ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 945
14.11.2019 г., град Добрич
Окръжен
съд - Добрич, гражданско отделение, в закрито
съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно
частно гражданско дело № 710 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
18442/17.09.2019 г. на И. М.А. – майка и законен представител на О.Б.К., ЕГН **********.
Обжалва
се Определение от 04.09.2019 г. по гр. д. № 2920/2019 г. по описа на Районен
съд - Добрич, с което първостепенният съд е прекратил производството по гр.
дело № 2920/2019 г., на основание чл. 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.,
поради липса на компетентност да се произнесе по иска с правно основание чл.
127а, ал. 2 от СК.
Жалбоподателката релевира доводи за
незаконосъобразност на съдебния акт. Потвърждава,
че пребивава със сина си във Федерална република Германия, но изтъква че през
ваканциите се завръщат в Република България при роднините си. Сочи, че
компетентните немски органи не могат да се произнесат по въпроса за издаването
на български документ за самоличност и разрешение на детето да напуска
пределите на страната. Обосновава се с тезата, че германското законодателство
не поставя изискване за съгласие на двамата родители при издаване на паспорт на
детето. Не се изисква и декларация, когато детето пътува в чужбина.
Твърди, също че Регламент (ЕО) №
2201/2003 г. е неприложим по конкретното дело.
Жалбоподателката иска определението на
районния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
До първостепенния съд е отправено искане
с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК. Ищцата е майка на малолетно дете,
което притежава немски паспорт. Иска разрешение да му бъде издаден български
паспорт и да пътува в чужбина, придружаван от нея, без съгласието на баща му. В
исковата молба се твърди, че малолетното дете живее в ФР Германия и не се е
прибирало в Република България последните четири години.
Районният съд е установил международния
елемент и е прекратил производство, като е приел, че делото не му е
подведомствено.
При тези данни в исковата молба
основателно се поставя въпроса за компетентността на българския съд да разгледа
делото и приложимостта на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО)
№ 1347/2000.
В тази връзка е необходимо да бъдат
изследвани два момента: попада ли искът по чл. 127а, ал. 2 от СК в предметния
обхват на регламента и от значение ли е обстоятелството, че евентуално позитивно
решение на чужд съд по иска следва да бъде взето предвид от органите на МВР, за
да се разреши пътуването ма детето в чужбина и да се издаде необходимия
документ за самоличност.
Върховният съд е взел отношение и по
двата обуславящи въпроса в свое Определение № 496/10.11.2015 г. по ч.гр.д. №
1988/2015 г. на I г.о.
Приел е, че искът на единия родител
съдът да замести липсващото съгласие на другия родител, за пътуване на детето
извън държавата по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на
това дете, попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.
А обстоятелството, че евентуално позитивно решение на чужд съд по иска следва
да бъде взето предвид от органите на МВР е без значение.
Настоящият състав напълно споделя
становището застъпено от касационната инстанция. Същото е в съответствие със
задължителното за настоящата инстанция Решение на СЕС от 21.10.2015 г.,
С-2015/2015 С., постановено по преюдициално запитване.
На тази основа следва да бъде посочено,
че делото, образувано по иска на И. А. по чл. 127а, ал. 2 от СК, като попадащ в
предметния обхват на регламента, не е подведомствено на Районен съд – Добрич.
Първостепенният съд правилно се е
произнесъл служебно по въпроса, изхождайки от императива на чл. 17 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г.
От твърденията в исковата молба се
извежда, че детето О.Б.К. не се е прибирало в Република България последните
четири години, а живее с майка си на територията на ФР Германия. Следователно отсъствието
му от територията на Република България за такъв период от време налага извода,
че обичайното му местопребиваване, към момента на отправяне на искането, не е в
Република България, а във ФР Германия.
Ето защо, съгласно чл. 8, § 1 от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г., Районен съд – Добрич не е компетентен да гледа делото.
Първостепенният съд правилно е посочил,
че в случая не са налице хипотезите, визирани в чл. 9, 10 и 12 от регламента. В чл. 12 § 1 и § 3 висшият интерес
на детето е задължителна предпоставка. Както бе изтъкнато и по-горе в
изложението, детето от четири години не живее в Република България. В негов
интерес е искането да бъде отправено до съда на държавата, с която е установило
по-силна връзка и в която се е интегрирало. В случая това е ФР Германия.
Въззивният съд счита, че при тази
аргументация съдебният акт на районния съд е правилен и законосъобразен, и като
такъв следва да бъде потвърден.
С оглед на горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 04.09.2019 г., постановено от
Районен съд – Добрич по гр. д. № 2920/2019 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: Членове: 1.
2.