Решение по гр. дело №15108/2020 на Районен съд - Пловдив

  Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260211                                 Година 15.03.2022                          Град  ПЛОВДИВ

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                                        ХІІІ граждански състав

На шестнадесети февруари                             две хиляди и двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА

 

Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 15108 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:                 

            Производството е по иск с правно основание член 124 във връзка с член 439  ГПК.

Ищецът Н.Х.И. ЕГН **********, с адрес: ***,  чрез ………. Ц.Д.Т.,***, кантора ….. иска от съда да признае за установено, че не дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ………….. адрес: град Пловдив, ул. „Христо Данов” №6, сумата от 8 473,53 лева по изпълнителен лист  издаден по ч.гр.д. №……..като погасено чрез плащане на ……….. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на ……… от запорно съобщение  издадено при ………по молба на „Банка ДСК“ ЕАД, ѝ бил наложен запор на всички вземания по сметката й. Твърди се, че от съобщението разбрала, че въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.г.д. № ……….. при РС - Пловдив било образувано изп.д. № …………… срещу нея за вземания на банката в размер на 8 473,53 лева. При извършена проверка по изпълнителното дело установила, че сумата се дължала по потребителски кредит, отпуснат на нея и ………. От справка в електронните регистри на ответното дружество се установило, че Н.И. няма непогасени задължения. В полза на ищцата било издадено и Удостоверение от ……….  видно от което към ……. последната няма задължения. Твърди се, че по образуваното изп. дело не са връчвани книжа и съобщения. Не ѝ било съобщено и за извършената цесия от Банка „ДСК“ на „Кредитреформ-България“ ЕООД. На ……… е  била входирала по изп. дело издаденото удостоверение, с което ответното дружество потвърждавало, че вземането било погасено, но към настоящия момент липсвало становище. Предвид изложеното моли за уважаване на иска.

ОТВЕТНИКЪТ „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК …….. чрез пълномощника ѝ ….. Я…. П…….заявява че оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен и недоказан.

В тази връзка се твърди, че процесното вземане било цедирано на „Кредитреформ България“ ЕООД. Твърди, че за цесията е било изпратено уведомление за прехвърляне на вземането до длъжниците. Същите не били открити на посочените от тях адреси, поради което били уведомени чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК. В случай, че се приеме, че ищцата не е надлежно уведомена, то заявява, че с представения писмен отговор уведомява последната за извършената цесия на вземането по процесния изп. лист.

 На следващо място изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че съгласно договор за кредит от ….и договор за поръчителство ответното дружество е предоставило на ищцата в качеството й на кредитополучател …. като поръчител, кредит в размер на 20 000 лева. Кредитът бил усвоен изцяло. След настъпване изискуемостта на вземането, ответникът предприел действия по събирането му. Издадена била Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по образувано ч.гр.д. № ………… съгласно които ищцата Н.И.  и останалите солидарни длъжници били осъдени да заплатят на Банка „ДСК“  сумата от 8 473,53 лева – главница, сумата от 328,38 лева лихва за периода от 18.11.2008 г. – 29.01.2009 г., ведно със законната лихва от 29.01.2009 г. до изплащане на вземането и разноски. Въз основа на издадената заповед и ИЛ било образувано изп. дело № ………... На …… бил сключен договор за покупко-продажба на вземанията между Банка „ДСК“ и „Кредитреформ България“ ЕООД, с който е извършено прехвърляне на вземанията по горепосочения договор за кредит, заедно с всички привилегии и обезпечения. Твърди се, че кредитът бил погасен чрез плащане, което обаче било извършено от новия кредитор „Кредитреформ България“ ЕООД по силата на договор за цесия. Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендират се разноски.  

В случай, че настоящия състав приеме иска за основателен счита, че разноските по настоящото дело следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като ответникът не бил дал повод за завеждане на иска съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Излага съображения, че ответникът не е предприемал изпълнителни действия по образуваното изп. дело, нямало и данни за каквото и да било друго активно поведение от страна на Банка „ДСК“ за събиране на дълга.

По искане на ответника в делото е привлечено и конституирано трето лице-помагач на страна на ответника  – „Кредитреформ България“ ЕООД, което оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, между Банка „ДСК“ ЕАД, в качеството на цедент, и Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството на цесионер, бил сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от …… за която ищцата била редовно уведомена. В тази връзка се твърди, че ответното дружество не се явява кредитор на ищцата, поради  което иска следва да се отхвърли като неоснователен.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването на вземането поради плащане на …..

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения  установителен иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице както при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото. Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда.

В конкретния случай, настоящият състав на съда намира че предвид обстоятелството, че по отношение на ищеца е било образувано изпълнително дело, по което е наложен запор върху вземанията на ищеца по сметката ѝ в „Банка ДСК“ ЕАД, предявеният отрицателен установителен иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на  новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.

Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

В случая това условие е налице – срещу ищеца е било образувано изп. дело № …………… като производството по това изпълнително дело към момента на образуване на настоящото производство е било висящо.

Ответникът оспорва като недопустим иска срещу „Банка ДСК“ ЕАД и на основание договор за цесия сключен с „Кредитреформ България“ ЕООД, гр. София, въз основа на който задължението на ищеца е било прехвърлено.

Законовото изискване за уведомяване на длъжника за договора за цесия е предвидено с цел превенция на потенциалното плащане два пъти от длъжника, респективно плащането от него на ненадлежен кредитор. С оглед на това му предназначение, уведомяването за цесията няма конститутивно, а само за противопоставимост действие. Поради това практиката на ВКС приема, че възражение за неосведомяване за прехвърлянето на задължения длъжникът можде да прави успешно, само ако твърди, че е изпълнил изцяло на стария кредитор до момента на узнаването (така Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о. и други). Което очевидно е така, след като се изясни, че длъжникът е платил изцяло много преди цесията да му е била съобщена.

Видно от доказателствата по делото е, че връчването на съобщението за цедиране на вземането е посредством залепване на уведомление по чл.47 от ГПК, което настоящия съства на съда не приема за надлежно уведомяване.

Ето защо, съдът намира, че за ищеца договорът за цесия не е породил действие до момента на неговото уведомяване по настоящото производство и съответно същия е изпълнил на първоначалния кредитор по вземането.

По основателността:

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесното вземане е погасено поради плащане, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение.

Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване поради плащане, то значимо се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в преди извършеното плащане.

Видно от приетото като доказателство в заверен препис изп. дело № ………….. се установява, че на …………. по делото е входирана Молба от ищеца с приложено Удостоверение от  „Банка ДСК“ ЕАД издадено на ……. за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване на задължението по него на ………

Ответникът, не представя доказателства за дължимост на претендираните суми, което е в негова тежест на доказване поради характера на настоящия отрицателен установителен иск, поради което съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски.

Ответникът е възразил сещу претендираното адвокатско възнаграждение.

Ищцовата страна е представила списък с разноски по чл.80 от ГПК, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в рамер на 900,00 лева.

Съгласно НМРАВ чл.7 ал.2 т.3 за прдявеният иск се дължи минимално възнаграждение в размер на 753,68 лева. Ищецът е претендирал възнаграждение, което незначително надвишава минималното такова. Същевременно настоящия състав на съда намира, че посочената по-горе наредба определя само минимален праг, но не следва да бъдат задължавани адвокатите да договарят възнаграждения единствено и само на минимума. Ето защо не следва да намалява разноските направени от страната за възнаграждение на един адвокат.

С оглед на горното, следва да осъди ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски в общ размер на 1 239,00 лева, от които 339,00 лева за заплатена държавна такса и 900,00 лева за възнаграждение на един адвокат.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание член 124 във връзка с член 439  ГПК, че Н.Х.И. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ………Ц.Д.Т.,***, ………. не дължи на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК……… адрес: град Пловдив, ул. „Христо Данов” №6, сумата от 8 473,53(осем хиляди четиристотин седемдесет и три лева и 53 ст.) лева по изпълнителен лист  издаден по ч.гр.д……… като погасено чрез плащане на ….

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ……….. адрес: град Пловдив, ул. „Христо Данов” №6, да заплати на Н.Х.И. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ….. Ц.Д.Т.,***, …… сумата от 1 239,00(хиляда двеста трдесет и девет)лева разноски за възнаграждение на един адвокат.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК…, със седалище и адрес на управление: гр. С…, ул.“Ш…. П….

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните.

                       

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.

 

 

Вярно с оригинала.

М.Х.