РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Бургас, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501891 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260077 от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело № 44/2020 г. по
описа на РС-Карнобат, съдът е ОТХВЪРЛИЛ иска с правно основание чл. 59, ал. 9 от
СК, предявен от С.А.М., ЕГН: ********** против Н. АД. К., ЕГН: ********** за изменение
на родителските права по отношение на малолетното дете Б.Н.К., ЕГН: ***********,
постановени с решение № 151/29.07.2019г. по гр.дело № 1130/2018г. по описа на КРС,
изменено с решение № III -162 по в.гр.дело № 1595/2019 на БОС, влязло в сила на
16.06.2020 г., за предоставяне на родителските права на майката, за определяне на
местоживеенето на детето при майката, за определяне на режим на лични отношения на
детето с бащата и за осъждане на бащата да плаща издръжка на детето, като съдът е
ИЗМЕНИЛ по иска на Н. АД. К. на основание чл.59, ал.9 във вр. чл.128 от СК,
постановения с решение № 603 по гр.дело № 6766/2018г. на РС-Бургас, потвърдено с
решение № I -81 от 17.07.2019г. по в.гр.дело № 801/2019г. по описа на БОС, режим лични
отношения между С. Т. М., ЕГН: ********** - баба на детето Б. Н.К. по майчина линия, в
частта, с която е определен режим на лични отношения всяка втора седмица от месеца от
10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване на детето БЕЛИНАЙ Н.К. в дома на
бабата, както следва: бабата по майчина линия да осъществява лични отношения с
малолетното дете Б. Н.К. всяка втора седмица, за месеците: януари, март, май, юли,
септември и ноември от 18,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя, с преспиване на детето в
дома на бабата по майчина линия, като бабата Себиле Тасим Моллахюсеин да взима детето
от дома на упражняващия родителските права родител и да го връща там в края на всеки
период, като в останалата част искът за изменение на постановеният режим на лични
1
отношения досежно искането за отпадане на правото на бабата по майчина линия да
осъществява контакт с детето за времето от 10 дни пред лятната ваканция, които да не
съвпадат с годишния отпуск на упражняващия родителските права родител, е отхвърлен.
Със същото решение С. А.М. е осъдена да заплати на да плати на Н. АД. К. разноските по
делото в размер на 921.75 лв.
Против първоинстанционното решение всяка от страните е депозирала въззивна жалба
в различните му части, с изключение на отхвърлената част на иска по чл. 128, ал. 1 от СК, в
която решението не е обжалвано.
В подадената въззивна жалба, въззивникът Н. АД. К., подадена чрез упълномощения
му процесуален представител адв. Светла Гонкова-Трайкова е изразил недоволство от
обжалваното решение, в частта, с която е изменен предходно определения режим на личния
отношения на детето с баба му по майчина линия, като е дадено правото на бабата по
майчина линия да осъществява лични отношения с малолетното дете Б. Н.К. всяка втора
седмица, за месеците: януари, март, май, юли, септември и ноември от
18,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата по
майчина линия, като бабата С. Т. М. да взима детето от дома на упражняващия родителските
права родител и да го връща там в края на всеки период, а в останалата част искът му е
отхвърлен досежно претенцията му изменение на режима на лични отношения на детето с
баба му по майчина линия за период от 10 дни през лятната ваканция, когато бащата е в
платен годишен отпуск. Изложени са съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в тази обжалвана част. В жалбата се съдържа подробно изложение на събраните в
първата инстанция доказателства, като въз основа на тях въззивикът счита, че през времето,
което детето прекарва с баба си по майчина линия фактически то осъществява основно
контакт с майка си, тъй като бабата предава детето на нея, или контакта на детето е
едновременно и с майката и с бабата. Твърди се, че искът за промяна на режима на лични
отношения на детето с бабата по майчина линия, определен с решение по в.гр.д. №
801/2019г. по описа на БОС, е основан на промяна в обстоятелствата, настъпили след
приключване на устните състезания по посоченото дело. Навеждат се съображения, че е
допуснато намаляване на възможността за пълноценен контакт на детето с бащата, като
същият в почивните дни е приравнен на контакта на детето с бабата по майчина линия,
докато майката има три пъти повече време за лични отношения с детето, поради което
детето страда от липсата на пълноценен контакт с баща си. На следващо място въззивникът
счита, че тъй като бабата вижда детето по време на контакта му с майката, не е необходимо
за нея да се определя отделно време за да осъществява лични отношения с детето. По така
изложените съображения, подробно доразвити във въззивната жалба въззивникът счита, че
постановеното от районния съд решение противоречи на интересите на детето, тъй като с
него не е постигнат баланс в отношението на детето с всеки от двамата родители. Иска се
отмяна на решението, в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново, с което
да се определи осъществяване на контакт между детето и баба му по майчина линия за
времето от една седмица през лятото, когато упражняващия родителски права родител не е в
отпуск.Не са направени доказателствени искания. Моли за присъждане на разноските по
2
делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите С. Т. М. и С. АЛ. М., чрез
упълномощените си процесуални представители са депозирали писмени отговори, в който
са изложили подробни съображения за неоснователността горепосочената въззивна жалба,
подадена от Н. АД. К.. Изложени са съображения, че постановеното от районния съд
намаляване на времето за режим на лични отношения между нея и детето, при запазване на
периода от 10 дни през лятната ваканция, когато бащата е в платен годишен отпуск е в
противоречие с интересите на детето, тъй като неправилно съдът е ограничил времето на
лични контакти на детето с баба му. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната от
НУРЕТИН АДИЛ К. част като правилно и законосъобразно.
По делото е постъпила и въззивна жалба, подадена от С. Т. М., чрез упълномощения й
адвокатски представител адв. Иванка Синигерова против решение на КРС в частта, с която е
уважен иска на Н. К. за изменение на режим на лични отношения между нея и детето, като
същият е намален. В жалбата се сочи, че решението е направилно, тъй като така изменения
режим е в противоречие с интересите на детето, тъй като съдът е ограничил времето на
лични контакти на детето с бабата по майчина линия. Въз основа на направен в жалбата
подробен анализ на събраните по делото доказателства въззивницата излага подробни
съображения за нуждата на детето от по-пълноценен контакт с нея, както и, че с предходно
определения режим детето ще има възножност да продължи да развива отношенията си с
новосъздадените контакти с роднинския кръг на майка му, които са започнали едва пред
2019г. По подробно изложените в жалбата доводи се иска отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, с която е изменен предходно определения режим на лични
отношения на детето с баба му по майчина линия. Моли за присъждане на разноските по
делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба на С. Т. М. е
депозиран само от въззиваемата С. АЛ. М., като същата заявява, че не я оспорва и моли
съдът да я уважи, като отмени решението в обжалваната част. Въззиваемият Н.К., редовно
уведомен не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и не е взел
становище по въззивната жалба на С. Т. М..
По делото е постъпила и въззивна жалба от С. АЛ. М., подадена от упълномощения й
процесуален представител адв. Десислава Ангелова, в която се обжалва
първоинстанционното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете й по чл. 59, ал. 9
от СК /по които първоначално е образувано гр.д. № 866/2020г. по описа на КРС,
впоследствие присъединено към по-рано образуваното № гр.д. 44/2020г. по описа на КРС,
по което е постановено обжалваното съдебно решение / за изменение на родителските
права по отношение на малолетното дете БЕЛИНАЙ Н.К., постановени с решение №
151/29.07.2019г. по гр.дело № 1130/2018г., изменено с решение № III -162 по в.гр.дело №
1595/2019 на БОС, влязло в сила на 16.06.2020 г., за предоставяне на родителските права на
майката, за определяне на местоживеенето на детето при майката, за определяне на режим
на лични отношения на детето с бащата и за осъждане на бащата да плаща издръжка на
детето. Въззивницата счита решението в посочената обжалвана част за порочно –
постановено в нарушение на Сочи, че съединяването за разглеждане в едно общо
производство на исковете на Н. К. за изменение на режима на лични отношения на детето с
баба му по майчина линия и исковете на въззивницата по чл. 59, ал. 9 от СК е довело до
ограничаване на правото й на защита, поради факти, че с оглед качеството им на страни по
делото същите не са могли да свидетелстват, като същевременно чрез съединяването на
делата е дадено предимство на ищецът Н.К. да организира защитата си в съответствие с вече
събраните по делото доказателства. Въззивницата заявява, че не споделя извода на районния
съд, че не е налице промяна в обстоятелствата, при които се отглежда детето, като навежда
подробни съображения в подкрепа на тезата си, като счита, че детето е подложено на стрес и
3
психически и физически тормоз от бащата, което му поведение е в разрез с висшия интерес
на детето. Излага доводи, че районният съд е постановил решението си без да изследва
наличните по делото данни за упражнено физическо насилие и психически тормоз от бащата
спрямо детето, в т.ч. и поведението му на ограничаващ контрол в отношенията на детето с
майката и нейните роднини. Счита, че с поведението на бащата доказва ниския му
родителски капацитет, което обстоятелство, макар да е установено по делото, неправилно не
е възприето от районния съд. В жалбата се сочи, че в обясненията си пред съда детето е
заявило, че има желание да прекарва повече време с майка си и да вижда баща си „в режим“.
Въззивницата заявява, че всички данни по делото сочат, че бащата фактически е делегирал
родителските правомощия върху майка си, което допълнително засилвал конфликта между
родителите. Сочи, че висшия интерес на детето - да живее в стабилна семейна среда в
стабилен психологически климат, би могъл да бъде задоволен при упражняване на
родителските права от майката. Като не е съобразил изложените обстоятелства, според
въззивницата районният съд е постановил неправилно решение в обжалваната му част,
което по подробно изложените в жалбата съображения и при съобразяване на цитираната
съдебна практика моли за бъде отменено и постановено ново, с което исковете й по чл. 59,
ал. 9 от СК да бъдат уважени, като моли за отмяна на решението и в частта за разноските,
които счита, че незаконосъобразно са възложени в нейна тежест. Не са направени
доказателствени искания.Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Н.К., чрез упълномощения си
процесуален представител е депозирал писмен отговор по въззивната жалба на С. АЛ. М., в
който се изразява становище за неоснователността й, като са изложени подробни
съображения, че обжалваното решение е обосновано, тъй като е постановено въз основа на
доказателствата по делото и е постановено при точно прилагане на материалния закон, при
съобразяване интереса на детето, а не на страните.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Карнобат не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство по гр.д.№ 44/2020г. по описа на КРС, по което
е постановено обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение първоначално е
образувано на 23.01.2020г. по исковата молба на Н. АД. К.ов срещу С. Т. М. и С.А. К. с
искане за изменение на основание чл. 59, ал. 9 вр. с чл. 128 от СК на определения с
предходното съдебно решение режим на лични отношения между детето Б. Н.К. и баба му
по майчина линия С. Т. М., като такъв да бъде определен както следва: всяка първа
седмица на месеца от 10 до 18 часа в събота, както и пет дни, които да не съвпадат в
отпуска на бащата. Изложени са съображения, че е налице нужда за ограничаване на
режима, определен за свиждане на детето с бабата по майчина линия, тъй след развода,
предвид определеното време за лични контакти на детето с майката, се налага детето да
отсъства от дома си три поредни уикенда от месеца.
Ищецът твърди се, че през дните за лични отношения с майката и бабата, двете
осъществяват съвместно контактите си с детето, тъй като живеят в едно населено място- гр.
Бургас. Сочи, че за бащата, който упражнява родителските права не остава време за
пълноценни отношения с дъщеря си. Освен това се твърди, че детето се уморява от
ежеседмичните пътувания от с. М., където живее с баща си до гр. Бургас, където живеят
майка му и баба му и влошава емоционалното му състояние и не е в негов интерес.
В писмените отговори по чл. 131 от ГПК ответниците – майка и баба на детето по
майчина линия са оспорили предявения иск, като са навели съображения за
неоснователността му. Сочат, че не са налице нови обстоятелства за исканата промяна, като
4
считат, че същата не е в интерес на детето, за което излагат подробни доводи.
Междувременно, на 27.10.2020г. майката на детето С.А. М. искова молба е подала
исковата молба против бащата Н. АД. К., по която е образувано гр.д.№ 866/2020г. по описа
на КРС. С нея съдът е бил сезиран предявен иск по чл. 59, ал. 9 от ГПК за промяна на
режима по отношение детето Б., като майката е поискала да й бъде предоставено
упражняването на родителските права върху детето, като местоживеенето му бъде
определено при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя, като
бащата да взима и връща детето от и в дома на майката, както и един месец през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Претендирана е и издръжка в полза на детето,
платима от бащата в размер на 300лв. месечно.
Искът на майката е основан на твърдения за промяна в обстоятелствата от
предходното бракоразводно решение. Тя твърди, че бащата отсъствал често от дома и
оставял детето на грижите на бабата по бащина линия както и, че детето й споделило, че
иска да живее при нея. Заявява, че бабата по бащина линия била строга към детето и го
биела, ако не си подготви навреме домашните. Майката посочва, че психичното й
заболяване датира преди брака й с бащата на детето и, че тя го контролира с терапия, поради
което може да работи и да се грижи за детето. Сочи, че при отглеждане на детето ще бъде
подпомагана от майка си, с която живеят наблизо. Заявява, че детето среща трудности с
българския език, тъй като това не е майчиния й език, а в селото, където живее с баща си
общува предимно на турски език и няма кой да го подпомага. Счита, че ако детето живее в
гр. Бургас ще има възможност да контактува предимно на български език, което
обстоятелство ще я подпомогне в учението, както и ще й даде възможност да посещава
спорт и извънучилищни занимания, каквито няма в с. М..
Бащата е оспорил така предявения иск, като с депозирания в срока по чл. 131 от ГПК
писмен отговор е оспорило всички твърдения на майката, в т.ч. че не полага грижи за детето
и, че то било оставяно на грижите на неговия роднински кръг.
С определение от 14.01.2021г. по гр.д. № 44/2020г. по описа на КРС, съдът е
присъединил за разглеждане производството по гр.д.№ 866/2020г. по описа на КРС към гр.д.
№ 44/2020г. по описа на КРС, като е постановил двете дела да продължат за общо
разглеждане по гр.д. № 44/2020г. по описа на КРС.
С първоинстанционното решение, в обжалваните му части районният съд е
отхвърлил иска на майката за предоставяне на родителките права по отношение на детето Б.
Н.К., местоживеенето му при нея, за определяне на режим на лични отношения на детето с
бащата и за осъждането на бащата да заплаща издръжка на детето. Изменил е частично
режима на лични отношения на детето с бабата по майчина линия, като е постановил бабата
по майчина линия да осъществява лични отношения с малолетното дете Б. Н.К. всяка втора
седмица, за месеците: януари, март, май, юли, септември и ноември от
18,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя, с преспиване на детето в дома на бабата по
майчина линия, като бабата С. Т. М. да взима детето от дома на упражняващия родителските
права родител и да го връща там в края на всеки период.
За да постанови обжалваното решение районният съд е развил доводи, че няма
доказателства за нужда за наличието на съществени и значими промени, които да налагат
промяна досежно родителя, който вече е определен да осъществява да упражнява
родителски права. По отношение на режим на лични отношения на детето с бабата по
майчина линия съдът е приел, че е налице нужда от ограничаването му, предвид
установеното по делото, че детето осъществява контакта си с нея и по време на режима на
лични отношения с майката. Предвид това съдът е приел, че бабата следва да има контакти с
детето веднъж седмично през месец, като с необжалваната част от решението е запазено
правото й за лични отношения за 10 дни през лятната ваканция.
5
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. По същество от фактическа страна, съдът намира следното:
По делото е установено, че детето Б. Н.К. е родено на ****г. по време на брака,
между Н. АД. К. и С.А. К., сключен на 16.06.2012г.
С влязло в законна сила съдебно решение № 603 по гр.дело № 6766/2018г. на РС-
Бургас, потвърдено с решение № I -81 от 17.07.2019г. по в.гр.дело № 801/2019г. по описа на
БОС на основание чл. 128 от СК е определен режим на лични отношения между детето Б.
Н.К. и баба му по майчина линия С. Т. М., както следва: за период от време от шест месеца,
считано от постановяване на настоящото решение, бабата да вижда и взема детето
всяка втора събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа; след изтичане на посочения период
от време С. Т. М. да вижда и взема детето Б. Н.К. всяка втора седмица от месеца от 10.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване на детето в дома на бабата, както и 10 дни
пред лятната ваканция, които да не съвпадат с годишния отпуск на упражняващия
родителските права родител, като за осъществяване на мерките на лични отношения бабата
по майчина линия има задължение в началото на всеки от посочените периоди да взема
детето от дома на упражняващия родителските права родител и да го връща там в края на
всеки период.
Впоследствие с влязло в законна сила съдебно решение № 151/29.07.2019г. по гр.дело
№ 1130/2018г. по описа на КРС, изменено с решение № III -162 по в.гр.дело № 1595/2019 на
БОС, влязло в сила на 16.06.2020г. бракът, сключен на 16.06.2012г. между Н. АД. К. и С.А.
К. е прекратен с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като
родителските права по отношение на роденото от брака ненавършило пълнолетие дете Б.
Н.К. са предоставени за упражняване на бащата, а на майката е определен следния режим на
лични отношения с детето – всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00ч. на
петъчния ден до 16.00ч. на неделния с преспиване при майката, като в петъчния ден
майката ще взема детето от дома на бащата, а в неделния ден – бащата ще взема детето след
свиждането от дома на майката; един месец през лятото, когато бащата не ползва редовен
платен годишен отпуск;на четна година първите два дни от Рамазан Байрям и Курбан
Байрям с преспиване при майката, като майката ще взема детето от дома на бащата в 9.00ч.
на първия ден, а бащата ще го взема от дома на майката в 17.30ч. на втория, а на нечетна
година – вторите два дни от Рамазан Байрям и Курбан Байрям с преспиване при майката,
като майката ще взема детето от дома на бащата в 9.00ч. на съответния ден, а бащата ще го
взема от дома на майката в 17.30ч. на следващия; всяка четна Нова година от 9.00ч. на 31-ви
декември до 17.30ч. на 1-ви януари, като майката ще взема детето от дома на бащата в 9.00ч.
на съответния ден, а бащата ще го взема от дома на майката в 17.30ч. на следващия; за
рождения ден на детето – по 2 часа в същия ден, в удобно време, когато детето не празнува;
на четна година през цялата Коледна ваканция, а на нечетна – през цялата Пролетна
ваканция.
В първоинстанционното производство родителите са изслушани по реда на чл. 59, ал.
6
6 от СК.
Представени са социални доклади, изготвени от Д „СП“-Карнобат и Д „СП“- Бургас.
В доклада на Д“СП“-Карнобат се сочи, че детето е леко тревожно от конфликтите между
родителите си, като е споделило пред социалните работници, че желае да живее в с.
Манолич, където има възможност да си почива и където са приятелите й. Детето е посочило,
че би искало родителите й да се съобразят с желанието й къде и при кого да отиде и колко
време да остане. Заявило е, че в гр. Бургас майка й я е водила на различни адреси и това е
довело до объркване. Споделило е, че честите пътувания я уморяват и не й дават
възможност за почивка и подготовка на уроците, а скандалите между роднините й я
натъжават, особено когато майка й и баба й по майчина линия се карат на баща й и на баба
й по бащина линия. Посочило е, че когато майка й забелязала две сини точки на крака й я
завела на лекар и я накарала да каже, че баба й по бащина линия я е била с пръчка. Детето е
заявило, че баба й по бащина линия никога не я е удряла, а синините по крака са от това, че
често се удряло в ръба на чина в училище.
В социалния доклад, изготвен от Д“СП“- Бургас е посочено, че майката на детето
живее на семейни начала с друг мъж, като двамата обитават жилище на нейни познати в гр.
Бургас.
По делото е установено също, че майката има родено през м. февруари 2021г. второ
дете, чийто баща е съжителстващия с нея мъж.
Детето Б. е ученичка в п. клас „С. С. К и М“- с. М. за учебната 2021/2022г., като
данните сочат, че то е активно ангажирано и участва в множество училищни мероприятия, в
които е награждавано.
Данните по делото сочат, че родителите на детето са трудово ангажирани, като
понастоящем майката ползва отпуск поради майчинство след раждане на второто си дете.
Установено е и, че бабите на детето също са трудово ангажирани, като бабата по майчина
линия работи като санитар в УМБАЛ Бургас, а бабата по бащина линия е учител в
училището, което детето посещава в с.М..
По делото са ангажирани свидетелски показания, като по искане на бащата са
разпитани св. В. Н. и св. С. К., а по искане на насрещните страни- св. К. и св. М..
В показанията си св. В. Н. сочи, че е приятелка на бащата на детето и има
наблюдения по отношение на грижите, които той полага за него, както и за условията, при
които живее детето и семейството му. От показанията й става ясно,че бащата е отговорен и
любящ родител, който се грижи пълноценно за детето и задоволява нуждите му, както и
откликва на интересите му. Установява се, че детето има силна емоционална връзка с
бащата и полага адекватно необходимите грижи, както за възпитанието и за училищните и
битовите му нужди и потребности, така и за емоционално –физическото здраве на детето.
От показанията й се установява, че по повод назначената по делото експертиза, детето е
споделило пред нея и бащата, че майката го е накарала да каже на психолога, че бащата
играе комар и, че бие детето.
В показанията си С. К. -баба на детето по бащина линия сочи, че е учител по физика
и химия в училище „С. С. К и М“- с. М., което посещава и детето. Заявява, че още от
раждането на детето се грижи за него, заедно с бащата. Свидетелства, че когато детето е
пребивавало при майка си за пролетната ваканция се е върнало с ненаписани домашни, като
били неглижирани учебните й занимания. Заявява, че детето й е споделило, че когато баба й
по майчина линия С. го взима, го води при майката, както и, че детето й заявило, че не знае
къде живее баба му С.. Свидетелката сочи, че след срещите с майка си детето Б. й казвало,
че се чувства уморено, тъй като не можело да спи добре, защото всички спели в една стая
всички – майка й, съжителстващия с нея мъж и бебето им, което плачело нощем.
Свидетелката сочи, че детето не искало да ходи при майка си, тъй като й споделило, че
7
майка й и баба й по майчина линия говорели против баща й и я карали да казва, че бащата я
тормозел и, че бил комарджия, и, че баба й по бащина линия я биела. В показанията си
заявява, че синините по краката на детето са от удар от ръбовете на чина, че детето си обича
учителката и, че през почивните дни ходят на разходка.
В показанията си св. К.- /**** на детето по майчина линия / сочи, че поради
здравословното състояние на майката, след раждането на детето Б., грижите за него е поела
бабата по бащина линия – св. К.. Сочи, че според нея детето се чувства добре с майката и
новия й мъж и е щастлива с тях, като жилището им в гр. Бургас, в ж.к. „З.“ било двустайно и
им било тясно. Свидетелката сочи, че детето искало да живее при майка си и да прекарва
повече време с нея и с баба си по майчина линия, които живеели наблизо, както и, че
плачело, когато баща й идвал да я взима. Заявява, че чула от хора в с. М., че Б. не я
извеждали от вкъщи. Сочи, че детето прекарвало времето си предимно с баба си С., за която
детето споделило, че била много строга с нея за домашните. Заявява, че при едно гостуване
при майка си, детето имало синини по задните части, за които споделило, че са от удар от
баба й С., защото не си била прибрала играчките. От показанията й се установява, че е
имало случаи, когато детето Б. е при баба си по майчина линия по време на режима с майка
си, както и, че детето контактува с майка си, когато е в режима с баба си по майчина линия
С..
В показанията си св. М. сочи, че е приятел на С., с когото майката С. живее на
семейни начала. Заявява, че работил в *** „Р. п.“ през 2018г. и 2019г. и е виждал бащата да
играе там редовно веднъж –два пъти седмично, като го е наблюдавал от м. април до м.
октомври.
Разпитана е и като св. Д. И.- социален работник в ДСП-Карнобат, която заявява, че
многократно ДСП-Карнобат е сезирана с жалби от майката и бабата на детето по майчина
линия, като последната е била за тормоз върху него от бабата по бащина линия. В
показанията си свидетелката сочи, че детето е спокойно, като нямало напрежение между
него и баба му.
Пред първата инстанция е извършена съдебно-психологическа експертиза, която е
дала заключение, че не е налице отчуждаващо поведение на бащата и неговите близки
спрямо майката на детето и нейните роднини. Посочено е, че поради недостатъчната си
зрялост детето се идентифицира с позицията на всеки от родителите си, като застъпва
мнението и нагласите му относно другия, отсъстващ родител, което според вещото лице
води до стрес и тревога у детето, които са продиктувани от страх да не бъде отхвърлено. Oт
експертизата се установява, че детето отъждествява контакта с бабата по майчина линия с
този с майката и относно тези контакти демонстрира различни емоции, противоречащи на
тази, в присъствието на бащата. В съдебно заседание вещото лице посочва, че детето е в
тежък конфликт на лоялност, като се страхува да изкаже някакво мнение, а тревожността му
е провокирана от двамата родители. Експертът заявява, че при провеждане на изследването е
установил, че в присъствието на бащата детето е било по-категорично, отговаряло е на
въпросите без да се замисля, като в присъствието на майка си е била по-спокойна. Вещото
лице сочи, че в присъствието на майка си детето е заявило, че иска да остане при нея, а в
присъствието на баща си, че иска при него. Това означава, че е налице конфликт на
лоялност и усещане у детето, че ще стане предател спрямо единия родител, ако заеме
позицията на другия, което създава у него напрежение и стрес.
Горната фактическа обстановка е правилно установена от районният съд на базата на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертно заключение, като същата
напълно се възприема от настоящата инстанция. Въззивният съд споделя и извършения в
обжалваното решение анализ на доказателствата, като счита въз основа на тях районният
съд е изследвал релевантните по спора обстоятелства с оглед заявения по предявените
8
исковете и съобразно разпределената доказателствена тежест.
Направените от първоинстанционния съд фактически изводи се споделят напълно от
настоящата инстанция, както и част от правните изводи. В допълнение и с оглед наведените
в жалбата оплаквания въззивният съд намира следното:
По искoвете на С. М. по чл. 59, ал.9 от СК:
При преценката относно предоставяне упражняването на родителските права следва
да се изхожда както от поведението и качествата на родителите, но при съобразяване
единствено и само с интереса на детето.
Определяйки на кого от родителите да бъде предоставено упражняване на
родителските права след развода по отношение на роденото от брака дете Б., с
бракоразводното решение, съдът е счел, че независимо от добрите родителски качества и на
двамата родители и обстоятелството, че детето Б. е от женски пол, родителските права
върху него следва да се предоставят за упражняване на бащата, предвид психическото
заболяване на майката и присъщите за него състояния, като въпреки това съдът е приел, че в
интерес на детето е да не прекъсва контактите с майка си.
За да е налице основание за промяната на родителят, който не упражнява
родителските права следва да са налице такива обстоятелства от предходното решение,
които с оглед интереса на детето да налагат исканата промяна. Такива обстоятелства са
неизчерпателно посочени в ППВС № 1/1974г., като същите са подробно цитирани в
решението на районния съд. В настоящия случай основанието за исканата промяна основно
касае твърдения за влошаване на положението на детето, поради доводи за чести отсъствия
на бащата от дома и възлагане на грижите за детето на бабата по бащина линия, неполагане
на адекватни грижи от него, физическо насилие върху детето от бабата по бащина линия от
една страна, а от друга раждане на дете от нов партньор на майката, с оглед на което тя
счита, че поради майчинството ще има повече време за голямото си дете Б., както и
твърдение, че контролира психичното си заболяване с терапия.
Както правилно е приел районния съд съобразно критериите в ППВС № 1/1974г., по
делото обаче не се установиха такива обстоятелства, които да са в подкрепа на твърденията
на майката, че е налице поведение на бащата и/или бабата по бащина линия, които са
влошават или да застрашават положението на детето и да противоречат на интереса му. По
делото се установи, че действително детето е тревожно, тъй като подложено на стрес, който
обаче се дължи на поведението и на двамата родители и на създадения от тях спрямо него
конфликт на лоялност. Настоящата инстанция намира, че не се установи нито бащата, нито
бабата по бащина линия да са осъществявали тормоз в каквато и да е форма спрямо детето.
Напротив, както от показанията на свидетелите на бащата, които съдът правилно е
кредитирал, тъй като макар да са заинтересувани са показания на очевидци, така и от
показанията на социалния работник и данните в социалните доклади, както и от
експертното заключение стана ясно, че бащата полага за детето адекватни грижи, отделя
нужното за него време, задоволява потребностите му, и между него и детето има изградена
емоционална връзка. Спокойни и без напрежение са и отношенията между детето и бабата
9
по бащина линия, като ангажираните в тази насока доказателства са еднозначни и не се
опровергават от останалите данни по делото.
Що се касае до обвиненията на майката за физическо насилие върху детето, такива
обстоятелства категорично не се установиха по делото. Напротив, стана ясно, че получените
по краката на детето синини не са провокирани от действия на когото и да е, в т.ч. от бабата
по бащина линия, а са поради случайни събития- удар в чиновете в училище, каквито са и
обясненията на детето пред социалните работници. По отношение на възраженията, че
някои от въпросните синини са били получени по време, когато детето не е било на
училище, следва да се отбележи, че независимо от този факт, по делото не са налице
доказателства синините да са причинени от бащата или бабата на детето по бащина линия
или от някое лице от разширения роднински кръг на бащата. На следващо място доводите в
жалбата на майката, че показанията на социалния работник досежно спокойната за детето
семейна среда в дома на бащата не е следвало да се кредитират поради малкия
професионален стаж на свидетелската, настоящата инстанция намира тези оплаквания за
неоснователни. Съображения за това се, че изложените в изявленията на тази свидетелка
данни са от нейни преки и непосредствени впечатления като очевидец, като същата няма
данни да е заинтересована от изхода на делото. Обстоятелството колко стаж има като
социален работник не представлява обстоятелство, което да подлага на съмнение
показанията й. Що се касае до обстоятелството дали и доколко бабата по бащина линия има
високи изисквания към детето, свързани с образованието му, по делото не се установи
поведението на бабата, даващо собствения й отличен пример на детето, да не е в негов
интерес. Напротив, установи се, че бабата на детето по бащина линия участва активно в
отглеждане на детето от самото му раждане, същата е учител и има капацитета да се грижи
за доброто му образование, за което свидетелстват и многобройните грамоти за различни
училищни участия на детето. На следващо място констатираното от свидетеля на ответната
страна участие на бащата в хазартни игри през 2018-2019г. /преди постановяване на
бракоразводното решение/ макар да е укоримо поведение само по себе си няма данни да се е
отразило на родителския му капацитет, още повече, че това поведение не е установено да
продължава и понастоящем.
По отношение на оплакванията в жалбата на майката, че съдът не е взел предвид
многобройните изнесени от нея и бабата по майчина линия обстоятелства, свързани с
поведението на бащата, с което се твърди, че той е заплашвал детето, че ще бъде „взето от
държавата“ и относно извършвания върху детето натиск с цел отчуждаването му от майката
и роднините му, следва да се отбележи, че тези доводи представляват твърдения на страните
и нямат доказателствена стойност, още повече, че не се установиха по делото. В социалния
доклад и в свидетелските показания, дадени от свидетелите на бащата, еднозначно се
установява, че детето е споделило, че именно майка му го е накарала да каже пред
социалните работници, че е било удряно от баба си по бащина линия и, че бащата играел
хазарт и го тормозел.
Що се касае до битовите условия, както правилно е приел районния съд по делото е
10
установено, че тези на майката не са се подобрили в сравнение с битовите условия при
бащата. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд, които са
обосновани на данните по делото, че макар изразената от нея готовност да поеме
родителските права върху детето, не са налице данни, че бащата е влошил родителския
капацитет, нито пък доказателства, че майката е устойчива и е подобрила трайно
психическото си състояние предвид изложените от нея твърдения за прилагана терапия.
Освен това правилно е отчетено и обстоятелството, че роденото от майката второ дете
изцяло ангажира вниманието й и същата в този период. Затова поради ниската му възраст
майката въпреки родителския си капацитет обективно не би могла да предложи по-добри
условия и по-голяма грижа, от тази, която детето Б. понастоящем получава в семейството на
баща си, в т.ч. и с оглед познатата му обстановка и приятелски кръг. Независимо от
обстоятелството, че детето в различни периоди е заявявало желанието си да живее при всеки
от родителите, както се установи от експертизата, това поведение е продиктувано от
създадения вследствие влошените отношения между родителите конфликт на интереси и
потребността на детето да е лоялно към всеки от тях. При преценка от нуждата от промяна
на родителя, който да упражнява родителските права, съдът следва да вземе предвид и
изразеното от самото дете в неутрална среда – пред социалните работници желание да
продължи живее в с. М., където то е заявило, че има възможност да си почива и където са
приятелите му.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че към настоящия
установената по делото фактическа обстановка води до извод, че предявения иск по чл. 59,
ал. 9 от СК за промяна на родителя в лицето на майката, която да упражнява родителските
права се явява неоснователен, което налага отхвърлянето му, заедно с останалите искове за
определяне на местоживеенето на детето при майката, за определяне на режим на лични
отношения на детето с бащата и за осъждане на последния да му заплаща издръжка.
По отношение на иска по чл. 128, ал. 1 от СК:
Решението по този иск се обжалва и от двете страни – бащата и бабата по майчина
линия в частта, с която е допуснато изменение на предходно определения режим на лични
отношения на бабата с детето. В останалата част, с която режима не е променен относно
времето за 10 дни през лятото решението не се обжалва, като същото е влязло в законна
сила.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в
интерес на детето. Съгласно пар. 1, т. 7 от ЗЗД бабата и дядото са част от семейната среда на
детето и част от неговия най-добър интерес е поддържането на отношения с тях.
Правилното психическо и емоционално развитие на детето налага то да контактува с
близките си както по майчина, така и по бащина линия. Тези контакти обаче следва да се
съобразят единствено и само с интереса на детето, без значение от желанията на
обкръжаващите го роднини, така, че от една страна детето да може общува пълноценно с
близките си по майчина и бащина линия, но при условие, че родителят, упражняващ
родителските права да има достатъчно време да прекарва с детето си, така, че да не изпада в
положение, при което да не може да осъществява пълноценен контакт с детето, който да
съответства на правното положение, свързано именно с предоставеното му упражняване на
родителските права.
11
В случая, по делото се установи, че детето има изградена емоционална връзка и с
двамата родители, както и с роднините си от разширения роднински кръг.
Следва да се отбележи, че режимът на лични отношения на детето с бабата по
майчина линия – всеки втори уикенд от месеца от петък до неделя е определен преди
развода на родителите и постановения с него разширен режим на лични отношения на
детето с майката, при който времето на майката с детето по време на уикендите е два пъти
месечно от петък до неделя. По делото е установено, че по време на личните контакти на
детето с майката, то е осъществява съвместни срещи и с баба си по майчина линия и обратно
в дните за контакти с бабата по майчина линия детето има лични срещи и с майка си. Тези
обстоятелства водят до извода, че и майката и бабата по майчина линия контактуват с
детето в рамките на три уикенда месечно от петък до неделя, а за бащата остава един
свободен уикенд с детето. Това е довело до ограничаване на времето за лични отношения на
детето с баща му като родител, който упражнява родителските права, като фактически
поделя между бащата и бабата по майчина линия почти по равно останалото след режима,
определен за майката свободното време на детето, което то следва да прекарва с баща си.
Затова в случая този режим е неподходящ, тъй като по-скоро е предназначен за отношения
между дете и другия родител, на когото не са предоставени родителски права, а не за
отношения на детето с баба си по майчина линия.
На следващо място следва да се отчете и обстоятелството, че бащата е трудово
ангажиран, а детето посещава училище през деня в делничните дни, а през уикендите следва
да има време за почивка, за лични занимания, среща с приятели и за подготовка за учебните
занятия. С оглед режима за приготовления за следващия ден и вечерен час за заспиване,
следва, че през делничните дни бащата има само няколко часа на лични контакти с детето.
Затова определения от районния съд режим за контакти на детето с бабата по майчина
линия всеки втори уикенд от месеца представлява всъщност половината от свободното
време на бащата с детето през почивните дни от месеца и го лишава от пълноценен контакт
и достатъчно време с бащата през тези почивни дни.
Наред с това за осъществяване на контакта както с майка си, така и с баба си по
майчина линия, детето се налага да пътува почти всеки уикенд от с. Манолич до гр. Бургас и
обратно, което безспорно го уморява физически и затруднява. Затова съдът счита, че така
определения режим с бабата на детето по майчина линия не е негов интерес и нарушава
както пълноценното упражняване на родителски права на бащата, така и правото на детето
да контактува с него, ограничавайки го драстично за сметка на разширения режим на лични
контакти с бабата по майчина линия.
По делото стана ясно /в т.ч. и от показанията на лелята на детето по майчина линия
св. К./, че майката и бабата по майчина линия осъществят съвместно режима си на лични
отношения, независимо дали се касае за дните за контакти само с майката или само с бабата,
а и детето не разграничава отделните контакти, споделяйки, че се среща с тях заедно. Затова
личните му отношения с неговата баба по майчина линия следва да бъдат осъществявани
във времето, определено за лични контакти с майката, а именно всяка първа събота от
месеца 10.00 часа до 18.00 часа. Настоящата инстанция счита, че така определен режима на
лични отношения на детето с бабата по майчина линия ще бъде в негов интерес, тъй като ще
му спести едно пътуване през един уикенд от месеца и ще даде възможност както майката,
така и бабата да осъществяват, както самостоятелно, така и съвместно отношенията си с
детето, без това да става за сметка на ограничаване на времето, което детето следва да
прекарва и с баща си, в т.ч. и с роднините си от роднинския кръг по бащина линия.
Тъй като определения от въззивния съд режим е обхват, различен от посочения в
обжалваното решение, това налага отмяната на първоинстанционния съдебен акт в
атакуваната част на иска по чл. 128, ал. 1 от СК и постановяване на ново решение, с което
искът по чл. 128, ал. 1 от СК да бъде уважен в горепосочения обем, а в останалата част да
12
бъде отхвърлен като неоснователен.
С изхода на делото и като се вземе предвид, че производството е спорна съдебна
администрация, разноски в полза на страните не следва да се присъждат, а същите следва да
останат за тяхна сметка, така, както са направени / в т. см. определение №385/25.08.2015 по
дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Маргарита Соколова/.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260077 от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело № 44/2020 г.
по описа на РС-Карнобат, В ЧАСТТА, с която е изменен постановения с решение № 603 по
гр.дело № 6766/2018г. на РС-Бургас, потвърдено с решение № I -81 от 17.07.2019г. по
в.гр.дело № 801/2019г. по описа на БОС, режим лични отношения между С. Т. М., ЕГН:
********** - **** по майчина линия на детето Б. Н.К., ЕГН: ********** в частта, с която е
определен режим на лични отношения всяка втора седмица, за месеците: януари, март, май,
юли, септември и ноември от 18,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя, с преспиване на
детето в дома на бабата по майчина линия, като бабата С. Т. М. да взима детето от дома на
упражняващия родителските права родител и да го връща там в края на всеки период, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128, ал.1 СК режим на лични отношения на С. Т. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „З.“, бл. **, ет. * с нейната малолетна внучка Б. Н.К.,
ЕГН: ********** с адрес: с. М., общ. С., обл. Б., както следва:
С. Т. М., ЕГН: ********** има право на лични отношения с детето Б. Н.К., ЕГН:
********** всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа съвместно с режима на
майката С. А.М., ЕГН: **********, определен съгласно решение № 151/29.07.2019г. по
гр.дело № 1130/2018г. по описа на КРС, изменено с решение № III -162 по в.гр.дело №
1595/2019 на БОС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260077 от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело №
44/2020 г. по описа на РС-Карнобат, в останалите му обжалвани части досежно исковете по
чл. 59, ал. 9 от СК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13