Решение по дело №11533/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2325
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20215330111533
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2325
гр. Пловдив, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330111533 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
********* против Л.Т.Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на
ЗРВКУ и за периода 13.07.2016 г. – 17.12.2018 г. имал задължения за предоставени
услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 454,26
лева за обект, находящ се в ***, като наемател на ОП „Жилфонд“. За потребените
количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и
законна лихва, възлизаща на 97,95 лева за периода 30.09.2016 г. – 31.12.2020 г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***, а
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно до
12.07.2018 г. за един от водомерите – по показания, след което при условията на
неизправно изм. устройство, с връчено известие, а по другия – изцяло по показания, за
което имало положени подписи в карнетите.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 553/22.01.2021 г. по ч.гр.д. №
859/21г. на ПРС, връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в
едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли
претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
1
представител. Оспорва исковете по основание и размер, в т.ч. – ответникът нямал
качеството на „потребител“; нямало връчено известие за поставяне на валидно изм.
устройство; релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по реда на чл.
47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са
предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД:
Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. -
наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с
№ ***/, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане
на канална вода за обект, находящ се в ***, както и, че през процесния период,
ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и
твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази
връзка суми. Предвид възражението за изтекла погасителна давност, да установи и
настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на
предвидената в закона погасителна давност.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е
погасил задълженията.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
неоснователен, поради следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198
„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
2
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК
системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на
ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не
се изисква.
Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от
общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи
потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване,
предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2
ЗРВКУ – наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е
субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги,
по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - П.. Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги,
предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото.
Ищецът не установи, че именно Л. Д. е пасивно материалноправно легитимирана
да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същата да е
собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в
исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по
отношение на потребителя. Напротив, няма спор, а и от представените договори за
наем за процесния имот, се установява, че същият е общинска собственост и се
стопанисва от ОП „Жилфонд“. Съответно – установява се, че в полза на ответника не е
учредявано ограничено вещно право върху имота.
Ищецът поддържа, че ответникът е потребител в качеството си на наемател. В
закона обаче, наемателят не е уреден като потребител на ВиК услуги. В чл.8, ал.9 от
Наредбата се допуска възможността наемателят да бъде само платец на услугите, но от
името на собственика. Според тази разпоредба - наемателят на водоснабден имот може
да заплаща ВиК услугите от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на наредбата и договора. Когато наемателят не спазва тези задължения,
отговорен за тях е наемодателят. Или по смисъла на нормативния акт, уреждащ
процесното правоотношение, последното възниква между ВиК оператора и
собственика на имота, а наемателят може да бъде само платец на услугите, съответно
при неизпълнение, отговаря не той, а наемодателят, който е потребител в отношенията
с оператора.
В ОУ е предвидена хипотеза – чл. 2, ал. 3, според която - по обща договореност
между оператора, собственика и наемателя, е допустимо последният да придобие
качеството потребител. Това е допустимо, ако е налице съгласие на наемодателя
дадено лично или с нотариално заверена декларация. В конкретния случай, такова
съгласие не се установява. Не се доказва собственикът на имота чрез своя законен или
упълномощен представител да е изразявал съгласие пред ищцовото дружество за това
ответникът, като наемател, да фигурира като потребител на услугите и страна по
правоотношението. Не е ясно по какъв начин и на какво основание партидата се води
3
на името на ответника. Заместването в дълг по своя характер представлява договор, в
който трябва да участва и новият длъжник – този, който поема отговорността за
чуждото задължение. Неговото съгласие също е необходимо, за да е налице валидно
заместване. Последното не е възможно само по волята на кредитора. Такова съгласие
няма.
Не се доказва нито собственикът на имота, нито ответникът да са изявили воля
за това наемателят да е потребител на услугите и страна в правоотношение с ищеца.
Нещо повече – видно от прочита на договора от 2009 г. /л.57 – имащ отношение
към процесния период/, никъде не се съдържа изрична уговорка – наемателят да
заплаща консумативите за ползване на имота – с изкл. на такса БО. В представените
настанителни заповеди също никъде не се съдържа изявление на Общината, че
ответникът следва да заплаща консумативи към ВиК и ЕВН или да сключи договори с
тези дружества. Такива не са и представени по делото. Не са представени и
доказателства за това – подадено ли е заявление с искане за откриване на партида на
името на ответника, като не се установява и на какво основание ВиК са открили същата
на негово име като потребител. ВиК може да открива съответни партиди и да
начислява задължения за потребени услуги само при наличие на законовите
предпоставки за това и при спазване на приложимата нормативна уредба, което в
случая не се установява. Не се споделят и твърденията за неприложимост на
постановките на посочената Наредба от 2004 г., както и на ОУ от 2014 г., т.к. – от една
страна, няма доказателства за соченото „възникване на облигационно
правоотношение“ с ответника, а такова не може да се презумира само на база сключен
договор за наем на общинското жилище с трето лице, а от друга – приложими към
казуса са тези нормативни правила, действащи към датата на твърдяно консумиране,
начисляване, отчитане и пр. на твърдените услуги, или съобразно исковия период по
делото – приложими са именно посочените норми, регулиращи съответните
отношения. Също така – ответникът никъде не е декларирал, че ще представя
ежемесечно бележки за платена вода, а дори да беше – подобно деклариране не му
придава качеството „потребител“.
Отделно - дори наемателят да е бил задължен по договора /което принципно не
се установява, поради липса на подобна уговорка между отв. и Общината/ да заплаща
консумативите за ползването на имота – топлинна и електрическа енергия, топла и
студена вода, това не означава, че той става страна в правоотношението със
съответните доставчици, а единствено, че заплащането ще се осъществява от името на
наемодателя. Ако консумативите не са платени от наемателя, той ще отговаря пред
наемодателя за това си неизпълнение на договора за наем, а спрямо ищцовото
дружество - отговорност носи потребителят – собственик на имота. След като по
делото не се доказва да е налице заместване в дълг и хипотеза по чл.2, ал.3 от ОУ на
ВиК, приложима е нормата на чл.8, ал.9 от Наредбата, т.е. – в случаите, при които
наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за
тях остава наемодателят.
Предвид изложеното, не се доказва качеството на „потребител“ на ответника за
исковия период като основен елемент от ФС на претенцията, като обсъждането по
същество на останалите предпоставки /вкл. възражението за изтекла давност/ е
безпредметно, т.к. не може да доведе до различен резултат. Само за пълнота се
посочва, че не се доказаха и твърденията за начина на отчитане, наличие на
предпоставки за служебно начисляване по тарифа и неизправност на един от
водомерите, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада, а разпитаният
4
свидетел не посочи каквито и да е конкретни факти за този имот, потребител и
отчитане в периода.
Предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с
искането за законна лихва.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД:
Съдът не формира извод за наличие на главен дълг, поради което искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият не претендира и не
представя доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК ********* против Л.Т. Д., ЕГН ********** обективно
съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните
дължимостта на следните суми: 454,26 лева - главница, представляваща стойност на
предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
периода 13.07.2016 г. – 17.12.2018 г. за имот, находящ се в ***; 97,95 лева -
обезщетение за забава за периода 30.09.2016 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 19.01.2021 г.
до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 553/22.01.2021 г. по ч.гр.д. № 859/21г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
5