Р Е Ш Е Н И Е
№ 261016/ 4.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на шести октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20708 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба с вх. № 94060/ 16.12.2019 год.
от М. В.
П., ЕГН: **********, с адрес: *** 36 срещу „ДЗИ – О.
З.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати сумите от 15 000.00 лв., представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на
противозаконното отнемане на МПС рег. № *, съгласно по застрахователна полица № *, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му
изплащане и 700.00 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
02.07.2019 г. до 16.12.2019 г. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че на 15.04.2019 г. между страните е сключен
договор за застраховка „КАСКО“ по отношение на МПС с рег. № *, с покрит риск „кражба“. В периода
на валидност на полицата, на 10.06.2019 год., ищцата установява, че превозното
средство е отнето от неизвестен извършител. Още на същата дата са уведомени
полицейските органи и застрахователя, като при последния е заведена
щета № */ * год. На
10.06.2019 г. и на 30.08.2019 год. на застрахователя са предоставени изисканите
документи. Образуваното ДП № 957 по описа на *- во
РПУ за 2019 год., е спряно. От страна на
застрахователя е постановен отказ за изплащане на обезщетение.
Ответникът -
„ДЗИ – О. З.“ ЕАД, депозира писмен
отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Оспорва изправността на ищеца по застрахователния
договор, като намира,че не е изпълнил задължения си за полагане грижа на добър
стопанин за застрахованото имущество. В резултат на последното са създадени
предпоставки за увеличаване на риска, респ. и за настъпване на
застрахователното събитие. Възразява също, че изнесените от застрахованото лице
данни, касаещи настъпване на застрахователното събитие не отговорят на
действителните, като не са представени доказателства в подкрепа тезата на ищеца
относно мястото и датата на настъпване на застрахователното събитие, а и
относно поведението на собственика за обезопасяване на автомобила. Оспорва и
размера на претенцията, като счита, че същия не съответства на действителната
стойност на отнетото МПС, към датата на събитието. Отправя искане за отхвърляне
на иска и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от прибощената на л. 9 полица, между М. В. П. и „ДЗИ О. З.“ ЕАД е сключен
договор за застраховка „КаскоЕ“, по отношение на лек автомобил марка „*“, рег. № *, с период на валидност от 11:35 ч. на 15.04.2019 г. до 23:59 ч. на
14.04.2020 год. Плащането на вноските е разстрочено
на четири вноски, съответност на стойност 262.56 лв.
Съгласно протокол № 99085769 за оглед на МПС с рег. № *, при сключване на
застрахователния договор за констатирани увреждания по предните лява и дясна
врата на автомобила (за боя).
Приобщени на л. 30-37 от делото са Общи условия на застрахователя по
отношение на застраховки „Каско +“.
Приобщено на л. 11 от делото е удостоверение
от * РПУ – гр. Варна,
съгласно на 10.06.2019 год. К. С.П. установява, че неизвестно лице извършва
кражба на л. а. Рег. № *, от паркинг,
находящ се на паркинг в гр. *. По случая е образувана
преписка № 957 по описа на * РПУ гр. Варна за 2019 г.
За настъпилото събитие застрахователя е уведомен на 10.06.2019 год,
видно от представенто на л. 12 уведомление за щета. В
същото са обективирани изявления от ищцата, че
06.06.2019 г. в късния следобяд е паркирала
автомобила на около 100 м. от дома, а с другия си автомобил е излязла извън
града, със семейството и. На 10.06.2019 г., между 09:00 ч. и 09:30 ч.,
сутринта, автомобилът не е открит. Уведомено е * РПУ.
В допълнителните пояснения от 10.06.2019 г., във връзка със заведената щета, като лице
паркирало автомобила е посочен
К.С.П. – съпруг на ищцата.
Във връзка със заведената
претенция по щета № *, пред застрахователя са представени служебна бележка от 11.06.2019 г.,
регистрационен талон – част І и ІІ, 2 броя ключове за МПС с вградено
дистанционно.
Изискани са данни за
банкова сметка, ***то производство, пълномощно, служебна бележка.
С Постаноление от 19.08.2019 год.
на ВРП е постановено спиране на наказателното производство по ДП № 957/ 2019 г.
по описа на * – во РПУ при ОД на МВР
Варна. Видно от съдържанието на същото, наказателното производство е образувано
за това, че в периода 06.06.2019 г. – 10.06.2019 г., е отнета чужда движима
вещ- МПС рег. № *, от владението
на К.С.П., с намерение противозаконно да я присвои,
като веща не е постоянен надзор.
С писмо от 02.12.2019 от „ДЗИ О. З.“ ЕАД е на ищцата
отказано изплащане на застрахователно обезщетение.
От заключението на вещото лице по
изготвената в хода на процеса съдебно - автотехническа
екпрертиза, се установява, че пазарната стойност на лек автомобил „* *“ рег. № *, към момента
на настъпване на застрахователното събитие, е 14600
лева, а към момента на изготвяне на заключението – 13500 лв.
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля
К.С.П..
В показанията си свидетеля излага, че е
съпруг на ищцата. Сочи, че е паркирал автомобила „* *“ на 50 – 60 м.от
дома им, на паркинг пред аптека в близост до * п., на ул. „*“.
Мястото е осветено, там паркират множество автомолили.
След това семейството е отпътувало извън град Варна с друг автомобил. Няколко
дни по – късно (между четири и шест) установил, че колата липсва. Обадил се е в
полицията и на застрахователите. Свидетелят споделя още, че винаги е заключвал
автомобила си, а освен това – в същия е налична и заводска индикация за това
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове,
с правно основание
чл. 386, ал. 1, вр. с чл.
405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ, вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл.
386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да запплати в уговорения срок застрахователно
обезщетение.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно:
валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка
„Каско”, по който е изправна страна; настъпване на
застрахователно събитие; причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат; размерът на средствата, необходими за отстраняване на
вредите.
Не се спори, а и се
установява от събраните по делото
доказателства, че в към момент на настъпване на твърдяното от ищцата застрахователно събитие – кражба, между
страните е съществувала облигационна връзка по силата на
договор за застраховка „Каско +” по отношение на МПС рег. № *, поради което и приложение намират Общите условия /ОУ/ на ответното дружество, в сила към датата на
настъпване на процесното застрахователното събитие.
На следващо място – факта на настъпване
на застрахователно събитие към твърдяния
от ищеца момент – периода 06.06. – 10.06.2019 г., съдът приема за
установен въз основа на представените
по делото удостоверение от *- во РПУ – гр. Варна, прокурорско постановление, а и също така и в предвид
поведението на ответника - извършеното от негова страна плащане на ангажираните
гласни доказателства, кредитирани при условията на чл. 172 ГПК.
В случая, от представените по делото удостоверениe от от І- во РПУ, постановление на ВРП за спиране на наказателно производсто, се установява факта на настъпило, в срока на
действие на договора, на 02.11.2015 год., застрахователно събитие. Ответникът е надлежно уведомен за същото
още на 10.06.2019
год., в определения в т. 9.5.2
срок. Надлежно уведомени, още при установяване липсата
на автомобила, са и компетентните държавни органи.
На
следващо място - при покрит риск „кражба на МПС“ (каквато е и настоящата
хипотеза), предаването на използваните заключващи
устройства е от съществено значение, с оглед установяване факта на настъпване
на застрахователното събитие, а от там – и досежно
интереса на застрахователя. В случая – и двете заключващи устройства са
предадени на застрахователя, още към момента на настъпване на събитието.
Горното обосновава извод и за настъпило в периода 06.06.2019 г. – 10.06.2019 г. в гр.
Варна
год. застрахователно събитие – кражба на МПС рег. № *, застраховано по застраховка “Каско“ в ответното
дружество.
Предмет на спора са и
предпоставките за освобождаване на застрахователя от отговорност.
Влезлият в сила застрахователен договор
поражда за застрахователя задължение, при настъпване на застрахователно събитие
да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди.
Правото на отказ от изплащане на обезщетение е признато във връзка с
неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по
волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя,
до колкото имат отношение към настъпването на застрахователното събитие и/ или
към вредите от него. Конкретните проявни форми на
основанията за отказ са предмет на уговаряне в застрахователния договор и в
общите условия, в които следва да е установено и дължимото от застрахования
поведение - задълженията, чието неизпълнение освобождава застрахователя от
отговорност за плащане на обезщетение.
В случая, не се
установява основание за отказ от страна на застрахователя. Този извод се
налага, до колкото не е установено противоречие относно фактите, касаещи
настъпване на застрахователното събитие. В предвид техническата спецификация на моторното превозно средство, единственият способ за установяване
факта на паркиране и заключване на автомобила е чрез ангажиране показанията на лицето, извършило конкретните маневри и действия. Заключващите устройства също са се намирали при
собственика.
Паркирането на лек автомобил на оживена
улица, част от общинската пътна мрежа, не е действие на застрахования,
съставляващо неизпълнение на произтичащи от закона, от договора и/ или от
общите условия изисквания за поведение, насочено към предотвратяване на
събитието и на вредите или към ограничаването
им, т. е. същото не значимо с оглед интереса на
застрахователя. Поведението на застрахования по никакъв начин не е рефлектирало
неблагоприятно върху проявлението на риска, върху възможността за ограничаване
и предотвратяване на вредите или върху техния обем.
В този смисъл, неоснователно
е и възражението за съпричиняване – нито в договора,
нито в ОУ и/ или в друг акт, е разписано задължение за паркиране на автомобили
единствено и само в охраняеми зони. В случая, към
момента на настъпване на събитието, автомобилът е бил паркиран в определена за
целта зона, т. е. поведението на водача е изцяло съобразено с установените
правила за движение на моторни превозни средства.
Предпоставките на за освобождаване на
застрахователя от отговорност не са осъществени, поради което и за него е
възникнало задължение да заплати застрахователното обезщетение.
На следващо място спорен момент в производството е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: Решение № 6/ 02.02.2011 г. по т. д. № 293/ 2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 206/ 03.09.2013г. по т. д. № 107/ 2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 79/ 02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009 г., I т. о.; Решение № 235/ 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/ 2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627/ 2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 209/ 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/ 2010 г., II т. о., както
и в Определение №
156/ 27.03.2015 г. по т. д. № 1667/ 2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.),
но приложими и в настоящия случай.
В същите е прието, че „възстановителна стойност“ е стойността на разходите
за материали и труд по средна
пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива
цени ще може
да се купи
вещ от същото
качество и количество като увредената вещ.
Съгласно заключението на вещото лице, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, пазарната
стойност на отнетото МПС, към момента на
настъпване на застрахователното събитие, възлиза на 14 600.00 лева.
По изложените съображения, се налага извод за частична основателност на предявения иск, като същия следва бъде уважен
за сумата от 14 600.00 лева, представляваща
дължимо обезщетение, за
причинени на ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат на кражба на МПС № *, на основание чл. 386, ал. 1, вр. с. чл. 405, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 409 КЗ, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция за присъждане законната
лихва върху посочената главница, за периода
03.07.2019 г. до 16.12.2019 г. (датата, предшестваща тази на на депозиране на исковата
молба), в размер на 677.28 лв.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва върху главницата от 14600 лв., считано от датата на
предявяване на иска – 17.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора
и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата
от 1848.84 лева, представляваща извършени по делото
разноски, определена
съобразно уважената част на исковето, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на
спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
сумата от 32.47
лева, представляваща извършени по делото
разноски, определена
съобразно отхвърлената част на исковете, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О. З.“
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на М. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *** 36 сумата от 14 600.00 (четиринадесет
хиляди и шестстотин) лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили в резултат на противозаконното
отнемане на МПС рег. № *, осъществено в гр. Варна, в
периода 06.06.2019 г. – 10.06.2019 г., съгласно застрахователна полица № *, на основание чл. 386, ал. 1, вр.
с чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със
законната лихва върху тази главница,
считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
и изплащане и 677.28 лв. (шестстотин седемдесет и седем
лева и двадесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.07.2019
г. до 16.12.2019 г.. на
основание чл. 409 КЗ, вр. с 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. П., ЕГН: **********, с адрес:
*** 36 срещу
„ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:***, иск за заплащане на
горницата над 14600.00 (четиринадесет хиляди и
шестстотин) лева до пълния предявен размер от 15000.00 (петнадесет хиляди) лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили в резултат на противозаконното
отнемане на МПС рег. № *, осъществено в гр. Варна, в
периода 06.06.2019 г. – 10.06.2019 г.,съгласно по застрахователна полица № *, на основание чл.
386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва
върху тази сума,
считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
и изплащане, както и за горницата над 677.28 лв. (шестстотин седемдесет и седем
лева и двадесет и осем стотинки) до пълния предявен
размер от 700.00 (седемстотин) лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 03.07.2019
г. до 16.12.2019 г., на
основание чл. 409 КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ДЗИ
– О. З.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на М. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *** 36 сумата от 1848.84 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. В. П., ЕГН: **********, с адрес: *** 36 да заплати на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***.47 лв. (тридесет
и два лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща
извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: