Р Е Ш Е Н И Е
Номер 364 Година 16.03.2022 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Бургас, ХVІ-ти
състав, на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря Й.
Б.
Прокурор Дарин
Христов
като разгледа докладваното от съдия
Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 10 по описа
за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по касационна жалба подадена от Г.П.П. с ЕГН: **********, с адрес ***,
със съдебен адрес *** – чрез адв.Б.Я. против решение № 838/22.11.2021г. постановено
по н.а.х.д. № 4513/2021г по описа на
Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно. Счита,
че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и с
принципа на законоустановеност на наказанието, като решаващите изводи на съда
са недоказани по надлежния ред и със съответните безспорни доказателства. Прави
искане да се отмени съдебното решение и след като се разгледа спора по същество
да се постанови решение с което да се отмени наказателно постановление №
21-3292 0000097 издадено на 20.09.2021г. от началник на сектор към ОД на МВР
гр.Бургас или да се върне административнонаказателното производство за ново
разглеждане пред Районен съд Бургас. Представя писмено становище с което
поддържа жалбата.
Ответникът – Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, Четвърто РУ, редовно уведомен, не
изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас
дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на обжалваното
съдебно решение.
Административен съд Бургас намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас
е потвърдил наказателно постановление № № 21-3292 0000097/20.09.2021г.,
издадено от от началник на сектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ 04, с което за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4, от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.178д от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че
от формална страна АУАН и НП съдържат изискуемите от закона реквизити, като са
издадени от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон. По същество
е прието, че по несъмнен и категоричен начин е доказано извършеното от
жалбоподателя административно нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Възраженията, че не се е виждала хоризонталната маркировка не са приети, тъй
като освен нея, пред това място е имало и вертикална маркировка с поставен знак
Д-21. Прието, е че автомобилът е бил паркиран, а не в престой, тъй като видно
от приложения запис няма слизане и качване на пътници и не се извършват
товаро-разтоварни работи, каквото е изискването на чл.93, ал.1 от ЗДвП. От
субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината – пряк
умисъл. Водачът е могъл да забележи знака Д-21, намиращ се точно пред него и
въпреки това е останал на мястото предназначено за хора с трайни увреждания,
докато това е било преустановено от полицията. Съдът е кредитирал свидетелските
показания на съпругата на жалбоподателя, в частта им, че двамата със съпруга си
са били в автомобила при пристигането на полицейските служители и връчването на
фиша. Свидетелските показания не са кредитирани в частта им относно причината
автомобилът да бъде паркиран на посоченото място, тъй като изложената версия се
различава от версията на жалбоподателя пред полицията и на представения записа
от охранителна камера. Прието е, че деянието не представлява маловажен случай и
наложеното наказание е определено в размера предвиден в нормата на чл.187д от ЗДвП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените
от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност
на касатора се споделят и от настоящия касационен състав.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното
лице. В акта са обективирани констатациите на контролните органи установили на
място извършването на административното нарушение.
Съгласно
разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4от ЗДвП, паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Неспазването на това правило
съставлява административно нарушение по чл.178д от ЗДвП, в която разпоредба е
предвидена санкция за лице, което, без да
има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо
хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано
от хора с трайни увреждания.
От събраните в хода на производството доказателства се
установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като на посочената
дата и място в гр.Бургас, лек автомобил с рег.№ СВ1063РТ, е установен от
контролните длъжностни лица, паркиран на място определено за превозно средство
обслужващо хора с трайни увреждания, без водача да е имал това право.
Спора по делото е относно обстоятелството дали
автомобилът е бил в престой или е бил паркиран, като не е спорно, че мястото е
било определено за хора с трайни увреждания, какъвто касатора безспорно не е.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е ППС, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение.
В случая правилно
е прието, че МПС е било паркирано, а не в престой, тъй като от ангажираните по
делото доказателства не се установява, спирането да е било за ограничено време необходимо за качване и слизане на пътници
или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. В този
смисъл са свидетелските показания на свидетелите С.П.Ж.и М.М.Д.– установили
извършването на нарушението. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал
свидетелските показания на Д.Т.П., в частта относно причините за спирането – за
вземане на багаж, както и относно видимостта на пътния знак, тъй като тя е
съпруга на касатора и тези показания са в противоречие с дадените от него писмени
обяснения. Според писмените обяснения той е трябвало да направи обратен завой и
затова е ползвал парко-мястото, като е видял наличието на пътен знак Д-21. Ето
защо, правилно е прието, че лекият автомобил е бил паркиран, а не в престой и
касатора е извършил вмененото му административно нарушение.
На следващо място,
след като самият касатор, в своите писмени обяснения, сочи, че е видял наличния
пътен знак Д-21, неоснователни са възраженията на процесуалния му представител,
че знакът не е бил поставен правилно. Също така, на самото парко-място е изобразен
добре видим знак за хора с увреждания, видно от представения снимки, поради
което възраженията, че хоризонталната пътна маркировка – сините ленти, не е
била добре видима и не може да се определи къде точно е мястото за паркиране на
хора с увреждания е неоснователно.
Неоснователно е възражението на
касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, при постановяване на
обжалваното решение.
От наказващият орган е
представена преписката по издаване на наказателното постановление, като част от
нея се съдържа в адм.д.№ 2357/2021г. по описа на Административен съд Бургас, а
друга част в н.а.х.д.№ 4513/2021г. по описа на БРС. Производството пред
Административен съд Бургас е било прекратено с определение 1964/06.10.2021г. и
делото е изпратено по подсъдност на БРС. В проведеното пред БРС открито съдебно
заседание на 09.11.2021г. са приети всички представени доказателства,
включително и тези съдържащи се в кориците на адм.д.№ 2357/2021г., сред които
са и цитираните в решението снимки. Ето защо, неоснователно е възражението на
касатора, че не става ясно снимките по която точно преписка са и дали са
приобщени по законов начин.
В преписката по адм.д.№
2357/2021г. се съдържа диск с информация -запис на охранителна камера, който не
е предявен на страните. Това обстоятелство действително е процесуално
нарушение, но в случая не е съществено, тъй като информацията на диска макар и
цитирана в съдебно решение, не е била от решаващо значение за изхода на спора.
В този смисъл, дори и диска да бъде изключен от доказателствата по делото, от
останалите събрани гласни и писмени доказателства се установява, че касаторът е
извършил вмененото му административно нарушение и правилно е било потвърдено
оспореното наказателно постановление.
С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка
с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, Административен съд
гр.Бургас, ХVІ-ти състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 838/22.11.2021г. постановено
по н.а.х.д. № 4513/2021г. по описа на Районен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.