Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260061 13.12.2023 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, Търговско отделение, ХVІІ
състав
На 28.09.2023 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Боряна Козова
като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА
търговско дело № 215 по описа за 2020
година
намери за установено
следното:
Предмет
на производството е иск по чл.63, ал.7 от Закона за кооперациите, предявен от
Г.Й.Ш.
***, в качеството му на *** в РПК „НАРКООП“, със седалище в гр.Стамболийски и с
ЕИК *********, с който се иска да бъдат осъдени ответниците
Н.Н.Ч.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.Б.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, П.П.Е., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.С.М., ЕГН: **********, адрес: *** и С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството им на ***на УС на кооперацията, да заплатят солидарно на РПК
„НАРКООП“, със седалище в гр.Стамболийски и с ЕИК *********, сумата 21 840
лева, предявена частично от общо 280
000 лева, представляваща вреда за кооперацията от разлика между получената
продажна цена и реалната пазарна стойност на продадените имоти с Нотариален
акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***/***
г. на нотариус И. М., собственост на
кооперацията; сумата 1 900 лева, предявена частично от общо 25 200
лева, представляваща вреда за кооперацията от пропуснати ползи в размер на
неначислени лихви за разсрочено плащане на цената, считано от датата на
продажбата 23.10.2015 г. до датата на падежа на всяка вноска; както и сумата от
2260 лева, предявена частично от
общо 30 057.69 лева, представляваща вреда за кооперацията в размер на законната
лихва върху разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на
имотите, считано за периода от датата на продажбата 23.10.2015 г. до завеждане
на исковата молба – 11.11.2016 г.
В исковата молба се твърди, че съгласно Решение, прието на
заседание на УС от 04.09.2015 г., въз основа на Решение № 4, взето с протокол
от 99-то годишно Общо събрание на ***ите на РПК
„НАРКООП“, на 23.10.2015 г. управителният съвет на кооперацията се разпоредил
със собствени на кооперацията недвижим имоти в полза на „ПАК ГРУП“ ООД,
представляващи:
1. Едноетажна
масивна сграда, представляваща РЕСТОРАНТ със застроена площ от 714 кв.м., ведно
с
2.
НОЩНО ЗАВЕДЕНИЕ с площ от 210 кв.м., заемащо западната част на приземния етаж от гореописаната едноетажна масивна
сграда, представляваща ресторант, ведно с
3,
Находящата се в близост до описаната сграда
СЕДЕМЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА, представляваща ХОТЕЛ със застроена площ от 210
кв.м. и с разгърната застроена площ от 1470 кв.м.
Съгласно
нотариалния акт за покупко-продажба посочените имоти били продадени за сумата в
размер от 280 000 лв., от които 121 000 лв.- за ресторанта,
24 000 лв. за нощното заведение и сумата от 135 000 лв.- за хотела,
като бил уговорен и начин на плащане. Данъчната оценка на имота към датата на
продажбата била в размер от 290 080,80 лв. С така извършената продажба
били увредени интересите на кооперацията , тъй като била лишена от възможността
да получи разликата до действителната стойност на имотите, която била два пъти
по-висока от договорената продажна цена.
Освен това вреди върху интересите на кооперацията били
нанесени и с договорените условия за изплащане на продажната цена. Според
нотариалния акт сумата от 280 000 лв. следвало да се заплати на четири
равни вноски, възлизащи на 70 000 лв. всяка, като при подписване на нотариалния акт били
преведени 70 000 лв., а останалите, образуващи 3 вноски, следвало да се
преведат по сметка на кооперацията през следващите 3 години до 1 октомври на
съответната година. При така договорените условия не била предвидена лихва
върху незаплатената към момента на сключване на сделката сума. Така за периода
на разсрочено плащане, при среден пазарен лихвен процент от 6% кооперацията
пропуснала ползи, както следва:
-
12 600 лв. лихва върху сумата от
210 000 лв. за период от една година до 01.10.2016 г.;
-
8400 лв. лихва върху сумата от 140 000
лв. за период от една година до 01.10.2017 г. и
-
4200 лв. лихва върху сумата от
70 000 лв. за период от една година до 01.10.2018 г.
Наред
с горното УС не предприел необходимите действия за разгласяване на продажбата,
което възпрепятствало узнаването на намерението на РПК да продаде описаните
имоти от други потенциални купувачи и съответно постъпването на други
по-изгодни предложения за покупка.
В обобщение ищецът сочи, че занижаването на
продажните цени, неразгласяването на продажбата чрез средствата за масова
информация, както и недоговарянето на лихви за всеки от периодите върху частта
от продажната цена, договорена при условия за разсрочено плащане и незаплатена
към момента на сключване на договора, лишили кооперацията от възможността да
реализира печалба в пълния й потенциал при продажба на собствените си имоти. В
резултат на тези действия на членовете на УС кооперацията се обеднила, като е
приела в имуществото си суми, които не съответствали на стойността на имотите,
напуснали същото това имущество, и като е пропуснало да договори и съответно да
реализира приход от начисляването на дължимата лихва върху разсрочената част от
покупната цена.
Горното се потвърждавало от Доклад за
констатации от 19.08.2016 г., изготвен по възложена от ищеца проверка от
независим регистриран одитор № 173.
Въз основа на тези фактически твърдения са
предявени субективно съединените искове, квалифицирани по чл.63, ал.7 ЗК.
По исковата молба първоначално е било образувано т.д.№
738/2016 г. на ПОС, по което постановеното Решение № 561 от 11.12.2018 г. за
отхвърляне на исковете е обезсилено с Решение № 350 от 04.12.2018 г. по в.т.д.№
363/2018 г. на Пловдивския апелативен съд и делото е върнато за повторно
разглеждане от първоинстанционния съд с указания за
предприемане на необходимите действия по осигуряване на участието на
конституирания съищец „РПК „НАРКООП“-
гр.Стамболийски, конституиран на осн.чл.26, ал.4 ГПК,
чрез надлежен представител, избран по
реда на чл.25 от ЗК.
В производството по т.д.№ 738/2016 г. на ПОС е подаден
отговор на исковата молба от ответниците Н.Ч. и Г.И. / и други, по отношение на
които производството е прекратено с влязло в сила определение/, чрез
пълномощника им адв.Н.Д. ***, с който възразяват за
недопустимост на исковете поради липсата на изготвен независим финансов одит
като процесуална предпоставка за завеждане на иска съгласно чл.63, ал.7 ЗК. По
същество считат иска за неоснователен. Поддържат, че процесните
сгради са били в изключително лошо състояние . Констатирано било от независим
орган- кмета на Община Стамболийски, че фасадната мазилка се руши и пада,
дограмата е изпочупена и със стърчащи стъклени и падащи части от нея, отлепени
декоративни плочки по западната фасада, д опасност за възникване на нещастни
случаи от падането им, поникнала дървесна растителност на покрива на сградата,
изключително нехигиеничен външен вид на сградите и на пространството около тях,
наличие на нерегламентирано сметище, вътрешни течове от хидроизолацията,
изкъртена мазилка и плочки, нарушена подова настилка, липсващи осветителни тела
и санитарни принадлежности, неработещ асансьор и др.Хотелското тяло не било
работело, считано от 1991 г. С оглед на това състояние продажната цена била в
пълно съответствие с пазарната такава. Освен това за част от сградите- бивша
закусвалня имало вписан 10 годишен договор за наем, което обременявало имота и
лишавало приобретател от ползването му за този срок.
Заявяват, че от процесната продажба била реализирана
печалба, а не загуба. Били предотвратени загуби за РПК за неотложни разходи за
текущ и основен ремонт с цел изпълнение на изискванията на чл.169 ЗУТ.
Разсроченото плащане е водело до загуби при способстване реализирането на
печалби за продавача и спестяване на разходи за ремонт и поддръжка на рушаща се
сграда. Освен това продажбата била разгласена чрез публикация във вестник
„Земя“. Представя доказателства.
От ответниците Н. М., П.Е. и С.Д. / и други, по
отношение на които производството е прекратено/, представлявани от адв.Г. *** , е депозиран отговор на исковата молба на
05.12.2016 г.,в който също се възразява за недопустимост на исковете поради
липса на предпоставките по чл.63, ал.7 ЗК- изготвен финансов одит от независим
финансов одит. По същество оспорват исковете. Поддържат аналогично становище,
че сделката не е увредила кооперацията, а я е освободила от един обременяващ
имот, изискващ непосилни разходи за ремонт и поддръжка. Също се позовават на
писмо изх.№ 2092/23.06.2015 г. от кмета на Община Стамболийски, с което е разпоредено на РПК в срок от 30 дни да приведе сградата на
хотела във вид , съответстващ на изискванията на чл.169 ЗУТ, и на описанието, обективирано в писмото. В допълнение сочат, че е била застрашена
и конструкцията на сградата, което наложило новият собственик да прави освен
всичко останало и допълнително усилване на конструкцията. Кооперацията не
разполагала с нужния ресурс- финансов и човешки, да предприеме действията,
указани в писмото. Наред с това сградите не били свързани към канализацията за
отвеждане на отходните води, а за това служила септична яма. Предвид на
изложеното продажната цена съответствала на фактическото състояние на сградите,
а и на изготвената оценка от независим лицензиран оценител преди продажбата.
Твърдят още, че продажбата е била разгласена- чрез публикацията на във вестник
„Земя“ , както и е била многократно разисквана на общите събрания на
кооперацията. Ангажират доказателства.
В допълнителна искова молба ищецът Ш. поддържа изложените
твърдения и доводи и оспорва възраженията на ответниците
за допустимост и основателно на исковете.
В подадените отговори на ДИМ, ответниците
поддържат взетите становища и възражения.
На осн.чл.26, ал.4 ГПК като съищец в производството е конституирана РПК „НАРКОО“-
гр.Стамболийски.
При повторното разглеждане на делото съищецът
РПК „НАРКООП“ първоначално е бил представляван от *** И.Т.З. , избран за
представител ad hoc
на осн.чл.25 от ЗК с Решение от 24.07.2020 г. от
проведено извънредно общо събрание на ***ите. В
становище от същия, депозирано на 11.04.2022 г., се възразява за недопустимост
на исковете поради липса на процесуална легитимация от страна на ищеца Ш.,
както и поради липсата на изготвен и приет одиторски
доклад, от който да е видно наличието на нанесени вреди на кооперацията, както
изисквала разпоредбата на чл.63, ал.7 ЗК. По същество застъпва становище за
неоснователно на претенциите , като заявява, че интересите на кооперацията не
са нарушени с процесната сделка. Напротив, същата се
била освободила от множество нейни задължения / данъци, местни такси, ТБО/.
Продадените сгради били в изключително лошо и занемарено състояние и бил нужен
изключително голям финансов ресурс, за да се запазят те от разруха и да се
изпълнят предписанията на общинската администрация за обезопасяване на рушащия
се комплекс, с каквито ресурси кооперацията не разполагала. Освен това цената
за продажбата била съгласувана с общото събрание, както и с оценката на
лицензиран експерт-оценител на недвижими имоти. Изготвеният впоследствие
финансов одит по искане на УС констатирал, че по тази сделка Кооперативният
съюз е нямал и няма никакви претенции към РПК и било заявено, че сделката е
сключена при спазване на всички законови изисквания, при които са били защитени
интересите на Кооперацията и на нейните ***и.
Впоследствие, поради проведен избор на нов УС и *** на
кооперацията, последната се е представлявала по делото от избрания *** Д.Е.П..
В с.з. , проведено на 12.01.2023 г., чрез упълномощения адвокат К.И., съищецът е заявил, че се разграничава от досегашното си
становище и заявява, че исковете са основателни и ги поддържа по основание и
размер така, както са предявени. Излага твърдения, че сградите са били в добро
функционално състояние, възможно е било да се използват по предназначение,
поради което и продажната цена била занижена.
По-късно, в проведеното на 20.04.2023 г. открито съдебно заседание,
*** Д.П. е заявил, че съобразно Решение на ОС от 10.03.2023 г., протокол от
което представя, не подкрепя исковете.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
По допустимостта на иска.
Възражението за липса на процесуална легитимация на ищеца Г.Ш.
и за липса на процесуална предпоставка за водене на иска по чл.63, ал.7 ЗК е
било заявено от ответниците още при първоначалното
разглеждане на делото от окръжния съд и е било поддържано и пред въззивната инстанция. С решението си въззивният
съд е приел, че Ш. притежава качеството ***, което се установява от
представеното удостоверение, издадено от РПК „НАРКООП“ / л.149 от т.д.№
738/2016 г./, поради което е легитимиран да предяви иска. Съгласно чл.63, ал.3
ЗК всеки *** има право да поиска за своя сметка финансов одит от независимия
финансов одит. На основание този одит той може да предяви иск срещу лицата,
причинили вреда на кооперацията. Въззивната инстанция
е приела в решението си, че представеният към исковата молба Доклад за констатации на регистриран одитор В. С. Т., в който се посочва, че проверката му е
възложена от ищеца Г.Ш., представлява изразено независимо одиторско
мнение по смисъла на чл.50 от Международните одиторски
стандарти/МОС 200/ след извършване на проверката, който е предпоставка за
водене на процеса. Следователно въпросът за допустимостта на иска в светлината
на изискванията на чл.63, ал.7 ЗК е разрешен от въззивния
съд, който не е прекратил производството след обезсилване на решението, а го е
върнал за ново разглеждане със задължителните указания за осигуряването на
надлежно представителство на съищеца , конституиран
на осн.чл.26, ал.4 ГПК, които са съобразени при
повторното разглеждане на делото.
С оглед на горното, следва да се приеме, че предявеният иск
е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.7 ЗК, на основание одита
по ал.6, *** може да предяви иск срещу лицата, причинили вреда на кооперацията.
Законът не е придал материална доказателствена сила
на изготвения одит, поради което предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответниците подлежат на общо основание на пълно и главно
доказване в процеса- извършени действия или бездействие от ответниците,
в качеството им на ***на УС, от които да са
произлезли вреди за кооперацията, подлежащи на обезщетяване. Вредите според
ищеца съставляват на първо място разликата между продажната цена на процесните сгради и реалната им пазарна стойност, както и
договорения начин за плащане на цената- на разсрочени вноски, като се твърди,
че тези вреди са настъпили в резултат на взетото от УС решение на заседание на
04.09.2015 г., както и поради бездействието на ответниците,
които не са разгласили намерението за разпореждане с имотите, което ограничило
кръга от потенциални купувачи.
По делото е представен Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № *** от ***
г. по описа на Нотариус И. М. за покупко-продажба на недвижим имот, с който
Кооперация РПК „НАРКООП“, представлявана от *** си Н.Н.Ч.,
продава на „ПАК ГРУП“ ООД с ЕИК ********* следните недвижими имоти, находящи се в ***, а именно: ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА
представляваща РЕСТОРАНТ със застроена площ от 714 кв.м., състоящ се от
търговска зала, кухненски бокс и втора зала / бивша закусвалня, към настоящия
момент игрална зала/, за сумата от 121 000 лв., ведно с НОЩНО ЗАВЕДЕНИЕ с
площ от 210 кв.м., заемащо западната част на приземния етаж, на кота -3,80 м. от горепосочената едноетажна масивна сграда,
за сумата от 24 000 лв., заедно с находящата се
на североизток СЕДЕМЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА представляваща ХОТЕЛ със застроена площ от 1470 кв.м. , за
сумата от 135 000 лв., находящи се в УПИ І-2388
от кв.57 по плана на гр.Стамболийски. В пункт ІІ от нотариалния акт е уговорено
продажната цена от 280 000 лв. да бъде заплатена по следния начин: при
подписването на нотариалния акт купувачът е превел сумата в размер от
70 000 лв., а останалата част в размер от 210 000 лв. продавачът да
получи по следния начин: 70 000 лв. до 01.10.2016 г., 70 000 лв. до
01.10.2017 г. и 70 000 лв. до 01.10.2018 г. При просрочие
повече от един месец от падежа на всяка вноска купувачът , освен законната
лихва за забава, цялата продажна цена става автоматично изискуема.
При изповядването на сделката са били представени Решение на
ОС на РПК „Наркооп“ и Протокол № 6 от 04.09.2015 г.
на УС на РПК . Същите са представени и по делото и от тях се установява, че с
Решение по т.4 от Протокол от 99-то годишно отчетно събрание на РПК „НАРКООП“,
състояло се на 13.03.2015 г., е прието да се извърши продажба на процесните имоти, като съгласно решението по т.5 са
предоставени правомощия на УС да определя цена, условия и лица. В изпълнение на
това решение, с Протокол № 6 от 04.09.2015 г., на съвместно заседание на УС и
КС на кооперацията, на което са присъствали и ответниците
Н.Ч., Г.И., С.Д., П.Е. и Н. М.- в качеството на *** на УС , е взето решение да
се продадат процесните недвижими имоти за сумата от
280 000 лв. и при условията, описани по-горе.
Не е спорно по делото, а и е установимо
при справка в ТР, че ответниците са били *** на УС на
кооперацията през процесния период и в това си
качество са участвали при вземане на окончателните решения за продажба на
имотите на проведените заседания на УС от 04.09.2015 г., както и на 16.10.2015
г. според представените протоколи, както и че са формирали воля относно
разсроченото плащане на цената.
Основният спорен въпрос по делото е дали цената, на която са
продадени активите на кооперацията, е силно занижена в сравнение с реалната им
стойност. Събраните по делото доказателства в тази насока сочат следното:
От
показанията на свидетелите И. и С., дадени при първоначалното разглеждане на
делото и при преразпита им пред настоящия състав , става ясно, че сградата е строена
през 1980 г. и е била една от най-модерните сгради в началото на деветдесетте
години на миналия век. Впоследствие,
през 90-те години, комплексът е започнал да се руши, като към 2015 г.
състоянието на сградите, особено на хотела, е описано от свидетелите така:
„През 2105 г. хотелът се разпадна и започнаха да падат плочки ...Отгоре на
покрива имаше израснали дървета, нямаше прозорци, нямаше врати, нямаше дограма“.
Освен това имало вътрешни течове . Теренът около хотела бил заграден по заповед
на кмета, тъй като падали плочки от фасадата. Бил е подготвен за ремонт,
изтръгнати са били черчевета, прозорци, дограми, врати, вградени шкафове и
гардероби, ВиК канализацията, но ремонт така и не е
бил осъществен към 2015 г., когато е извършена продажбата. На покрива на
сградата са растели дървета, а последният етаж е бил развъдник на гълъби. От
1994 г. сградата не е можела да се ползва с изключение на първия ѝ етаж,
където имало три офиса, защото не е имало прозорци, дограми, врати, В и К,
канализация, обратни води, рязани са железа, които са били предавани за
вторични суровини. В по-добро състояние били ресторантът и нощното заведение.
От друга страна свидетелят И., разпитан при повторното
разглеждане, твърди, че, освен ресторантът и нощното заведение, и хотелът бил в
много добро състояние към 2015 г., нямало конструктивни нарушения по него,
имало прозорци и дограма, въпреки че според свидетеля трябвало да е реновират. Твърди, че имало клиент за покупката при начална
цена между 500 000 лв. и 700 000 лв.- за целия комплекс и земята.
Впечатленията на този свидетел от ресторанта и нощното заведение са от няколко
години преди 2015 г., за хотела- само за първите два етажа, където са се
помещавали офиси, а за останалите етажи- само отвън.
Обективни данни за състоянието на сградите се съдържат
в представеното писмо от Община Стамболийски до *** на РПК „НАРКООП“, гр.
Стамболийски, в което се заявява, че във връзка с множество жалби от жителите
на града относно състоянието на сградата на Хотел Тракия, е бил направен оглед
от служители на Община Стамболийски, при който е било констатирано, че сградата
и прилежащия ѝ терен са в изключително лошо състояние, констатирана е
рушаща се мазилка, изпочупена и деформирана дограма и стърчащи части от нея,
поникнала дървесна растителност по покрива на сградата, като и че югоизточната
частта на сградата се е превърнала в нерегламентирано сметище. С оглед
посочените констатации, в писмото е отправено предупреждение, че в случай че
кооперацията, в качеството ѝ на собственик, не вземе спешни мерки за
ремонт (даден е 30 – дневен срок за
привеждане на сградата във вид, съответстващ на изискванията на чл. 169 от ЗУТ), общинската власт ще предприеме действия по премахване на сградата.
Показанията на свидетелите И. и С. кореспондират с
посоченото писмено доказателство, поради което и съдът ги кредитира. За разлика
от тях, показанията на свидетеля И. за това, че сградите са били в много добро
състояние, не се подкрепят от други събрани по делото доказателства и остават
изолирани, поради което само въз основа на тях не би могъл да се направи
обоснован извод за реалното състояние на недвижимите имоти.
На следващо място, по делото са налице разнопосочни
данни относно обстоятелството дали сградите са били присъединени към
канализационната мрежа или са обслужвани от септична яма. В тази връзка е
представен отговор изх.№ 061/09.01.2023 г., издаден от зам.кмета на Община
Стамболийски, съгласно който за улиците *** и *** / т.е., в участъка, в който е
ситуиран процесния
комплекс/ е съществувала канализационната мрежа преди 2015 г. В документа обаче
не се съдържат данни за това дали комплексът е бил присъединен към тази
канализационна мрежа, т.е. това обстоятелство не се установява от коментираното
доказателство. Същевременно показанията на свидетелите по този въпрос са
разнопосочни, а други доказателства, напр.техническа документация, по делото
липсва. При това положение не е доказано по несъмнен начин , че сградите, в
частност хотелът, са били присъединени към канализационната мрежа за обходните
води.
Относно пазарната стойност на имота, към момента на
продажбата, по делото са приети три заключения- основно и две допълнителни,
изготвени от в.л. С. Ж.. Експертът е предложил няколко варианта оценки, което
се е наложило предвид липсата на безспорни данни да реалното състояние на
обектите към онзи момент и наличието на противоречия в свидетелските показания.
Най-напред следва да се посочи, че
първоначалното заключение, прието по т.д.№ 738/2016 г. и поддържано от експерта
при настоящото разглеждане на делото, не е съобразено със събраните
впоследствие доказателства, поради което и не се кредитира от съда. Съгласно
заключението по допълнителната СТЕ , изготвена при първоначалното разглеждане,
както и според разработения вариант 1 при изготвяне на експертизата пред
настоящия състав, пазарната стойност на съвкупността от имоти, предмет на
продажбата, обективирана в Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус И. М., е определена на
сумата от 293 100 лв. Тази стойност е съобразена със свидетелските
показания и с писмото от Община Стамболийски за лошото състояние на обектите.
Вторият вариант от заключението по настоящото дело е съобразено както със
свидетелските показания и писмото от общината, така и с данните , че първите
етажи и част от фоайето са били в по-добро състояние и е определена стойността
от 400 800 лв. Във вариант 3 вещото
лице е взело предвид предложение / Докладна записка/ , отправено през 2007 г.
от трето за спора лице с предлагана цена за закупуване от 110 000 лв., при
отчитане, че заведенията не са се ползвали последните месеци преди продажбата и
неползването на хотелската част над първи етаж от 1990-1994 г. и свидетелски
показания за лошо състояние на обектите. Предложената оценка по този вариант е 270 000
лв. Вариант 4 с два подварианта отчита включване на обектите в градската
канализация и 4.1.-без подобрения на
първи и втори етаж- оценка от 301 200 лв., и 4.2.- с включени такива
подобрения- оценка от 409 400 лв. Към всеки от вариантите е дадена и стойност
на изби под ресторанта и хотела, които според съда не следва да се включват към
тяхната цена. На първо място същите не са описани в нотариалния акт. Освен това
липсват категорични доказателства по делото, че към датата на продажбата избите
са били функционално свързани към тези обекти, съответно са представлявали
принадлежност към главна вещ, която следва собствеността на последната по
правилото на чл.98 ЗС.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че определените
в заключенията цени на продадените обекти са изцяло хипотетични и условни, без
данни от пряк оглед към релевантната дата и при липсата на конкретно описание
на състоянието на обектите. Касае се за предполагаеми цени, като вещото лице не
е имало база за сравнение с други реално сключени сделки с подобни имоти в
района, защото такива към момента няма. Според данните на експерта, в гр.
Стамболийски почти няма раздвижен пазар, там, пазарът за имоти въобще, е на минимални
нива, а пазар за подобни големи обекти като процесните
– няма.
По делото е прието и заключение, извършено от вещо
лице – специалист „Изобразително изкуство“ към Министерството на културата,
което е дало оценка на две мозаечни пана на фасадите на хотела, чието
авторство, по данни по делото, би могло да бъде на художника Енчо Пиронков.
Съгласно даденото заключение, общата стойност на двете пана възлиза на сумата
от 95 008 лв. Само въз основа на това заключение не може да се направи
извод, че с тази сума би се увеличила и продажната цена, доколкото подобен
въпрос не е изследван от експерта. На първо място, няма безспорни данни по
делото за действителното авторство на паната - данни в тази посока има
единствено от свидетелските показания. От друга страна, съгласно показанията на
вещото лице – оценител, в момента няма пазар за такива големи пана,
съвременните инвеститори не влагат средства в подобни произведения на
изкуството. Немислима според експерта е и самостоятелната им продажба, доколкото
паната се намират на публично място, а демонтажът им е изключително скъп.
В аспекта на изложеното съдът приема, че по делото
остава недоказано твърдението на ищеца за силно занижение
на цената, на която са продадени процесните обекти.
От една страна цените, определени от вещото лице Ж. по вариантите 2 и 4, при
които има някакво превишение на продажната цена, не
се основават на категорично установени по делото факти , относими
към състоянието на обектите- присъединяването им към канализацията и реалното
състояние на частите от тях, които са заложени при определянето на цената като
подобрени. Освен това, както се посочи,
всички варианти са изцяло хипотетични и условни, дадени при липса на конкретно
описание на състоянието на обектите и без да е бил възможен оглед от вещото
лице- както предвид отдалечеността във времето, така и предвид извършения
понастоящем ремонт от новия собственик. Затова и тези варианти не се възприемат
като отразяващи реалната пазарна цена. Останалите варианти по заключението са
изключително близки до продажната цена и не са в подкрепа на твърденията на
ищеца. Увеличение на цената на имотите не се доказва и предвид наличието на
мозаечните пана. Единственото , което се установява несъмнено по делото е, че се
касае за голям имот, който се е нуждаел от основен ремонт / предвид изпратеното
писмо от Община Стамболийски/, което безспорно е било свързано със сериозен
финансов ресурс. Следва също да се посочи, че решението, взето на заседанието
на УС за определяне на продажната цена, е базирано на възложена от кооперацията
оценка, извършена от лицензиран оценител, т.е., не е произволно определена от
неговите членове. Не е без значение и обстоятелството, че УС е следвало да
вземе своевременно решение, с оглед посоченото писмо от общината до *** на
кооперацията и Решението на ОС на кооперацията за тяхната продажба. Изложеното
обуславя извод за неоснователност на иска за заплащане на вреди, причинени на
кооперацията от разликата между получената продажна цена и реалната пазарна
стойност на продадените имоти, поради липса на вредоносни действия от страна на
управителния орган на кооперацията.
Неоснователен е и искът за плащане на причинената
вреда на кооперацията от пропуснати ползи в размер на неначислени лихви за
разсрочено плащане на цената, считано от датата на продажбата 23.10.2015 г. до
датата на падежа на всяка вноска. Както вече бе
изяснено, имотът е бил в крайно лошо състояние, за ремонтът му очевидно е бил
необходим голям финансов ресурс, установява се, че няма търсене на такива имоти
в гр. Стамболийски и кооперацията е следвало да взима своевременно решения. При
това положение договарянето на разсрочено плащане е било съобразено с горните
обстоятелства, както и с факта, че купувачът / независимо кой е той/, освен
плащане на цената, е било необходимо и да направи немалка инвестиция за
привеждане на обектите, в частност хотела, във вид и състояние, годно за използването
им по предназначение.
Неоснователно
е и твърдението на ищеца, че продажбата не е била разгласена, което
възпрепятствало узнаването на намерението на РПК да продаде описаните имоти от
други потенциални купувачи и съответно постъпването на други по-изгодни
предложения за покупка. На първо място се установява от доказателствата по
делото, че намерението на РПК за продажба е била публикувано във вестник „Земя“
с обявата за дневния ред за събранието, на което е взето решението, а и от
свидетелските показания става ясно, че е това намерение е било известно в града.
Освен това , в сферата на
предположенията е било ли е възможно да постъпят по-изгодни предложения за
покупка.
За
пълнота на изложението ще се посочи, че дори да се установяваха вреди от действията
на членовете на УС, е налице пречка за ангажиране на тяхната отговорност, тъй
като с Решение по т.8 от Протокол от 19.02.2016 г. от 100 –то годишно отчетно
събрание на Кооперацията, председателят и членовете на УС и КС са освободени от
отговорност за дейността през 2015 г. Решението е взето, след като е даден
отчет и са правени разисквания, вкл. конкретно за процесната
продажба / л.44 и сл. от т.д.№ 378/2016 г./ .
В
обобщение на изложеното, исковете, като неоснователни и недоказани, ще се
отхвърлят.
При
този изход на спора и на осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответниците се дължат направените от тях разноски за всички
инстанции. Те ще бъдат възложени на ищеца-процесуален субституент
Г.Ш., който е инициирал производството с подаването на исковата молба.
Кооперацията не следва да отговаря за разноските, тъй като участва по делото по
силата на закона- чл.26, ал.4 ГПК и поради това не е разполагал с правото да се разпорежда с
процесуалното право на иск, а и изрично е заявил, че не поддържа исковете.
Съгласно приложените списъци на разноските по чл. 80 от ГПК, на ответниците Н.Н.Ч. и Г.Б.И. се
следват сумите от по 1310 лв. на всеки от тях , представляващи разноски за
платени адвокатски хонорари по т.д.№ 738/2016 г., и по 980 лв. на всеки от тях-
заплатени адвокатски възнаграждения за настоящата инстанция, на ответниците Н. М. и П.Е. - по 1330 лв. за всеки поотделно-
разноски за платен адвокатски хонорар по т.д.№ 738/2016 г. и на ответника С.Д.-
общо разноски от 5110 лв., от които 1330 лв. платено адвокатско възнаграждение
по т.д.№ 738/2016 г., 1310 лв. адвокатско възнаграждение по в.т.д.№ 363/2018 г.
на ПАС, 990 лв. разноски за производството пред ВКС и 1480 лв. адвокатско
възнаграждение за настоящото разглеждане на делото.
Съдът
намира, че възраженията на ищеца Ш. за прекомерност на адвокатските
възнаграждения на пълномощниците на ответниците е неоснователно с оглед на това, че същите са
определени в рамките на минимума, изчислен съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г.
Мотивиран от
гореизложеното, Пловдивски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Г.Й.Ш., ЕГН: **********,
с адрес: ***, като процесуален субституент на РПК „Наркооп“ – гр. Стамболийски, ул. Търновска 80, ЕИК
********* против Н.Н.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.Б.И., ЕГН: **********,
с адрес: ***, П.П.Е., ЕГН: **********, адрес: ***, Н.С.М.,
ЕГН: **********, адрес: *** и С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** за
солидарно заплащане на сумата от 21
840 лв., предявена частично от общо
280 000 лв., представляваща вреда за кооперацията от разлика между получената
продажна цена и реалната пазарна стойност на продадените имоти с Нотариален
акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***
г. на нотариус И.
М. собственост на кооперацията; сумата
от 1 900 лв., предявена частично от
общо 25 200 лв., представляваща вреда за кооперацията от пропуснати ползи в
размер на неначислени лихви за разсрочено плащане на цената, считано от датата
на продажбата 23.10.2015 г. до датата на падежа на всяка вноска; както и сумата
от 2260 лв., предявена частично от
общо 30 057.69 лв., представляваща вреда за кооперацията в размер на законната
лихва върху разликата между продажната цена и реалната пазарна стойност на
имотите, считано за периода от датата на продажбата 23.10.2015 г. до завеждане
на исковата молба – 11.11.2016 г.
ОСЪЖДА Г.Й.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***
да заплати на Н.Н.Ч., ЕГН: **********, с адрес: *** и
Г.Б.И., ЕГН: **********, с адрес: *** по 2290 лв. на всеки от тях за деловодни
разноски, на Н.С.М., ЕГН: **********, адрес: ***, П.П.Е., ЕГН: **********,
адрес: *** - по 1330 лв. на всеки от тях
за деловодни разноски и на С.Р.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 5110
лв. деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: