Р Е Ш Е Н И Е
260063/26.1.2021г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд в публично съдебно
заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯН АНГЕЛОВ
при участието на секретар: В. Стефанова и в присъствието на прокурор Николаева,
като разгледа докладваното от районен съдия Ангелов, ЧН дело № 2274 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило
е искане от Районна прокуратура - Шумен за провеждане на задължително лечение
на основание чл. 155 и сл. от ЗЗ на лицето С.Л.К.. В същото се посочва, че
лицето е лекувано в лечебно заведение в периода от 19.12.2018 г. до 29.03.2019
г. с диагноза остро полиморфно
психотично разстройство със симптоми на шизофрения. От месец ноември 2020
година състоянието на С.К. се е влошило. Извършвала действия, несъвместими със
здравия разум. Започнала да качва в социалната мрежа „Фейсбук“ колажи от снимки
на свид. М. с текстове, които са в разрез с общоприетите норми и поведение. На
29.11.2020 г. служители на РУ Шумен били изпратени на адрес в гр. Шумен, на
който живее свид. М. заедно със семейството си по сигнал за оставени кутии с
продукти с неизвестно съдържание. Служителите констатирали 3 бр. пластмасови
кутии, като на една от кутиите имало вързан лист с надпис „собственик М.Н.М.“ и
отпечатъци от червило от устни. М. заявил, че кутиите били оставени в интервала
между 00.00 часа и 06.00 часа. За установеното полицаите съставили докладна
записка. На 30.11.2020 г. М. установил, че в двора на къщата отново имало
оставени кутии с храна, както и шише от 500 мл до половината пълно с кафява
течност и оставена бележка с текст „Любов моя обожавам те“ и отново отпечатъци
от червило от устни.Освен това последният забелязал, че и върху личния му
автомобил имало оставени отпечатъци от червило от устни. М.М. изказва силно
притеснения от този тип поведение и поведенчески проблем „несподелена любов“,
което е насочено и концентрирано спрямо неговата личност.
Психиатърът,
участващ в съдебно заседание по делото на основание чл. 158, ал. 4 от ЗЗ е на
мнение, че лицето страда от психично заболяване и предлага да се назначи
експертиза.
Съдът,
след преценка на всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, установи, че в настоящия случай са налице основанията
на чл. 154, ал. 3 от ЗЗ, поради което и на основание чл. 159, ал.1 от ЗЗ
назначи съдебно-психиатрична експертиза, като определи стационарна форма на
извършването й.
Представителят
на РП Шумен поддържа становището на експертите и счита, че са налице законовите
предпоставки за настаняване на задължително лечение на С.Л.К. за срок, място и
начин предложен от тях.
Процесуалния
представител на освидетелстваната в лицето на адв. С.С. се противопоставя на
заключението на вещите лица изготвили комплексната съдебнопсихиатрична-психологична
експертиза, като излага доводи за това. Адв. С. моли искането на Районна
прокуратура да бъде оставено без уважение и делото да бъде прекратено, поради
обстоятелството, че подзащитната ѝ С.Л.К. е посетила психиатър, назначено
ѝ е лечение и ще се лекува на
доброволни начала.
Освидетелстваната се придържа към пледоарията на адв. С.,
като заявява, че не желае да бъде настанявана на задължително лечение, а ще се
лекува на доброволни начала при д-р Нели Николова.
Съдът,
след като приобщи заключението на комплексна съдебнопсихиатрична-психологична
експертиза по делото, като взе предвид всички събрани доказателства, пространните пледоарии на
страните по настоящото дело и изслуша обяснението на лицето за настаняване на
задължително лечение, счита, че в конкретната хипотеза са налице предпоставките
на 162 от ЗЗ. Съдът счита, че абсолютно е необходимо да се съобрази със
заключението изготвено от психиатър д-р С. и клиничен психолог Д.. В същото по
категоричен начин на въпроса „Нуждае ли се лицето от задължително настаняване
на лечение?“ се отговаря, че лицето К. в настоящото си състояние се нуждае от
настаняване на задължително лечение. Безспорно е установено, че К. се води
на диспансерен отчет в Регионалната психиатрична служба по местоживеене ***.
През 2018 г. е хоспитализирана по спешни индикации и настанена на задължително
лечение с решение на Районен съд Шумен. Била е лекувана в ДПБ – с. Царев брод в
периода от 19.12.2018 г. до 29.03.2019 г. с диагноза остро полиморфно
разстройство със симптоми на шизофрения. Към момента на освидетелстване е
налице стеничност и активна психопатологична продукция в смисъл на параноидни
налудности, към които тя не е критична и които изцяло определят поведението
ѝ. Установеното разстройство на възможностите да анализира ситуацията и
поведението си, трудностите в контрола над нелепите мисли и импулсивни
поведенчески действия, може да се яви мотивиращо за нови такива постъпки. Според
експертите К. не приема медикаментозна терапия, а това крие риск да се влоши
още психичното ѝ състояние и да
стане опасна за себе си, близките и околните. Предвид горното експертите
считат, че К. се нуждае от настаняване на задължително лечение и поради липсата
на критичност към заболяването, не може да изразява информирано съгласие за
лечение. Експертите предлагат, предвид професията на освидетелстваната и с
оглед избягване на стигматизацията и уронване на авторитета ѝ, лечението
да се проведе в специализирано лечебно заведение каквото е ДПБ – с. Царев брод,
в амбулаторна форма – Дневен стационар, за срок от 2 месеца.
Освен това не трябва да се
пренебрегва факта, че в първото съдебно заседание, в което се решаваше въпроса
дали да бъде назначена експертиза, се изслуша свидетелят М.М., който е
депозирал жалба, която всъщност жалба е инициирала по един или друг начин
настоящото съдебно производство. В такъв тип производство, което касае
психичното здраве на гражданите на Република България, показанията на свидетеля
по никакъв начин не могат да бъдат игнорирани. Тези показания съдържат следните
изрази ”това ме наведе на мисълта, че ще посяга или на собствения си живот или
върху друг някой, или върху моя, защото този текст ми прозвуча доста тревожно”.
Текстът, който очевидно визира свидетелят М.М. и който е приобщен по настоящото
дело, е със следното съдържание: „Нашата любов е вечна красавецо Мирченце.
Нашите души се сляха преди векове. Любовта е като феникс, винаги ще я има“.
Това са възприятия на лице и те намират своята категоричност в цитирания
по-горе пасаж. Отделно от това, в медицинското направление, издадено от доктор
Нели Николова, като е известен факта на съда, че това лице е директор на ДПБ с.
Царев брод, е отразено, че на С.К. е поставена диагноза персистиращо налудно
разстройство. Същото е становището на вещите лица, изготвили заключението по назначената
експертиза, а именно, че К. страда от персистиращо налудно разстройство, което според
Международната класификация на болестите е психично заболяване в тесния смисъл
на думата.
Предвид всичко изложено, съдът
счита, че С.Л.К. следва да бъде настанена на задължително лечение в ДПБ –
с. Царев брод.
Водим
от горното и на основание чл. 162, ал. 1 и сл. от ЗЗ, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА
С.Л.К., с ЕГН ********** ***, на
задължително лечение в ДПБ – Царев брод – Дневен стационар, за срок от ДВА месеца.
ОПРЕДЕЛЯ
амбулаторна форма на постановеното задължително лечение.
На основание чл. 162,
ал. 2 от ЗЗ, НАЗНАЧАВА На основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ, НАЗНАЧАВА Атидже
Орханова Юручева – Исмаилова, ЕГН **********, от гр. Шумен, кв. макак, ул.
Тунджа № 8 – социален работник при ДБП с. Царев брод, да изразява информирано
съгласие за лечение на лицето.
Решението подлежи на обжалване и протест в седмодневен
срок от днес пред ШОС, като обжалването не спира изпълнението му.
След влизане на решението в сила, същото да бъде
изпратено в ДПБ – Царев брод, за привеждането му в изпълнение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: