Решение по дело №18315/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2550
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Ралица Каменова Райкова
Дело: 20183110118315
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ ………

гр. Варна, 10.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на тридесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА

 

при секретаря Мариана Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 18315 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от М.М.М. срещу * отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1647,20 лв., представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 07.03.2017 г. до 06.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. *, с абонатен номер * и клиентски номер *, за която е издадена фактура № */22.11.2018 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на адрес в гр. * с абонатен номер * и клиентски номер *. След направена от ищеца онлайн справка за текущи задължения за ел. енергия в сайта на ответника, установил, че е издадена процесната фактура за сумата от 1674,20 лв. със срок за плащане 03.12.2018 г. Подал на 27.12.2018 г. възражение и получил писмо, с което ответното дружество го уведомявало, че е изчислило и коригирало сметката му на основание чл. 50 ПИККЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ, като за периода от 07.03.2017 г. до 06.11.2017 г. било начислено допълнително количество ел. енергия в размер на 9910 кВТч. Ищецът излага, че не е съгласен с така начислената сума и счита, че не я дължи. Поддържа, че не е уведомяван за цитирания в писмото констативен протокол и не е запознат с неговото съдържание, нито е наясно каква е посочената в същото „техническа проверка” – кога се е провела и какви са резулатите от нея. Излага идентични аргументи и относно извършения софтуерен прочит, определения период за начисление и количеството допълнителна ел. енергия. Не било отразено колко от киловатите са начислени по дневна и колко по нощна тарифа. Поддържа, че не е потребил това количество ел. енергия и редовно е заплащал сметките си за ток за процесния период. Навежда довод, че „* единствено носи отговорност за поддръжката на монтираните СТИ, техническото им състояние, годността и начина им на работа, само негови служители имат достъп до софтуера/съответното софтуерно четене и потребителят не следва да носи отговорност за допълнително количество ел. енергия, която не е е използвал за минал период от време, през който редовно е заплащал начисляваната му ел. енергия. Сочи, че не съществуват каквито и да било доказателства, че именно такова количество ел. енергия му е било доставено в процесния период, респ. че на посочения адрес е потребил такова. Поддържа, че към настоящия момент липсва нормативна уредба (процедура) по която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, от което прави извод, че доставчикът на ел. енергия няма правомощия да извършва проверката и коригирането на сметката, поради което извършването им няма стойност. При тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „* е депозирал писмен отговор, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Твърди се, че ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен уред, е установено, че в невизуализирания регистър има показания за отчетена ел. енергия, която не е визуализирана на дисплея. В БИМ е установено, че е осъществявана намеса в софтуера на електромера. Съставено е Становище за начисляване на ел. енергия, което отразява точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Сочи се, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Моли се за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, както и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните съдът е приел обстоятелството, че между тях е налице валидно договорно правоотношение по повод доставка на електроенергия за обект находящ се в гр. * с абонатен номер * и клиентски номер *, както и че процесната сума в размер на 1674,20 лв. е начислена като корекция на сметката на ищеца, за която е издадена фактура № */22.11.2018 г.

От съдържанието на представения по делото Констативен протокол № */06.11.2017 г. се установява, че на посочената дата служители на „* (понастоящем     * са извършили проверка на електромер с фабричен номер *, отчитащ потреблението на електрическа енергия в горепосочения обект. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели, които са подписали протокола. В последния е отразено, че при проверката са установени следните показания на средството за техническо измерване: 1.8.1 – 000701; 1.8.2 – 004189, 1.8.3 – 009910 и 1.8.4 – 000000. Посочено е, че електромерът е демонтиран, подменен с нов изправен, и е изпратен за проверка в БИМ.

Видно от Протокол № * за монтаж/демонтаж на електромер от 20.10.2015 г., демонтираният при горната проверка електромер е бил монтиран в обекта на потребление на абоната на 20.10.2015 г. с нулеви показатели по нощна и дневна тарифа.

Като писмено доказателство по делото е приобщен и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № */15.11.2018 г. на Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – *. В него е посочено, че електромерът е предаден за експертиза в плик, пломбиран с пломба № *, придружен с Констативен протокол № */06.11.2017 г., с показания на тарифите T1 – 000701,8 kWh и T2 004189,9 kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала енергия на тарифа Т3 – 00910,5 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики.

Изготвено е Становище за начисление на електрическа енергия от „Електроразпределение *от 22.11.2018 г. в размер на общо 9910 kWh  за период от 07.03.2017 г. до 06.11.2017 г., както следва: за периода от 07.03.2017 г. до 06.04.2017 г. – 1254 kWh, за периода от 07.04.2017 г. до 30.06.2017 г. – 3438 kWh и за периода от 01.07.2017 г. до 06.11.2017 г. – 5218 kWh. Посочено е, че корекцията е извършена на основание чл. 50 ПИКЕЕ и след софтуерно прочитане паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Въз основа на цитираното становище е издадена Фактура № * от 22.11.2018 г. за сумата 1674,20 лв.

От приложената към отговора на исковата молба справка за потреблението за клиентски № * към 14.12.2018 г. се установява количеството ел. енергия, отчетено в процесния обект за периода от 07.03.2017 г. до 05.11.2018 г. Видно от представеното извлечение за фактури и плащания към 13.12.2018 г., сумата по процесната фактура не е заплатена.

От заключението на назначената по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015 г., като метрологичната му годност изтича през 2021 г. Вещото лице посочва, че показанието от 9910 kWh, прочетено в регистър 1.8.3, не е визуализирано на дисплея на СТИ. Отчитането по този електромер се извършва по две тарифи – съответно в регистър 1.8.2 (дневна тарифа) и регистър 1.8.1 (нощна тарифа). Съгласно експертното заключение наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно манипулиране на програмата за параметризация на същия и по-точно – в тарифната схема. Количеството електрическа енергия, остойностено с процесната фактура, е определено след софтуерно прочитане на регистър 1.8.3, който не е визуализиран при редовен отчет. Допълнително начисленото количество ел.енергия не е от редовен отчет и не е изчислено по методика за корекция на сметка. Същото не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период от 07.03.2017 г. до 06.11.2017 г. Изрично вещото лице посочва, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променена.

При изслушването си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че количеството ел. енергия, визуализирано в регистър 1.8.3 е преминало през измервателната система на електромера, но е невъзможно да се установи кога точно е започнало натрупването на данни в скрития регистър, тъй като не е възможно да се установи кога точно е било извършено вмешателството в електромера.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:

Ответникът следва установи чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК обстоятелствата, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер, за да бъде отхвърлен така предявения отрицателен установителен иск.

Установено е по делото и не се спорно между страните, че процесният обект е присъединен към електропреносната мрежа и ищецът дължи заплащане на доставеното количество електрическа енергия. Спорът между тях се съсредоточава върху обстоятелството дали са налице предпоставките за извършване на едностранна корекция на сметката на потребителя за периода от 07.03.2017 г. до 06.11.2017  г.

С изменението на Закона за енергетиката, обнародвано в ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., нормативно е предвидена възможността за извършването на едностранна корекция на количеството потребена електрическа енергия. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 6 ЗЕ, приета с посоченото изменение, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.  Наред с това, с разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в общите условия на крайния снабдител да се предвиди ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6.

Въз основа на законовата делегация с т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия. ПИКЕЕ са обнародвани в Държавен вестник, бр. 98 от 12 Ноември 2013 г., като съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 41, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове те са влезли в сила на 16.11.2013 г.

По силата на Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародване на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г. Тъй като процесната проверка е извършена след отмяната (на 06.11.2017 г.), разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими в настоящия случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която ответното дружество се позовава „в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година.“

Действително цитираната норма предвижда основание за извършване на едностранна корекция на количеството потребена електрическа енергия и същата е действала към момента на извършване на проверката в процесния обект. След отмяната на чл. 40-47 ПИКЕЕ обаче липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност на СТИ, респ. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената на 06.11.2017 г. проверка следва да се отрече изцяло.

От друга страна, по делото не се установява и отклоненията в показателите на доставената електрическа енергия да се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя. В последния случай корекция би била допустима, в случай че доставчикът установи периода на грешното измерване или неизмерване, както и размерът на реално доставената електрическа енергия за този период (В този смисъл – Решение №189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., Решение № 19/21.02.2014 г. по т. д. № 2014/13 г. на ІІ т.о., Решение № 228/10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 311/2011 г., ІV г.о., ГК и Решение № 487/29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. №1750/2011 г., ІV г.о., ГК).

В процесния случай не би могъл да се установи и точният период, в който е натрупано количеството електрическа енергия, отчетено по тарифа 1.8.3. По делото не се установява по категоричен начин, че показанието по посочената тарифа е било нулево към момента на монтиране на СТИ, доколкото в протокола за монтаж са отразени единствено показанията по нощна и дневна тарифа.

С оглед така изложените правни съображения предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящото производство, за които е представен списък по чл. 80 ГПК и са ангажирани доказателства за тяхното извършване, а именно 350 лв. за адвокатско възнаграждение (видно от представения Договор за правна защита и съдействие от 30.11.2018 г. – л. 86 от делото, в който е обективирана разписка относно заплатеното в брой на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнраграждение), 67 лв. за заплатена държавна такса и 5 лв. за заплатена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение – общо 422 лв.

Така мотивиран, Районен съд – Варна

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.П.“ *, ЕИК /, със седалище и адрес на управление ***, че М.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи сумата от 1647,20 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и седем лева и двадесет стотинки), представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел. енергия за периода от 07.03.2017 г. до 06.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. *, с абонатен номер * и клиентски номер *, за която е издадена фактура № */22.11.2018 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Е.П.“ *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 422 лв. (четиристотин двадесет и два лева), представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: