МОТИВИ към присъда № 96 от 11.11.2011`г. ,
постановена
по НОХД № 284/11 г. по
описа на СОС
Подсъдимият
Г.С.Д., е предаден на съд за това,че
на 07.04.2010 г. при ГКПП гр. Силистра е укривал предмети – три броя
пластмасови отливки с прорези в тях и монтирана електроника, за които е знаел,
че са предназначени за подправка на платежни инструменти – дебитни и кредитни
карти с магнитна лента.
Престъпление по чл.. 246, ал.3 от НК
Първоначално
постановената от СОС присъда е била отменена от въззивната
инстанция и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
В
съдебно заседание страните се явяват лично, подсъдимият с редовно преупълномощен защитник.
Окръжна
прокуратура гр. Силистра поддържа повдигнатото и предявено обвинение.
Подсъдимият Д. лично и чрез
защитата си, повторно прави изявление за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.1 или т.2 от НПК.
С нарочни протоколни определения
настоящата инстанция отхвърли искането
за провеждане на съдебно производство по
реда на глава ХХVІІ от НПК, като
съобрази и практиката на ВКС /Решение на № 18/24.01.2008 г. на ВКС по
н.д./667/07г; решение № 247 от 22.05.2009 г. по н.д. №237/09г. на ІІІ н.о. /
Подс. Д.
не се признава за виновен и се ползва от правото да не дава обяснения по
предявеното обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства , прие за установено следното:
На
07.04.2010 г. подс. Д. пътувал за Р.Румъния с л.а.
„Опел Вектра” с ДК №======, управляван от св. В.В.. При
пристигането на ГКПП Силистра дежурните полицаи , в частност св. Д., поканили подс. Д. и св. В. да им бъде извършена митническа проверка.
За
преминаването на подсъдимия през гранично-пропусквателния
пункт, служителите на ГКПП Силистра били уведомени чрез оперативна информация,
която не беше огласена от разпитаните свидетели и остана неизяснена. /Приемайки, че тази информация се явява служебна
тайна, съдът прецени, че
същата е и неотносима към делото, тъй като
липсват фактически данни за друга престъпна дейност , които да са установени по
реда на НПК и да са от съществена важност за разкриване на обективната истина
по процесния казус. Отделно от това съдебният състав счете, че е без значение
на какво основание подс. Д. е бил подложен на щателна
проверка от граничните власти, дали по сигнал или по преценка, тъй като всеки
гражданин е длъжен да спазва съответните нормативни изисквания при преминаване
границата на страната ,независимо от това дали ще бъде подложен на проверка и
ако „да” – защо ?/
В процеса на
проверката се наложило на подс. Д. да бъде извършен
личен обиск. Видимо притеснен и объркан подсъдимият извадил от слиповете си три
броя пластмасови отливки с прорези в тях и монтирана електроника.
За намерените
вещи граничните служители уведомили ОД „Полиция” Силистра, предметите били
иззети по съответния процесуален ред и било образувано досъдебно производство.
В хода на
същото била назначена комплексна техническа експертиза от заключението, на
която е видно ,че иззетите вещи са изготвени така, че да представляват части от
механичната конструкция на банкоматни устройства .
Предметите са снабдени със съответна електроника, която да послужи за
подправяне на платежни инструменти –дебитни и кредитни банкови карти.
При така
установената и приета фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че от
обективна и субективна страна подс. Д. е осъществил
престъпния състав на чл. 246, ал.3 от НК.
Подсъдимият е укривал
три пластмасови отливки с процепи и електроника по тях, които се опитал
да пренесе през границата на страната.Предметите са били в негово владение
непосредствено преди изземането им от органите на полицията и са били поставени
на такова место, което е специфично и
необичайно за носене на багаж. Подсъдимият е бил уведомен, че ще му бъде извършен
личен обиск и следва да свали всички дрехи. Видимо притеснен той извадил вещите
от бельото си.
Безспорно,
прекият умисъл за извършване на деянието прозира от поведението на самия
подсъдим. При преминаване на ГКПП Силистра подс. Д.
съвсем целенасочено е поставил предметите в бельото си. Място, което не е
предназначено за поставяне на вещи . Според начина и мястото на укриване, може
да се съди и за наличното у дееца съзнание относно предназначението на
предметите, които се опитва да пренесе извън пределите на Р България.
Съдът не
приема версиите на защита за негоден предмет, за липса на умисъл ,който да
обхваща и съзнанието относно предназначението на предметите по следните
съображения:
Ако и защитата
в хода на съдебното следствие да направи опит да обърка свидетелите по делото,
да разводни предмета на доказване и да игнорира заключението на вещите лица,
наличните по делото доказателства говорят за довършено престъпление по чл. 246,
ал.3 от НК , от страна на подс. Д..
Действително
неизяснен остана въпросът от къде подс. Д. е придобил
процесните предмети, поради обстоятелството, че
същият отказа да дава обяснения.
Не беше
разкрита и получената от служителите секретна информация, станала причина за
извършването на щателна проверка на подс. Д., което
според защитата говори за осъществен престъпен състав по чл. 290 от НК , от
страна на свидетелите Д. и Ч..
Както беше
казано и по-горе, по делото е без значение защо е била извършена такава
проверка, а още по-малко въз основа на каква информация. Служителите на
митническите пунктове работят „по преценка на риска” , което означава, че всеки
преминаващ гражданин може да бъде основно проверен, стига да са спазени
съответните законови изисквания, а данни за нарушаване на служебни задължения
или превишаване на власт , от страна на митническите полицаи, липсват.
В настоящият
случай първоначално е била извършена проверка на личните документи на лицата
намиращите в л.а. „Опел Вектра” , в това число и на
св. В.. Видно от неговите показания, служителите са били любезни и са спазили
реда за проверка, не е имало размяна на „…някакви реплики…”. Извършена е била и
проверка на автомобила.
Изопачавайки
свидетелските показания и заключението на вещите лица , защита необосновано
твърди, че процесните предмети не били скрити , а
изпаднали от някой джоб и представляват негодни предмети.
Ноторно е обстоятелството, че бельото няма джобове. Ако пък
връхните дрехите/ предвид датата на
извършване на деянието/ на подс. Д. не са разполагали с такива „екстри” , защо е било
необходимо предметите, които видно са доста обемисти, да се слагат в бельото?
Действие, което пък би довело до доста неудобства , какво в седнало така и в
правостоящо положение!! Всеки средно
интелигентен гражданин би оставил каквито и да било предмети с такива размери
на удобно место /джоб, торбичка и т.н/ и ако нямаше съзнание за тяхното противоправно използване - на ВИДНО / в ръце, на седалката
или в багажника на автомобила/ . Подсъдимият е завършил средно-специално
образование – ел. сгради и високотокови инсталации,
което говори, че разполага с достатъчно обща култура, за да прецени разликата
между „сложи”, „постави” и „ укрие”. В унисон с това , следва да се каже,
че именно действията на подс. Д. говорят и за това,
че съзнанието му за предназначението и годността на укритите предмети е било съвсем адекватно.
Подлагайки на
анализ наличния доказателствен материал , и спазвайки
принципите на формалната и неформална логика, съдът стигна до единствен
възможен извод за умишлено извършено деяние с предвиденото в закона „знание”
относно предназначението на укритите предмети – за подправка на платежни
инструменти.
Отхвърляйки
версията на защита, че предметите не са укрити, самото укриване говори за знанието
на подсъдимия относно предназначението на предметите.
Отделно от
горното, настоящата инстанция не приема и версията за негоден предмет.
Вещите лица
категорично отговориха на въпроса за какво могат да служат и за какво точно са
предназначени укритите в бельото на подсъдимия предмети – да се поставят на
действащи банкоматни устройства, с цел снемане на
данни от магнитен носител на карти и прехвърляне върху други карти, с които да
се извършват неправомерни трансакции от сметките на отделни граждани.
Без да се
налага препис на заключението на вещите лица е ясно ,че всеки един от
предметите представлява отделен елемент от една сложна система. Първият обект
на експертизата е изработен така, че да представлява предна част от механичната
конструкция на банкомат. Снабден е с:
- процеп, през който да може да мине магнитна
карта ;
- със
силиконова платка с електронни компоненти, която представлява електронната част
на „шпионска химикалка”.
Изследваният
предмет е работещ и разполага с видеокамера. При евентуално монтиране на
банкомат , устройството е годно да копира информация от оригинален носител
/банкова дебитна или кредитна карта/ , която да бъде прехвърлена на компютър и
впоследствие да послужи за подправка на платежни инструменти. В записващите елементи
към това устройство експертите не са открила налична информация, тъй като
същото все още не е било употребявано, към момента на изземването му.
Останалите две
пластмасови отливки са самостоятелни устройства, които са предназначени за
монтиране пред процепа за поставяне на карта в действащ банкомат и служат да
записват данни от карти и техните ПИН-кодове,които впоследствие да бъдат
прехвърлени върху подправени карти и с тях да се извършват неправомерни
трансакции от името на нищо неподозиращи клиенти на различни банки.
Липсата именно на софтуер и хардуер /
оригинални платежни инструменти и действащ банкомат, на който да се поставят
устройствата, същите да снемат информацията , липсата на „празни” карти върху ,
които да се прехвърли снетата информация/ / са довели до извода, посочен в
т.2.3 на експертизата- а именно,че не може да се провери работоспособността на
предметите.
Игнорирайки
всички доказателства по делото , защитата се опита да изтъкне като основен
аргумент именно и само тази част от заключението на експертите, за да обоснове
защитна версия, че предметите са негодни, като пропуска важни и съществени
моменти.
В конкретния
казус не става въпрос за деяние по чл. 243 -245 от НК, в които подс. Д. да е участвал като подбудител, извършител или помагач,
или като извършител по чл. 246, ал.1 или ал.2 от НК.
Деянието,
визирано в чл. 246, ал.3 от НК е самостоятелно престъпление и се изисква пряк
умисъл само и единствено относно посочените в състава му елементи от обективна
страна. В конкретния случай „укриване на предмети, за които знае, че са
предназначени ….”Отговорите на експертите са еднозначни – само и единствено за
подправка на платежни инструменти. Без значение е, че тези предмети не са
използвани, без значение е , че не се е стигнало до монтирането им на банкомат,
без значение, че не са снети данни от оригинални банкови карти, без значение е,
че не се стигнало до подправяне на парични или други знаци или на платежни
инструменти по чл. 243, ал.2 от НК.
Изпълнителното
деяние е налице – вещите са били скрити на необичайно място – в бельото,
предадени са на служителите, едва след
като подс. Д. е бил уведомен, че ще му бъде извършен
личен обиск, но не и преди това .
Относно „
…знае,че са предназначени…” не без внимание следва да остане и друго възражение
на защита, че щом митническите служители не са знаели какви предмети са открили
в бельото на подсъдимия и щом се е стигнало да назначаване на експертиза, която
да отговори за какво служат същите, това означава ,че подс.
Д. не е знаел за какво служат.
Защитата
пропуска нещо много важно, а именно: Престъпленията визирани в гл. VІ, раздел
ІV от НК са световно известни и доста нашумели напоследък, за тях се говори
непрекъснато и по всички медии.
И след като подс. Д. не е знаел
какво представляват иззетите предмети и
за какво са предназначени ,защо
ги е укрил? Въпрос, чийто единствен възможен логичен отговор не е в полза на подс. Д. и се извлича от наличните по делото доказателства-
свидетелските показания на двамата митнически служители, св. показания на св. В.
и заключението по назначената техническа експертиза.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав приема, че деянието по чл. 246,ал.3 от НК
е довършено от обективна и субективна страна.
Причините
довели до осъществяване на инкриминираното деяние се коренят в липса на морални
задръжки, нежелание за спазване на установения правов ред в страната. Мотиви – лично облагодетелстване .Условия –
цялостната социално-икономическа обстановка в страната. При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Д. за
осъщественото деяние, съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало
- като отегчаващи вината обстоятелства –
не се отчитат.
И като съобрази, че при
първоначалното произнасяне на СОС е било определено наказание при усл. на чл. 55,ал.1,т.2 от НК / към настоящия момент не са налице условия за прилагането му и би
следвало да бъде определено друго по вид и размер наказание/ и спазвайки принципа за невлошаване на
положението на подсъдимия при повторно разглеждане на делото наложи наказание пробация със следните пробационни
мерки:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година два
пъти седмично;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година ;
3. безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за една
година.
С налагането
на това наказание биха се изпълнили визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече
би се постигнало максимално превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.
Същият не полага обществено полезен труд и пробационната
мярка – безвъзмезден труд в полза на обществото би възпитала у него уважение
към труда на останалите и би формирала морално-волеви задръжки в съзнанието му
за спазване на правовия ред в страната.
С
постановената присъда подс. Д. бе осъден и да заплати
съответните разноски, направени в наказателното производство.
Част от
приложените по делото веществени доказателства бяха иззети, друга върната на
подсъдимия.
Водим от
горните съображения съдът постанови присъдата си.