Присъда по дело №1459/2021 на Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №39/21.03.2022г. по НОХД №1459/2021г., изготвени на
31.03.2022г.

С.ската районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
подсъдимия Н. Ж. Т. за престъпление по чл.151, ал.1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият се явява лично и с
упълномощен защитник, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и моли съда да разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Пострадалата непълнолетна К. АНГ. ЗДР. се явява лично в
разпоредително заседание. Майката, редовно призована не се явява, поради
което съдът отстрани от залата непълнолетната К.З..
В разпоредително заседание представителят на РП- С. дава отговори на
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Съдът след като изслуша страните счете въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК за изяснени. Счете, че искането за разглеждане на делото по реда на
глава 27 от НПК е основателно и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимия правата по чл.371 от НПК и обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва неговото самопризнание, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението
така, както е внесено. Предлага на подсъдимия Т. да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение на
основание чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ
години.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и
лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено минимално наказание
от ТРИ месеца „Лишаване от свобода“, което да бъде отложено за
изпитателен срок.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т. и св. К.З. се запознали през лятото на 2021г., когато тя била на 13
години, а подсъдимият бил пълнолетен. Двамата се харесали и започнали да се срещат. Той
живеел със семейството си в с. С., общ. С.. В с. К., общ. С. живеела св. К.З. с майка си, св.
М.П. и нейния съпруг. Майката на пострадалата била виждала подс. Т. и се досещала, че
дъщеря й има симпатии към него. Подсъдимият Т. и св. З. се обикнали и започнали да се
1

срещат, но отношенията между тях не били интимни.
На 18.09.2021г. той за първи път осъществил полов акт със св. З.. Това се случило в
дома на роднина на момчето, св. Ц.Х. от с. С. общ. С.. Св. З. и подс. Т. се видели на
посочената дата на семеен празник на момичето, който се състоял в с. К., общ. С.. По време
на празненството момичето се отделило от празнуващите и отпътувало заедно с подсъдимия
за с. С., общ. С. при неговата леля, св. Ц.Х.. Св. Х. ги посрещнала в дома си без да подозира,
че момичето не е уведомило за отсъствието си своите родители. Тогава родената на
16.12.2007г. св. З. била все още на 13 години. Последното било добре известно на подс. Т.,
но въпреки малолетната й възраст, той осъществил полов акт с нея. Сексуалният акт бил
осъществен доброволно от страна на малолетното момиче и с нейно съгласие.
Впоследствие, св. З. се върнала при майка си, която изразила недоволство от случилото се
заради ниската възраст на дъщеря й. По нейно настояване св. З. била освидетелствана от
медицинско лице, при което се потвърдило половото сношение.
По делото е изготвена съдебно- медицинска експертиза, от заключението на която е
видно, че има извършено полово сношение с пострадалата К.З., но вещото лице не може да
отговори със сигурност дали това се е случило за първи път на 18/19.09.2021г. и дали преди
това пострадалата не е имала друг сексуален контакт със своя приятел.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от
свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство, както
и от заключението на вещото лице, взети в тяхната съвкупност и поотделно
като логични, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели М.П., К.З. и
Ц.Х., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и обясненията на подс. Т., тъй като те кореспондират с
показанията на разпитаните свидетели, както и с приложените по делото
писмени доказателства.
Съдът кредитира и всички останали писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения
материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената
съдебно- медицинска експертиза, тъй като същото не бе оспорено от
страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и
професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Т. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.151, ал.1 от НК, затова че на 18.09.2021г. в с.
2

С., общ. С. се съвкупил с лице, ненавършило 14- годишна възраст- К. АНГ.
ЗДР., родена на 16.12.2007г., доколкото извършеното не съставлява
престъпление по чл.152 от НК (изнасилване).
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Той е знаел много добре,
че св. З. е малолетна, но на 18.09.2021г. се съвкупил с нея. Действително
съвкуплението е станало със съгласието на малолетната към него момент
К.З..
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия и в слабите му волеви
задръжки.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие, чистото
съдебно минало на подсъдимия, съдействието от негова страна по време на
досъдебното производство за разкриване на обективната истина и искреното
му разкаяние.
Съдът не констатира отегчаващи отговорността му обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че предложените наказания
от представителя на РП- С. и от защитника на подсъдимия са силно занижени
и с тях не биха се постигнали целите на наказанието. Видно е, че
пострадалата е малолетна, на всичкото отгоре от заключението на вещото
лице по изготвената съдебно- медицинска експертиза е видно, че тя не е
ориентирана по въпросите на пола и половите проявления. Видно е, че все
още не знае какво значи менструация, през колко време е получавала
менструацията, не знае с каква продължителност е менструацията, кога е бил
първия ден на менструацията. Не е разбирала, че при сексуален контакт може
да забременее, а това не е желателно, защото все още е дете. С всички тези
особености подсъдимият не се е съобразил, а е извършил половия акт, макар и
със съгласието на пострадалата. Ето защо съдът счита, че не следва да бъде
толкова занижено наказанието, което да се наложи на подсъдимия. Както бе
посочено по- горе не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито е налице някое от изключително естество. Ето защо
съдът следва да определи наказанието на подс. Т. при условията на чл.54, ал.1
от НК. Съдът счита, че на подс. Т. е най- подходящо да се наложи наказание
„Лишаване от свобода“ в предвидения в закона минимален размер от ДВЕ
години. Така определено наказанието съдът счита за справедливо и за
отговарящо в максимална степен на обществената опасност, както на
деянието, така и на подсъдимия. Тъй като делото се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие по т.2 на чл.371 от НПК определеното
наказание съдът задължително следва да намали с 1/3 на основание чл.58а,
ал.1 от НК, а именно с ОСЕМ месеца. Съдът счита, че така намаленото
3

наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца
подс. Т. не следва да изтърпи, тъй като са налице условията за прилагане
института на условното осъждане. Видно е, че наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода, а именно за срок от една година и четири
месеца. Той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и за постигане целите на наказанието и най- вече за поправянето му
съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Ето защо съдът прецени, че
следва да отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца като счита, че е най- подходящо
изпитателния срок да бъде минималния предвиден в закона, а именно за срок
от ТРИ години.
Съгласно правилата на процеса съдът осъди подс. Т. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР- С. сумата от 351 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

Номер на акта:	39
Дата:	21 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия:	Никола Георгиев Маринов

Дело:	20212230201459
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 декември 2021 г.

Присъда по дело №1459/2021 на Районен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите