Р Е Ш Е Н И Е
№……………../ ……..................2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, в публичното заседание на осми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Галина Владимирова и като
разгледа докладваното от съдията Дичева
адм.д. № 1399 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от
Административно
процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 84, ал. 14 от
Закона за културното наследство /ЗКН/.
Производството
е образувано по жалбата на „Вояджър“ ООД, ЕИК ******, гр.Варна,
представлявано от Е.Д.К. срещу Становище
с изх.№ 33-НН-414/19
от 19.05.2020г. на
Министерство на културата.
С жалбата се моли съда да отмени оспорения отказ от Министерство на
културата за издаване на виза за основен ремонт и адаптации на съществуваща
сграда в УПИ V-2413,
кв. 337, идентичен с имот с идентификатор 35064.501.2413 и 35064.501.2413.1, в гр.Каварна.
Установено е, че обектът не подлежи на основен ремонт и адаптация, а се изисква
реконструкция на обекта, поради което следва да се проведат процедури по
чл.72-77 от ЗКН. Твърди, че становището за отказ е издадено от Министерство на
културата при съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материално правни разпоредби на Закона за културното
наследство и в несъответствие с целта на същия закон. В съдебно заседание жалбоподателят лично
и чрез процесуален представител поддържа жалбата и претендира заплащане на
съдебно деловодни резноски.
Ответникът - Министърът на културата,
чрез процесуален представител в молба с.д. №12241/07.10.2020г. оспорва жалбата
като счита, че становище с изх. № 33-НН-414/19/19.05.2020 г., с което Министерство на
културата не съгласува Виза за основен ремонт и адаптации на съществуваща
сграда в УПИ У-2413 кв. 337, идентичен с имот с идентификатори 35064.501.2413 и
35064.501.2413.1 гр. Каварна, общ Каварна, обл. Добрич е законосъобразно и
правилно. Становището е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, в съответствие с материално правните разпоредби, при спазване на
административнопроизводствените правила и целта на закона. Моли съда да
отхвърли жалбата. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Заинтересованата
страна Националния институт за недвижимо културно наследство – гр. София не
изразява становище. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Варненският административен съд след
като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Имотът – предмет на процесното становище
е придобит от жалбоподателя на 27.09.2018г. с Нотариален акт №**, том III, рег. №3011, дело №378 от 2018г.
Видно от удостоверение изх. №7000-1577/05.08.2019г.
съгласно данните от съхранявания в НИНКН национален публичен регистър на
недвижимите културни ценности, в който се вписват актове по чл. 58, ал.1, чл.
62, ал. 1 и 2 и чл. 65, ал.1 от ЗКН, сградата в кв. 337, УПИ V-2413, идентификатор 35064.501.2413 и 35064.501.2413.1, гр. Каварна, общ. Каварна,
обл. Добрич е декларирана със списък от 1971 г. на НИПК /сега НИНКН/ като
„Магазия, пристанището“ – архитектурно-строителен паметник на кулутурата и е
включена в писмо №6606 от 11.08.1999г. на НИПК като: „Три магазии с пл. №2413
/стар пл.№2331/, кв. 337 – единичен архитектурно-строителен паметник на
кулутурата с предварителна категория „Ансамблово значение“.
Административното
производство е започнало по Заявление за
съгласуване на виза за проектиране от 17.10.2019г. за имот с идентификатор
35064.501.2413 за основен
ремонт и адаптация на съществуваща сграда, част от ансамблов паметник на
архитектурата, съгласно списък, предоставен от Община Каварна от НИНКН.
От становище по чл. 84, ал.2 от ЗКН на
директора на НИНКН изх. №0800-1253/10.02.2020г. се установява, че от
съдържащите се в приложената документация и преписките, които се съхраняват в
НДА на НИНКН е видно, че обектът не подлежи на основен ремонт и адаптация, а по
същество се изисква реконструкция и в тази връзка провеждане на процедури по
реда на чл. 72-77 от ЗКН. Това становище повтаря по същество предходно становище
по чл. 84, ал.2 от ЗКН на директора на НИНКН изх. №7000-1576/08.07.2019г. според
което, обектът изисква реконструкция, тъй като видно от приложената
фотодокументация, не съществува на място. Няма данни за проведени процедури по
реда на чл. 72 и чл. 73 от ЗКН. НИНКН не разполага с архивна графична и
фотодокументация, както и други документи, даващи информация за обекта.
Въз основа на горното е издадено
оспореното становище на министъра на културата, с което министерство на
културата не съгласува виза за основен ремонт и адаптации на съществуваща
сграда в УПИ V-2413,
кв. 337, идентичен с имот с идентификатор 35064.501.2413 и 35064.501.2413.1, в гр.Каварна,
преди провеждане на процедури по реда на чл. 72-77 от ЗКН.
В
съдебното производство е прието заключение по
съдебно-техническа експертиза, изготвено от архитект, което не е оспорено от
страните и се цени от съда като компетентно и добросъвестно. От експертизата се
установява, че при извършен оглед на място в УПИ У-2413 /ПИ с
идентификатор 35064.501.2413/, съществува част от сграда с идентификатор
35064.501.2413.1. Същата е била по-висока от съседните сгради видно от снимките
/Приложение 1/. Запазен е западният зид по
цялата му дължина и две трети от височина му и част от северния и южния каменен
зид. Източният зид към улицата е изцяло съборен. Липсва покрив. /Приложение 2/.
Вещото лице установява,
че с писмо с изх.№РД-01-638/05.02.2013 г. Община Каварна изисква от Национален
институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/-гр.София предоставяне на
информация за недвижимите културни ценности /паметници на културата/ иа
територията на общината. С писмо с изх.№0800-65/13.02.2013 г. НИНКН изпраща
извадка от справочника за недвижимо културно-историческо наследство в област
Добрич, съдържаща списък на обектите на територията на Община Каварна със
статут на недвижими паметници на културата. Със Заповед № 401/14.03.2007г.,
Кмета на Община Каварна назначава комисия, която да издири и картотекира всички
строежи на територията на цялата община застрашени от самосрутване, както и
тези нуждаещи се от ремонт, като се състави протокол, опис на техническото състояние
и фотоснимки. В съставения Протокол от 21.03.2007г., процесната сграда е
описана като самосрутваща се с изцяло паднал покрив. Със Заповед №
348/06.06.2013г., Кмета на Община Каварна назначава комисия, която да издири и
картотекира всички строежи на територията на цялата община застрашени от
самосрутване, както и тези нуждаещи се от ремонт, като се състави протокол,
опис на техническото състояние, фотоснимки, необходими ремонтни и
възстановителни дейности. Със Заповед № 241/14.04.2014г., Кмета на Община
Каварна назначава комисия, която да издири и картотекира всички строежи на
територията на цялата община застрашени от самосрутване, както и тези нуждаещи
се от ремонт, като се състави протокол, опис на техническото състояние и
фотоснимки. В съставения Протокол от 15.04.2014 г., /л.16 от делото/ процесната
сграда е описана като самосрутваща се с изцяло паднал покрив - отремонтиране. С
писмо с изх.№АБ-06-714/03.07.2014г. Община Каварна изпраща извадка от съставения
Протокол от 15.04.2014г. на собственика на сграда с идентификатор
35064.501.2413.1 с указания за спешни мерки за укрепване и ремонтиране. С писмо
с изх.№АБ-06-677/25.06.2014 г. Община Каварна изпраща съставения Протокол от
15.04.2014 г. и снимков материал на Национален институт за недвижимо културно
наследство /НИНКН/ - гр.София с молба за спешна комисия и произнасяне по
компетентност. С писмо с изх.№РД-01-4414/21.08.2014 г. /л.20 от делото/
Национален институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/-гр.София информира
Община Каварна, че е необходимо незабавно да уведоми Главна дирекция
“Инспекторат по опазване на културното наследство” в Министерството на
културата за предприемане на действия по чл.72, ал.1 и ал.З от ЗКН. С писмо с
изх.№РД-01-4414/27.08.2014 г. /л.15 от делото/ Община Каварна изпраща извадка
от съставения Протокол от 15.04.2014 г. и снимков материал на Главна дирекция
“Инспекторат по опазване на културното наследство” в Министерството на
културата с молба за спешна комисия и произнасяне по компетентност. Със Заповед
№ 331/03.06.2015г., Кмета на Община Каварна назначава комисия, която да издири
и картотекира всички строежи на територията на цялата община застрашени от
самосрутване, както и тези нуждаещи се от ремонт, като се състави протокол,
опис на техническото състояние и фотоснимки. В съставения Протокол от
03.06.2015 г., процесната сграда е описана като самосрутваща се с изцяло паднал
покрив и паднали отчасти зидове.
Въз основа на
направените справки и съобразявайки разпоредбите на ЗУТ и ЗКН, вещото лице прави
извод, че е възможно жалбоподателят да възстанови сградата чрез основен ремонт
и адаптация на съществуващата сграда на база налични снимки в Историческия
музей на гр. Каварна отпреди частичното й разрушаване. Отчитайки настоящото състояние на
процесната сграда, възстановяването й може да бъде осъществено чрез основен
ремонт и адаптация на съществуващата сграда.
При
изложените фактически установявания, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна – адресат на административен акт,
който подлежи на съдебен контрол. Ответникът представи доказателства
за съобщаване на становището на
26.05.2020г., като
видно от датата на подаване на жалбата 09.06.2020г., същата е
подадена в 14-дневния срок по чл. 149 от АПК. За жалбоподателя е налице правен
интерес от оспорването, тъй като административният акт го засяга пряко и
неблагоприятно.
По
изложените съображения съдът приема жалбата за процесуално допустима.
По
основателността на жалбата:
Актът
е издаден от компетентния административен орган по чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. В
настоящия случай, оспореното
становище е издадено от
министъра на културата в рамките на правомощията му по чл. 84, ал. 8 и 13, вр. чл. 83 от ЗКН. В тази връзка са неоснователни
направените възражения от жалбоподателя в първото съдебно заседание, че становището
е издадено в нарушение на чл. 84, ал.1, т.2 от ЗКН вр. чл.17, ал.3 от ЗКН. Заявлението
е подадено на 17.10.2019г., а разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ЗКН е изменена с ДВ, бр. 21 от
2020 г., в сила от 13.03.2020 г. и съответно не е приложима в конкретния
случай.
Актът
е издаден в изискуемата писмена форма и с предписаното от закона съдържание.
Актът
е издаден обаче в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и при
несъответствие с целта на закона.
Понятието за недвижима
културна ценност се извлича от нормите на ЗКН, като съгласно чл. 6, т. 3 от с.з.
"културно наследство са архитектурни обекти и комплекси". Съгласно
чл. 9 от ЗКН, недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които
са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им
среда. Видно от цитираните текстове и в частност чл. 9 от ЗКН, недвижимото
културно наследство обхваща както културните ценности сами по себе си, така и
прилежащата им среда, като целта и смисълът на закона е осигуряването на единна
смислово и визуално възприемана среда на културните недвижими ценности.
Недвижимите културни ценности са част от недвижимото културно наследство.
Уредбата на различните видове и класификации на недвижимите културни ценности е
дадена в глава IV "Материално културно наследство". С чл. 48 от ЗКН
от глава IV "Материално културно наследство" се определя категоризацията
на недвижимите културни ценности, а именно: "Според пространствената
структура и териториалния обхват недвижимите културни ценности са: 1. единични;
2. групови: а) ансамбъл - териториално обособима структура от обекти на
недвижимото културно наследство, чиито елементи се намират в определени
смислови, пространствени и естетически връзки помежду си и с прилежащата им
среда; б) комплекс - разновидност на ансамбъла, чиито елементи са функционално
свързани; в) историческо селище - урбанизирана структура, наситена с
културно-исторически ценности от една или няколко епохи; г) историческа зона -
обособена селищна, извънселищна, подземна територия или част от акватория,
наситена с културни и исторически ценности от една или няколко епохи; д)
археологически резерват - обособена територия или част от акватория, наситена с
издирени или подлежащи на издирване под повърхността или наземни археологически
културни ценности, включително археологически нива и/или културни
напластявания, разкрити при строителни дейности".
Съгласно чл. 83, ал.
1, т. 1, б. "а" и "б"
от ЗКН
инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на
културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на ЗУТ след съгласуване по реда
на чл. 84, ал. 1 и 2, както следва: 1. в единични културни ценности и в техните
граници: а) ... визи за проектиране, инвестиционни проекти за: консервация,
реставрация, адаптация, експониране, реконструкция по автентични данни,
пристрояване, надстрояване, конструктивно укрепване, делба, промяна на
предназначението, ремонти и преустройства, цветови фасадни решения,
художествено осветление, паркоустройство и благоустройство; б) визи за
проектиране и инвестиционни проекти по част архитектура за ново основно и
допълващо застрояване, а при наличие на археологически недвижими културни
ценности - и проектите по част конструкции, както и проектите на транспортната
и техническата инфраструктура, включително и за сградните отклонения за
присъединяване към мрежите и съоръженията. Съгласно ал.2 в охранителни зони на
единични културни ценности и в границите на групови културни ценности, ако с
режимите за опазване не е определено друго: а) визи за проектиране и
инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо
застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и преустройства
с промяна на външния вид на строежите, а при археологически недвижими културни
ценности - и проектите по част "конструкции", както и проектите на
транспортната и техническата инфраструктура, включително и за сградните
отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията.
По делото се установи безспорно,
че процесната сграда има статут
на недвижима културна ценност, като
видно от удостоверение изх.№7000-1577/05.08.2019г., процесния имот съгласно
§12, ал. 1 от ЗКН притежава статут на единична декларирана
архитектурно-строителна недвижима кулутурна ценност с предварителена категория
„ансамблово значение“. Обектът е елемент на групов паметник на културата с
категория „местно значение“ – ансамбъл от магазини на пристанището в гр.
Каварна“, декларирана с писмо №6606 от 11.08.1999г. на НИПК, който съгласно чл.
59, ал. 4 от ЗКН и §12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН притежава статут на групова
недвижима културна ценност с категория „местно значение.“
От
приетото експертно заключение и
уточненията направени в съдебно заседание от вещото лице се установи, че
сградата е частично разрушена, като е останал единия зид на 2/3 и два странични
зида към съседните парцели. Няма покрив. Вещото лице категорично заяви, че
възстановяването на сградата може да бъде извършено чрез основен ремонт, тъй
като има достатъчно снимки за сградата, докато реконструкцията на сградата
изисква пълното й разрушаване и отново изграждане въз основа на наличните
снимки. Това може да бъде избегнато, тъй като състоянието на сградата позволява
извършването на основен ремонт и адаптация на съществуващата сграда с подходящи
конструктивни методи. По отношение на фото документацията, предоставена от
заинтересованата страна - НИНКН, вещото лице заяви, че на снимките ясно се
вижда сградата, която има идентичност на някои от снимките с тези, които е получила
от Историческия музей в гр. Каварна и е ползвала, като счита, че има възможност
сградата да се възстанови, при наличие на желание. От снимките на последна
страница се вижда цялата височина на зида, който е запазен, а не 2/3, както е
написала. На снимките се вижда, че сградата е запазена до покривната
конструкция на единия зид, а в момента е без покрив. Единият зид е изцяло запазен
до покривна конструкция, а двата странични са частично запазени.
Основният спорен въпрос по делото е дали
процесната сграда може да се възстанови чрез основен ремонт и адаптации или е
необходима реконструкция и в тази връзка провеждане на процедури по реда на чл.
72-77 от ЗКН.
Съгласно текста на
§ 5, т,42 от ДР на ЗУТ: „Основен
ремонт“ на строеж е
частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи,
основни части, съоръжения или инсталации па строежа, както и
строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени
материали, конструкции, и конструктивни елементи се заменят с други видове или
се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им
годност у подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. ”
Съгласно текста на
§ 5, т.44 от ДР на ЗУТ: "Реконструкция"
на строеж е възстановяване,
замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации и
изпълнението на нови такива, с които се увеличават носимоспособността,
устойчивостта и трайността на строежите"
В резултат на горните установявания,
съдът счита, че в случая извода на ответника, че заявителят следва да извърши
реконструкция на сградата, а не основен ремонт и адаптация се явява
незаконосъобразен. Видно от оспореното
становище е, че внесената документация съдържа и актуална
фотодокументация, която обаче административният орган не е обсъдил, за да
обоснове категоричния извод за необходимост от реконструкция. Напротив от
заключението на ВЛ се установява по категоричен начин, че съществува възможност
за извършване на основен ремонт и адаптация, предвид степента на запазеност на
сградата и съществуващия достатъчен брой снимков матариал, както и предвид
желанието на собственика на сградата. Фактическата констатация за невъзможност за
реконструкция е обоснована с данните които се съхраняват в НДА на НИНКЦ и липсата
на фото материал, без административният орган, да събере доказателства
в тази насока и да
посочи конкретни факти, които да обосноват направения от него извод. Изрично
изискване на чл. 84, ал.13 от
ЗКН е наличието на мотиви „Отказът за
съгласуване по този раздел се мотивира писмено“. В случая отказът
е идентичен по съдържание с
мотивите на НИНКН и не съдържа никакво обсъждане относно представената актуална фотодокументация
във връзка с особеностите в режима на конкретния паметник на
културата. На
практика, липсата на конкретни мотиви за отказа не само, че нарушава правото на
защита на заявителя, но препятства преценката за цялостна законосъобразност на
акта, включително от съда.
В
хода на административното производство, за установяване на относимите
обстоятелства, съгл. чл. 36 от
АПК, освен чрез страните, органът е бил длъжен и служебно да събере
необходимите писмени доказателства или заключения на вещи лица или най-малко да обсъди представените
доказателства – в случая фото снимки. Следователно обжалваното становище е издадено и в нарушение
на административнопроизводствените правила, без от административния орган да са
изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Допуснатото
нарушение е от категорията на съществените, защото изпълнението на визираната в
закона процедура гарантира защитата на правата на заинтересованите страни и
издаването на административния акт, който следва да бъде съобразен със закона и
с действителното фактическо положение и е основание за отмяна на процесното
становище като незаконосъобразно.
По
силата на чл. 141, ал. 7 от ЗУТ, към прилагането на който изрично препраща
нормата на чл. 83, ал. 1 от ЗКН, идейният инвестиционен проект за недвижими
културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони се
съгласува с Министерството на културата,
като отказът за съгласуване на идеен инвестиционен проект
може да се прави само по законосъобразност, съобразно нормата на чл. 141, ал. 3 от ЗУТ.
Целта
на ЗКН е да осигури опазването и закрилата на културното наследство на
Република България.
Съгласно чл. 2 от цитирания закон културното наследство обхваща нематериалното
и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни
ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат
научна или културна стойност. В случая административният
орган напълно немотивирано и в нарушение на закона не е разгледал проекта
относно неговата законосъобразност и не е обосновал причините за постановяване
на отказа, което
противоречи и на целта на закона.
От друга страна визата за основен ремонт
е издадена от компетентния за това орган-главния архитект на община Каварна, като приложеното
от органа основание за издаването на визата е по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ,
съгласно който за обект-недвижима културна ценност, каквато е процесната
сграда, издаването на виза е задължително. Придвид изразеното становище от гл.
архитект на Община Каварна с вх. №РД-44-29-001/03.06.2020г., че е нямал
основателна причина да издаде виза за проектиране на дейности, различни от
основен ремонт и адаптация на процесната сграда, след като вече е издал виза за
проектиране на идентични дейност в съседната – идентична по състояние сграда с
идентификатор 35064.501.3364.1, която виза е била съгласувана от НИНКН
със становище изх. №33-НН-625/18.03.2019 г., както и факта, че
двете сгради са част от общ архитектурно-строителен
ансамблов паметник на културата от местно значение, фигуриращ под един и същ пл. номер в НИНКН, и дори имат обща
стена, законосъобразно главният архитект издава визата, чието съгласуване е
отказано от Министерство на културата. Следователно в случая административният орган е решил противоречиво въпроса за съгласуване на виза за проектиране за два елемента от
един и същ паметник на културата на едно и също основание и по отношение на един и същ собственик.
Вторият изложен мотив в направения отказ
за съгласуване на издадената виза за проектиране, че за обекта не са проведени
процедури по чл. 72-77 от ЗКН, също противоречи на материалния закон. При
изразено желание и извършени реални действия от страна на собственика на
архитектурно-строителния ансамблов паметник на културата да изпълни всички
предписани му от чл. 71, ал.1 от ЗКН действия, прилагането на принудителните
процедури по чл. 72 - 77 от ЗКН се явява излишно. Съгласно чл. 77 oт ЗКН, тези процедури представляват
алтернатива на предписанията предвидени в чл. 71, ал. 1 от същия закон. Те
следва да се прилагат тогава, когато собствениците на обектите - недвижими паметници
на културата не изпълняват задълженията си по чл. 71 от същия закон и с помощта
на тези процедури се вменява задължение на общината да предприеме мерки, за да
бъде извършено това, което собствениците не извършват за тяхна сметка. В случая
е точно обратното – собственикът на сградата е проявил инициатива за извършване
на действия по съхранение на паметника на кулутурата.
Като съобрази разпоредбата на чл.170, ал.2 от АПК съдът прави извод, че оспорващият установи в настоящото производство, че са били налице условията за съгласуване на визата за основен ремонт и адаптация на процесната сграда.
В обобщение на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че спрямо оспорения отказ на министерство на културата
са налице отменителните основания на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, което
обоснова извод за неговата незаконосъобразност и налага отмяната му от съда.
Преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по
искането за съгласуване съобразно указанията по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в това решение.
Относно искането за разноски съдът
приема следното: От процесуалния представител на жалбоподателя е направено
искане за заплащане на разноски в общ размер на 2360лв., което предвид
представените доказателства – банкови
бордера за заплатен депозит за СТЕ и договор за правна защита и
съдействие с. Б, №371219 от 02.06.2020г. следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл.172,
ал.1 и ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Вояджър“
ООД, ЕИК ******, гр. Варна,
представлявано от Е.Д.К., Становище с изх.№
33-НН-414/19
от 19.05.2020г. за отказ за
съгласуване от Министерство на културата на виза за основен ремонт и адаптации
на съществуваща сграда в УПИ V-2413,
кв. 337, идентичен с имот с идентификатор 35064.501.2413 и 35064.501.2413.1, в
гр.Каварна.
ВРЪЩА
преписката на Министъра
на културата за произнасяне с оглед на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в това решение в срок от 14 /четиринадесет/ дни
от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА
Министерство на
културата да заплати на „Вояджър“ ООД,
ЕИК ******, гр.
Варна, представлявано от Е.Д.К., разноски в размер на 2360 /две хиляди
триста и шестдесет/ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението му пред страните.
СЪДИЯ:………………………….