Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемият И.С.С. ЕГН-********** да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда
на чл. 78 А НК за това, че на 08.02.2019г. на главен път Ш-8005, км.0+300 обл.
Пловдив, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
"Ауди" модел "А4" с peг. № ***, е нарушил правилата за
движение, а именно:
- чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП: "Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди."
- чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства".
- чл.20
ал.1 от ЗДвП: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват."
- чл.20
ал.2 от ЗДвП: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. "
- чл. 25
ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и
да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, u да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение."
и по непредпазливост е причинил на А.С.Р., ЕГН **********
*** средна телесна повреда изразяваща се в счупване на двата глезена на дясна
подбедрица, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за
срок по-голям от 30 дни - престъпление по чл.343 ал. 1 б."б" пр.Н вр.
чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на диференцираната процедура по глава 28 НПК
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се
наложи административно наказание
глоба в рамките на законоустановения
минимум-1000 лева и 6 месеца лишаване от правоуправление.
Защитникът на обвиняемия поддържа
казаното от прокурора. Моли за административно наказание глоба в рамките на
минимума предвиден в закона. Моли да не се налага лишаване от правоуправление.
В правото си на лична защита
обвиняемият поддържа казаното от своя защитник. Изразява съжаление за
стореното. С последната си дума моли за минимално административно наказание
глоба без лишаване от правоуправление
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Обвиняемият И.С.С. е правоспособен водач категория „В“.
На 08.02.2019г. около
17,30 часа потеглил с личния си лек автомобил „Ауди А4“ с ДК №*** като първо се
движел по АМ „Тракия“, а на пътен възел за с.Цалапица напуснал АМ „Тракия“ и
започнал да се движи по главен път III- 8005 /свързващ с.Цалапица и
гр.Стамболийски/, км.0+300, като вече било около 18,45 часа. Било тъмно и обв.С.
управлявал автомобила си с включени светлини, като се движел с около 55 км/ч.
Времето било ясно, пътната настилка била суха. Обвиняемият С. управлявал
автомобила си по западната лента за движение на пътя с.Цалапица -
гр.Стамболийски в посока от север на юг.
По същото време по западната лента в същата посока се движел и св.А.С.Р. с
велосипеда си /пред автомобила/. Обвиняемият С. настигнал с автомобила си
велосипедиста и когато бил на 34 метра зад него реагирал, като задействал
спирачната система, но въпреки това след 3,72 s настъпил удар между предната
част на лекия автомобил и задната част на велосипеда на св.А.Р., вследствие на
който удар Р. и велосипеда паднали на земята. На място пристигнал екип на ЦСМП,
който транспортирал пострадалия в болнично заведение. Пристигнал и екип
полицейски служители при РУ на МВР гр.Стамболийски. Водачът /обв.С./ бил
тестван за употреба на алкохол, като пробата била отрицателна.
Видно от заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза, при настъпилото ПТП на 08.02.2019г. на А.С.Р. е било причинено: счупване
на двата глезена на дясна подбедрица; разкъсно-контузна рана на десен лакът;
счупване на горен ляв орбитален ръб. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и и е възможно по
време и начин да са получени, така както се съобщава в свидетелските показания
- при ПТП - велосипедист, ударен от лек автомобил, с последващо падане на
пътната настилка. Счупването на двата глезена на дясна подбедрица е преценено
като довело до трайно затрудняване
движенията на долния десен крайник, за срок по-голям от 30 дни. Счупването на
горния орбитален ръб вляво и разкъсно - контузната рана на десния лакът се
преценят като довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Скоростта на движение на л.а. „Ауди А4" непосредствено
преди задействане на спирачната му система е била около 55 km/h.
Водачът на л.а. „Ауди А4" е имал техническа възможност
да забележи велосипедиста А.С.Р. на около 35 м и при своевременна реакция и
задействане на спирачната система би имал техническа възможност да избегне
удара като намали скоростта си до тази на велосипедиста А.С.Р. и изостане зад
него.
В случая технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на видимост - движение на къси светлини е била 76
km/h.
Според назначената АТЕ най-вероятен, от техническа гледна
точка, е следният механизъм на ПТП: Водачът И.С.С. е управлявал л.а. „Ауди
А4" по западната лента на платното за движение на пътя с. Цалапица - гр.
Стамболийски в посока от север на юг. През това време велосипедиста А.С.Р. се е
движел по западната лента на платното за движение пред л.а. „Ауди А4".
Водачът на л.а. „Ауди А4М е настигал велосипедиста А.С.Р. и когато е бил на
около 34 метра зад него, е реагирал като екстрено е задействал спирачната
система, но въпреки това след около 3,72 секунди е настъпил удар, който вече е бил неизбежен.
Ударът е настъпил в предната част на л.а. „Ауди А4" и в задната част на
велосипеда на А.С.Р..
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка са:
-Велосипедистът А.С.Р.
не се е движил възможно най-вдясно до дясната граница на платното за движение.
-Велосипедистът А.С.Р. не е използвал светлоотразителна
жилетка при управлението му извън населено места, през тъмната част на
денонощието.
-Водачът на л.а. „Ауди А4" - И.С.С. не е реагирал
своевременно на опасността от удар с велосипедиста А.С.Р..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 вр. чл. 283 НПК доказателства
-обяснения на обвиняемия, дадени на съдебна фаза, в които
е признал за извършване на деянието
- показания на свидетелите-А.Р., К.П., С.К.,
П.С., П.Н., Р.Н., Т.К..
-СМЕ по писмени данни № 99/2019, Авто-техническа
експертиза,
-както и писмени доказателства: справка за съдимост, характеристична справка,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, копие от свидетелство за управление на МПС,
справки за нарушител/водач, протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум към него, контролен талон на МПС, медицинска документация, протоколи
за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и
урина, протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество и др.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия, същите
еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на мотивираното постановление и призната от на съдебна фаза, поради което и по аргумент за обратното от
чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Следва да се отбележи и че на съдебна
фаза обвиняемият изрично признава виновността си по обвинението, така както е
повдигнато от районна прокуратура Пловдив и изразява съжаление за стореното.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед гореизложената фактическа обстановка се
установява, че по отношение на обвиняемия са налице всички елементи от
обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.П
вр.с чл.342 ал.1 от НК, доколкото на
08.02.2019г, на главен път III-8005, км.0+300 обл. Пловдив, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка "Ауди" модел
"А4" с per. № ***, е нарушил правилата за движение, а именно:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП:
"Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват."
и
по непредпазливост е причинил на А.С.Р., ЕГН: ********** *** средна телесна
повреда изразяваща се в счупване на двата глезена на дясна подбедрица, довело
до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за срок по-голям от
30 дни.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл. чл. 342 НК е
бланкетна, като за съставомерността на деянието препраща към правилата за
движение по пътищата, уредени в специалния закон- ЗДвП. Съгласно трайно
установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова
нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат. Така Решение №289/18 януари 2017 година, първо
наказателно отделение, наказателно дело № 1237/2016.
В конкретния
случай според настоящия състав измежду сочените от РП Пловдив норми на ЗДвП
пряка причинна връзка съществува само между причинения противоправен резултат и
нарушението на нормата на чл. 20, ал.1 ЗДвП.
Както в теорията,
така и съдебната практика е изяснено, че съдържанието на задължението за контрол върху МПС по смисъла на чл. 20, ал.1 ЗДвП, включва и задължение за всеобхватно наблюдаване на
пътната обстановка, включително и за поява на препятствие на пътното
платно, каквито се явяват и неправомерно движещи се по пътното платно
велосипедисти. В случай, че при
наличие на обективна възможност за това, водачът на МПС по различни субективни причини не забележи
появило се препятствие на пътното платно и поради това предприеме
закъсняла реакция и възникне ПТП, той извършва именно нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП. В този смисъл Решение № 164 от 14.IV.1988 г. по н. д. № 148/88 г., III н.
о.на ВС, Решение № 1234 от 1.ХII.1976 г. по н. д. № 1097/76 г., III н. о. на
ВС, Решение № 59 от 08.06.2011 г. по нак. д. № 650/2010 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 616 от 06.03.2012 г. по нак. д. № 2792/2011 г. на
Върховен касационен съд.
Точно такъв е и
конкретния случай. Управлявайки процесното МПС обвиняемият по силата на чл. 20,
ал.1 от ЗДвП е бил длъжен всеобхватно да наблюдава пътната обстановка,
включително и останалите участници в движението, така и за внезапна поява на
опасности за движението. От неоспорената от страните експертиза бе установено,
че водачът е имал обективната възможност да забележи неправомерно движещия се
велосипедист- Р., когато управлявания от него автомобил се е
намирал на разстояние 35 метра от велосипеда. Именно от този момент, от който е имал
обективната възможност да възприеме опасността, за водача на МПС възниква
задължението да предприеме мерки за избягване на ПТП. Отново от неоспорената
АТЕ се установи обаче, че подсъдимият реално е забелязал велосипедиста и е
предприел реакция за избягване на ПТП, не от първия момент, когато е имал
обективна възможност за това, а от един по-късен момент, когато се е намирал на
разстояние 34 метра от велосипедиста. Възприемането
на опасност за движението в по-късен момент от обективно възможното според цитираната трайна
практика на ВКС съставлява нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДВП. Между допуснатото
нарушение и причиненото ПТП е налице пряка причинна връзка, доколкото АТЕ е
категорична, че ако обвиняемият бе забелязал велосипедиста и бе реагирал на
разстояние по-голямо от 34 метра, включително и в момента когато велосипедиста
е станал видим- на разстояние от 35 метра- ПТП би било избегнато. По изложените
съображения обвиняемият следва да бъде признат за виновен, че е допуснал
нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП.
Съгласно трайната
съдебна практика нормите на чл. 5, ал.1 и чл. 5, ал.2 ЗДвП са общи норми-принципи. Те не въвеждат конкретно правило за
движение, което може да бъде в причинна връзка с причинено ПТП, а по
общ и абстрактен начин уреждат дължимото от всеки водач на МПС поведение в
принципен план. Тяхното приложно поле се изключва в случай, че е установено
нарушение на специална норма, която урежда конкретно правило за поведение в
дадена пътна ситуация. В случая съдът констатира нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, поради което и деецът следва да бъде оправдан по обвинението да е
допуснал нарушение на чл. 5, ал.1 и чл. 5, ал.2 ЗДвП. Така изрично Решение №
567 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№30/17.04.2018 по дело №99/2018 на ВКС, Решение
№ 567 от 07.02.2013 г. по нак. д. № 1961/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение
№239/19.02.2019 по дело №1052/2018 на ВКС.
Съгласно трайната
съдебна практика нарушение на чл. 20, ал.2, изр. 1 е налице, когато деецът не
съобразява скоростта си на движение с конкретни,
предвидими и обективно съществуващи фактори от пътната среда, които
налагат движение с по-ниска скорост от максимално допустимата по чл. 21 ЗДвП,
която по-ниска скорост да позволи на водача на МПС във всеки един момент да
преустанови движението на МПС преди да предизвика ПТП. За да е налице нарушение
на чл. чл. 20, ал.2, изр. 1 следва по делото да е установен конкретен обективно
съществуващ фактор от средата, който е налагал движение с по-ниска скорост, с
който водачът да не се е съобразил. Така изрично Решение №302/23.06.2015 по
дело №645/2015 на ВКС, Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. №
10/84 г., ОСНК, Решение № 300 от 25.06.2012 г. по нак. д. № 947/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 140/ 03 октомври 2017 год., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 636/2017 год., Решение № 501 от
20.11.2001 г. по н.д. № 474/2001 г. , I н.о, Решение №190/03.10.2018 по дело
№646/2018.
В мотивираното
постановление като такъв фактор е посочен движението на къси светлини в тъмната
част на денонощието, доколкото съгласно трайната съдебна практика чл. 20, ал.2,
изр.1 ЗДвП въвежда за водача задължение да се движи с такава скорост, че във
всеки момент да може да спре в зоната на осветеност на късите светлини. Така
изрично Решение № 510 от 14.11.2008 г. по н.д. № 485/2008 г., II н.о. на ВКС,
Решение № 18/18.05.2018 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело №
1206 по описа за 2017 г., Решение № 222 от 26.05.2014 г. по нак. д. № 539/2014
г. на Върховен касационен съд, Решение № 231 от 7.VI.1988 г. по н.о.х.д. №
225/88 г., III н. о. Решение № 48 от 31.I.1983
г. по н. д. № 1072/82 г., III н. о.,
В конкретния
случай се установява от назначената по делото експертиза, че зоната на
осветеност на фаровете на обвиняемия е била между 70 и 80 метра. За да може той
да спре в зоната на осветеност на фаровете е следвало той да се движи със
скорост не по-голяма от 76 км.ч. Доколкото установената реална скорост на
движение е доста по-ниска- 55 км.ч то следва, че скоростта на движение на
обвиняемия е била съобразена с този конкретен фактор от средата- движение през
тъмната част на денонощието на къси светлини.
В мотивираното постановление
на РП не е изложено наличие на други фактори налагащи движение с по-ниска
скорост от избраната от водача, такива фактори не се установяват и от събраните
по делото доказателства, поради което и деецът следва да бъде оправдан по
обвинението да е допуснал нарушение на чл. 20, ал.2, изр. 1 ЗДвП.
Само за пълнота
на изложението следва да се посочи, че такъв фактор на средата не може да бъде
евентуалното неправомерно движение на други участници в движението, каквото в
случая се явява движението на пострадалия велосипедист. Безспорно неправомерно движещите се участници в
движението представляват опасност за движението, с която водачите на
МПС следва да се съобразят. Такава опасност обаче те представляват от момента, в който обективно е могло да
бъдат забелязани. За водачите на МПС не съществува задължение във всеки един момент да предвиждат и да
съобразяват скоростта си с евентуално и хипотетично налични неправомерно
движещи се участници в движението. Въвеждането на подобно задължение напрактика
би въвело обективна отговорност за водачите на МПС, което е несъвместимо с
принципите на наказателното право и процес.
В този смисъл
обвиняемият е бил длъжен да се съобрази с неправомерно движещия се пострадал
велосипедист и да избегне ПТП от момента, в който велосипедиста е бил обективно
видим. От по ранен момент такова задължение не е съществувало. Обвиняемият не е
бил длъжен от по-ранен момент да съобразява скоростта си с потенциалната и
хипотетична възможност в платното за движение да се появи неправомерно движещ
се участник, поради което и избраната от
него скорост 55 км.ч се явява съобразена
по смисъла на чл. 20, ал.2, изр. 1 ЗДвП.
В този изричен смисъл Решение № 501 от 20.11.2001 г. по н.д. № 474/2001
г.
Съгласно трайната
съдебна практика приложното поле на чл. 20,
ал.2, изр.2 ЗДвП е когато след
като е забелязал възникналата за него опасност, при наличие все още на обективна възможност
да предотврати ПТП, водачът не е предприел необходимите действия
за избягване на ПТП, състоящи се в намаляване
на скоростта или екстрено спиране. Разграничението между нарушението по чл. 20,
ал.2, изр.2 ЗДвП и случайното деяние се състои в това, че при случайното деяние
препятствието попада в т.нар. „опасна зона“ на МПС и дори при екстрено спиране ПТП
не може да се избегне. При нарушението на чл. 20, ал.2, изр.2 ПТП обективно може да бъде избегнато към
момента, когато водачът е забелязал възникналата опасност, тоест
препятствието е извън т.нар. опасна зона, но водачът или въобще не предприема мерки за избягване на ПТП или
предприетите от него мерки са различни от нормативно предписаните-намаляване
на скоростта или екстрено спиране.
За пълнота на
изложението следва да бъде разграничено и приложното поле на чл. 20, ал.1 ЗДвП
и чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП. Както вече бе изяснено по-горе чл. 20, ал.1 ЗДвП въвежда задължение
за водачите на МПС всеобхватно да следят пътната обстановка, респективно
нарушение ще е налице в случаите, когато по
различни субективни причини водачът не забележи обективно видимо препятствие
по пътя и в резултат от това възникне ПТП между МПС и препятствието. От друга
страна чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП въвежда задължение своевременно да се реагира
по очертания в закона начин –намаляване на скоростта или спиране при реално
възприета опасност, при положение, че избягване на ПТП все още е било възможно.
От тук и разликата в приложното поле на двата състава. Чл. 20, ал.1 ЗДвП ще намери приложение, когато опасността по
субективни причини не е била забелязана от водача, в нарушение на задължението
му всеобхватно да наблюдава пътната обстановка,
към момент когато ПТП все още е било предотвратимо. Чл.20. ал.2. изр.2
от своя страна ще намери приложение когато деецът е забелязал опасността в
момент, когато ПТП все още е било предотвратимо, но по различни субективни
причини не е предприел предписаното в закона действие- да намали скоростта или
екстрено да преустанови движението на автомобила. Приемането на по-широко
приложно поле на чл. 20, ал.2, изр. 2, а именно и в случаите когато опасността
не е реално забелязана, но обективно са съществували условията за нейното
възприемане би довело до дублиране приложното поле на двете хипотези-чл. 20,
ал.1 о чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП.
Посоченото
разграничение показва, че приложното поле на двата състава е изключващо се,
като не може с едно и също деяние да бъдат нарушени и двата състава, а разграничителния белег е била ли е реално възприета възникналата
опасност или препятствие по пътя, при положение, че обективните условия са
позволявали това.
В конкретния
случай по делото е установено, че деецът не е възприел движението на
велоспидетиста в момента, когато това е станало обективно възможно и когато ПТП
е било все още предотвратимо-на разстояние 35 метра от велосипеда, а в един по-късен момент- на разстояние 34 метра от велосипеда,
когато ПТП вече е било непредотвратимо, поради което и не може да се говори за
нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП, съгласно разкритото приложно поле на
нормата, поради което и дееца следва да
бъде оправдан и по обвинението да е извършил нарушение на чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП.
Съгласно трайната
съдебна практика приложното поле на чл. 25 ЗДвП е при предприемане от страна на
водачите на МПС на маневра. Маневрата
безпротиворечиво се възприема, като
съзнателна промяна в траекторията на движение на автомобила, като
именно по белега „съзнателност“ маневрата се отличава от загубата на контрол по
смисъла на чл. 20, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай нито в постановлението на РП
са изложени факти, нито от доказателствата по делото се установява преди процесното ПТП автомобилът
на обвиняемия да е променял траекторията си, поради което и същият следва да
бъде оправдан по обвинението да е допуснал нарушение и на чл. 25 ЗДвП.
Деецът притежава специалното качество,
изискуемо от закона, за да бъде субект на престъплението, а именно
правоспособен водач на МПС.
От назначената по делото съдебномедицинска
експертиза се установява и наличието на съставомерния по чл. 343 ал.1 б."б" пр. II-ро престъпен
резултат- счупване на двата глезена на дясна подбедрица, довело до трайно
затрудняване движенията на долния десен крайник за срок по-голям от 30 дни,
съставляващо средна телесна повреда.
От СМЕ се установява
също така, че на пострадалия са причинени разкъсно-контузна рана на десен
лакът, както и счупване на горен ляв орбитален
ръб, представляващи разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 НК, тоест леки телесни повреди.
Съгласно трайната
съдебна практика при престъпленията при които се уврежда живота и здравето е
уреден т.нар принцип на поглъщане на по-лекия престъпен резултат от по-тежкия.
Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид
телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира
с оглед на най-тежкия резултат. Това е така, защото обектът на посегателството
е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от
по-тежкия. Така изрично Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС,
Решение № 99 от 27.02.2013 г. по нак. д. № 83/2013 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 93/10 март 2015 г., първо наказателно отделение, наказателно
дело № 26/2015 година.
С оглед гореизложените
принципни положения за правната квалификация на деянието от значение е средната
телесна повреда, нанесена на пострадалия
, под формата на счупване на двата глезена на дясна подбедрица, довело до
трайно затрудняване движенията на долния десен крайник за срок по-голям от 30
дни, а по-лекия общественоопасен резултат, намерил израз в нанесените леки телесни повреди следва да се съобрази при
индивидуализация на наказателната отговорност.
Налице е и
съставомерното психично отношение на дееца към причиненият обществнеоопасен
резултат- обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено опасния
резултат, но е могъл и е бил длъжен да го предвиди, т.е деянието е извършено
непредпазливо. В процесния случай задължението на обвиняемия да предвиди
настъпването на съставомерните последици се извежда от качеството му на
правоспособен водач на МПС. Конкретната му възможност да го предвиди пък следва
от особеностите на заобикалящата среда, в която не са били налице фактори,
които да възпрепятстват ефективното възприемане на пътната обстановка,
включително и движещия се в нарушение велосипедист на разстояние, което
обективно е позволявало предотвратяване на ПТП.
В тази връзка следва
да бъде обсъден и въпросът за наличното съпричиняване от страна на пострадалото
лице.
Съгласно трайната
съдебна практика, за да е налице
съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия, е необходимо да
се установи, че той е допуснал някакво нарушение на ЗДвП и това нарушение да се
намира в причинна връзка с настъпването на престъпния резултат. За наличие на
съпричиняване на вредните последици при ПТП не се изисква нарушението на
правила за движение от страна на пострадалия да е виновно. Достатъчно е
допуснатото от него нарушение да е част от общия каузален процес довел до
обществено неприемливия резултат. Така изрично Решение № 53 от 2.ХI.1981 г. по
н. д. № 41/81 г., ОСНК, Решение№ 127/20.06.2018 година, Второ наказателно
отделение, касационно дело № 408 по описа за 2018 година.
В конкретния случай по
делото не е спорно, че пострадалото лице е допуснало значителен брой тежки по интензитет нарушения на ЗДвП- управлявал
е велосипед след употреба на алкохол в тежка форма на алкохолно опиване, движел
се е през тъмната част на денонощието, по средата на пътното платно, без светло
отразително облекло и без свтлоотразители по велосипеда- нарушения на чл. 79,
т.3 и т.4, чл. 80, т.1 и т.2 ЗДвП, чл. 5, ал.3 ЗДвП.
В случая допуснатите от пострадалия нарушения на ЗДвП са част от общия каузален процес, довел до инкриминираното
ПТП, доколкото, предвид установената фактология по делото, ако пострадалият не
бе допуснал тези нарушения до ПТП въобще не би се стигнало, най-малкото
доколкото при движение с необходимите свтлоотразители велосипедиста би бил
видим за обвиняеми от много по-ранен момент, когато той е можел да предприеме
безопасно намаление на скоростта или екстрено спиране. При наличие на причинна
връзка между допуснатите от пострадалия нарушения на ЗДвП и причиненото ПТП
следва да се приеме наличие на съпричиняване на обществено опасния резултат.
Съгласно трайната
практика на ВКС дори и да се приеме, че пострадалият с виновно и противоправно
поведение е допринесъл за настъпване на ПТП, това обстоятелство не би могло да
оневини подсъдимия и да се отрази на съставомерността на неговото деяние, стига
между него и причинения съставомерен резултат да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка.
Така Решение № 165/10 октомври
2017 г. І НО, касационно дело № 584 по описа за 2017 г.
В процесния случай
вече бе установено, че между нарушението по чл. 20, ал.1 ЗДвП и допуснато от
обвиняемия и настъпилото ПТП е налице пряка причинна връзка, поради което констатираното
съпричиняване не може да изключи вината на дееца, но следва да бъде съобразено
при индивидуализация на наказателната отговорност.
Доколкото предвижданото за престъплението по чл. 343, ал.1 б „б“ пр.2 вр.
чл. 342 ал 1 НК наказание е до три години лишаване от свобода или пробация; обвиняемият
не е осъждан до този момент, не е освобождаван от наказателна отговорност, от
деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице условията за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание на обвиняемия съдът съобрази:
-
вида и характера на засегнатите обществени отношения, а именно засегнати са
обществените отношения свързани с безопасността и сигурността на транспорта,
които се отличават с голяма обществена значимост,
-
степента на засягане на обществените отношения , намерила израз във вида и броя
на допуснатите нарушения на правилата за движение по пътищата, както и
величината на допуснатите нарушения- нарушено е задължението всеобхватно да се
наблюдава пътната обстановка, като при движение с разрешена и съобразена
скорост деецът е забелязал и е реагирал на опасността представляваща движещия
се неправомерно по пътното платно велосипедист 1 метър след като обективно е
имал възможност за това.
-
съдът отчете и причиненият обществено
опасен резултат: на пострадалото лице Р. е причинена не само съставомерната средна
телесна повреда, но и две леки телесни повреди.
-
следва да се съобрази и личността на обвиняемия неосъждан, без данни за други противообществени
прояви, със справка за нарушител водач,
която го характеризира като изправен водач на МПС, с добри характеристични данни /работи и
издържа непълнолетни деца /, признава вината си, изразява съжаление и разкаяние
за случилото се.
-
следва да се отчете и допуснатото от пострадалия съпричиняване на престъпния
резултат, като особено внимание следва да се обърне на големия брой и голямата
тежест на допуснатите от пострадалия нарушения на ЗДвП.
При
ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства настоящият състав споделя
трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място
за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.В този смисъл при
отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства следва се
съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика. В този изричен смисъл
Решение №144/20.02.2019 по дело №598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по
дело №327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1000лв.
Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента на обществена
опасност на деянието и на обвиняемия, като счита, че ефективно ще съдейства за
поправянето на обвиняемия без да се накърнява принципа на пропорционалност
между преследваните от закона цели и употребената държавна репресия.
Както
вече се спомена, от справката на водача
за нарушения на ЗДвП е видно, че същият е принципно изправен водач на МПС, а допуснатото нарушение на ЗДвП е инцидентна проява в живота му, поради което и съдът намира, че не следва на
основание чл. 78а, ал.4 да постановява и лишаване от права. До същия извод
съдът достига и при оценка на огромната степен на съпричиняване от страна на
пострадалия водач на велосипед.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемия И.С.С. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от 590,60 лева ,
представляваща разноски по делото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС