№ 18915
гр. София, 27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20211110133038 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Б. М. АР. срещу Министерството на
земеделието, храните и горите и „Южноцентрално Държавно Предприятие“, гр. Смолян
положителен установителе иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че съществува правоотношението, възникнало по силата на Договор за
управление № РД – 58 -29/13.04.2021 г. и същото не е прекратено със Заповед № РД – 49 –
207/01.06.2021 г. и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че правоотношението, възникнало по Договор за управление №
РД – 58 – 43/01.06.2021, не е възникнало и не съществува.
След дадени от съда указания ищецът обосновава правния си интерес от завеждане
на настоящия исковете с това, че се защитават нарушени негови права и законни интереси,
които не могат да бъдат защитени с осъдителни искове.
Съдът намира, че исковете са процесуално недопустими поради липсата на правен
интерес от завеждането им. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимост на иска и наличието му се преценява към момента на подаването на исковата
молба до съда. Правният интерес е винаги налице, когато съществува правен спор между
ищеца и ответника. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на
обосновани твърдения, наведени в исковата молба. Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията (ТР №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Установяването на
обстоятелството дали правото да се прекрати процесния договор е упражнено, дали са били налице
предпоставките за упражняването му и дали съществува право или правоотношение по договор, за който се
1
твърди, че не е прекратен, не може да е предмет на установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Спорните права по
договора, включително тези, свързани с неизпълнението му, могат да бъдат предмет на осъдителни искове.
Недопустимо е с установителен иск да се иска съдът на практика да отмени извънсъдебното прекратяване на
договора от едната страна, като признае и санира съществуването на облигационното правоотношение. В горния
смисъл е задължителното за съда решение № 127 от 29. 10. 2010 г. по т. д. № 20/2010 г., постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
По въпроса за допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с
предмет установяване на валидност на правоотношение, създадено между две страни по
една облигационна връзка, която едностранно е била прекратена от едната страна, е
постановено решение № 127/29.10.2010 г. по т.д. № 20/2010г. на ВКС. Даденото разрешение
е, че установяването на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е
прекратил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от
хипотезите на чл. 124 ГПК и е недопустимо да се иска установяване съществуване на право
по прекратен договор, тъй като съдът би следвало да санира един прекратен договор
/независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което е недопустимо с оглед
договорната автономия при сключване на договорите и тяхното действие.
Поради изложеното и при съобразяване на задължителното тълкуване на закона,
дадено в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, настоящото производство се явява
процесуално недопустимо и следва да бъде прекратено в цялост.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба от 10.06.2021 г. на Б. М. АР., по която е образувано гр. д. №
33038/2021 г. на СРС, 82 състав, на основание чл. 130 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 33038/2021 г. на СРС, 82 състав.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2