Решение по дело №1792/2019 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч, 23.07.2020 г.      

                                   В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди и двадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията   гр. дело № 1792 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „РОСАГРОФОНД” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.”Г. Гюлмезов”№7, представлявано от управителя Стайко Иванов Стайков, чрез пълномощника си адв.Р.Т., съд.адрес: ***, офис №2 против ЗП С.Н.С., с пост.адрес: ***.

             Ищецът излага в ИМ, че на 16.07.2015 г. в гр.Ловеч е сключен Договор за наем на земеделска земя № ОВ 0338 между ищеца „Росагрофонд”ООД и длъжника ЗП С.Н.С.. Посочва, че договорът е вписан в СВ – гр.Ловеч с вх.рег.№ 4250/17.07.2015 г., том VІ, акт № 270 и е с  нотариална заверка на подписите с рег.№ 4638/16.07.2015 г., заверен от Анна Ценкова – нотариус в район РС Ловеч. Наведени са твърдения,че в чл.7, ал.2 от горепосочения договор е уговорено, че дължимата сума по наемното плащане за стопанската 2016-2017 година се заплаща най-късно до 30.06.2016 г, а за стопанската 2017-2018 година наемното плащане се заплаща най-късно до 30.06.2017 г. Сочи, че в чл.7, ал.2 от договора е уговорено наемното плащане за стопанската 2016-2017 година да бъде в размер на 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв., а уговореното наемно плащане за стопанската 2017-2018 година е в размер на 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв.

             Ищецът твърди, че длъжникът не е заплатил на падежите дълга в общ размер на 2383.36 евро с левова равностойност 4 661.44 лв., не го е платил и до сега, въпреки че наемодателят е изпълнил задълженията си о договора, включително и да предаде земеделската земя на Наемателя, съгласно приемо - предавателен протокол.

             Твърди се още, че на основание чл.86 от ЗЗД при забава на наемното плащане Наемателят дължи на Наемодателя лихва в размер на законната за периода 01.07.2016 г. до 06.07.2018 г./датата на подаване на заявлението/ върху главницата 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв. / наемно плащане за стопанската 2016/2017 г./ или мораторна лихва в размер на 238.18 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 465.84 лв. Наред с това, на основание чл.86 от ЗЗД при забава на наемното плащане наемателят дължи на Наемодателя лихва в размер на законната за периода 01.07.2017 г. до 06.07.2018 г. / датата на подаване на заявлението/ върху главницата 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв /наемно плащане за стопанската 2017/2018 г./ или мораторна лихва в размер на 126.05 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 246.53 лв.

             Ищецът посочва, че на основание депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 1318/2018 г. по описа на РС – Ловеч, по което е издаден изпълнителен лист на основание чл.418, ал.2 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 11.07.2018 г.  по молба на взискателя „Росагрофонд”ООД до ЧСИ Ивилина Лаловска с рег.№ 903, с район на действие ОС – Ловеч е образувано изп.дело №400/2018 г. Излага, че с разпореждане № 2974 им е указано от съда, че могат да предявят иск за установяване на вземането си срещу длъжника – ЗП С.Н.С..

             В петитумната част на исковата молба е отправено искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът – ЗП С.Н.С. дължи на ищеца предявената сума по исковата претенция в общ размер на 2747.59 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 5373.81 лв, от които 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв. / - неплатена наемна вноска за стопанската 2016/2017 г./ и 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв.- неплатена наемна вноска за стопанската 2017/2018 година, на основание Договор за наем на земеделска земя № ОВ 0338, сключен на 16.07.2015 г. в гр.Ловеч между заявителя „РОСАГРОФОН”ООД и длъжника ЗП С.Н.С.., както и 238.18 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 465.84 лева – мораторна лихва върху главницата 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв. за периода 01.07.2016 г. до  06.07.2018 г. и 126.05 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 246.53 лева – мораторна лихва върху главницата 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв. за периода 01.07.2017 г. до 06.07.2018 г., ведно със законната лихва, изчислена от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на дълга, както и направените разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 1318/18 г. по описа на РС – Ловеч.

             В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Б.Ц. – особен представител на ответника, в който е застъпил становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че с Договор за наем от 16.07.2015 г. между страните е възникнало облигационно отношение по отношение на посочените в него земеделски имоти, но счита, че ответника не е заплащал дължимата наемна цена не по негова вина. Твърди, че наемодателят не е въвел във владение наемателя в имотите, посочени в договора, съгласно нормата на чл.3 ал.2 от него.Вследствие на това ищецът е нарушил разпоредбите на Договора за наем и не е осигурил достъп до имотите на наемателя. Навежда довод, че по този начин ищецът не само е нарушил клауза от Договора, но е и възпрепятствал достъпа на наемателя до имотите, и по този начин му е преградил възможността да обработва поземлените имоти, посочени в Договора и оттам да заплаща дължимата по договора наемна цена.

              Ищецът „РОСАГРОФОНД”ООД- гр.Сливен се представлява се от адв.Р.Т., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния претендиран размер. Подробни съображения са изложени входа на устните състезания.

             Ответникът ЗП С.Н.С. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв.Б.Ц., който по същество пледира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана, като излага подробни съображения.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 От приложеното ч.гр. д № 1318/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от  „Росагрофонд”ООД е издадена Заповед № 717 от 11.07.2018  г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът ЗП С.Н.С., ЕГН **********, с пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ”РОСАГРОФОНД” ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Сливен, обл.Сливен, ул.”Г.Гюлмезов”№7, представлявано от Стайко Иванов Стайков – управител, чрез пълномощник – адв. Р.С.Т. – САК, адрес: *** сумата от  2383.36  EUR / две хиляди триста осемдесет и три евро и 36 е.ц./ с левова равностойност по централния курс на БНБ 4 661.44 лв. – неплатено дължимо наемно плащане за стопанските 2016-2017 и 2017-2018 години; 238.18  EUR/ двеста тридесет и осем евро и 60 е.ц./-мораторна лихва върху главницата 1162.68 EUR за периода от 01.07.2016 г. до 06.07.2018 г., 126.05 EUR/ сто двадесет и шест евро и 05 е.ц./ - мораторна лихва върху главницата 1220.68 EUR за периода от 01.07.2017 г. до 06.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 10.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото: 107.50 лв/ сто и седем лева и 50ст/– платена държавна такса и 480.00 лв / четиристотин и осемдесет лева - адвокатски хонорар с вкл.ДДС.

В издадената заповед за изпълнение е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за наем на земеделска земя №ОВ0338, сключен на дата 16.07.2015 г. в гр. Ловеч между заявителя ”РОСАГРОФОНД” ООД и длъжника ЗП С.Н.С.. Договорът е вписан с СВ - гр. Ловеч с вх. peг. №4250/17.07.2015 г., том VI, акт № 270 и е с нотариална заверка на подписите с peг. № 4638/16.07.2015г., заверен от Анна Ценкова -нотариус в район PC Ловеч, с peг. № 565 на Нотариалната камара.

             С Разпореждане № 2974 от 23.08.2019 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

             Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  09.09.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

Предявеният главен иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „Росагрофонд”ООД съществува вземане срещу ответника - предмет на заповед  за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1318/2018 г. по описа на РС – Ловеч.

             По делото не е спорно, че на 16.07.2015 г. между страните е сключен Договор за наем на земеделска земя – акт № 82, том ІV, рег.№ 4638 на нотариус Анна Ценкова с рег.№ 565 на НК и район на действие ЛРС, вписан в СВ Ловеч –с вх.рег.№4250/17.07.2015 г., том VІ, акт №270, по силата на който ищецът „Росагрофонд”ООД, като Наемодател, е представил на ответника ЗП С.Н.С., като Наемател, за временно и възмездно ползване земеделски имоти в землището на с.Пресяка, общ.Ловеч, индивидуализирани в чл.1, ал.2  от договора с обща площ 56.855 дка. Съгласно чл.2, срокът на договора е 5 стопански години, считано от 01.10.2015 г. до 30.09.2020 г. включително. С клаузата на чл.3 от договора е предвидено,че Наемателят  следва да предаде наетите обекти на Наемателя в състояние, което отговаря на начина им на трайно ползване, като за срока  по чл.2 въвежда Наемателя във владение на имотите, с отделен приемо - предавателен протокол за въвод във владение.

             В Раздел ІV”Наемно плащане” страните са постигнали съгласие за отдадените му под наем имоти Наемателят да заплаща на Наемодателя наемна цена дължима единствено в пари – евро на декар отдадена под наем замеделска земя, като съгласно чл.7, ал.2 от договора за уговорената цена за процесните стопански години  е, както следва: за  стопанската 2016 – 2017 г. / 01.10.2016 г. – 30.09.2017 г./ - по 20.45 евро/дка или обща стойност за една година 1 162.68 евро, с краен срок за плащане 30.06.2016 г; за стопанската 2017 – 2018 г./01.10.2017 г. – 30.09.2018 г./ - по 21.47 евро/дка или обща стойност за една година 1 220.68 евро, с краен срок за плащане 30.06.2017 г. Всички дължими от Наемателя сума по договора следва да се заплащат в български лева по централен курс на БВБ към датата на падежа на плащане на съответната наемна вноска. /чл.8/.

             Според клаузата на чл.9, ал.1 от договора, при забава на наемното плащане, Наемателят дължи обезщетение на Наемодателя в размер на законната лихва за забава върху неплатената и дължима сума за всеки ден на забавата, считано от датата на изискуемост на съответната наемна вноска до датата на окончателното плащане.

             По делото е представен двустранно подписан приемо-предавателен протокол към процесния Договор № ОВ0338, от който е видно, че на 01.10.2015 г./ т.е в началото на първата от петте стопански години, за които е сключен договора за наем/. Наемодателят «Росагрофонд»ООД е предал на Наемателя ЗП С.С. наетите обекти в състояние, което отговаря на трайното им ползване. Обектите са подробно индивидуализирани в табличен вид в съставения протокол и изцяло съответстват на имотите, описании в чл.1, ал.2 от наемния договор. Изрично в приемо-предавателния протокол е отбелязано, че от датата на подписване на протокола и за срока по чл.2 от договор № ОВ0338 Наемателят е въведен от наемодателя във владение на имотите. При тези дани съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответника, че наемодателят не е въвел във владение наемателя в имотите, посочени в договора, съгласно нормата на чл.3, ал.2 от него и по този начин не е осигурил достъп до имотите. Представеният приемо-предавателен протокол не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява годно доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от тези лица. Ето защо, съдът кредитира това доказателство и приема за доказан факта, че Наемодателят е изпълнил задължението, поето с клаузата на чл.3, ал.3 от Договора за наем и е извършил въвод на Наемателя в наетите обекти.

             Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника в общ размер на 2747.59 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 5373.81 лв, от които 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв. /неплатена наемна вноска за стопанската 2016/2017 г./ и 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв.- неплатена наемна вноска за стопанската 2017/2018 година, на основание Договор за наем на земеделска земя № ОВ 0338, сключен на 16.07.2015 г. в гр.Ловеч между заявителя „РОСАГРОФОН”ООД и длъжника ЗП С.Н.С., както и 238.18 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 465.84 лева – мораторна лихва върху главницата 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв. за периода 01.07.2016 г. до  06.07.2018 г. и 126.05 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 246.53 лева – мораторна лихва върху главницата 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв. за периода 01.07.2017 г. до 06.07.2018 г., ведно със законната лихва, изчислена от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на дълга, както и направените разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 1318/18 г. по описа на РС – Ловеч.

             Понятието «стопанска година» е дефинирано в Параграф 2, т.3 от ДР на ЗАЗ, който определя, че това е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Периодът на всяка стопанска година изрично е посочен и в сключения между страните договор./ чл.7,ал.2/.

  Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем  наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Според чл. 232 от ЗЗД наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова - съгласно предназначението й. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.

  Договорът за наем е двустранен, възмезден, неформален, консенсуален договор и същият се счита за сключен с постигане на съгласие между страните. Заплащането на наемната цена и консумативите, свързани с ползването на вещта, са задължение на наемателя - ответник,  който съобразно разпределената доказателствена тежест, следва да ангажира доказателства, че е бил изправна страна по договора.

             Съдът намира за безспорно доказано в случая, че страните са обвързани от  валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за наем. Установява се, че за по-голяма сигурност на страните договорът е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните - акт № 82, том ІV, рег.№ 4638 на нотариус Анна Ценкова с рег.№ 565 на НК и район на действие ЛРС и е вписан в СВ Ловеч –с вх.рег.№4250/17.07.2015 г., том VІ, акт №270. Съдът намира, че са налице всички съществени елементи на наемното правоотношение – Наемодателят е предоставил на Наемателя процесните имоти, като е изпълнил договорното си задължение да извърши въвод наетите обекти с отделен приемо-предавателен протокол, с което е осигурил възможност на ответника да ползва имотите за земеделско производство /като обработваема земя/, каквато е била уговорката между страните. Съгласно клаузите на наемния договор основното задължение на Наемателя/ ответник е да заплаща уговорена наемна цена в определения размер и за определения срок / 5 стопански години/, като предмет на делото са  стопанската 2016 – 2017 г. / 01.10.2016 г. – 30.09.2017 г./ - по 20.45 евро/дка или обща стойност за една година 1 162.68 евро, с краен срок за плащане 30.06.2016 г. и стопанската 2017 – 2018 г./01.10.2017 г. – 30.09.2018 г./ - по 21.47 евро/дка или обща стойност за една година 1 220.68 евро, с краен срок за плащане 30.06.2017 г.

             В конкретния случай твърденията на ищеца за липсата на плащане от страна на ответника на наемната цена за две стопански години се отнасят до отрицателен факт и поради това прехвърлят доказателствената тежест върху ответника, който следва да докаже наличието на  правопогасяващи и/или правоизключващи положителни факти. С оглед установените правила за разпределяне на доказателствената тежест, съдът да приеме,че плащане на уговореното наемно плащане по процесния договор за наем за процесните стопански години – 2016-2017 и 2017-2018 не е извършено, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, че в процесния период е бил изправна страна и е изпълнил задълженията си – да заплати в уговорения размер и срок дължимата наемна цена. Наличието на валидно сключен наемен договор във всички случаи предпоставя поето задължение за заплащане в уговорения срок и размер на наемна цена, дори и без значение дали наетата вещ реално е била ползвана. Ответникът не представя никакви  писмени доказателства, които да налагат извод за виновно поведение от страна на  наемодателя, свързано с препятстване на ползването на обекта. Ето защо, съдът приема, че за процесните стопански години ответникът е бил задължен да заплаща уговорената наемна цена и  тъй като не е представил доказателства относно плащане на дължимите суми, предявения от ищеца иск  за заплащане на сумата в размер на 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв. /неплатена наемна вноска за стопанската 2016/2017 г./ и 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв.- неплатена наемна вноска за стопанската 2017/2018 година, на основание Договор за наем на земеделска земя № ОВ 0338, сключен на 16.07.2015 г. в гр.Ловеч между заявителя „РОСАГРОФОН”ООД и длъжника ЗП С.Н.С., се явява основателен.

             На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.9, ал.1 от Договора за наем ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Същият не е изпълнил поето с договора парично задължение и тъй като в конкретния случая задължението е срочно  /съответно с падеж 30.06.2016 г. за стопанската 2016-2017 година и с падеж  30.06.2017 г. за стопанската 2017-2018 година, то след изтичането на горния срок, считано от 01.07. на съответната година е изпаднал в забава. Ето защо, по отношение на  стопанската 2016-2017 стопанска година претенцията за заплащане на мораторна лихва върху дължимата наемна цена от 1 162.68 евро следва да бъде уважена за периода от 01.07.2016 г. до  датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /06.07.2018 г/ в претендирания размер от 238.18 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 465.84 лв. По отношение на стопанската 2017-2018 година лихвата следва да се присъди върху  дължимото наемно плащане в размер на 1220.68 евро за периода от 01.07.2017 г. до 06.07.2018 г. в претендирания размер от 126.05 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 246.53 лв. Размерът на претендираната лихва за забава се установява и след служебно извършената от съда справка с електронен калкулатор по реда на чл.162 от ГПК.

              По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иск. Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.

              Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, от страна на ищеца са претендирани разноски, както следва: държавна такса в заповедното производство – 107.50 лв; адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 480.00 лв с ДДС; държавна такса в исковото производство – 107.50 лв; адвокатско възнаграждение в заповедното производство – 720.00 лв. с ДДС и депозит за особен представител – 580.00 лв. или общ размер на разноските 1995.00лв, от които 587.50 лв. – разноски в заповедното производство и 1 407.50 лв. – разноски в исковото производство.

             Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.

             Установява се,че материалният интерес в исковото производство е 5373.81лв., като съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 598.85лв. По делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 09.09.2019 г, сключен между ищцовото дружество и адв.Токмакчив, видно от който договорения размер на възнаграждението е с включен ДДС. Поради това в случая следва да се приложи разпоредбата на пар.2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и върху така определения размер от 598.85лв. се начислят 20% ДДС /119.73лв./ По този начин минималния размер на възнаграждението на пълномощника на ищцовото дружество в исковото производство възлиза на сумата от 718.58лв с ДДС при договорен размер от 720лв. с ДДС. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и незначителната разлика между минималния по Наредбата размер и реално договорения и платен такъв /приложени доказателства за плащане по банков път с оглед т.1, от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/, съдът съд намира, че искането на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. По същите съображения не са налице основания за редуциране на адвокатското възнаграждение, платено по заповедното производство, което се определя по същите правила на базата на половината от стойностите на претендираните суми.

             Предвид изложеното по-горе и с оглед пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът намира, че както за заповедното производство, така и за  исковото производство следва да се присъдят като разноски на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК цялото договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

             На адвокат Б.Ц. от ЛАК следва да се изплати сумата от 580.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Мотивиран от горните съображения, съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.232, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, по отношение на ЗП С.Н.С., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че  същият дължи на  „РОСАГРОФОНД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.”Г.Гюлмезов”№7, представлявано от управителя Стайко Иванов Стайков  сума в общ  размер на 2747.59 евро / две хиляди седемстотин четиридесет и седем евро и 59 е.ц/ с левова равностойност по централния курс на БНБ 5373.81 лв, от които: 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв. - неплатена наемна вноска за стопанската 2016/2017 г./ и 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв.- неплатена наемна вноска за стопанската 2017/2018 година, на основание Договор за наем на земеделска земя № ОВ 0338, сключен на 16.07.2015 г. в гр.Ловеч между заявителя „РОСАГРОФОН”ООД и длъжника ЗП С.Н.С.., както и 238.18 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 465.84 лева – мораторна лихва върху главницата 1 162.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2274.00 лв. за периода 01.07.2016 г. до  06.07.2018 г. и 126.05 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 246.53 лева – мораторна лихва върху главницата 1220.68 евро с левова равностойност по централния курс на БНБ 2387.44 лв. за периода 01.07.2017 г. до 06.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /10.07.2018 г./ до окончателното плащане на дълга- предмет на  Заповед № 717 от 11.07.2018 г., издадена по ч.гр.д.№ 1318 по описа на съда за 2018 г.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗП С.Н.С., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***

ДА ЗАПЛАТИ на „РОСАГРОФОНД” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.”Г.Гюлмезов”№7, представлявано от управителя Стайко Иванов Стайков сумата от 587.50 лв./ петстотин осемдесет и седем лева и 50ст/ – разноски в заповедното производство и сумата от 1 407.50 лв./ хиляда четиристотин и седем лева и 50ст/ – разноски в исковото производство.

            ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Б.Ц. сумата от 580.00лв. /петстотин и осемдесет лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1318/ 2018 г. по описа на Ловешки РС, V състав.

 

 

                                                  

                                                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: