Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Варна, 24.01.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в съдебно заседание при закрити врата на тринадесети януари две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при участието на секретаря М.П. като разгледа
докладваното от съдията т.дело №
1734/2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по молба на длъжника ЕТ „КАСТОРИЯ – П. П.“,
представлявано от П. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13 за откриване на производство по несъстоятелност
на едноличния търговец.
Молителят се явява надлежно легитимиран търговец, който
твърди, че не в състояние да погасява търговските си задължения, както и тези с
публичноправен характер.
В молбата се излага, че молителят е длъжник спрямо
контрагенти в размер на 242 562.74 лева и към НАП в размер на
82 225.54 лева, които задължения не е в състояние да обслужва чрез
наличните краткотрайни и реални активи. Излага, че затрудненията му датират от
2009 г. год., като към настоящия момент са придобили траен и необратим
характер. Отправено е искане за откриване на производство по несъстоятeлност, за определяне началната дата на неплатежоспосбността, както и за назначаване на временен
синдик.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и
установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се
до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Или, първият признак на
неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на
качеството на търговец на длъжника. В настоящия случай, молителят притежава
търговско качество, доколкото физическото лице се е регистрирало като едноличен
търговец, на осн. чл .1,
ал. 3 вр. чл.
56 ТЗ.
За
да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички
материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и
631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице,
молителят да не в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й или
публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по
частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност
съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да
представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези
законът дава алтернативно.
Съобразно
презумпцията на чл. 608, ал.2 от ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията, но не по отношение на един, а на всички
кредитори. Установяването на
състоянието на неплатежоспособност е в тежест на молителя. Обстоятелството на неизпълнение на безспорно
задължение по търговска сделка спрямо един-единствен кредитор не би могло да
обуслови извода за
наличие на състояние на неплатежоспособност.
За установяване
финансовото състояние на едноличния търговец, по делото е допуснато провеждане
на съдебно счетоводна експертиза, заключението по която се кредитира като
обективно и компетентно дадено и е останало неоспорено от молителя.
Експертизата е основана на данните от обвените отчети за 2009-2013г., както и
отчетите за приходите и разходите на търговеца към 30.09.2014г. Вещото лице е
изготвило алтернативен счетоводен отчет към 06.11.2014г., в което са отразени
данъчните задължения, невключени в баланса, съответно по този начин е променен финансовия резултат.
Вещото лице е
посочило, че през целия изследван период от 2009 г. до датата на заключението
молителят е имал непогасени задължения, произтичащи от търговски сделки, както
и публични задължения от търговската му дейност. Дадено е заключение, че
считано от декември 2013г. ЕТ „КАСТОРИЯ – П. П. не осъществява търговска
дейност, тъй като в периода януари –септември 2013г.е продал дъготрайните си материални активи, а още през април 2012г.
е освободил наетия персонал.
От заключението
се установява, че дружеството разполага с ДМА, от които сгради на балансова стойност 302 хил., машини-3 хил.,
и съоръжения на стойност 48 хил. Тук е мястото да се съобрази, че недвижимото
имущество на търговеца, а именно ½ ид.ч. от дворно
място, ведно с построената в него стопанска постройка, представляващо УПИ ХVIII -141, кв. 3 по
плана на с. Звездица, обл. Варненска, както и от втори жилищен и ½ ид.ч от полуприземен етаж от
сграда, находяща си се УПИ ХVIII -142, кв. 3 по плана на в с. Звездица, обл.
Варненска, са обект на принудителни изпълнение. Видно от обявленията за
публичната продан, имотите са ипотекирани в полза на „Банка Пиреос
България” АД. От списъка на задълженията на молителя, съставляващ приложение №
1 към експертизата се установява, че „Банка Пиреос
България” АД не е кредитор на едноличния търговец, поради което се налага
извода, че имуществото е дадено като обезпечение за чужд дълг. Имуществото дадено като обезпечение за вземания на
трети лица, съдът намира, че не следва да се включва в имуществото на длъжница
при преценка по чл. 631 ТЗ, доколкото това имущество, особено след като е
станало обект на принудително изпълнение, не може да служи за погасяване на
задълженията на длъжника. Същевременно притежаваните от търговеца превозни
средства са също обект на принудително изпълнение по ИД №1442/2007 на публичен
изпълнител.
Едноличният търговец не
разполага с текущи активи, които да представляват материални запаси.
Краткотрайните активи, с които търговецът разполага се формират от вземания с
балансова стойност 37 хил. Вещото лице, като е изготвило възрастов анализ на
установените вземания, е извършило обезценка на същите, при което е стигнало до
извод, че след обезценката размерът на вземаният може да се изчисли на
20 232.64 лева / към 06.11.2014г./. Няма данни за налични парични
средства.
По отношение на пасивите
вещото лице сочи, че те се формират от задължения към доставчици- 226 хил, задължения за осигурителни вноски- 161 хил.,
задължения за данъци 90 хил. Осчетоводени са и други и задължения в размер на
518 хил. Установява се още, че в баланса към 31.12.2013г. се води салдо по
счетоводна сметка 4221- Подотчетни лица в размер на 250 006.00, което
представлява предоставени парични средства от Петър Георгиев Петров за периода
2007- 2012г. за финансиране дейността на ответника.
При това положение, дори
при елементарни изчисления е видно, че с притежаваните активи (вземания след
обезценката в размер на 20 232.64
лева) длъжникът не може да покрие задълженията си – всичките текущи. Съответно на горната фактическа установеност
коефициентът на обща ликвидност към 6.11.2014г. е 0.05. Изобщо за периода след
2009г. величината на този показател е под общоприетата минимална стойност „1”,
което иде да покаже, че с наличните текущи активи не могат да бъдат покрити
краткосрочните задължения. Коефициентите
на незабавна и абсолютна ликвидност след 2009 г. са „0”, или далеч под
препоръчителните стойности, съответно над 0.5 и над 0.3 което сочи на липса на
бързо ликвидни активи (финансови активи и парични средства), с които могат да
се погасяват текущите задължения на търговеца.
Показателите за
финансова автономност и задлъжнялост също изключително неблагоприятен за целия
период, а след 2009г. са отрицателна величина, което сочи, че търговецът не е в
състояние да покрие загубите от дейността си и собствения си капитал със стойността
на привлечения капитал Видна е и зависимостта на предприятието от кредиторите.
Гореизложеното,
както и установените по делото обстоятелства, че търговецът не извършва дейност
са от естеството да обосноват извод, че молителят е в състояние на
неплатежоспособност.
Съгласно трайно
установената съдебна практика, включително и задължителна такава по смисъла на
т.2 от ТР 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /решение № 115/25.06.2010 год. на ВКС по т.д.
№ 169/2010 год., ТК, ІІ т.о./,
началната дата на неплатежоспособността е датата на най-ранното
непогасено задължение на длъжника, към
която са налице всички признаци
на неплатежоспособността по смисъла на
чл.608 ТЗ, т.е. според обективното си финансово състояние,
преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, длъжникът да е изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения. Посоченият негативен фактически състав,
в своята съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо
състояние на търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност
съдът изследва всички задължения на търговеца, а не само тези на представените
в производството кредитори. Към 2009г. състояние на неплатежоспособност не е
налице, търговецът е разполагал с имущество, което е било достатъчно за
обезпечаване на текущите му задължения. Налице са данни за непогасени
задължения към 31.12.2009г., които са дължими и понастоящем /виж. приложение №1
към експертизата/. Към 2009г., обаче едноличният търговец не е бил
неплатежоспособен. Всички показатели за цитираната година, въз основа на които
се прави извод за финансовото състояние на длъжника са в приемливите граници.
Следователно, търговецът е могъл да покрива текущите си задължения с наличното
имущество, макар и в действителност да не се е издължил. През следващата 2010г.
приходите от продажби рязко спадат- от 542 хил. през 2009г. до 241 хил. през
2010г. Собственият капитал през тази година е вече отрицателна величина,
увеличават се задълженията към доставчици. Като съобрази гореизложеното, съдът
приема, че към 2010г. са налице всички предпоставки за съществуването на
състояние на неплатежоспособност по отношение на молителя. Доколкото няма данни
по делото за датата на най - рано падежиралото
задължение от категорията на тези по 608 ТЗ за 2010г., а в приложението към
експертизата задълженията са индивидуализирани само по размер и титуляр на
вземането, съдът намира, че началната датата на неплатежоспособност следва да
се отнесе към край на счетоводната година, а именно 31.12.2010г.
При липса на доказателства за наличие на парични средства и
бързоликвидни активи, чиято стойност е достатъчна да покрие разноските по
производството по несъстоятелност, откриването му би било самоцелно и не би се
реализирала неговата цел, формулирана в чл. 607, ал. 1 ТЗ, а именно да се
осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване
на предприятието на длъжника.
Предвид извода на съда, че наличното имущество на длъжника
не е достатъчно за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, с протоколно определение от 13.01.2015 год. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок, считано
от съобщението, да представи доказателства за внесена сума в размер на 3 600
лв., представляваща предплатени начални разноски в производството по
несъстоятелност за срок от шест месеца, на основание чл.629б ТЗ, определени
съобразно депозираното заключение в зависимост от текущото възнаграждение на
временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността, ведно с
предупреждение за последиците по чл. 632, ал.1 ТЗ при непредставяне на
доказателства за авансиране на разноските. Доказателства за горното не са
представени в определения от съда срок, нито до датата на постановяване на
настоящото решение и не е изпълнено условието на чл.629б ТЗ.
Ето защо, съдът следва да постанови решение по чл. 632, ал.1 ТЗ, с което обяви неплатежоспособността, определи началната й дата, открие
производството по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор,
възбрана или други обезпечителни мерки, постанови прекратяване дейността на
предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството, като не
постанови заличаване на търговеца от търговския регистър.
Ответното дружество на основание чл.620,
ал.2 от ТЗ вр. чл.78, ал.6 от ГПК, следва да бъде
осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 50 лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на ЕТ
„КАСТОРИЯ – П. П.“, представлявано от П. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13, с
начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2010 год.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
на „ЕТ „КАСТОРИЯ – П. П.“, представлявано от П. П., ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на ЕТ
„КАСТОРИЯ – П. П.“, представлявано от П. П., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на ЕТ „КАСТОРИЯ – П. П.“, представлявано от П. П., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност ЕТ „КАСТОРИЯ – П. П.“, представлявано от П. П., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника ЕТ „КАСТОРИЯ – П. П.“, представлявано от П. П.,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13,
в наименованието си да добави “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на ЕТ „КАСТОРИЯ – П. П.“,
представлявано от П. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да
бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор в срок от една година от
вписване на решението в ТЗ при удостоверяване от страна на молителя, че е
налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане
на началните разноски по чл.629б ТЗ. При невъзобновяване в срок, производството
ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.
ОСЪЖДА ЕТ „КАСТОРИЯ – П. П.“, представлявано от П. П., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Д.Кондов“ № 13 ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски окръжен съд, сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща
държавна такса, на осн. чл.620, ал.2 от ТЗ, вр. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския
регистър, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО да се впише в ТР, воден от АВп.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен акт в книгата по
чл.634в от ТЗ.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: