По отношение на дължимата главница счита, че като неправилно
решението следва да бъде отменено по отношение на сумата от 1989.,02 евро за периода от м.
март, 2010 г. до м. ноември, 2014 г. или за сумата над 4 971,69 евро до пълния уважен размер от 6
960,71 евро.По отношение на договорната лихва, счита, че решението следва да бъде отменено за
сумата от 6178,52 евро за периода от м. март, 2010 г. до м. ноември, 2016 г., т.е. за сумата над 1
048,51 евро до пълния уважен размер от 7 227,03 евро.Счита също така, че изцяло следва да бъде
отменено решението в частта му за дължимата наказателна лихва от 1003 евро.Излагат се
подробни съображения във връзка с неправилността на решението.
Л. М. СТ. атакува решението, чрез пълномощник като счита, че същото е неправилно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с константната
1
практика на ВКС в аналогични хипотези.
По отношение на главницата, сочи, че същото следва да бъде отменено за сумата от
6052,07 евро от уважения размер.
По отношение на сумата в размер на 1003 евро - наказателна лихва за периода от
21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., счита, че клаузата, с която е уговорена същата е нищожна, поради
противоречие със закона, като претенцията за нейната дължимост следва да се отхвърли и поради
това, че същата е погасена за съответен период.
Досежно договорната лихва сочи, че решението следва да бъде отменено за сумата от
7176,61 евро за периода от м. март, 2010 г. до м. април, 2019 г., т.е. за сумата над 50,42 евро до
пълния уважен размер от 7227,03 Евро.
Насрещната в производството страна не е депозирала отговор на въззивните жалби.
В съд.заседание пред окръжния съд въззивниците, чрез пълномощник с подадена нарочни
писмени молби от 18.06.2021г. поддържат подадената въззивните жалби в цялост, с искане за
отмяна на постановеното решение и отхвърляне на претенциите на ищеца, така както са поискали в
подадените въззивни жалби.Претендират разноски.
Въззиваемата страна, при редовност в призоваването се представлява от юрисконсулт,
който заявява становище за неоснователност на жалбите, с искане за отхвърлянето им и
потвърждаване на атакуваното решение в обжалваните части.Претендира разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.Депозира писмени
бележки.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка с доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
При извършената служебна проверка, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК окръжният съд приема,
че атакуваното решение на районния съд е валидно и допустимо.
По отношение на неговата правилност съобрази следното:
РС-Разград е сезиран с искова молба от „Първа инвестиционна банка“АД, гр.София, с
която са предявени обективно и субективно съединени искове срещу Т. АЛ. Р. и Л. М. СТ. за
установяване, че ответниците дължат на ищеца, съответно първата като солидарен длъжник, а
втората – като поръчител, сумите 6 960,71 евро просрочена главница по договор за кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 7 277,03 евро просрочена
договорна лихва за периода 15.03.2010 г. – 15.11.2019 г. и сумата 6 657,11 евро наказателна лихва
за периода 15.02.2010 г. – 20.11.2019 г. Изложил е твърдение, че за процесните суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение в полза на „Първа инвестиционна банка“АД от 31.08.2020г. по
ч.гр.д.№1060/2020г. по описа на РС Разград, срещу която ответниците са депозирали възражение.
Сочи, че на 12.11.2009 г. между Т. АЛ. Р. и ищеца е сключен договор за банков кредит за сумата 7
000 евро, като крайният срок за погасяване на същия е бил 15.11.2019 г., че задължението е
обезпечено с договор за поръчителство с втората ответница Л. М. СТ., като последната се е
задължила да отговаря солидарно за изпълнението на задълженията на кредитополучателя, както и
за всички последици от неизпълнението, че кредитополучателят не е погасявал задълженията си по
договора, че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е депозирано след
изтичане на срока на договора и в срока по чл.147 от ЗЗД. Сочи, че неизпълнението на договора за
кредит се установява от извлечението от счетоводните книги, както и че в хода на образуваното
изпълнително производство не са постъпили суми за удовлетворяване на вземането.
Ответницата Т. АЛ. Р. е оспорила исковете, на първо място с за изтекла погасителна
давност за всички вноски с падеж от м.декември 2009 г. до м. ноември 2015 г., а по отношение на
лихвите – за периода м.декември 2009 г. – м.ноември 2016 г. По отношение на лихвите е зявила, че
Банката едностранно е увеличила размера на лихвения процент, което води до нищожност на
2
клаузата за лихви.Отправила е искане за отхвърляне на иска, с претенция за присъждане на
разноски, вкл. и на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответницата Л. М. СТ. също е оспорила исковете, с възражение , че отговорността й е
погасена за вноските, чийто падеж е преди м. май 2019 г. предвид разпоредбата на чл.147 от ЗЗД.
Също както и първата ответница по отношение на лихвите е заявила, че Банката едностранно е
увеличила размера на лихвения процент, което води до нищожност на клаузата за лихви.
Отправила е искане за отхвърляне на иска, с претенция за присъждане на разноски, вкл. и на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, като съобрази доводите и становищата на страните, с оглед събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
На 12.11.2009 г. между ищеца „Първа инвестиционна банка”АД и ответницата Т. АЛ. Р. е
сключен договор за банков кредит за сумата 7000 евро с краен срок за погасяване – 15.11.2019 г. В
т.4 от договора кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в размер
на базовия лихвен процент на Банката за евро, увеличен с надбавка от 8,61 пункта, като конкретно
е посочено, че към датата на сключване на договора този базов лихвен процент е в размер на 7,89
% годишно. Вт.5 от същия договор е посочено, че към датата на сключване на договора –
12.11.2009 г. годишният процент на разходите по договора е 18,82%. В т.8 от договора е посочено,
че плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната
сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.4
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска. Безспорно е също така според т.12 договора, че кредита е
обезпечен с поръчителството ва отв.Л. М. СТ. за всички вземания по същия. В договора
кредитополучателят е декларирал, че са му представени и е запознат с ОУ на банката за кредити на
физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и Банката във
връзка със сключване и изпълнение на договора. Приложен е и погасителен план, в който са
посочени падежите на всяка една от анюитетните вноски и размер , който е 120,58 евро. В края
на този погасителен план е посочено, че лихвата и съответната месечна вноска са ориентировъчни,
тъй като са изчислени на база размера на FIB_BLP към датата на подписаване на договора за
кредит и са ориентировъчни. Договор за поръчителство по този кредит е сключен с ответницата
Л. М. СТ. на 13.11.2009г.В т.2 от договора за поръчителство изрично е записано, че коръчителят
отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното
задължение, вкл. за лихвите и разноските.
Със заявление, депозирано пред РРС на 21.11.2019г. „Първа инвестиционна банка”АД е
поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.№2343/2019 г. Районен съд -
Разград е допуснал незабавно изпълнение и е издал заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил ответниците да заплатят солидарно
на „Първа инвестиционна банка”АД сумата 6960,71 евро главница, ведно със законната лиха,
считано от 21.11.2019г., сумата 7 227,03 евро договорна лихва за периода 15.03.2010г. –
15.11.2019г. , както и сумата 6,657,11 евро наказателна лихва за периода 15.02.2010г. –
20.11.2019г., вкл. 815,39 лв. разноски по делото и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу
тази заповед двете длъжници са подали възражение по чл.414 от ГПК.
Пред РС по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице по
същата е установило, че банковият кредит е усвоен по банкова сметка на първата ответница.
Видно от движението на средствата по тази банкова сметка, получените като кредит средства са
използвани за погасяване на задължения на Т. АЛ. Р.. Последната платена вноска за погасяване на
кредита от същата е от 25.10.2010г., а кредитът е просрочен още от 15.02.2010г. След приспадане
на платените от ответницата Р. суми според първоначалния погасителен план към 20.11.2019 г. са
дължими 7 104,99 евро договорна лихва и 6 960,71 евро главница. В счетоводната система на
банката кредитът не е отбелязан като предсрочно изискуем и не е обявяван за такъв. Наказателната
лихва по кредита, изчислена от банката, съобразно с т.10 от договора е в размер на 6 657,11 евро за
периода 15.02.2010 г. – 20.11.2019 г. При годишен лихвен процент от 16,50% с надбавка от
законовата лихва наказателната лихва за просрочие би била в размер на 5 850,72 евро.
Заключението не е било оспорено от страните и е възприето от съда, като компетентно и
3
обосновано.
Съобразявайки установеното от фактическа страна, РС е постановил обжалваното решение,
като е уважил предявените искове, намалявайки само размера на дължимата наказателна лихва от
ответниците при условията на солидарност, при съобразяване на кратката погасителна давност за
същата и погасяване на част от това вземане за периода 21.11.2016г.-21.11.2019г., а по отношение
на неговия размер е съобразил, че следва да бъде изчислено при лихвен процент от 10 %.
Отхвърлил е възраженията на ответниците , свързани с недължимост на заявените вземания по
договора за кредит, поради изтекла давност, която те считат, че е три годишна по отношение на
главница и договорна лихва.
Приел е също така, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността както на
длъжника, така и на поръчителя по договора за кредит, предвид, че заявлението по чл.417 от ГПК
банката е подала в законоустановения 6-месечен преклузивен срок, считано от 15.11.2019г.,
датата на изтичане на договора. РОС напълно споделя мотивите на първостепения съд, поради
което препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.
Окръжният съд дължи да отбележи по отношение възражението за погасяване на вземането
за главница и възнаградителна лихва по давност, че същото е неоснователно, предвид наличната и
установена практика, че тези вземания не представляват периодични такива по смисъла на чл. 111
б. "в" от ГПК и по отношение на тях е приложима е общата давност-петгодишна, която не е
изтекла към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към
който момент се счита, че е предявен искът за установяване на вземането съгласно разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 ГПК, както е правилно е приел РС.
По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на разноски, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, същите се явяват дължими от
жалбоподателите, предвид изхода на спора и осъщественото процесуално представителство за
банката.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/25.01.2021г. постановено по гр. дело № 1615/2020г. в
производство по чл.422 от ГПК по описа РРС, с което е прието за за установено, че Т. АЛ. Р., ЕГН
********** и Л. М. С., ЕГН ********** дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка”АД,
ЕИК *********, първата като кредитополучател, а втората като поръчител , сумата 6960,71 евро
главница по договор за банков кредит от 12.11.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 21.11.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 7 227,03 евро договорна
лихва за периода 15.03.2010г. – 15.11.2019г. и 1003 евро наказателна лихва за периода 21.11.2016г.
– 21.11.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ №4772/25.11.2019 г. по ч.гр.д.№2343/2019 г. по описа на РС Разград.
В отхвърлителната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Т. АЛ. Р., ЕГН ********** и Л. М. С., ЕГН ********** да заплатят солидарно в
полза на Първа инвестиционна банка АД, гр.София сумата 150 лв.юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5