Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …. 27.01.2020 г.
гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета
година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова
гражданско дело № 325 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното
При извършената по
реда на 129, ал. 1 ГПК служебна проверка, съдът констатира следните нередовности
на исковата молба:
- по
чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК – Противоречие между обстоятелствена част и
петитум. В обстоятелствената част са изложени обстоятелства, че с постановление
на ЧСИ на ищеца е възложено вземане на „Йолис 2016“ЕООД вместо плащане, а в противоречие на това се иска осъждане на
ответника да заплати исковата претенция не на ищеца, а на „Йолис 2016“ЕООД.
За да предяви
съдебно чуждото вземане, взискателят се нуждае от легитимация, която може да
получи по реда на чл. 510 ГПК - чрез възлагане на вземането за
събиране или вместо плащане.
Не съществува
спор в съдебната практика и правна доктрина, че правните последици, произтичащи
от предоставено на взискателя по реда на чл. 510 ГПК за събиране запорирано вземане на
длъжника и възлагането му на същия вместо плащане не са равнозначни. Първото не
променя правното положение на длъжника, който остава носител на вземането -
негов титуляр, поради което взискателят, на когото вземането е възложено за
събиране, придобива единствено качеството на процесуален субституент и
разполага само с право да упражни правата на длъжника от свое име, но за негова
сметка. Възлагането вместо плащане, като
способ за принудително удовлетворяване на взискателя, е своеобразна
принудителна цесия и поражда присъщите й правни последици - превръща
последния в титуляр на самото вземане и той може да се разпорежда с него, т.е.
да го упражнява именно в качеството си на негов носител. В този смисъл Решение
№ 56/10.09.2014 г. по т.д.№ 3057/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и §172 от
"Българско гражданско процесулно право“, Осмо допълнено и преработено издание, 2004 г. (стр.823 и сл.). В конкретния случай процесното
вземане е възложено на ищеца вместо плащане, поради което същият има качеството
на цесионер и носител на вземането. Съгласно Решение 48 от 01.03.2017г. на ВКС по т.д.
53384/2015г., IV г.о., съдът в този случай следва по реда на чл. 129,
ал.2 ГПК да даде възможност на ищеца да отстрани нередовността.
Исковата
молба следва да бъде оставена без движение и на основание чл. 129, ал.2 ГПК
следва да бъде указано на ищеца да отстрани нередовностите в едноседмичен срок
от получаване на съобщението, като бъде предупреден за последиците от
неотстраняването по чл. 129, ал. 3 ГПК.
С
оглед горното, СЪДЪТ
Р
А З П О Р
Е Ж Д А:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като
указва на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да отстрани нередовностите на исковата
молба, като приведе петитума на исковата
молба в съответствие с изложените факти в обстоятелствената част на същата,
съобразно подробно дадените указания в мотивната част на настоящото
разпореждане.
При неизпълнение на указанията в срок, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще бъде върната.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
Препис от разпореждането да
се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :