№ 7
гр. Смолян, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500392 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 31/24.08.2021г., постановено по гр.д.№ 177/2020г. по описа на
Чепеларския районен съд е разпределено между М. С. М. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
А., ул. "Георги Ангелов" № 23 и М. Г. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П., ул. Димо X.
Димов № 16 ползването върху дворното място, съставляващо ПИ № 333 с площ 380 кв.м., за който
е отреден УПИ III-333 в кв.52 целият с площ 450 кв.м. с неуредени регулационни сметки по ЧИ на
ЗРП на с.О., одобрено със заповед № 75/13.07.1987 г. на кмета на Община Чепеларе, като
поземления имот попада с 377 кв.м. в УПИ III-333,кв.52, с 2 кв.м. в УПИ IV- озеленяване, кв.52 и 1
кв.м. в улична регулация при граници на ПИ № 333: ПИ 334, улица, общински имот и улица, а
граници на УПИ III-333: УПИ II-334, улица, УПИ IV-озеленяване и улица, по трети вариант от
заключението по допълнителната СТЕ, изготвено от вещото лице инж.Денка Стоева, и
приложената към него скица, която е неразделна част от решението, както следва: М. С. М. и М.
Г. Т. да ползват заедно повдигнатата в жълт цвят площ от дворното място-част от стълбище от 24
кв.м.; М. С. М. да ползва повдигнатите в зелен цвят площи от дворното място от 17 кв.м. и 41
кв.м.; М. Г. Т. да ползва повдигнатите в оранджев и розов цвят площи от дворното място 127 кв.м.
и 4 кв.м. С решението е осъдена М. Г. Т. да заплати на М. С. М. деловодни разноски в размер
212,50 лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1918/24.09.2021г. от М. С. М.
чрез пълномощника й адв.Х.Х. с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че
съдът правилно е приел за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че
1
страните притежават по ½ ид.ч. от процесния поземлен имот, но жалбоподателката притежава по-
голяма застроена площ-стопанска сграда с площ от 65 кв.м. и сграда, обозначена като МС-гараж -
с площ от 40 кв.м. Въззиваемата притежава незаконна пристройка с площ от 32 кв.м. Страните са
собственици на самостоятелни жилища в жилищната сграда, попадаща в процесния поземлен
имот, с площ от 80 кв.м.Твърди се, че неправилно съдът е приел, че при разпределяне на
ползването на общия имот по реда на чл. 32, ал.2 от ЗС следва да се съобразят и индивидуалните
собственически права върху намиращите се в него постройки, които се изключват от
разпределението, като за сметка на това на останалите съсобственици се предоставя по-голям дял
от незастроената част, съответно когато всеки съсобственик притежава различна застроена площ
спрямо притежавания от него дял в мястото разпределението на незастроената част от терена се
извършва по правилото, че собственикът на по-голяма застроена площ получава за ползване по-
малка свободна площ и обратно - притежаващият по-малка застроена площ получава в дял по-
голяма свободна площ. Тъй като в случая жалбоподателката притежава по-голяма застроена площ
от имота съдът е приел, че затова следва да получи по-малък дял от незастроената част от него. А
доколкото въззиваемата притежава по-малка застроена част от имота тя следва да получи за
ползване по-голям дял от незастроения терен. Съдебната практика по този въпрос не е константна,
като в част от нея се приема, че реалното ползване на незастроената част от процесния имот
следва да се разпредели, като се съобразят само притежаваните в собственост идеални части, без
да се взема предвид коя от страните каква застроена част от имота притежава, с която част да се
редуцира делът на съответната страна.Сочи, че правилна е именно тази съдебна практика, поради
което следва да се приеме вариант първи от заключението на СТЕ, прието в проведеното на
18.06.2021 г. съдебно заседание, което отчита равните права на всеки съсобственик, осигурява
удобен начин за достъп и ползване на имота съобразно правата на собственост на всеки собственик
на изградените в имота сгради. Жалбоподателката счита, че този вариант ще й осигури и
безпрепятствен достъп до собствения й втори етаж от стопанската сграда, а на въззиваемата ще
осигури безпрепятствен достъп до третия етаж на жилищната сграда. Моли да бъде отменено
обжалваното решение и вместо него да бъде разпределено правото на ползване между страните по
вариант първи от заключението на СТЕ. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
2130/15.10.2021г. от въззиваемия М. Г. Т. чрез пълномощника й адв.Ч.М., с който се оспорва
същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение не страда от посочените в
жалбата пороци. Същото е правилно, законосъобразно и обосновано, като са обсъдени подробно
всички събрани по делото доказателства и са изложени подробни мотиви. Начинът на реално
ползване на процесния имот по вариант трети от заключението на СТЕ отчита най-точно и
справедливо равните права на всеки съсобственик и осигурява равен и удобен достъп до
процесния имот. При него се получават равни площи за ползване, а освен това по този начин всеки
има удобен достъп до своите имоти. Константна съдебна практика при разпределението на
ползване на общ имот е, че следва да се съобразят и индивидуалните собственически права върху
намиращите се в него постройки, които се изключват от разпределението, като за сметка на това
останалите съсобственици получават по-голям дял от незастроената част, в който смисъл е
Решение №1603/11.10.1999г. по гр.д. №395/99г. IV г.о. на ВКС. Сочи се, че твърденията във
въззивната жалба са неоснователни, а постановеното от Районен съд-град Чепеларе решение е
обосновано и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, страните редовно призовани не се явяват и не изпращат
2
процесуални представители. От жалбоподателката чрез пълномощника й е постъпила молба, с
която поддържа жалбата си.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните поделото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
По делото не е спорно и това се установява от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 132, том I, рег.№ 1066, дело № 127/03.08.2011 г.,че ищцата М.М. е собственик
на първи и втори жилищни етажи, обособени като самостоятелни жилища от жилищна сграда със
застроена площ 80 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като 3/1МЖ, на стопанска сграда със
застроена площ 65 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като ПС и на навес със застроена
площ от 40 кв.м., отбелязана на кадастралната основа като МС, ведно с прилежащата ½ ид.ч. от
правото на собственост върху дворното място, в което са построени сградите, съставляващо ПИ №
333 с площ 380 кв.м., за който е отреден УПИ III-333 в кв.52 целият с площ 450 кв.м. с неуредени
регулационни сметки по ЧИ на ЗРП на с.О., одобрено със заповед № 75/13.07.1987 г. на кмета на
Община Чепеларе, като поземления имот попада с 377 кв.м. в УПИ III-333, кв.52, с 2 кв.м. в УПИ
IV- озеленяване, кв.52 и 1 кв.м. в улична регулация при граници на ПИ № 333: ПИ 334, улица,
общински имот и улица, а граници на УПИ III-333: УПИ II-334, улица, УПИ IV-озеленяване и
улица.
Ответницата М. Т., видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
54, том I, рег.№ 422, дело № 50/27.03.2014 г. е собственик на трети жилищен етаж, обособен като
самостоятелно жилище от жилищна сграда със застроена площ 80 кв.м., отбелязана на
кадастралната основа като 3/1МЖ, ведно с прилежащата ½ ид.ч. от застроено и незастроено
дворното място, съставляващо ПИ № 333 с площ 380 кв.м., за който е отреден УПИ III-333 в кв.52
целият с площ 450 кв.м. с неуредени регулационни сметки по ЧИ на ЗРП на с.О., одобрено със
заповед № 75/13.07.1987 г. на кмета на Община Чепеларе, като поземления имот попада с 377 кв.м.
в УПИ III-333, кв.52, с 2 кв.м. в УПИ IV- озеленяване, кв.52 и 1 кв.м. в улична регулация при
граници на ПИ № 333: ПИ 334, улица, общински имот и улица, а граници на УПИ III-333: УПИ II-
334, улица, УПИ IV-озеленяване и улица.
Следователно няма спор, че страните по делото са съсобственици при равни права по ½
ид.част от дворното място, като ищцата е индивидуален собственик на първи и втори етаж от
жилищната сграда със застроена площ от 80 кв.м. , на стопанската сграда със застроена площ от 65
кв.м. и на навес със застроена площ от 40 кв.м., а ответницата е индивидуален собственик на
третия жилищен етаж от жилищната сграда със застроена площ от 80 кв.м.
От представените по делото скица №106/13.11.2020г. и Удостоверение за регулационно
положение изх.№ 94-Л-3(1) от 26.01.2011г.се установява, че процесният поземлен имот № 333,
представлява застроено и незастроено дворно място с площ от 380 кв.м., като имотът участва в
УПИ III-333 с 377 кв.м , който е с площ от 450 кв.м. и е с неуредени регулационни сметки. В УПИ
III-333 има построени ПС сграда със застроена площ от 65 кв.м., масивна жилищна сграда 3/1 със
застроена площ 80 кв.м. и МС сграда със застроена площ от 40 кв.м.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СТЕ се установява, че процесното
3
дворното място се намира между две улици – от северозапад (горна) и от югоизток (долна), с
голяма денивелация между тях.В него има застроени триетажна жилищна сграда със застроена
площ от 80 кв.м.-3/1 МЖ, двуетажна селскостопанска сграда със застроена площ от 65 кв.м.-ПС и
едноетажна масивна сграда –2/1 МЖ- гараж и вход към жилищната сграда, с дървен навес на второ
ниво, заемащ част от плочата-МЖ със застроена площ 40 кв.м. Освен това има пристройка на
нивото на третия етаж на жилищната сграда, на северозапад, която служи за вход към етажа и
нейната покривна плоча служи като тераса. Тази пристройка не е отразена на скицата издадена от
СГКК. Нейната площ е включена към площта, описана с определените граници, в констативната
част. Достъпът до имота и сградите се осъществява от долната улица от югоизток. Горната улица,
представляваща северозападна граница на имота е на по-високо ниво от имота,като е укрепена с
подпорна стена с височина 2,5-3,0м. От там няма стълбище към имота. Дворното място е
обособено на тераси, като са образувани пет нива, отделени с каменни зидове. Външното
стълбище е масивно, разположено между триетажната жилищна сграда и стопанската постройка.
То започва от долната улица, на югоизток от имота и стига до третия етаж на жилищната сграда.
Състои се от две перпендикулярни рамена, с площадка между тях. В югоизточната част е покрито с
плоча, опираща в двете сгради. Съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с.О.,
площта определена със следните граници: от север – подпорна стена, укрепваща улицата над
дворното място, от изток – подпорна стена, укрепваща имота в частта, ситуирана към съседния
УПИ ІV-Озеленяване, от юг – фасадни зидове на жилищната сграда, отбелязана на кадастралния
план като 3/1 МЖ, двуетажна стопанска сграда, отбелязана на кадастралната основа като ПС и
външното стълбище и от запад – подпорна стена, укрепваща дворното място над по-ниското му
ниво и съседния поземлен имот №334, е 176 кв.м.
Ищцата М.М. осъществява достъп до двата етажа и масивната сграда с навес на втория
етаж от долната улица през сградата обозначена като МС.Ако улицата се приеме като първо ниво,
в сградата, обозначена като МС има гараж, за който има гаражна врата от в югозападната част и
вход за жилищната сграда, в който вход има санитарен възел.От входа се влиза в първия етаж на
жилищната сграда и от там чрез вътрешно дървено стълбище на втория етаж.От втория етаж се
излиза на покрива на сградата, обозначена като МС, който се ползва за тераса.На част от терасата,
долепен до жилищната сграда има открит дървен навес.На северозапад от терасата,която се
намира на второ ниво има подпорна каменна стена с височина 1,50 ми на северозапад от нея има
малка площ, от дворното място, което може да се ползва само от терасата,посредством подвижна
стълба.Тази малка площ –трето ниво, на северозапад граничи с имот № 334,като също има каменна
подпорна стена с височина 1,20 м.
Достъпът до двуетажната стопанската сграда, означена като ПС с площ от 65 кв.м. се
осъществява от долната улица за първия етаж, а за втория етаж, представляващ плевня, достъпът
се осъществява от площадката на вътрешното стълбище,находящо се между жилищната и
стопанската сграда. От това стълбище има врата за първия етаж на жилищната сграда, която не се
ползва. Стълбището в югоизточната част от към улицата е покрито с плоча.
Ответницата М.Т. осъществява достъпа си до третия етаж посредством външното
стълбище, описано по-горе. Третият етаж е разположен на четвърто ниво. На северозапад от
жилищната сграда има масивна пристройка, обособена като вход и дървен навес, покрит с етернит,
на североизток от пристройката. Пристройката и навеса не са нанесени на издадената скица.
Покривът на пристройката, представляващ стоманенобетонна плоча оформя пето ниво.На
югозапад има подпорна стена с „Г“-образна форма,като покривната плоча е с по-високо ниво. От
4
западната стена на пристройката в посока североизток има каменна подпорна стена и стълби за
петото ниво.
Вещото лице е предложило три варианта за разпределение правото на ползване на имота,
който измерен графично, в описаните граници е с площ 430 кв.м., а не 380 кв.м.,както е по скицата.
По вариант първи площта за общо ползване в жълт цвят е стълбището с площ от 27,83
кв.м. – по ½ ид.част, площта за ползване от ищцата в зелен цвят е 88,19 кв.м. и площта за ползване
от ответницата в кафяв цвят е 88,19 кв.м.
По вариант втори площта за общо ползване в жълт цвят е стълбището с площ от 28 кв.м.
– по ½ ид.част и триетажната жилищна сграда от 80 кв.м.- по ½ ид.част, двуетажната стопанска
сграда от 65 кв.м. и МС –гараж от 40 кв.м. -в син цвят за ползване от ищцата, терен с площ от 41
кв.м. в зелен цвят за ползване от ищцата и терен с площ от 176 кв.м. в кафяв цвят за ползване от
ответницата.
По вариант трети площта да общо ползване в жълт цвят –част от стълбището с площ от 24
кв.м. – по ½ ид.част, и триетажната жилищна сграда от 80 кв.м.- по ½ ид.част; двуетажната
стопанска сграда от 65 кв.м. и МС –гараж от 40 кв.м. -в син цвят за ползване от ищцата; терен с
площ от 17 кв.м. в зелен цвят за обслужване на стопанската сграда и терен с площ от 41 кв.м. в
зелен цвят за ползване от ищцата; терен с площ от 159 кв.м. в кафяв цвят и част от стълбището с
площ от 4 кв.м. в розов цвят за ползване от ответницата.
На вещото лице е възложена допълнителна задача да изготви заключение по вариант
втори и трети, като нанесе пристройката на северозапад от жилищната сграда и посочи площта й,
като приспадне тази площ от предвидената за ползване от ответника. В приетото допълнително
заключение вещото лице установява, че дървения навес е с площ от 6 кв.м., а масивната
пристройка,покрита със стоманобетонна плоча, която се ползва за тераса е с площ от 26 кв.м.
Застроената площ на пристройката и дървения навес е 32 кв.м. Съобразявайки и пристройката и
дървения навес вещото лице е предложило по вариант втори площ за общо ползване в жълт цвят-
стълбище с площ от 28 кв.м. -1/2 ид.част и триетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м.-1/2
ид.част; ищцата да полза двуетажна стопанска сграда с площ от 65 кв.м.в син цвят, сграда МС-
гараж с площ от 40 кв.м. в син цвят и терен с площ от 41 кв.м. в жълт цвят, а ответницата да
ползва пристройка с площ от 32 кв.м. в червен цвят и терен с площ от 144 кв.м. в оранжев цвят.
По вариант трети вещото лице е предложило площ за общо ползване-част от стълбището с площ
от 24 кв.м. в жълт цвят по ½ ид.част и триетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м.-по ½ ид.част;
ищцата да ползва двуетажната стопанска сграда от 65 кв.м. в син цвят, терен за обслужване на
стопанската сграда с площ от 17 кв.м. в син цвят,сграда МС –гараж и вход с площ от 40 кв.м.в син
цвят и терен с площ от 41 кв.м. в жълт цвят; ответницата да ползва пристройка с площ от 32 кв.м.
в червен цвят, терен с площ от 127 кв.м. в оранжев цвят и част от стълбище с площ от 4 кв.м. в
розов цвят. Заключенията на вещото лице не са оспорени от страните и са приети по делото като
обективно и компетентно изготвени.
От показанията на разпитаните по делото свидетелите Б.Т. Д. и А.Й., с който ответницата е
във фактическо съжителство, се установява, че отношенията между страните са влошени по повод
различните им виждания за ползване на дворното място и извършените от ответницата
подобрения.Св.Й. сочи, че ищцата им е предложила вариант за ползване, но те не са се съгласили,
тъй като по този вариант не са имали достъп до етажа от жилищната сграда.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд счита, че правилно
5
районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.32,ал.2 от ЗС и правилно е приел, че същият
е основателен, като най-целесъобразен вариант за разпределение на правото на ползване между
страните е третият вариант от допълнителното заключение на вещото лице.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява осъществяване на съдебна
администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на
общата вещ. Съдът замества решението на мнозинството от съсобствениците и преценява
целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за
разпределяне ползването на общия имот, т.е. съдът е компетентен да се произнесе само по тези
въпроси, които са от компетентността на мнозинството съсобственици. При разрешаване на спора
съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото
положение до възникване на спора и предназначението на имота. Съдебната администрация се
осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът
няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел
обособяване на отделни дялове за ползване.За да бъде уважено отправеното до съда искане за
разпределяне на ползването е необходимо кумулативното наличие на следните материалноправни
предпоставки: 1) няколко лица да са носители на правото на собственост върху вещта, чието
разпределяне правото на ползване се иска; 2) невъзможност да се образува мнозинство за взимане
на решение за ползване на общата вещта; 3) възможност за разпределение ползване на общата вещ
съобразно фактическото състояние и с оглед предназначението на вещта. Съсобствениците по този
иск са задължителни другари. Видно от представените по делото нотариални актове, ищцата е
надлежно легитимирана да предяви настоящия иск, като е налице и пасивна легитимация на
ответницата по иска, тъй като двете страни са единствените съсобственици и са необходими
другари в производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС.
Правилно районният съд е приел, че най-целесъобразно с оглед правата на собственост
на страните върху жилищната сграда и дворното място и правото на индивидуална собственост на
ищцата върху двуетажната стопанската сграда със застроена площ от 65 кв.м. и МС сграда –гараж
и вход със застроена площ от 40 кв.м, както и направените от ответницата подобрения-
пристройката и дървения навес с обща площ от 32 кв.м най целесъобразен е вариант трети от
допълнителното заключение на вещото лице. Съгласно този вариант ползваните от страните
площи са по равно по 215 кв.м. от целия имот, който вещото лице установява, че е с площ от 430
кв.м. , като в частта на всяка от страните попадат и постройките индивидуална собственост,
съответно извършените подобрения, а именно: Ищцата да ползва ½ ид.част от жилищната сграда с
площ от 80 кв.м. или 40 кв.м.тонирани в бяло ; ½ ид.част от стълбището с площ от 24 кв.м.или12
кв.м. тонирани в жълто ; двуетажната стопанска сграда с площ от 65 кв.м. ,тонирани в синьо и 17
кв. м. терен за обслужването й , тониран в зелено, МС сграда –гараж и вход с площ от 40 кв.м.
,тонирани в синьо и терен разположен на северозапад от гаража с площ от 41 кв.м.,тонирани в
жълто, или общо 215 кв.м., от които 157 кв.м. застроени (40 +65 +40+ 12) и 58 кв.м. незастроени
(17 + 41). Ответницата да ползва ½ ид.част от жилищната сграда с площ от 80 кв.м. или 40
кв.м.тонирани в бяло ; ½ ид.част от стълбището с площ от 24 кв.м.или 12 кв.м. тонирани в жълто;
пристройка с площ от 32 кв.м. ,тонирана в червено,незастроен терен с площ от 127 кв.м.,тониран в
оранжево и част от стълбитето с площ от 4 кв.м.,тониран в розово или общо 215 кв.м. , от които 88
кв.м. застроени (40 +32+12+ 4 ) и 127 кв.м. незастроени, съгласно скицата по вариант трети към
заключението на вещото лице, която е неразделна част от решението.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че при наличие на сгради
индивидуална собственост същите следва да се изключат от площта за разпределение и да бъде
разпределена само свободната незастроена площ, съответно на правата на собственост, без да се
взема предвид коя страна каква застроена площ притежава. Жалбоподателят претендира
разпределението да бъде извършено съгласно вариант първи от заключението на вещото лице,
съгласно който сградите са изключени и е разпределена само незастроената площ по равно и
стълбището за общо ползване. Съдът счита този вариант за несправедлив и нецелесъобразен, тъй
като според него ищцата ще полза по-голяма площ от правата й на собственост. При този вариант
като се вземе предвид и застроената площ на сградите се получава ищцата да ползва 245 кв.м., а
ответницата 185 кв.м., което не съответства на правата им собственост върху имота по ½ ид.част,
6
съгласно представените по делото нотариални актове. Съгласно Решение № 418/29.06.2009г. по гр.
д. № 1338/2008г. на ВКС, ІІ г.о. съществуващото фактическо положение на неравенство в
застроената площ на всяка от страните, при притежаваните от тях равни права от съсобствения
имот, следва да бъде съобразено при разпределение на ползуването на незастроеното пространство
от съсобствениците. При разпределянето по реда на чл.32 ал.2 ЗС на ползването на дворно място,
трябва да се спазва принципът за съразмерност като по възможност се осигури за ползване на
всеки от съсобствениците такава площ, включваща както застроената, така и незастроената част,
която да съответства на квотата в съсобствеността. Посочено е, че сградите са подобрение върху
земята и затова застроената част следва да се включи към обема права на съсобственика. С
решение № 30/03.04.2012 г. на ВКС е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса
следва ли при разпределение на ползването на съсобствен имот да се съобрази частта, заета от
посторйки – лична собственост на единия от съсобствениците или застроенатта площ следва да се
извади от общата площ и свободната площ да се разпредели между съсобствениците според
правата им в съсобствеността. С решението е възприето, че при разпределяне на съсобствен имот
по реда на чл.32, ал.2 ЗС трябва да се спазва принципът на съразмерност като по възможност се
осигури ползване на всеки от съсобствениците върху площ, съответстваща на правата им, като се
включи застроената със сгради – индивидуална собственост на някой от съсобствениците в
определения му за ползване дял. Затова в случая сградите индивидуална собственост на ищцата не
следва да се изваждат от площта на имота, която ще се разпределя между съсобствениците, а се
включват към дела на съсобственика, чиято собственост са те.
С оглед изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като
правилно ще следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с
чл.78,ал.3 от ГПК въззиваемата има право на разноски по делото, но от представения към
отговора на въззивната жалба Договор за правна защита и съдействие от 05.10.2021г. е видно, че
между М.Т. и адв. Ч.М. е договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 600 лева, но не е посочен нито начина на плащане, нито че е платено в брой или по банков път,
поради което и на основание т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
разноски за въззивна инстанция не следва да се присъждат, поради недоказаност на извършено
плащане на адвокатското възнаграждение от М.Т.. Липсва и искане за присъждане на разноски в
отговора на въззивната жалба.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 31/24.08.2021г., постановено по гр.д.№ 177/2020г. по
описа на Чепеларския районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,ал.3,т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7