№ 211
гр. Русе, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500248 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
А.П. Ч. обжалва Решение № 195 от 18.02.2022г., постановено по гр.д.№
5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта, с която е признато за установено, че
дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 1191,21лв. – главница
за незаплатена ел. енергия за периода от 01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект
аб. № ********** и 89,66лв.– мораторна лихва за периода от 02.11.2020г. до
30.07.2021г., ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в тази му част и да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.
В.А. Ч. обжалва Решение № 195 от 18.02.2022г., постановено по гр.д.№
5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта, с която е признато за установено, че
дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 297,78лв. – главница
за незаплатена ел. енергия за периода от 01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект
аб. № ********** и 22,38лв.– мораторна лихва за периода от 02.11.2020г. до
30.07.2021г., ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в тази му част и да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.
1
Н.А. Ч. обжалва Решение № 195 от 18.02.2022г., постановено по гр.д.№
5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта, с която е признато за установено, че
дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата от 297,78лв. – главница
за незаплатена ел. енергия за периода от 01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект
аб. № ********** и 22,38лв.– мораторна лихва за периода от 02.11.2020г. до
30.07.2021г., ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в тази му част и да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивните жалби, в
който се взема становище, че същите са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
„Електроразпределение Север“ АД обжалва Решение № 195 от
18.02.2022г., постановено по гр.д.№ 5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта,
с която е отхвърлен иска му против А.П. Ч. за заплащане сумите над
1191,21лв. до 2260лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от
01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект аб. № **********, ведно със законната
лихва и исковете му против В.А. Ч. и Н.А. Ч. за заплащане сумите над
297,78лв. до 565лв. – главница за незаплатена ел. енергия за периода от
01.08.2018г. до 26.08.2020г. за обект аб. № **********, ведно със законната
лихва. Излагат се оплаквания за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваната му част поради неправилно приложение на
материалния закон. Иска се от въззивния съд да отмени решението на
първоинстанционния съд в тази му част и да уважи изцяло предявения иск.
Претендират се разноски по делото.
Съдът констатира, че жалбите са подадени от процесуално
легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което са допустими.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 18.02.2016г. Л.Н. Ч.а сключила с „Енерго-Про Мрежи“ АД Договор
№ 4067139 за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа за обект, намиращ се в гр. Русе, ул.
„Солун“, № 13, като е предоставен аб.№ **********.
На 26.08.2020г. с Констативен протокол № 5700461, съставен от Д.Ю. и
И.К., служители на „ЕРП- Север“ АД, установили на осн. чл. 83 от ЗЕ, че
СТИ на адреса на клиента Л.Н. Ч.а, с аб.№ ********** и кл.№ **********, е
измерило на показател 15.08.3 - 018834 kWh консумирана енергия, поради
което е било демонтирано и сменено с ново.
В Констативен протокол № 677/13.10.2020г. на Български институт по
метрология /БИМ/ е записано, че при софтуерно четене е установена външна
2
намеса в тарифната схема на електромера. Налице е преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 018834,534 kWh, която не е визуализирана на дисплея.
Със становище за извършване на корекция на осн. чл. 55 ПИКЕЕ
потребната електрическа енергия е разпределена по години за периода от
16.02.2016г. до 26.08.2020г.
С Фактура № ********** от 22.10.2020г. е разчетена дължимата по кл.
№ ********** за извършената корекция сума от общо 3390,68лв., като е
посочено, че срока за плащане изтича на 02.11.2020г.
Видно от Удостоверение за наследници е, че Л.Н. Ч.а е починала на
20.02.2017г. и е оставила за наследници А.П. Ч., неин съпруг, Н. А.. Ч. и В.
А.. Ч., нейни синове.
Конастатира се, че настойник на В. А.. Ч., запретен с Решение №
244/01.06.2018г. по гр.д. № 61/2018г. по описа на РОС, в сила от 04.07.2018г.,
е баща му А.П. Ч..
Постъпило е възражение от страна на А.П. Ч. за така начислените по
партидата суми.
В отговор на това възражение от „Енерго-Про Продажби“ АД е
посочено, че Ч. дължи сумата на основание изготвена корекционна фактура и
поради качеството му наследник на Л. Ч..
В заключението на съдебно-техническата експертиза е посочено, че
Електромер № 1114 0216 6608 9590 е двутарифен, като натрупването на
данни в регистър от друга тарифа е причинено от външна намеса. СТИ няма
налична памет за съхраняване на хронология за извършени промени през
голям брой отчетни периоди и не може да бъде установено кога са настъпили
те. През електромера е преминала електрическа енергия, която не е
визуализирана на дисплея. Няма информация за момента на настъпване на
евентуална софтуерна намеса, както и за периода от време, през който е
преминала тази енергия. За процесния период от 16.02.2016г. до 26.08.2020г.
е начислена енергия от 18834 kWh на стойност 2825,41лв без ДДС, 3390,49лв
с ДДС. Тя е разпределена в подпериоди с различна цена на електрическата
енергия /пропорционално на броя дни през съответния период/.
При разпита си св. Д.Ю. говори за реда, по който е извършена проверка
на СТИ и по който е било констатирано отчитане на ел. енергия в тарифа
1.8.15.8.3.
Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, при
така установената фактическа обстановка и направените от него правни
изводи, за частично неправилно.
„ЕРП-Север АД“ е спазило процедурата за корекция по ПИКЕЕ. Съдът
намира, че в случая не е приложим чл. 50 ПИКЕЕ, както смятат
жалбоподателите А., В. и Н.Ч., тъй като хипотезата на същия изисква СТИ да
не измерва или да измерва с грешка извън допустимата. В случаите, в които
се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
3
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, какъвто е и
процесния, операторът на съответната мрежа начислява измереното след
монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри, на осн. чл. 55 ПИКЕЕ. Преизчисляването по ал. 1 се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол,
съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Съставен е бил Констативен протокол от
26.08.2020г. съгласно чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, същият е бил подписан от двама
представители на оператора – Д.Ю. и И.К. и от свидетел, който е член на
домакинството на клиента, съпруга на Л. Ч.а – А.П. Ч., както е предвидено в
чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Съгласно чл. 49, ал. 5 ПИККЕ след като се е установило
отчитане на електрическа енергия в скрита тарифа е било демонтирано СТИ и
същото е било поставено в безшевен чувал, който е бил затворен с пломба №
524801, записано е в протокола, и СТИ е изпратено до БИМ за експертиза.
Монтирано е изправно средства за търговско измерване. В изпълнение на чл.
56, ал. 1 ПИКЕЕ на ползвателя е издадена Фактура № ********** от
22.10.2020г., в която е посочено потребеното количество електрическа
енергия, периодите, за които е разпределена, и дължимите суми за
предоставени мрежови услуги. Преизчисленото количество електрическа
енергия е фактурирано по действащата за периода на преизчисляването
прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране на съответния мрежови оператор на осн. чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ,
което се установява от СТЕ.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите А., В. и Н.Ч. за
липсата на обратно действие на ПИКЕЕ, приети с ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.
Жалбоподателите смятат, че не следва да се отчита потребената в
невизуализирана тарифа ел. енергия за периода от преди 30.04.2019г. по реда
на чл. 55 ПИКЕ от 2019г. Напротив, с Решение № 60269 от 27.05.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., ГК, върховният съд се е произнесъл по
така формулирания правен въпрос в смисъл, че от значение за приложимите
правила за измерване на ел. енергия е действащото към дата на извършване на
корекцията законодателство, независимо че се начисляват суми за предходни
периоди. Следователно към датата на изготвяне на Констативния протокол
26.08.2020г. са били в сила и са се прилагали ПИКЕЕ, приети с ДВ, бр. 35 от
30.04.2019г., и относно разпределеното за предходни години количество
потребена електроенергия.
Следва също да се посочи, че вземането на „ЕРП-Север“ АД съществува
дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019 г. са неприложими към
процесното правоотношение. Според формираната константна практика на
ВКС /решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО;
решение № 107 от 26.11.2020 г. по гр. д. № 1096/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО;
решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО;
решение № 141 от 12.01.2021 г. по гр. д. № 4486/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО;
4
решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение
№ 120 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 3754/2019 г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160
от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от
09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. /, при отсъствие на
специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа
енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от
действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран
регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ
за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на
чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на
правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните
потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за
продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия,
имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация
обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на
ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и
реално потребена от него енергия.
Основателно е оплакването на жалбоподателя А.Ч. относно начина на
разпределение на дължимите от него и синовете му суми. Клиент на „ЕРП-
Север АД“ е Л. Ч.а, видно от Договор за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа № 4067139/18.02.2016г.
Действително, тя е починала на 20.02.2017г., докато корекцията е извършена
след смъртта с Фактура от 22.10.2020г. Принципно договорите не се
прекратяват по право след смъртта на една от страните по тях. Прекратяват се
само договори, сключени с оглед личността на починалата страна, тъй като
изпълнението им става обективно невъзможно. По всички останали сделки
настъпва наследствено правоприемство, като наследниците по закон на
починалия встъпват като страни по действащите към момента на смъртта му
договори съобразно квотите си. В случая наследници на Л.Н. Ч.а са А.П. Ч.,
Н. А.. Ч. и В. А.. Ч., които наследяват равна част от всички права и
задължения на наследодателя на осн. чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН. Няма
данни, нито твърдения горепосочените лица да са се отказали от наследство.
Следователно общо дължимата от тях сума от 3390,68лв. следва да се
разпредели по равно на тримата или дължима от всеки остава по 1130,23лв.
Неправилно е била търсена от А.Ч. 4/6 от процесната сума, а от синовете на
Л. Ч.а Н.Ч. и В.Ч. само по 1/6 от сумата. Няма норма на ЕЗ, нито на ПИКЕЕ,
както и в Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителните мрежи на Електроразпределение Север АД,
одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение
ОУ-004/06.04.2009 г., с която да се налага разпределение на задължението за
предоставена ел. енергия съобразно собственическите права върху
електрифицирания имот. Още повече, не е доказано правата на собственост
върху процесния имот да са различни от наследствените.
Основателно е и оплакването на „ЕРП-Север“АД относно изтеклата за
5
вземанията давност, приета от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В случая, съдът приема, че вземането е станало изискуемо на 22.10.2020г. с
издаване на Фактура № **********. От този момент е било установено
наличието на вземане и размерът му от страна на кредитора, след което е
станало възможно и плащането му. Давността не би могла да тече за периоди
преди съставянето на констативния протокол, тъй като вземането на
кредитора възниква на осн. чл. 55 ПИКЕ след констатация на отчетено в
невизуализирания регистър количество ел. енергия и издаването на фактура за
нея. От този момент следва да се изчислява погасителната давност. С оглед
горното съдът намира, че вземането не е погасено по давност, тъй като от
22.10.2020г. до подаване на заявлението от „ЕРП-Север“ АД на 06.08.2021г. е
изминал срок по-кратък от три години.
След горните констатации съдът намира, че следва да отмени решението
на районния съд по отношение на дължимата от А.Ч. сума, като я намали на
1130,23лв. за целия период от 16.02.2016г. до 26.08.2020г. Да отмени
решението в отхвърлителната му част за дължимите от Н. и В.Ч. суми от
297.78лв. до пълния предявен размер от 565лв. и да присъди сумите в
търсения размер за целия период от 16.02.2016г. до 26.08.2020г. Посочва, че
за претендираните законни лихви за периода 03.11.2020г. до 30.07.2021г. не е
било налице произнасяне с отхвърлителен диспозитив от районния съд, като
не е било искано и допълване на решението. Жалбата на „ЕРП-Север“ АД се
отнася изрично само до отхвърлителната част на решението, поради което
съдът намира, че не е сезиран да се произнесе относно остатъка от лихвите за
периода 03.11.2020г. до 30.07.2021г.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за частично правилно и намира, че следва да бъде изменено.
По разноските: След така направените констатации на съда разноските
следва да се преразпределят. Предявените искове са за обща сума от
3390,68лв.-главница и 254,31лв.- лихви или общо 3 644.99лв., като от А.Ч. се
търсят 2430 лв., а от В. и Н.Ч. се търсят 607.50 лв.- от всеки. Уважени по
отношение на А.Ч. са: 1130,23лв.+ 89,66лв.= 1 219.89 лв., а отхвърлени са
1 210.11 лв. Уважени по отношение на В. и Н.Ч. са: 565лв.+22.38лв.= 587.38
лв.
Разноски на „ЕРП-Север“АД:
Дължимите разноски на „ЕРП-Север“АД по отношение исковете срещу
трите лица съдът разпределя пропорционално на цената им или 4/6 към 1/6,
към 1/6, така както са били предявени.
В заповедното производство е платена такса 72.90лв.- л.4 и е
упълномощен юрисконсулт- л.19, претендират се разноски в общ размер на
122,90 лв. Тоест търси се минималното юрисконсултско възнаграждение от
50 лв., което не подлежи на намаляване. При приложение на горното
съотношение припадащите се разноски са: 81.93 лв. от А. и по 20.48 лв. от В.
6
и Н.. Следователно, с оглед предявена към уважена част на исковете, А.Ч.
дължи 41.13 лв., а В. и Н.Ч. по 19.80 лв.
В първа инстанция „ЕРП-Север“АД претендира 808 лв.- док.л.53,54,68.
При приложение на горното съотношение припадащите се разноски са: 538.67
лв. от А. и по 134.67 лв. от В. и Н.. Следователно, с оглед предявена към
уважена част на исковете, А.Ч. дължи 270.42 лв., а В. и Н.Ч. по 130.21 лв.
Във въззивната инстанция „ЕРП-Север“АД претендира 915 лв. -
док.л.34,46,49. При приложение на горното съотношение припадащите се
разноски са: 610 лв. от А. и по 152.50 лв. от В. и Н.. Жалбата „ЕРП-Север“АД
е уважена изцяло по отношение на В. и Н.Ч., следователно те дължат цялата
сума от по 152.50 лв. Независимо, че жалбата на „ЕРП-Север“АД е била
уважена, на дружеството не се следват разноски от А.Ч., тъй като след
уважаването и на неговата жалба се е получило редуциране на дължимата
сума, а не целеното от „ЕРП-Север“АД увеличение.
Общо от Н. и В. се дължат: 19.80 лв.+ 130.21 лв.+ 152.50лв.= 302.51 лв.-
от всеки, а от А. се дължат: 41.13 лв.+ 270.42 лв. = 311.55 лв.
Разноски на В. и Н.Ч.:
В първа инстанция В. и Н. претендират адвокатско възнаграждение от
по 500 лв., всеки- дог. л. 41,44. С оглед изхода на делото им се дължи по
16,56 лв. на всеки.
Във въззивната инстанция В. и Н. претендират адвокатско
възнаграждение от по 300лв., всеки- дог. л.52,53. След като съдът отхвърли
изцяло въззивните им жалби, намира, че разноски за тази инстанция не им се
дължат.
Разноски на А.Ч.:
В първа инстанция А. претендира адвокатско възнаграждение от 500
лв.- дог. л. 47. С оглед предявена към отхвърлена част на исковете му се
дължи 248.99 лв.
Във въззивната инстанция А. претендира адвокатско възнаграждение от
300лв., всеки- дог. л. 51. С оглед обжалваемият му интерес към уважената
част от жалбата му се дължи 35.28 лв., или общо от двете инстанции
284.27лв.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 195 от 18.02.2022г., постановено по гр.д.№
5632/2021г. по описа на РС-Русе в частта, с която е признато за установено,
че А.П. Ч., ЕГН:**********, от гр. Русе, ул. ***** 1 дължи на
„Електроразпределение Север” АД , ЕИК *********, гр.Варна 9009, р-н
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” № 258,
сумата над 1130,23лв. до 1191,21 лв. – главница за незаплатена ел. енергия за
периода от 01.08.2018 г. до 26.08.2020 г. за обект с аб.№ **********, ведно
7
със законната лихва върху главницата от 05.08.2021 г. до изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
09.08.2021 г. , по гр. д. 4380/2021 г. по описа на РРС и в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Електроразпределение Север” АД, ЕИК
*********, против Н. А.. Ч., ЕГН: **********, и В. А.. Ч., ЕГН: **********,
искове за заплащане на сумите: над 297.78 лв. до 565 лв. – главница за
незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 16.02.2016 г. до 01.08.2018
г. за обект с аб.№ **********, ведно със законната лихва върху главницата от
05.08.2021 г. до изплащането и, за която е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 09.08.2021 г. , по гр. д. 4380/2021 г. по описа на РРС, както
и в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. А.. Ч., ЕГН: ********** и В.
А.. Ч., ЕГН: **********, и двамата с адрес: гр. Русе, ул. ******, дължат на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, гр.Варна, р-н
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” № 258,
всеки сумата от още по 267,22лв. – главница за незаплатена ел. енергия за
обект с аб.№ **********, ведно със законната лихва върху главницата от
05.08.2021 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 09.08.2021 г., по гр. д. 4380/2021 г. по описа
на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА А.П. Ч., ЕГН:**********, от гр. Русе, ул. ***** 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „Електроразпределение Север” АД , ЕИК *********, сумата
от 311.55 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. А.. Ч., ЕГН: ********** и В. А.. Ч., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: гр. Русе, ул. ****** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„Електроразпределение Север” АД , ЕИК *********, гр.Варна 9009, р-н
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” № 258
сумата от по 302.51 лв.,всеки, разноски по делото.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД , ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на А.П. Ч., ЕГН:**********, сумата от 284.27лв., разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД , ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. А.. Ч., ЕГН: ********** и В. А.. Ч., ЕГН: **********,
сумата от 16.56 лв. за всеки, разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9