О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
260122
гр. Пловдив,
23.11.2020 г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка
Белева
като разгледа докладваното от
съдията Белева ч.гр.д. № 591/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
депозирана от М.Х.Ю. частна жалба срещу Определение от 26.08.2020 г., пост. по въззивно ч.гр.д. № 146/2020
г.на Окръжен Съд – К., с което е Оставена
без разглеждане като недопустима частната жалба на Ю. ***/2020 г. да
извърши поправка и допълване на протокола от открито съдебно заседание от
02.06.2020 г., заявени с молба на жалбаподателката вх. № 1200/10.06.2020 г.,
който отказ обективиран в поставено от районния съд разпореждане „ Не „ на
горепосочената молба по чл. 151 ал. 1 от ГПК и е Прекратено производството по в.гр.д. № 146/2020 г. по описа на ОС – Кърджали.
В частната жалба се поддържат
оплаквания за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата
отмяна, ведно с произтичащите от отмяната последици.
Ответникът по частната жалба Б.Б.Ю.
не е депозирал отговор по същата.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок,
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата
ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Въззивният съд е оставил без
разглеждане частната жалба на М.Ю. против обжалвания акт на РС – М. и е
прекратил образуваното по нея въззивно ч.гр.д. № 146/2020 г. с довод че
определението, с което се отказва поправка/допълване на протокол от открито
съдебно заседание не е сред подлежащите на инстанционен контрол съдебни актове
– то не прегражда по нататъшното развитие на делото / чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК/ и не е изрично предвидено от закона като обжалваемо / чл. 274 ал. 1 т.2 от ГПК/. Като допълнителен довод е посочен и факта че
преди депозиране на молбата по чл. 151 от ГПК пред РС – Момчилград този съд
вече е постановил и решение по съществото на спора.
Определението е правилно.
Определението,
с което се поправя или отказва поправка на съдебен протокол не подлежи на
последващ инстанционен контрол – нито въззивно, нито касационно обжалване, тъй
като актът не е преграждащ / чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК /, за него не е изрично предвидено
да е обжалваем / чл. 274 ал. 1 т. 2 от ГПК/, нито е постановен в друго
производство по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК / т.1, абз. 1 от ТР № 5 от
12.07.2018 г. /. Съответно неоснователни са доводите на частния жалбоподател че
въззивният съд следвало да разгледа жалбата й срещу отказа за поправка по
същество, при което да прецени единствено
спазен ли е срока за исканата поправка и
налице ли е правен интерес от нея. Наличието на постановен от
първоинстанционния съд акт по съществото на спора е без значение, но не в поддържания
от частния жалбоподател смисъл, а в смисъл че дори и такъв да не бе постановен,
то липсата му не налага извод за допустимост на частната й жалба до въззивния
съд.
Предвид изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
Потвърждава
Определение от 26.08.2020 г., пост. по въззивно ч.гр.д. № 146/2020
г.на Окръжен Съд – К..
Определението е окончателно на
основание чл.274 ал. 4 от ГПК.
Председател: Членове: