Р Е Ш Е Н И
Е № 906
гр. Пловдив, 07.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 14.02.2019
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар:
Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14620 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от М. М.У.,
ЕГН **********,*** против ТЕА ВИЖЪН ГРУП ООД, ЕИК *********, гр.
Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 98, ет.3, ап. 41 с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 -то ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5924,50 лв., която ответникът дължи на
отпаднало основание прекратен Договор за
извършване на строително – ремонтни дейности от 28.04.2018 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от
09.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски по
делото.
Ищецът твърди, че на *** в гр. ***
между ищеца в качеството на възложител и ответника в качеството на изпълнител е
сключен Договор за извършване на строително –
ремонтни дейности, подробно описан като количество и начин на извършване
в чл.1, ал.1 от Договора и Предложение – оферта за ремонт на апартамент – *** и
в уточнителна молба от 11.10.2018 г. По сключения договор ищцата заплатила
авансова сума в размер от 6000 лв., като бил определен срок за изпълнение до 01
май 2018 г. С Анекс № 2 към договора срокът бил променен на шестдесет дни,
считано от 01 май 2018 г. До 11.06.2018 г. ответникът извършил малка част от
възложените работи и по начин, различен от уговорения и ненадлежен такъв. Били
залепени само 36 кв.м. стиропор върху сградата, премахнати са 3 метра
подпрозоречен корниз, като не е направено съобразно изискванията. Това дало
основание на ищцата да развали сключения договор с едностранно волеизявление,
изпратено по електронната поща на ответното дружество, като сградата била стара
– построена 1934 г. и се нуждаела спешно от ремонт. Поискано е и връщане на
авансово платената сума. В отговор на 14.06.2018 г. ищцата получила писмо от
ответника, с което е прието прекратяване на договора, но е отказано връщане на
авансово платената сума. На следващия ден 15.06.2018 г. е спряна работата на
ответника по обекта. Към момента авансово платената сума не е върната, като
ищецът претендира връщане на сумата от 5924,50
лв., като при определяне на този размер е взета предвид изпълнената част
от СМР, за установяване стойността на която е образувано частно гражданско дело
по реда на чл. 207 ГПК. Една от задачите на вещото лице е била определяне на
стойността на извършеното, като вещото лице е посочила, че за извършената
дейност се дължи възнаграждение в размер от 75,50 лв. Експертизата не е била
оспорена от ответника. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски,
включително и тези в производството по чл. 207 ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на управителя на ответното
дружество на отразения в търговския регистър адрес на управление, но не е
постъпил отговор в едномесечен срок.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
По делото като доказателство е приет договор
за строително – ремонтни дейности от 28.04.2018 г., по силата на който ищецът в
качеството на възложител е възложил на ответника в качеството на изпълнител, а
последният е приел, да извърши строително – ремонтни работи, описани подробно в
Приложение № 1, неразделна част от договора. В чл. 1, ал. 2 от договора е
предвидено, че количеството, обемът и видовете ремонтни работи и влаганите
материали следва да се изпълнят съгласно уговореното в Приложение 1 към договора. Строително –
ремонтните работи е договорено да се осъществяват с материали и съответната
квалифицирана работна ръка на
изпълнителя. В чл. 2 от договора е отразено, че цената която възложителят ще
заплати на изпълнителя за строително – ремонтните работи по чл. 1 от договора е
в размер от 10 000 лв., като плащането ще се извърши, както следва: 60 %
авансово с подписването на договора и окончателно с предаване на обекта и подписване на приемо- предавателен протокол.
Страните договарят плащането /плащанията да бъдат в брой. В чл. 3 е уговорено,
че сроковете на изпълнение на работата е 30 дни, считано от 01.05.2018 г. В чл. 5 от договора е предвидено, че
изпълнителят е длъжен своевременно да уведомява възложителя за всички
обстоятелства, които създават реални предпоставки за забавяне или спиране
изпълнението на строително – ремонтните работи.
Съгласно чл. 6 възложителят е задължен да заплаща сумите по начина и в
сроковете, определени в договора, както и да оказва нужното съдействие на
изпълнителя, както и да не възпрепятства и допуска трети лица по изпълнението
на възложените от него строително – ремонтни работи по договора и да приеме
извършените СМР, съгласно договореното. В чл. 10 от договора страните са постигнали
съгласие, че действието на договора се прекратява с изпълнение на всички
задължения по договора, както и по взаимно съгласие на страните. В чл. 11 от
договора е уговорено, че възложителят може по всяко време до завършване и
предаване на обекта да се откаже от договора и да прекрати действието му, но
вследствие на едностранното прекратяване на договора, възложителят е длъжен да
обезщети изпълнителя в размер на разликата между общата цена по чл. 2, ал.1 от
договора и заплатената по договора сума.
Предвидено е, че възложителят има право да прекрати договора, когато
изпълнителят бъде обявен в неплатежоспособност или когато бъде открита
процедура за обявяване в несъстоятелност или ликвидация.
В приетото по делото предложение
– оферта, неразделна част от договора са отразени договорените между страните
СМР, както следва: саниране/лепене на стереопор, дюбелиране, шпакловка с мрежа
2 ръце, мазилка/ силикон- силикатна/ /труд +материали/ - количество 184 кв.м.,
зидане на 4 броя прозорци /труд и материали/, корекции на курниз +боядисването му, очукване на
сградата от стара мазилка, къртене на первази и прозорци и изхвърляне на
строителни отпадъци. Вписан е срок на изпълнение -30.06.2018 г.
С Анекс № 2 от 24.05.2018 г. към
Договор от 28.04.2018 г. страните са договори промяна на цената от 10 800
лв. на 10920 лв. и на срока на изпълнение, който се удължава с още тридесет
дни. Предвидени са и неустойки при
неспазване на срока от страна на изпълнителя -0,15 % за всеки просрочен ден
след 30.06.2018 г.
Приет е като доказателство
финансов бон за заплащане на сумата от 6000 лв. в полза на ответника на
08.05.2018г., като плащането на тази сума не се оспорва изрично от ответника.
От приетия по делото като
доказателство отговор от ответника от 13.06.2018 г. по повод изявление до
дружеството за прекратяване на договор за СМР от 28.04.2018 г., се установява,
че на електронната поща на ответното дружество е постъпило изявление от ищеца
за едностранно прекратяване на сключения договор за изработка. Ответникът
заявява, че ще счита договорът прекратен на 11.06.2018 г. от възложителя без
основателна причина и настъпване на последиците по чл. 11 от договора и
съответно на чл. 268, ал. 1 ЗЗД. Признава се получаването на сумата от 6000 лв.
от ищеца, като се уведомява ищецът, че следва да заплати на ответното дружество
разликата в размер на 4920 лв.
Въз основа на молба от 29.06.2018 г. от ищеца за обезпечаване на доказателства по
делото на основание чл. 207 и сл. ГПК е образувано ч.гр.д. № 10870/2018 г. по
описа на ПРС, по което ответникът е редовно призован. В проведеното на 31.07.2018 г. открито
съдебно заседание е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, от
което се установява, че са изпълнени следните СМР по процесния договор, а
именно: положена топлоизолация общо 36 кв.м., като всеки лист топлоизолационен
материал е с размери 100/50 см., няма изрязване на стърчащи части от положената
топлоизолация извън обема на фасадната стена и около отворите на прозорците,
както и че няма дюбелиране на изпълнената топлоизолация. Вещото лице посочва,
че топлоизолацията е положена върху съществуващата външна мазилка, като същата
е подкожушена, с нарушена цялост от атмосферните влияния, компрометирана.
Съгласно договора преди полагане на топлоизолация мазилката е следвало да бъде
очукана – свалена (т.2 от предложение - оферта). Вещото лице установява, че е
необходимо демонтиране на частично положената топлоизолация, очукване на
съществуващата мазилка до тухла и
полагане наново на топлоизолационните листове, така както е по т. 2 от
Предложение – оферта. В заключение е отразено, че поради неспазване на договора
и некачествено изпълнени СМР, не се установява да е налице работа, извършена от
изпълнителя, която да бъде оценена и да подлежи на заплащане. Установява се следната извършена съгласно
договора работа, а именно: демонтаж на съществуваща водосточна тръба – 16 м. по
3,36 лв. или общо 53,92 лв. и очукване на подпрозоречен корниз – 3 бр. по 3 лв.
или общо 9 лева. Общата стойност на извършените СМР, включително и положения
труд е 75,50 лв. Не се установява да са извършвани други СМР, съгласно договора, като няма зазиждане на
избени прозорци, корекции на корнизи и други къртени первази на прозорци, освен
горепосочените. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че не само, че изкъртването на старата мазилка на сградата
е уговорено във възложените СМР, но и същото е задължително от техническа
гледна точка, тъй като мазилката е компрометирана и няма да създаде здрава основа за бъдеща
топлоизолация. По отношение на положената топлоизолация на западната фасада
посочва, че за да се изпълни топлоизолацията, отговаряща на техническите
правила и норми, би следвало положената топлоизолация да бъде демонтирана, да
се извърши очукване на мазилката и да се започне наново. Вещото лице сочи, че
ако не се премахне старата мазилка, ще стане разкривяване на фасадата на
сградата и изобщо няма да отговори на правилата. Освен това сочи, че това което
е върху старата мазилка има опасност да падне т.к. не е закрепено с дюбели. Вещото
лице отговаря на въпроса дали работата може да се свърши в срок до два месеца
при така положените 36 кв.м. с тези темпове на работа, като този въпрос не е
бил поставен предварително при изготвяне на експертизата. Посочва, че работата
може да се свърши, ако се работи постоянно на обекта, но не може да се продължи
полагането на топлоизолацията, ако не бъде демонтирана положената такава и
очукана старата, защото ще се получи разкривяване на фасадата и има опасност да
падне поради липса на здрава основа.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът следва да
установи вземането си на претендираното основание и в претендирания размер, в
т.ч. в тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно възникнало
правоотношението, с оглед на което е престирал и което оправдава предприетото
от него разместване на имуществени блага, същото впоследствие е отпаднало с
обратна сила, както и датата, на която е прекратено правоотношението.
Тъй като ответникът
не е депозирал в срок отговор на исковата молба и съответно не е направил
своевременно възражения, касаещи основателността на предявения иск, то не е
разпределяна и доказателствена тежест за него за установяване на обстоятелства
по делото. Депозирано е становище от ответника за първо съдебно заседание, като прави възражения, касаещи
основателността на предявения иск, без да сочи особени непредвидени
обстоятелства, поради които възраженията се предявяват след срока по чл. 131 ГПК. Доколкото същите са преклудирани на основание чл. 133 ГПК, то не следва да
се обсъждат.
При разпределената му
доказателствена тежест ищецът установи наличието на облигационна връзка по
силата на сключен между страните договор за изработка, който е прекратен по
инициатива от възложителя. Прекратяването договора се признава и от самия
ответник в приетия по делото отговор на изявлението на ищцата. В отговора
ответникът е посочил, че счита договорът прекратен на 11.06.2018 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 11 от
договора и на законовата разпоредба на чл. 268, ал. 1 ЗЗД, който гласи, че ако има основателни причини, поръчващият
може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като
заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата,
която той би получил от изпълнението на работата.
Предмет на настоящото
производство е предявеният от ищеца иск за връщане на разликата между авансово
платената сума в размер от 6 000 лв. и стойността на изработеното от
ответника до датата на прекратяване на договора. В преклузивния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е въвел в производството направените в отговора на
уведомлението за прекратяване на договора възражения, поради и което същите не
са предмет на производството и не следва да се вземат предвид от съда.
В чл. 11 от сключения от страните
договор не е изрично уговорено, че изпълнителят следва да задържи платената по
чл. 2, ал. 2 от договора сума, а е налице уговорка за обезщетение, вследствие
на отказ от договора. Още повече, че съгласно решение № 64 от 03.06.2011 год.
по т.д.№ 558/2010 год. на ВКС-ТК, състав на I т.о. - предпоставка за връщане на
получената без основание престация е липсата на основание тя да се задържи, а
не на евентуалното виновно неизпълнение от страните на договорните задължения. Ако
изпълнителят би търпял вреди от прекратяване действието на договора (преки
вреди или пропуснати ползи) той би следвало да ги заяви изрично за прихващане,
а не да се ползва от общото възражение за неизпълнен договор за отпадане на
задължението му за връщане на аванса.
От приетото по ч.гр.д.№
10870/2018 г. по описа на ПРС заключение
по допуснатата СТЕ се установява стойността на извършеното от изпълнителя до
момента на прекратяване на договора. Ответникът е бил редовно призован в
производството, като не е оспорил установения от вещото лице размер, поради и
което предявеният иск се явява доказан не само по основание, но и по размер.
На основание
гореизложените доводи предявеният иск следва да се уважи. Съдът счита за основателно и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от 09.09.2018 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното възстановяване на сумата.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените и претендирани
разноски, съгласно Списък по чл. 80 ГПК в размер от 1407 лв., включваща сумата от 237 лв.- заплатена
държавна такса, 650 лв. –адвокатско възнаграждание, както и разноските в
производството по чл.207 ГПК в размер на 20 лв.- държавна такса, 200 лв.-
депозит за вещо лице и 300 лв.- заплатен адвокатски хонорар.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ТЕА ВИЖЪН
ГРУП ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 98, ет.3, ап. 41
да заплати на М. М.У., ЕГН **********,*** сумата от
5924,50 лв.- главница,
дължима на отпаднало основание прекратен
Договор за извършване на строително – ремонтни дейности от 28.04.2018 г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от
09.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 1407 лв. – разноски по гр.д.
№14620/2018 г. по описа на ПРС и ч.гр.д. № 10870/2018 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ