Решение по дело №2429/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20227180702429
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 септември 2022 г.

Съдържание на акта

           РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2295

 

гр. Пловдив, 07 декември 2022 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                             ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                 

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н.дело № 2429 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от А.Ф.К., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Ч., против Решение № 1633 от 10.08.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХХVІ наказателен състав, постановено по а.н. дело № 2901 по описа на същия съд за 2022 год., изменящо Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4985426, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с който на А.Ф.К. в качеството му на представляващ „ФЕБ-91 - К. С-ИЕ“ СД, с ЕИК ********* – собственик, на когото е регистрирано МПС марка и модел „Шкода Карок“ с рег. № РВ *** ХР, на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена ГЛОБА в размер на 100 лв., като извършеното нарушение е преквалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и е потвърден ЕФ серия К № 4985426, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив в останалата му част.

Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение на Пловдивски районен съд и издаденият ЕФ да бъдат отменени, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на разноски и за двете инстанции.

3. Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт *** в писмено становище, приложено по делото, счита касационната жалба за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок  и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от А.Ф.К., срещу ЕФ серия К № 4985426 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон.

На 12.06.2021 г. в 13:53 ч., в Път ІІ 86 км 19+200 посока гр. Пловдив при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е заснето с автоматизирано техническо средство АRН САM S1, движението на МПС лек автомобил ШКОДА КАРОК, с рег. № РВ***ХР, със скорост от 111 км/ч при разрешена 90 км/ч. При това положение е констатирано превишение на скоростта с 21 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписано лицето А.Ф.К. – представител на фирма „ФЕБ-91 - К. С-ИЕ“ СД, на чието име е регистрирано МПС.

Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126/07.09.2017 г. със срок на валидност 07.09.2027 г., Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. и Протокол за използване на АТСС № 1030р-17093/14.06.2021 г.

7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че в случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, отговарящо на метрологичните изисквания, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. В съответствие с чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата) е съставен протокол за използване на АТСС, придружен със снимка на техническото средство, установило нарушението.

Констатирано е обаче, че като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Посочено е в тази връзка, че в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП са посочени максимално допустимите стойности за различните по вид МПС по различните видове пътища и места, като за леки автомобили позволената скорост извън населено място е в размер на 90 км/ч, а съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато позволената скорост е различна от посочената в ал. 1, то това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай ПРС е приел, че погрешно е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, доколкото от описанието на нарушението не се установява да е налице поставен пътен знак В26, указващ скорост на движение, различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тази неточност в обжалвания ЕФ е прието, че може да бъде отстранена чрез неговото изменение в нарушената материална разпоредба и същата да бъде единствено тази на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без ал. 2, доколкото жалбоподателят се е защитавал по същите факти, с които му е била ангажирана административнонаказателната отговорност и неговото положение не се влошава, като се прилага закон за същото или по-леко наказание.

Въз основа на горното е формиран извод, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден, досежно наличието на нарушение и изменен относно правната квалификация на нарушението от такава по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДВП, в такава по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. За пълнота следва да бъде съобразено, че изрично в протокола по чл. 10 от Наредбата е отразено, че мястото за контрол е именно Път ІІ 86 км 19+200 посока гр. Пловдив, което без съмнение е извън населено място, където ограничението на скоростта е 90 км/ч. Този протокол представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила, която обвързва съда, когато е съставен в съответствие с нормативните изисквания, какъвто е настоящият случай. Доказателствената сила на този документ не е оборена от страна на касационния жалбоподател, поради което удостоверителното изявление на издателя му за фактите, отразени в него, следва да бъде зачетено така, както е направено.

До извод в обратната насока не водят и направените пред настоящата инстанция доказателствени искания, доколкото доказателствата, които се иска да бъдат събрани, не са такива, които не са могли да бъдат известни на страната, нито са доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и по аргумент от чл. 226, ал. 2 на АПК не могат да послужат като основание за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

10. Противно на заявеното от касационния жалбоподател, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело № 1/2020 г. на ВАС. В конкретния случай ПРС е сторил именно това, като е приел, че жалбоподателят се е защитавал по същите факти, с които му е била ангажирана административнонаказателната отговорност и неговото положение не се влошава, като се прилага закон за същото или по-леко наказание.

11. С оглед изложеното, съдът намира оспорения електронен фиш за законосъобразен. В този смисъл процесното решение следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

12. При този изход на спора, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 228 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 80 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

                                                                                                                          

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1633 от 10.08.2022 год. на Пловдивски районен съд, ХХVІ наказателен състав, постановено по АНД № 2901 по описа на същия съд за 2022 год.

ОСЪЖДА А.Ф.К., с ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „ФЕБ-91 - К. С-ИЕ“ СД, с ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция гр. Асеновград, ул. „Бузлуджа“ № 38, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив, сумата в размер на 80 лв. представляваща разноски за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                             2.