Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1540 Година 2021, 22.07. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 30.06.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к.
адм. дело номер 1373 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М.М.К. *** против
Решение №289 от 24.03.2021г., постановено по АНД № 1279/2021г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVI-ти н.с., с което е потвърден електронен фиш серия
К №4080048 за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.2
във вр. с ал.1 и на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2,т.3 ЗДвП.
В жалбата се навеждат касационни основания за
постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния
закон и поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Иска се
отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени
обжалваният електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба
Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена в срока по чл.211 ал. 1 от АПК, следователно
е допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред Районния съд е установено, че на 13.09.2020 г.
в 12:07 на път II-64, к.м. 50+500 посока гр.Пловдив към село
Труд, е било заснето извършено нарушение за скорост с МПС, с рег. №***,
установено с мобилна система, като при разрешена скорост от 60 км/ч съгласно
пътен знак В26, е установена скорост от 89 км/ч, след отчитане на толеранс на
измерената скорост от 3 км/ч или превишение на разрешената скорост от 29 км/ч.
Установено е, че собственик на цитираното МПС е М.К., срещу който е бил издаден
процесния електронен фиш за така констатираното нарушение на чл.21 ал.2 във вр.
с ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189 ал.4 във
вр. с чл.182 ал.2,т.3 ЗДвП е била наложена глоба в размер на 100 лева.
Съдът е приел, че е безспорно установен фактът на
соченото нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, доколкото е установено
и заснето с техническо средство, което е мобилно: видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „TFR1-M №529“. Приел е, че електронният фиш е издаден при
спазване на административнопроизводствените правила.
Каза се, доводите в касационната жалба са за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, като се основава на:
липсата на надлежно и категорично устаноявване, че нарушението е било извършено
в обхвата на действие на пътен знак B26. Оспорва се и законността на поставяне на знака за ограничение на
скоростта на посоченото място.
Тук е мястото да се посочи, че, както касационните
основания, така и пределите на проверката, осъществявана от касационната
инстанция са точно и ясно очертани в чл.348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК във връзка с
чл.63 ал.1 от ЗАНН и чл.218 ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
При така очертаните предели на действията на
касационната инстанция се налагат следните правни изводи по конкретния правен
спор.
По твърдението за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила –
касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Настоящата инстанция
счита за неоснователни възраженията на касатора в тази връзка.
Към датата на извършване на процесното нарушение е
в сила разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, съгласно която “При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи.“.
Разпоредба на § 6 т.65 от ДР на ЗДвП, с която се
въведе легално определение на понятието и съобразно която "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.”
Нормата на ал.3 на чл.165 от ЗДвП, в съответствие
именно на мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС на
Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
В изпълнение на законовата разпоредба е издадена
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ,
бр.36 от 19.05. 2015г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи(АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните,
така и мобилните АТСС.
Съгласно чл.2 от Наредбата стационарните и
мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на
правилата за движение, а по силата на чл.3 от същата, за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове
чрез използване на автоматизирана информационна система.
Нарушението,за което е ангажирана отговорността на
касатора, касае превишаване на разрешената скорост, която за път извън населено
място е 60 км/ ч, въведено с пътен знак B26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
От събраните в хода на производството доказателства
се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като
автомобилът е заснет при движение със скорост от 89 км/ч, с автоматизирано
техническо средство, като е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3 км/ч
при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 60 км/ч..
В случая от приложения Протокол за използване на
АТСС за дата 13.09. 2020г. се установява, че се касае за мобилно техническо
средство, монтирано върху посочения служебен автомобил с рег. №РВ5358 ВС.
Следва да се посочи, че в случая не е необходимо да
е налице изискване за представяне на снимка на разположението на уреда, тъй
като съгласно чл.10 ал.3 от цитираната Наредба това изискване са отнася само до
мобилни АТСС, които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било
монтирано в посочения в Протокола по същата Наредба служебен автомобил, поради
което правилото е неотносимо.
По отношение на точното местоположение, то от
снимките е видно, че автоматично генерираните подробни координати на заснемане
мястото на извършване на нарушението – EL 24*44.0186 и NL 42*12.2964, които именно определят мястото, посочено в електронния фиш.
В този смисъл пред първостепенния съд оспорващият
въобще не е навел доводи, касаещи искането за допускане, респ. събиране на
доказателства за мястото на извършване на нарушението, а е поискал такива(СТЕ), касателно законоворегламентираното място за
поставяне на знак В26.
В тази връзка следва да се посочи, че е ясно от
писмото на АПИ е схемата към него колко, какви пътни знаци и къде са били
поставени те в спорния участък от пътя. Ясно, че знак В26 с ограничение 60
км./ч. е поставен приблизително при км. 50+650, т.е. на около 150 метра преди посоченото киломентрично положение(визирано в ел. фиш).
В случая следва да се съобрази, че от една страна
мобилният уред, измерващ скоростта, е поставен в служебния автомобил, който е
бил ситуиран на определено място с определени координати, но от друга важните
координати(на извършване на нарушението, където е фискирано и
местонахождението на заснетия автомобил) са тези от сваленото статично изображение, сочещо
точното местоположение на МПС-то по време на заснемането.
В тази връзка изясняването на тези въпроси няма как
да бъде осъществено посредством справка от „Тинел електроникс“, която само да
изисни възможността за заснемане, а по същество на този въпрос и основния
въпрос за точното местоположение на автомобила, е следвало да стане чрез
специални знания на назначено вещо лице и допусната техническа експертиза.
От друга страна в казуса е ясно принципното
положение, съгласно чл.61 ал.3 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, че въведена забрана с пътен знак В26 е в сила до следващото кръстовище, то следвало е да се установи дали статичното изображение на автомобила
установява именно такова негово местонахождение(от мястото на действие, до мястото на преустановяване на
действието и).
Следва да се съобрази, че правилно са приети за неотносими възраженията за
приложението на чл.79 ал.2 от Наредбата, респ. е отказано допускане на СТЕ с
поставените към нея конкретни въпроси, тъй като в случая е налице приложение на
следващата ал.3 на чл.79, а именно, че когато допустимата максимална скорост на движение се
ограничава с 30 km/h, намалението е еднократно, т.е. не е необходимо намаляването да е постепенно,
неколкократно с 20 km/h, поради което и пътен знак В26 да следва се поставя на разстояния съгласно Приложение №16.
Без опора в същата Наредба е твърдението, че в случая е била необходима
табела Т2, която да указва разстоянието
на действие на знака, тъй като на първо място такава допълнителна табела Т2 се поставя под пътния знак за въвеждане на
забрана, когато дължината на зоната на действие на въведената забрана е
по-малка от 100 м.(така чл.61 ал.4,т.2 от Наредбата), а от друга страна тя се поставя при
автомагистрали, скоростни пътища и скоростни градски магистрали от 4 000 м. и от
2000 м., а при
останалите пътища и улици, пътният знак се повтаря съответно на всеки 2000 м. и 1000 м(това е следващата ал.5), като според ал.6, изр.
първо „В случаите по ал.5 под пътните знаци, въвеждащи забрана,
се поставят допълнителни табели Т2, които указват разстоянието до края на
зоната на действие на забраната“.
Или в случая табела Т2 е необходима само, ако
ограничението следва да се прилага за разстояние повече от 1000 м., а не че има
действие 1000 м.(без
опора остава твърдението на учреждението РУ „Труд“, че зоната на действие е
1 000 метра), тъй като действието в случая е било до посоченото и
фиксирано и в картата на АПИ кръстовище.
В заключение следва да се посочи, че тъй като
касационният жалбоподател не е имал доказателствени искания за експертиза именно
в релевантната насока пред първата инстанция, то въвеждането на тези възражения
едва с касационната жалба, дава възможност на съда да прецени фактите по това
обстоятелство само с наличните доказателства в преписката и събраните в хода на
съдебното дирене. Недопускането на останалите доказателствени искания, според
този съд, по посочените по-горе в изложението доводи, не се отразило на
проверката за законосъобразност на оспорения електронен фиш.
При това положение следва да се споделят
установяванията, посочени в ЕФ, досежно наличието на знак B26 на посочения участък и че нарушението е извършено
именно в участъка на действието му по установеното точно местоположение на
превозното средство от вписаните конкретни координати.
С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2
предл.първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр.второ от ЗАНН, обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
По разноските.
С оглед изхода от обжалването, на ОД на МВР –
Пловдив следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева за тази инстанция.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №289
от 24.03.2021г., постановено по АНД №1279/2021г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVI-ти н.с.
ОСЪЖДА М.М.К. *** да заплати на ОД на МВР – Пловдив с адрес гр.Пловдив, ул.“Княз
Богориди“№7 сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски за осъществена защита от
юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.