РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Белоградчик, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200001 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Н. Ж. от гр. С., обл. С., ул. ”Д.” № ..., вх.
... ап...., с ЕГН **********, срещу НП № 21-0242-000690/13.12.2021г. на
Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което й е наложена
“глоба” в размер на 20,00 лв. на осн. чл.183 ал.3 от ЗДвП за нарушение на
чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, с която се атакува НП, депозирана чрез
упълномощен представител, излага основания за необоснованост на НП, за
допуснати пропуски и нарушения на правилата за съставяне на АУАН, твърди
недоказаност на излаганата в АУАН и НП фактическа обстановка, оспорва
вината си. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата, навежда доводи за липса на вина , З. Ж. за станалото ПТП,
свидетелите, служители на полицията не били очевидци, като цяло -
недоказаност на сочената в АУАН и НП фактическата обстановка, и моли
1
съда да отмени наказателното постановление, като се присъдят в полза на
жалбоподателя и направените разноски по делото – изплатени адвокатски
хонорари. В писмени бележки, депозирани след с.з., се излагат същите
аргументи, както в жалбата и с.з.
Въззиваемата страна редовно призована за с.з. не изпраща
представител, но в придружителното писмо до съда към преписката - изразява
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
На 13.09.2021 г., около 18.15 ч. в РУ-Белоградчик, от ОДЧ при РУ-
Белоградчик, на свид. Т. Т. – мл. автоконтрольор при РУ-Белоградчик била
подадена информация за ПТП с пострадало лице, станало в гр.Б., обл.В., на
кръстовището на бул. “С.“ и ул. „Т. И.“. По повод това, св. Т. пристигнал на
мястото на твърдяното ПТП, след ок. 15 мин., но не заварил никой там. От
случайни граждани разбрал, че участниците в ПТП са заминали към
болницата. Т. веднага се отправил към лечебното заведение в града и там
заварил лице, което само заявило, че е управлявало МПС / установено като м.
„“Ленд Ровер“ с рег. № ВН 2015 АК/, при което е блъснал жена – жалбопод.
З.Ж.. Свид. Т. Т. се поинтересувал за състоянието на пострадалата, като от
лечебното заведение му казали, че тя ще бъде транспортирана за гр. Видин, и
скоро след това потеглила линейка с жената. Т. Т. докладвал за положението
в полицията и се върнал заедно с водача на автомобила на мястото, на което
самият водач описал да се е случило ПТП – на кръстовището на бул. “С.“ с ул.
„Т. И.“. Времето било слънчево и светло, нямало пешеходна пътека там. Т. Т.
не забелязал на мястото, сочено му от водача кръв, имало леки следи от
подвличане на гуми само, а по автомобила на самия водач – нямало следи от
удара. Водачът обяснил, че е искал да направи ляв завой откъм булеварда и
да навлезе по ул. „Т. И.“, не е бил забелязал пешеходката, тъй като го
заслепило слънцето, чул само шум от удара. Казал още, че нямало други хора
наоколо като станал инцидента, освен един човек, който му помогнал да качат
пострадалата жена в автомобила, с цел откарването й до болницата / не го
посочил конкретно, и св. Т. Т. не го потърсил и установил после/. А това се
наложило, тъй като по жената имало кръв и охлузвания. Св. Т. Т. извършил
2
проверка за употребени алкохол или наркотици от водача на МПС, участвало
в ПТП, но такива не били установени. По разпореждане на дежурния в ОДЧ
при РУ-Белоградчик, мл. автоконтрольорът и водачът на МПС изчакали на
място идването на ОДГ, която да извърши оглед. Не след дълго на Т. Т.
съобщили, е оглед няма да се прави и той, придружен от водача, участник в
ПТП – се върнал в сградата на полицейското управление. Там преценил , че
виновни за ПТП са и двамата участници – и водача на МПС и пешеходеца З.
Ж., последната поради това, че не се е огледала преди пресичане и не е
забелязала идващото МПС. Поради това съставил два АУАН – и на двамата.
Първо на водача на МПС. След това повикал свой колега, намиращ се в
сградата – свид. В. В., разказал му за случката и го помолил той / В./ да бъде
вписан като свидетел в акта, оформен на Ж. – за деяние по чл.113 ал.1 т.1 от
ЗДвП. В. се съгласил и подписал акта. Съставеният на Ж. АУАН бил с № 721
от 13.09.21г., но заведен в деловодната система на полицията на 17.11.2021 г.,
когато всъщност чак бил предявен на нарушителя. Ж. била около месеца на
лечение в болница, поради което чак на 17.11.21г. Т. й предявил акта. Тя го
подписала , като отразила възражение в него - че на мястото, за което й се
приписва нарушението – неправилно пресичане, няма пешеходна пътека,
нито подлез, а тя се е огледала на ляво и на дясно и не е видяла приближаващ
автомобил.
Неустановеният веднага след инцидента от Т. Т. свидетел на ПТП от
13.09.21 г. се оказал свидетелят по делото Ал. Т.. Той не видял самият удар
между пешеходецът З. Ж. и лекия автомобил, но движейки се по бул. „С.“,
към пазара в града, подминавайки вече кръстовището с ул. “Т. И.“, чул шум
от удар и се обърнал назад. Тогава видял, че има паднал човек – Ж., на ок.1-2
м. от последната поредна / към ул. “Т. И.“ / кола, спряна на паркинга на бул.
„С.“. На ок. 2 м. от жената пък бил спрян автомобилът, който според него я
ударил. Св. Ал. Т. се притекъл на помощ, тъй като водача на автомобила го
помоли затова. Двамата изправили Ж., на която от лицето текла кръв и я
сложили да седне в ударилата я кола. Водачът на това МПС заявил, че ще
откара жената до болницата. Св. Ал. Т. си тръгнал.
За причиненото от водача на автомобила „Ленд Ровер“ ПТП на 13.09.21
г. все пак било образувано ДП № 235 от 14.09.2021 г.
На 12.10.2021 г. чак свид. Т. Т. решил да състави и оформил Констативен
3
протокол за ПТП с пострадали лица № 4/12.10.21г., в който вписал като
участници пешеходецът З. Ж. и водача на МПС „Ленд Ровер“ с рег. № ВН
2015 АК – Е.Е. С.. Отбелязал, че автомобилът не бил негова собственост, от
ПТП – станало на бул.“С.“ и ул. „Т. И.“ – пострадала е пешеходката, както и
че е образувано посоченото по-горе досъдебно производство по случая. Също
– че на двамата участници в ПТП са съставени АУАН.
Въз основа на съставения он свид. Т. Т. АУАН № 721/17.11.21 г., било
издадено и НП 21-0242-000690/13.12.2021г. от Началник РУ-Белоградчик към
ОД-МВР-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съдът отчита обстоятелствата, че не се и оспорва кога – като дата и час,
в гр. Белоградчик, е било предизвикано ПТП, кои са участниците в него и
последиците от настъпилото съприкосновение по между им. Те безспорно
помагат, улесняват да бъде установена излаганата по-горе и приета за
истинна от съда фактическа обстановка по казуса.
При съставянето на АУАН и издаването на НП обаче, според съда, са
допуснати съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които налагат отмяната
на наказателното постановление.
На първо място, и най-съществено, нарушение, съдът открива такова –
на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Тези разпоредби от общия нормативен акт,
задължават актосъставителя да състави АУАН в присъствието на нарушителя
и свидетелите, присъствали на извършване или установяване на нарушението.
Алтернативно, ако няма такива – то АУАН следва да се състави с други, но
двама свидетели, и това обстоятелство да е изрично посочено в акта.
В настоящия казус са налице доказателства – показанията на всички
разпитани свидетели, че при извършване на приписваното нарушение / т.е.
непосредствено преди настъпване на ПТП – липса на оглеждане/, безспорно
не са присъствали на мястото на последвалата ПТП, нито свид. Т. Т., нито В.
В.. Свид. Т.Т. е почерпил цялата информация за случилото се от Е. С. – водач
на участвалото в ПТП МПС. Св. Ал. Т. също не е очевидец на извършване на
деянието, вменено на З. Ж. – огледала ли се е тя или не, пред да бъде ударена
4
от преминаващото /извършващо маневра „завиване“/ МПС, не е установяван
въобще от Т. Т. дори към онзи момент. Съставеният акт на Ж., не в нейно
присъствие, е на практика оформен в присъствието на св. В. В. – случайно
намиращ се в сградата на РУ-Белоградчик, където Т. Т. е попълнил
реквизитите на акта. Респ. този свидетел – В. , както е и отбелязано в акта, е
такъв само на съставянето на документа, и се оказва един, единствен – в
разрез с изискването на чл. 40 ал.3 о т ЗАНН. Допълнително съдът намира за
допуснато още едно процесуално нарушение при съставяне на АУАН –
оформен в отсъствие на нарушителя, без същият да е канен изрично за
съставянето му и без да са били налице условията за такова оформяне. Както
сам заяви актосъставителят, той е написал акта още в същият ден – 13.09.21г.,
в присъствие на свидетеля В. В., и чак след почти два месеца – 17.11.2021 г., в
служебен автомобил на МВР, където бил Т. Т., се явила Ж. и като нарушител
й го връчил. При така изнесените факти, съдът намира, че е налице отново
неспазване на процесуалните правила за съставяне на АУАН и по точно – на
чл.40 ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба изисква актът да се оформи в
присъствие на самия нарушител. Хипотезите на “неприсъствено” от негова
страна съставяне, са изброени в чл.40 ал.2 от закона. Освен това, ако е била
налице някоя от хипотезите на чл.40 ал.2 от ЗАНН, то това такива случаи
изрично трябва да е отбелязано в акта - че се съставя по чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Изложеното до тук, според съда е достатъчно основание за отмяна на
НП.
Но допълнително може да се отбележи, че съдът не приема довода, че
липсват доказателства за компетентността на актосъставителя – мл.
автоконтрольор. В адм. нак. преписка се съдържа копие от Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г . на Министъра на вътрешните работи, с която се определят
лицата, имащи право да извършват контрол по реда на ЗДвП, да съставят
актове, издават фишове и НП.
Като цяло съдът няма причина да не дава вяра и да не кредитира
показанията на разпитаните в процеса свидетели. Съдът намира, че всеки от
тях обективно и безпристрастно заяви в с.з. своите възприятия по случая.
Т. Т. и В. В. обаче, не са свидетели очевидци на извършване на
евентуалното админ.нарушение /оглеждане и преценка възможността да не се
стигне до ПТП с идващо МПС/. Дори и свид. Ал. Т. не е такъв, мака , че пръв
5
и непосредствено, лично от тримата свидетели, е възприел, т.е. най-скоро
след настъпилото ПТП, факти и обстоятелства по него. При тези
обстоятелства, съдът приема за основателно възражението на представителя
на жалбоподателя – че не е доказана по безспорен начин фактическата
обстановка, описана в АУАН и НП. Св. Т. Т. сам заяви, че е написал акта на
база на информация черпена само от другия участник в ПТП, различен от
жалбоподателя. Дори този участник е заявил, че не е видял пешеходеца Ж. и я
е ударил поради заслепяващата го в момента слънчева светлина, а не поради
неправилното движение на пешеходеца. При това положение и от
показанията на св. Т. Т. не се изясни по какъв начин / за да може съдът да
приеме за доказани/ са установени вината и авторството на нарушението,
твърдяно за осъществено от З. Ж. – че не се е огледала и оценила правилно
опасността от приближаващо МПС. Другият свидетел – В. съобщи от къде е
почерпил обща информация – че се е случило ПТП, кой е участвал в него, и
преценката на Т. Т. за проявата на Ж. – думите на самия Т. Т..
Липсва изготвена по случая скица на ПТП, а жалбоподателят оспорва и
обстоятелството – къде, като пътен участък е настъпило ПТП, за да се
преценява спазване или нарушение има на правилата за движение, и от кого –
пешеходец или водач на МПС. Св. Ал. Т. заяви пред съда, че пострадалата от
ПТП Ж. е лежала на земята в близост до кола, паркирана на указания на това
място паркинг. Автомобилът на Е. С., извършващ ляв завой е бил насочен към
ул. „Т. И.“, но се е намирал „по-към паркинга“, т.е. не бе изяснено несъмнено
той в своята дясна лента за движение ли е бил, или при направа на маневрата
„завиване“ е бил навлязъл изцяло или частично в насрещната за него, лява
лента за движение по ул. “Т. И.“. Тези обстоятелства внасят съмнение в
начинът му на движение, и биха могли да повлияят на пешеходеца – да
прецени как ще продължи движението си водача на МПС, и как да се
предпази по поведението му. Респ. не може да се направи извод, че е
безспорно доказано Ж. да не е преценила правилно ситуацията с
приближаващия автомобил / идващ зад гърба й в случая, от нейно дясно/.
Няма доказателства, безспорни, тя огледала ли се е или не, и оценила ли е
правилно ще настъпи ли ПТП с нейно участие.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита, се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
6
доколкото в този закон не се предвижда друго. Именно поради това, че в този
вид производства, субсидиарно се прилагат правилата на НК и НПК,
обвинението в извършването на административно нарушение, следва да е
безспорно доказано и не може да почива на предположения, а на конкретни и
доказани факти, обстоятелства и данни. Основанието за ангажиране на
административно- наказателната отговорност на съответния правен субект, е
конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да
бъде извличано по пътя на формалната или правна логика, тъй като
последицата от това е, нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Изцяло в тежест на административно наказващият орган е да докаже
извършването на административно нарушение, авторството и вината за
същото.
По изложените доводи, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и необосновано най-вече относно
приписаните нарушения и като такова следва да бъде отменено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, но
не в цялост. Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът следва да възложи в тежест на наказващия орган, претендираните от
жалбоподателя разноски в минимум размер на 300,00 лв. – за адвокатско
възнаграждение. Предвид представените по делото договори за правна защита
и съдействие с адвокат / от 23.12.2021 г. и 19.04.2022 г./ и пълномощни
/второто, част от самия втори цитиран договор/, удостоверяващи, и че
възнагражденията в размер на съответно 1000,00 лв. и 500,00 лв. са платени,
съдът приема, че има доказателства, разноските да са реално направени от
жалбоподателя. Но от въззиваемата страна, в придружителното писмо към
жалбата и админ. нак. преписка е направено искане , при отмяна на НП, за
намаляване на претендирано адвокатско възнаграждение до минималния
възможен законов размер. Съдът преценявайки размера на имуществения
интерес на жалбоподателя – 20,00 лв., правилата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба
№ 1/2004 г. за МРАВ, фактическата и правна сложност на делото и
7
извършените по него процесуални действия, намира, че платеното от
жалбоподателя по делото адвокатско възнаграждение в размер на общо
1500,00 лв. се явява прекомерно, и на осн. чл.63 Д ал.2 от ЗАНН - следва да
бъде намалено на 700,00 лв., респ. искането на жалбоподателя за
присъждането на разноските в цялост - отхвърлено в останалата им част, до
претендирания размер от 1500,00 лв.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.63 Д ал.1 и ал.2 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 21-0242-000690/
13.12.2021г. на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което е
наложена на З. Н. Ж. от гр. С., обл. С., ул. ”Д.” № ..., вх. ..., ап...., с ЕГН
**********, “глоба” в размер на 20,00 лв. на осн. чл.183 ал.3 от ЗДвП за
нарушение на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД - “МВР“ – Видин / към която е РУ-Белоградчик/, с адрес
гр. В., обл.В., ул. „Ц.С.В.” № ..., ДА ЗАПЛАТИ на З. Н. Ж. от гр. С., обл. София,
ул. ”Д.” № ..., вх. ..., ап...., с ЕГН **********, направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв. /седемстотин лв./, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на
останалата част от направените разноски, до пълния претендиран размер от
1500,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8