Решение по в. гр. дело №1832/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 251
Дата: 1 март 2022 г. (в сила от 1 март 2022 г.)
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20215300501832
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300501832 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261377/29.04.2021г. по гр.д.№3866/2020г. по описа на РС-
Пловдив,ХIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК
и е признато за установено,че жалбоподателя дължи сумата от 1044,98лв.,представляваща
стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия и мрежови услуги за
периода 01.11.2019г.-31.12.2019г.,обезщетение за забавено плащане за периода 11.12.2019г.-
29.01.2020г. в размер на 12,63лв., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда-30.01.2020г.Недоволен от така постановеното решение е
останал ответника в първоинстанционното производство и моли същото да се отмени и
вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Претендира за
разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли същото
да се потвърди.Претендира за разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото
доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени документи за собственост,от които става ясно,че
собственик на процесния обект,находящ се на ул."*****,е собственост на
жалбоподателя.Същия представлява рибовъдно стопанство.При ищеца този обект се намира
1
на адрес ул."*****,което няма нищо общо с административния адрес,посочен и от ответника
в документите,с които е поискано присъединяване към мрежата на оператора.И за така
посочения адрес са начислени процесните дължими суми на ищеца.Със заявление по
заповедно производство въззиваемата страна се е снабдила със заповед за изпълнение за
горепосочените суми и длъжникът възразил по чл.414,поради което е заведено настоящото
производство.Според фактологията по делото на 19.06.2019г. управителя на дружеството-
жалбоподател е подал документи за смяна на партида и достъп до мрежата на
оператора.Жалбоподателя е собственик на трафопост,което е видно от документите за
собственост.В първоинстанционното производство е била назначена СТЕ,от чието
заключение става ясно,че не може да се установи къде е разположено средството за
техническо измерване-дали преди мястото на измерване на високото напрежение или след
него.Съгласно разпоредбата на чл.14,ал.1 от ПИКЕЕ при отдаване на ел.енергия от
електропреносната мрежа към потребител мястото на измерване е на страната с високото
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя в електропреносната мрежа.В настоящия случай това не
може да се установи,поради което следва да се приеме,че СТИ е разположено на страната на
ниското напрежение,т.е. на страната на потребителя,поради което не може да се приеме,че
са изпълнени изискванията на закона.Това е така,защото са разграничени собствеността на
електроразпределителното предприятие и собствеността на консуматора на
ел.енергия.Следователно СТИ е поставено не на мястото,където се разпределя високото
напрежение,а на мястото,собственост на жалбоподателя,поради което следва да се
приеме,че не са спазени изискванията на чл.120 от ЗЕ.При така констатираното
несъответствие между поставянето на СТИ на място,което не следва да бъде поставено по
закон,води до неоснователност на исковата претенция за заплащане на доставяната
ел.енергия.Освен това следва да се отбележи,че доставянето на ел.енергия следва да става до
обекта на клиента,а не преди него,поради което това отново води до неоснователност на
исковата претенция.
От приетите по делото доказателства става ясно,че доставянето на ел.енергия е
било прекратено на 26.11.2019г.,а претенцията за заплащане на услугата доставяне на
ел.енергия е за периода от 01.11.2019г. до 31.12.2019г.При положение,че от 26.11.2019г. е
спряно подаването на ел.енергия,то и от тази дата нататък не следва да се дължи такса за
доставянето й.Така начислената във фактурите такса е недължима и исковата претенция за
нея е неоснователна.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
намира,че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли исковата
претенция за дължимост на сумата 1044,98лв. за периода 01.11.2019г.-31.12.2019г.,както и
сумата от 12,63лв. обезщетение за забавено плащане за периода 11.12.2019г.-29.01.2020г.,тъй
като не се установи на първо място да се доставя ел.енергия на обект,собственост на
жалбоподателя,на второ място СТИ да е поставено на посоченото от закона място и на трето
2
място доставянето на ел.енергия е било спряно за част от периода,поради което не е
консумирана ел.енергия и такава не следва да се заплаща.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция са претендирани разноски от
страна на жалбоподателя и такива са направени съобразно представения списък по реда на
чл.80 от ГПК,поради което следва да се присъдят в размер на 1040лв. за двете инстанции.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261377/29.04.2021г. по гр.д.№3866/2020г. по описа на РС-
Пловдив,ХIII гр.с-в,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК
и е признато за установено по отношение на "АМБЪР-КГ" ЕООД с ЕИК-***** със седалище
и адрес на управление:гр.*****,че дължи на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** сумата от 1044,98лв.-
главница,представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя ел.енергия и
мрежови услуги за периода 01.11.2019г.-31.12.2019г.,както и сумата от
12,63лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
11.12.2019г.-29.01.2020г.,ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението
в съда и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК от "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД с ЕИК-***** със седалище и адрес на
управление:гр.***** против "АМБЪР-КГ" ЕООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на
управление:гр.***** относно дължимостта на сумата от 1044,98лв.-
главница,представляваща стойността на консумирана от обекта на потребителя ел.енергия и
мрежови услуги за периода 01.11.2019г.-31.12.2019г.,както и сумата от
12,63лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
11.12.2019г.-29.01.2020г.,ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението
в съда като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД с ЕИК-***** със
седалище и адрес на управление:гр.***** да заплати на "АМБЪР-КГ" ЕООД с ЕИК-*****
със седалище и адрес на управление:гр.***** направените от него разноски пред двете
инстанции в общ размер на 1040лв./хиляда и четиридесет лв./съобразно представения
списък с разноски по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4