№ 4201
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110121078 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Д.
П. срещу И. Е. Ц.. Предявен е иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. за установяване
наличието на проявена от страна на ответника спрямо ищеца дискриминация по
признаците обществено и лично положение, както и осъществен тормоз, в
периода от 27.02.2023 г. до подаването на исковата молба в съда.
С Разпореждане № 68465 от 02.06.2023 г. производството по делото е
оставено без движение, като на ищеца са дадени указания по реда на чл. 129 ГПК
за отстраняване на допуснати в исковата молба нередовности. В предоставения от
съда едноседмичен срок е постъпила уточнителна молба от ищеца с вх. №
181063/26.06.2023 г. С Разпореждане № 153759/06.12.2023г., на ищецът са дадени
повторно указания, като същият е подал молба с вх.№ 9289/11.01.2024г., с която е
изложил съображения за наличието на правен интерес от водене на настоящото
производство.
Софийски районен съд, III-то ГО, 140-ти състав, като прецени така
изложените факти по делото и на основание чл. 130 ГПК, намира следното:
Правният интерес от търсена с иск съдебна защита представлява
положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за
наличието на която съдът е задължен да следи служебно. При липса на правен
интерес образуваното съдебно производство се явява недопустимо. Преценката за
наличие на правен интерес съдът следва да извърши въз основа на изложените от
ищеца в исковата молба фактически твърдения. Настоящият съдебен състав
1
намира, че ищецът по делото не е релевирал фактически твърдения, въз основа на
които да се приеме, че за него съществува правно защитим по реда на чл. 71
ЗЗДискр. интерес.
Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички форми
на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. В разпоредбата на чл.
4 ЗЗДискр. е дадено определение за пряка и непряка дискриминация, като е
постановена и тяхната забрана. Съгласно посочената законова разпоредба
забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично
или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени
в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника
дискриминационно отношение, изразяващо се в конкретно посочени от същия в
пет отделни пункта – действия/бездействия на ответника, не съдържа описание на
конкретни действия, основани на неравноправно третиране по смисъла на чл. 4
ЗЗДискр. В уточнителната молба от 26.06.2023 г. се поддържа становището, че
процесното дискриминационно отношение се изразява в извършено от ответника,
а именно отказът му да приеме спрямо ищеца „че е осъдил Общината и
прекратява срещата, на която ме е поканил, без да сме решили задачите си“.
Изложеното от ищеца в исковата молба и уточнителната такава не съдържа
фактически твърдения за осъществено дискриминационно отношение, които да
обосноват правен интерес от търсената по съдебен ред защита.
На следващо място следва да се съобрази, че съгласно Решение № 546 от
19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 828/2012 г., IV г. о., в случай че правото на равно
третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при изпълнение
на функциите на държавен или обществен орган (както се твърди от ищеца в
разглеждания казус), орган на местно самоуправление или юридическо лице,
искът не може да бъде предявен срещу прекия нарушител. Горното е обусловено
от факта, че преустановяването на нарушението и бъдещото му
невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия нарушител, чието участие в
структурата на съответния орган или лице е временно. Пострадалият има интерес
по този иск да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, пряко нарушило
правата му, а организацията, при чиято дейност е извършено това нарушение.
Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца
2
липсва правен интерес от така предявения иск, тъй като твърденията му не
обуславят защита по реда на ЗЗДискр. (в този смисъл вж. Определение № 442 от
13.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3427/2020 г., III г. о. и Определение № 396 от
9.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2958/2020 г., III г. о.).
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от Т. Д. П. срещу И. Е. Ц., искова молба с вх. №
111979/24.04.2023 г. по описа на Софийски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 21078/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 140-ти състав, като
недопустимо.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3