Решение по дело №1404/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3407
Дата: 8 юни 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100501404
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  04.06.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с.      Десислава Йорданова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 1404 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 04.11.2019 г. по гр.д. № 64885/18г., СРС, ІІ ГО, 79 с-в е признал за установено по предявените от „С.б.с.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу Ж.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ж.Г.А., ЕГН ********** дължи на „С.б.с.“ АД, ЕИК *******, сумата от 14 лв. представляваща главница по договор за продажба на изплащане № ********* от 13.10.2015 г., сключен между „М.“ ЕАД и Ж.Г.А., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.10.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 0,17 лв. представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2017 г. до 27.09.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 70944/2017г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 14 лв. до пълния предявен размер от 16 лв.,  или за размера от 2 лв., както и иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 0,17 лв. до пълния предявен размер от 0,22 лв., или за размера от 0,05 лв. Осъдил е Ж.Г.А., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „С.б.с.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 283,92 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 70944/2017г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 458,65 лв., представляваща разноски в исковото производство. Осъдил е „С.б.с.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ж.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 70,77 лв., представляваща разноски в исковото производство.

С определение от 19.12.2019 г., по гр.д. № 64885/2018 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, ІІ ГО, 79 състав е оставил без уважение направеното с въззивна жалба с вх. № 5196363/25.11.2019г. на ответника Ж.Г.А., чрез адвокат К.Я., искане за изменение на решение № 264162 от 04.11.2019 г., постановено по гр. дело № 64885/2018 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта за разноските. Определението, като необжалвано, е влязло в сила на 26.01.2020 г.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника Ж.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат К.Я. от САК, със съдебен адрес:***, офис 205 по съображения, изложени в жалбата. Твърди се, че процесният договор за продажба на изплащане № *********, сключен между Ж.А. и „М.“ ЕАД е обвързан с друг договор, а именно такъв за услуги, съгласно т.3 от глава І, а по договора за услуги, ответникът по делото няма никакви задължения. Ищцовата страна твърди, че извършените плащания са по договора за услуги и не касаят договора за покупка на изплащане, но видно от назначената ССЕ, двата договора са обвързани. Неправилно СРС е разгледал договора за изплащане като самостоятелен, не е отразил грешката в посочената сума, като заплатена трябва да се счита сумата от 180 лв., а не 170 лв. Оспорва се и материално правната легитимация на ищеца, като съдът неправилно е приел ищеца за кредитор на ответника по силата на сключен договор за поръчителство от 07.11.2014 г. Сключеният договор между Ж.А. и „М.“ ЕАД е с дата 13.10.2015 г., а според нормите на ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради което следва да се приеме, че такова не е съществувало към дата 07.11.2014 г.Освен това счита договора за поръчителство за недействителен, тъй като липсват конкретни данни за действителни задължения и точен размер на дълга. Липсва и покана от Кредитора към Поръчителя за възникнало плащане/ представена е само справка за задължения, която не е покана по смисъла на закона/, а самото плащане от страна на поръчителя е извършено по отпаднало основание, тъй като е извършено на 16.08.2017 г. и са били изминали повече от 6 месеца от датата на падеж.  Моли да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски.  

Въззиваемото дружество „С.б.с.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***3, представлявано от С.Б.и Г.П., чрез пълномощника по делото адвокат И.Л.от САК, със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност, приема следното:

От фактическа страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1, вр. с чл.143, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на следните суми: 16 лв., представляваща главница по договор за продажба на изплащане № ********* от 13.10.2015 г., сключен между „М.“ ЕАД и Ж.Г.А., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.10.2017 г. до окончателното плащане, както и 0,22 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2017 г. до 27.09.2017 г., за които суми по ч. гр. дело № 70944/2017г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „С.б.с.“ АД твърди, че на 13.10.2015 г. между „А 1 България“ ЕАД като продавач (тогава „М.“ ЕАД) и ответника Ж.Г.А. като купувач бил сключен договор за продажба на изплащане № ********* от 13.10.2015 г. с предмет устройство „Tablet Nextbook NX 007 7,0/8GB”, по силата на който последният се е задължил да заплати продажната му цена на вноски съобразно приложения към договора погасителен план.  Изпълнението на задължението на купувача по договора е обезпечено с договор за поръчителство, сключен между „С.б.с.“ АД, в качеството му на поръчител, и „М.“ ЕАД, в качеството му на кредитор. Сочи, че поради неплащане в срок договорът бил предсрочно прекратен на основание чл. 12, т. 3 от същия, като непогасените вноски до края на срока на договора в размер на 16 лв. станали предсрочно изискуеми. На 07.11.2014 г. бил сключен договор за поръчителство с „А 1 България“ ЕАД, съгласно който „С.б.с.“ АД е поел задължение да обезпечи задълженията на абонати на мобилния оператор и да изпълни същите. Заявява, че поради неплащане на дължимата сума от ответника, до последния е изпратено уведомление, с което той е уведомен, че ще изпълни задълженията му към „М.“ ЕАД вместо него. Твърди, че поради липса на доброволно плащане от ответника, на 16.08.2017 г. ищецът е заплатил на „М.“ ЕАД дължимите от него вноски по договора за продажба на изплащане в общ размер на 16 лв., поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 04.10.2017 г. до окончателното плащане. Ответникът дължи и лихва за забава за периода от датата на плащане на главницата - 16.08.2017 г. до 27.09.2017 г.

Ответникът Ж.Г.А. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове с твърдението, че липсва активна материалноправна легитимация на ищеца, тъй като той не е страна по договора за поръчителство от 07.11.2014 г., че не е налице валидна клауза за поръчителство по отношение на него, тъй като се касае за обезпечаване на задължение, което е възникнало в по- късен момент - едва на 13.10.2015 г. Оспорил е наличието на облигационна връзка с ищеца, начина на формиране на процесната сума, плащането й от ищеца, както и нейната изискуемост, изпращането и получаването на уведомление за плащане от ищеца.

От представения по делото договор за продажба на изплащане № ********* от 13.10.2015 г. се установява, че ответникът Ж.Г.А. е закупил на изплащане от „А 1 България“ ЕАД (с предишно наименование „М.“ ЕАД) устройство „Tablet Nextbook NX 007 7,0/8GB”, като съгласно чл. 10.2.1. от договора цената се заплаща разсрочено-една първоначална вноска в размер на 2 лв. и 23 месечни вноски (с включена договорна лихва в размер на 10,05 % годишно) съобразно уговорен между страните погасителен план, представляващ приложение № 2 към същия. Съгласно чл. 6 от договора, месечните вноски се отразяват в месечните фактури по договора за услуга. Като основно задължение на продавача в клаузата на чл. 9.2. е установено предаването на вещта на купувача след подписване на договора, като е предвидено приемането й от А. да бъде удостоверено с приемо-предавателен протокол, представляващ приложение № 1 към същия. Съгласно чл.12.3. от договора при неплащане на в срок на най-малко две последователни месечни вноски, договорът се прекратява и всички дължими суми по него стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Съгласно чл. 9.1.2. продавачът може да обезпечи вземанията си по договора с поръчителство от трета страна, а в чл. 15 е уредено правото на поръчителя, изпълнил задължението на купувача, да иска от него платеното заедно с лихвите и разноските след като го е уведомил за предявения иск. Безспорно е, а и от обективираното в договора за покупко-продажба от 13.10.2015 г. приложение № 1-приемо-предавателен протокол се установява, че купувачът Ж.А. е удостоверил получаването на стоката, предмет на договора - устройство „Tablet Nextbook NX 007 7,0/8GB”, респ. предаването й от продавача „М.“ ЕАД на същата дата. С договор за поръчителство от 07.11.2014 г„ чието действие е продължавано с Анекс от 08.10.2015 г., Анекс от 15.03.2016 г., Анекс от 12.12.2016 г. и Анекс от 30.11.2017 г., „С.б.с.“ АД е поело спрямо „М.“ ЕАД задължението срещу възнаграждение да гарантира чрез поръчителство вземанията на мобилния оператор „М.“ ЕАД от абонати по сключени от него договори за продажба на изплащане. От клаузите на чл. 2.2. от договора се установява, че при просрочено плащане по договор за продажба на изплащане и последвалото от това спиране на достъпа на абоната до мрежата, след изтичането на 125 дни продавачът издава фактура за всички дължи суми, които стават предсрочно изискуеми от датата на фактурата. Уговорено е, че с изтичането на 20 дни от издаването на тази фактура „М.“ ЕАД изпраща на ищеца, като поръчител, справка за дължимите суми по съответния договор за продажба на изплащане, представляваща покана до „С.б.с.“ АД в едномесечен срок да погаси тези задължения чрез плащане на цената на устройството или съответния остатък от нея. От клаузата на чл. 2.2.4. следва, че след получаване на справката-покана ищецът се задължава писмено да уведоми абоната, че в качеството си на поръчител ще изпълни вместо него задълженията му към „М.“ ЕАД. В клаузата на чл. 2.2.5. е предвидена възможността за регресен иск на изпълнилият поръчител срещу абоната за връщане на заплатената вместо него сума, заедно със законната лихва, считано от датата на плащането. Съгласно чл. 2.2.6. от договора за целите на регресния иск срещу длъжниците, „М.“ ЕАД се е задължило пред поръчителя „С.б.с.“ АД да му предостави всички необходими документи, доказващи вземането, вкл. писмено потвърждение за извършеното погасяване на задължението на абоната от страна на поръчителя. С Анекс от 08.10.2015 г. към договора страните са уговорили упълномощаване на ищеца от „М.“ ЕАД да изпраща от името на последния уведомления до абонатите, с които да ги уведомява за развалянето на сключените с тях договори, респ. за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по тях, както и да ги покани да изпълнят задълженията си.

С  писмено уведомление по чл. 143 ЗЗД, адресирано до ответника Ж.Г.А. на адреса, посочен в договора за продажба на изплащане от 13.10.2015 г., ищецът го уведомява за качеството си на поръчител, както и, че при неплащане от негова страна на задълженията му по договора към „М.“ ЕАД в срок до 14.07.2017 г., дължимата сума в общ размер на 16 лв. ще бъде погасена от „С.б.с.“ АД, след което същото ще предприеме действия по възстановяването й от ответника. Посочено е, че за неизплатената сума по цитирания договор за продажба от страна на Ж.А. е издадена фактура № ********* от 13.10.2015 г., от която дата съгласно договора тя е станала изискуема. От известието за доставяне, изготвено от „Български пощи“ ЕАД, се изяснява, че пратката до Й.е била върната на ищеца с отбелязване, че е останала непотърсена от адресата. Представено е уведомление с изх. № 8682/24.08.2017 г. от страна на кредитора „М.“ ЕАД до ищцовото дружество, с което кредиторът потвърждава, че на 16.08.2017 г. „С.б.с.“ АД, в качеството си на поръчител по условията на договор от 07.11.2014 г., е заплатило на „М.“ ЕАД сумата от 16 лв., представляваща просрочено задължение на Ж.Г.А. по договор за продажба на изплащане № ********* от 13.10.2015 г. и, че на основание чл. 146 ЗЗД встъпва в правата му срещу длъжника.

По делото са приети приемо-предавателен протокол № 100 от 07.06.2017 г., приемо- предавателен протокол № 100 от 24.08.2017 г., съставени между служители на „М.“ ЕАД и „С.б.с.“ АД и приложените към същите справки по т. 2.2.3. и 2.2.5. от договора от 07.11.2014 г., съдържащи списък с абонатите и размера на просрочените задължения, произтичащи от договори, гарантирани чрез поръчителство от ищеца и съответно списък с абонатите, за които на 16.08.2017 г. ищецът, като поръчител, е изпълнил вместо тях задълженията по договори с „М.“ ЕАД, като в първата справка фигурират задълженията на ответника Ж.А. по договор № ********* от 13.10.2015 г. по фактура № ********* от 13.10.2015 г., с краен срок за плащане 03.06.2017 г., в общ размер на 16 лв., а във втората справка същото това задължение като платено от ищцовото дружество на 16.08.2017 г., заедно със задължения по други договори в общ размер на 26 350,77 лв. В тази връзка по делото е представено и прието платежно нареждане за кредитен превод от 16.08.2017 г., с което „С.б.с.“ АД е извършило превод по сметката на третото за процеса лице „М.“ ЕАД на сума в общ размер на 27 177,77 лв., в който смисъл е и изявлението на последното, обективирано в уведомление от 24.08.2017 г. по чл. 2.2.6 от договора.

По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза, от което се установява, че вноските от № 1 (за м. 11.2015 г.) до № 15 (за м. 12.2016 г.) по погасителния план към процесния договор за продажба на изплащане № ********* от 13.10.2015 г. са внесени в срок и за тях абонатът не е изпаднал в забава, като във фактура № *********/19.01.2017 г. на стойност от 170 лв. е начислена и вноска в размер на 2 лв., или общо платените 16 броя вноски от по 2 лв. всяка, възлизат на 32 лв. Експертът изяснява, че отделно от тях по фактура № *********/13.10.2015 г. е начислена и първоначалната вноска в размер на 2 лв., която също е платена от абоната. Изследвайки извършените плащания, вещото лице уточнява, че непогасени са останали 7 броя вноски за периода м.02.2017 г. - м.08.2017 г. на обща стойност от 14 лв. Установява се, че във връзка с договор за продажба на изплащане № ********* от 13.01.2017 г. „С.б.с.“ АД е извършил плащане към „А 1 България“ ЕАД в размер на 16 лв. При изслушването си в открито съдебно заседание вещото лице посочва, че абонатът е поискал прекратяване на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока му, поради което с фактура от 10.05.2017 г. на същия е начислена неустойка за предсрочното му прекратяване в общ размер на 103,75 лв., която не касае договора за продажба на изплащане.

От правна страна:

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между третото за процеса лице „М.“ ЕАД (понастоящем „А1 България“ ЕАД), в качеството му на продавач и ответника Ж.Г.А., в качеството му на купувач, е съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за продажба № ********* от 13.10.2015 г., с клауза за разсрочено изплащане на покупната цена на вещта, по който продавачът е изпълнил основното си задължение и е предал на купувача движимата вещ, предмет на същия - устройство „Tablet Nextbook NX 007 7,0/8GB”. За ответната страна е възникнало насрещното задължение да заплати цената на вещта, включваща главница и договорна лихва, в общ размер от 48 лв. чрез една първоначална вноска в размер на 2 лв., платима при сключване на договора, и 23 месечни вноски съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 към него. Неоснователно се явява твърдението на ищеца, че процесният договор за продажба на изплащане № *********, сключен между Ж.А. и „М.“ ЕАД е обвързан с друг договор, а именно такъв за услуги, съгласно т.3 от глава І, а по договора за услуги, ответникът по делото няма никакви задължения.

Съгласно т.3 от Договора за продажба на изплащане закупуването на вещта при условията на този договор е обвързано с ползването на електронни и съобщителни услуги, предоставени от купувача на основание договор за услуги, сключен с продавача, т.е. сключването на договор за услуги е условие, за сключване на договора за продажба на изплащане. Става въпрос за два отделни договора /Договор за услуги и договор за продажба на изплащане/, с различен предмет, права и задължения произтичащи от договорите. Тези договори пораждат различни задължения, всеки от тях е самостоятелно основание за плащане съгласно уговореното, въпреки, че са сключени между едни и същи страни. Според приетата по делото ССЕ, плащанията по фискалните бонове не са извършени по договора за продажба на изплащане.

Ищцовото дружество се явява носител на процесното вземане, представляващо стойността на останали непогасени вноски по договор за продажба на изплащане № ********* от 13.10.2015 г., с насрещно задължено лице ответника Ж.А., като купувач по договора. В случая, материалноправната легитимация на „С.б.с.“ АД като титуляр на вземането в качеството му на изпълнил задължението поръчител произтича от сключения между него и дружеството-продавач „М.“ ЕАД договор от 07.11.2014 г. с поето задължение ищецът да обезпечава вземания на кредитора от абонати по договори за продажби на изплащане и при неизпълнение в срок, след покана от кредитора и уведомяване на неизправния длъжник да изпълни вместо него задълженията му, както и от факта на реално заплащане от ищеца на сумата от 16 лв., представляваща дължимата от Ж.А. покупна цена за получената стока. В подкрепа на последното обстоятелство са представените уведомление с изх. № 8682/24.08.2017 г. от страна на кредитора  „М.“ ЕАД до ищцовото дружество, което има характер на разписка за полученото от кредитора плащане от страна на поръчителя „С.б.с.“ АД, както и нареждане за кредитен превод от 16.08.2017 г. Третото лице, чието задължение се обезпечава-длъжникът, не е страна по договора за поръчителство. Договор за поръчителство може да се сключи и без знанието и съгласието на главния длъжник, като неговата цел е да уреди отношенията между кредитора и поръчителя. Във връзка с оспорванията от въззивника/ответник, че не е налице валидна клауза за поръчителство спрямо него следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД поръчителство може да се поеме и за обезпечаване на бъдещо (невъзникнало при поемането му) вземане, какъвто е и настоящият казус-договорът от 07.11.2014 г. е именно такъв, като в него изрично се съдържат съществени параметри от бъдещото задължение. Въпреки, че ищецът е обезпечил едно бъдещо вземане, налице са достатъчно доказателства по индивидуализиране на същото след неговото възникване. Предвид изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД в полза на изпълнилия изискуемото задължение поръчител/ищец се е породило правото му да иска от длъжника/ответник връщане на платената цена, ведно със законната лихва върху заплатените суми от деня на плащането.

Относно поканата отправена от кредитора към поръчителя за възникналото вземане, следва да се отбележи, че съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014г.. „А1 България” ЕАД изпраща справка на „С.б.с.” АД за дължимите суми по съответни договор за продажба на изплащане, която представлява покана от кредитора към поръчителя да заплати, в качеството му на поръчител, задължението на абоната чието задължение е гарантирано.

Поръчителят в съответствие с поетото от него договорно задължение и след покана от страна на кредитора е понесъл своята отговорност за неизпълнение на задължението на главния длъжник и погасявайки този дълг има право на регрес за платеното спрямо длъжника.

Относно  твърдението, че плащането от поръчителя било извършено на 16.08.2017г., след като са изминали 6 месеца от датата на падежа, СГС  приема следното:

Възражението на ответника, по реда на чл.147 ЗЗД, за това, че е изминал 6-месечни преклузивен срок, се явява неоснователно. .Кредиторът не е имал интерес от предявяване на иск спрямо длъжника или поръчителя, тъй като последния доброволно е предприел действия по изпълнение на договорните си задължения. Плащайки доброволно, поръчителят е избегнал натрупване на лихви, съдебни разноски и разноски по принудителното изпълнение. Възражението по чл.147 ЗЗД е такова на длъжника срещу кредитора и затова не може да бъде противопоставено на платилия поръчител. Поръчителят в съответствие с поетото от него договорно задължение е понесъл своята отговорност за неизпълнение на задължението на главния длъжник и погасявайки този дълг има право на регрес за платеното спрямо длъжника.

Най-накрая, не е налице твърдяната от въззивника грешка, като вещото лице никъде не сочи, че за заплатена сума трябва да се счита сумата от 180 лв., а не 170 лв. Както бе отбелязано по-горе, според ССЕ, непогасените от ответника вноски за периода м.02.2017 г.-м.08.2017г. възлизат на обща стойност от 14 лв..

Направените разноски по делото са правилно определени според фактическата и правна сложност на делото и уважената и отхвърлена част на исковете. Адвокатското възнаграждение на ответника включва всички процесуални действия по подаване отговор на исковата молба и явяване в съдебно заседание, като за подаване на отговор на исковата молба не се дължи отделно възнаграждение, така както е посочил СРС в мотивите на решението си и в определението си по чл.248 ГПК.

На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното решение  следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Депозираният договор за правна защита и съдействие е с дата от 12.12.2019 г., поради което за него не важи изменението на размерите-ДВ, бр.45 от 2020 г., което е в сила от 15.05.2020 г.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.11.2019 г. по гр.д. № 64885/18г. на СРС, ІІ ГО, 79 с-в.

ОСЪЖДА Ж.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат К.Я. от САК, със съдебен адрес:***, офис 205 да заплати на „С.б.с.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***3, представлявано от С.Б.и Г.П., чрез пълномощника по делото адвокат И.Л.от САК, със съдебен адрес:*** направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                       2.