РЕШЕНИЕ
гр. София, 17.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател:
ИВАЙЛО Д.
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14176/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ от А.А.Б. срещу
Г. Ф., за осъждането на ответника да му заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки,
страдания от ПТП, настъпило на 01.07.2017 г., в с. Храбърско, общ. Божурище,
обл. София, в резултат на виновното поведение на водач на моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба
са изложени твърдения, че на 01.07.2017 г., около 21:00 часа в с. Храбърско, по
ул. „Хан Аспарух“, в посока към ПП 1-8 ищецът управлявал мотоциклет, докато по
същото време от улицата срещу ул. „Христо Ботев“, се движил лек автомобил марка
„Ауди“, тъмен на цвят, с пернишка регистрация, който с висока скорост завил
наляво по ул. „Хан Аспарух“ и продължил движението си в посока към ПП 1-8.
Водачът на лекия автомобил не е спрял на поставения знак „Б2“ и по този начин е
отнел предимството на движещия се по ул. „Хан Аспарух“ ищец, управляващ
мотоциклет. С цел да избегне директния удар, ищецът наклонил мотоциклета на
дясната му страна и натиснал спирачка, вследствие на което изгубил управлението
му и паднал на асфалта. В резултат на получените при ПТП телесни увреждания е
образувано досъдебно производство № 276/2017 г. по описа на РУ на МВР -
Сливница, пр. пр. № 755/2017 г. по описа на РП гр. Сливница. Непосредствено
след пътния инцидент ищецът е бил откаран от очевидци у дома му, където
нараняванията му били почистени, поставен му бил лед, а самият ищец взел
болкоуспокояващи медикаменти. Поради масивен отток в областта на лявото ходило,
придружени от болка и невъзможност за активни движения, на следващия ден
постъпил в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където му била поставена диагноза:
множествено счупване на стъпалото - закрито; фрактура осис метатарзис на I, II,
III и IV педис синистри. На 05.07.2017 г. е извършена оперативна интервенция,
при която била извършена кръвна репозиция на метатарзалните кости и фиксацията
им с два броя киршнерови игли. След изписването си на 06.07.2017 г. ищецът
продължил лечението си в домашни условия. Изпитвал силни болки в областта на
счупването, което налагало прием на обезболяващи медикаменти, не можел да се
придвижва самостоятелно, поради което бил физически неактивен, а за покриване
на елементарните битови потребности се налагало да разчита на помощта на
близките си. Процесното ПТП се отразило негативно и върху психическото му
състояние, станал неспокоен, тревожен, оплаквал се от понижено настроение,
нарушение на съня и вниманието, фиксиране на спомена от злополуката. И към
настоящия момент болките в счупения крайник не са отшумели и се засилват при
влошаване на времето.
Виновният водач
на л. а. м. „Ауди“ не е бил установен, поради което и на 16.03.2020 г. ищецът е
подал молба пред ответника за доброволно изплащане на застрахователно
обезщетение, което е отказано с писмо от 25.06.2020 г. При тези съображения
ищецът счита, че е налице правен интерес да претендира осъждането на ответника
да му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинените му от
процесното ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
ѝ изплащане.
По реда и в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Г. Ф. е депозирал писмен отговор, в който
оспорва иска по основание и размер. По делото не били представени неоспорими
доказателства за твърдяното от ищеца основание за наличието на предпоставката
по чл. 557 ал. 1 от Кодекса за застраховането - ПТП да е реализирано по вина на
водач на „неидентифицирано моторно превозно средство“, което да предпоставя
реализиране отговорността на ответника. Не били представени също така
доказателства относно осъществяването на фактическия състав на риска
„Гражданска отговорност“. Не можело да се установи противоправното поведение,
механизмът, причините, и обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП,
както и възможността от съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Последният не е представил документ с действието по чл. 300 от ГПК,
предвид което ответникът оспорва всички изложени в исковата молба твърдения
относно механизма на ПТП, причините и обстоятелствата относно настъпването му и
получаването на травмите. Единствените доказателства, които ищецът представил в
подкрепа на своите твърдения, били показанията на свидетели, разпитани по
наказателното производство и на това основание процесуално недопустими като
доказателствено средство в настоящия процес. Неоснователна била претенцията за
неимуществени вреди предвид липсата на реално настъпило ПТП по вина на водач на
неидентифицирано МПС. Поради тази причина ответникът е отказал доброволно
изплащане на застрахователно обезщетение по щета, инициирана от ищеца. В тази
връзка се релевира възражение, че единствено водачът на мотоциклета и настоящ
ищец има вина за настъпване на ПТП поради отклоняване на вниманието си от пътя.
При условията на евентуалност оспорва размера на претенцията като прекомерно
завишена съобразно критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ, Г. Ф. изплаща обезщетения на увредените лица от Ф.а за незастраховани
МПС за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено
(неидентифицирано моторно превозно средство).
По така предявения иск ищецът носи тежестта
да установи твърденията си, че е претърпял ПТП, което е настъпило по вина на
водача на неидентифицирано МПС, че последният е извършил нарушения по ЗДвП, в
резултат на които е било реализирано ПТП, че при същото ищецът е получил
конкретни телесни увреждания и е претърпял болки и страдания, че е налице
причинно - следствена връзка между ПТП и причинените вреди.
Ответникът следва да установи възражението
си за причиняване на вредоносния резултат единствено от поведението на самия
ищец.
С оглед установяване механизма на ПТП по
делото са изслушани показанията на свидетеля И.Т.Д., който заявява, че на
01.06.2017 г., без да е сигурен за точната дата, но е било лятото, в с.
Храбърско, е станала очевидец на ПТП между мотор и автомобил. Инцидентът е
настъпил привечер, на смрачаване, но не си спомня точен час, вероятно около
20:00 ч. или 21:00 часа, а може и по-късно да е било. По това време е управлявал
лекия си автомобил по главната улица на с. Храбърско, заедно с негов приятел.
Пътят, по който се е движил, е асфалтов, със знак за предимство спрямо
второстепенните улици, които пресичали главния път. Приближавал е кръстовище, в
зоната на което е нямало дупки или полегнали полицаи, на което се включват
второстепенни улици, от лявата и от дясната страна. Улицата, която се е
намирала от неговата лява страна е перпендикулярна, а тази от негово дясно е
била косо към главния път, като са застлани с чакъл. Сочи, че от дясната му
страна се е приближавал мотор (скутерче), управлявано от ищеца, което се
включва в движението по главната улица. Същевременно от лявата страна на
свидетеля е излязъл л.а. марка „Ауди“, който се е движел по перпендикулярната
на главната улица. Моторът почти е бил навлязъл в главния път, а л.а. „Ауди“,
като се изнесъл, се завъртял в чакъла, докато е завивал наляво, като е
„забърсал“ мотора, изпращайки го в канавката. След като бутнал моториста в
канавката, автомобилът продължил, като той щял да отнеме и предимството на
свидетеля, но отнел първо предимството на мотора. Сочи, че по време на
инцидента е бил на 10 или 15 метра от улицата, която е перпендикулярна от
лявата страна на главния път и ако е бил по-близо, вероятно е щял да се удари с
л.а. „Ауди“, като не си спомня каква е била скоростта на този автомобил, но
твърди, че автомобилът се е изнесъл „на газ“ и въобще не намалил. Моделът на
л.а. „Ауди“ е бил 80 или 90, не си спомня цвета, а регистрационният номер
започвал с „РК“, пернишка регистрация. Мотористът се опитал да избегне удара,
но се е отклонил и паднал в канавката. Не може да каже дали двете превозни
средства са се ударили или само са се закачили, но съприкосновението помежду им
е било странично. След удара свидетелят и приятелят му оказали помощ на
моториста, който пожелал да го закарат в дома му, който се намирал на около 300
м.
Приетата по делото първоначална съдебна
автотехническа експертиза описва механизъм на процесното ПТП, според който на
01.07.2017 г. в с. Храбърско пострадалия А.Б. управлява мотопед, движейки се по
ул. „Христо Ботев“, с посока ул. „Хан Аспарух“. Достигайки до кръстовището на
двете улици извършва маневра завой надясно, като продължава движението си по
ул. „Хан Аспарух“ с посока от центъра към път „П 1-8“. В същото време лек
автомобил марка „Ауди“, се движи по пътя от гарата към кръстовището на ул. „Хан
Аспарух“ и ул. Христо Ботев, като при достигането до кръстовището извършва
маневра завой наляво без да спира и продължава движението си по ул. „Хан
Аспарух“ с посока от центъра към път „П 1-8“. При преминаване през кръстовището
лек автомобил „Ауди“ губи устойчивост, при което започва странично занасяне на
задната част на автомобила, за което е допринесло и наличието на посипаности по
платното за движение. След това лекият автомобил застига движещия се в същата
посока мотопед, при което водачът на мотопеда извършва маневра отклоняване
вдясно с цел избягване настъпването на ПТП. При извършване на маневра
отклоняване вдясно водачът на мотопеда губи устойчивост на предното управляващо
посоката на движение колело, поради извършената рязка маневра и пада странично.
Като основна причина за настъпване на
процесния инцидент е пресичането на траекториите на движение на мотопеда и л.а.
„Ауди“, движещи се в една посока по ул. „Хан Аспарух“. Лекият автомобил се
движи в посока към мотопеда, с което създава опасност от настъпване на
страничен удар между двете МПС-та.
Съгласно приетата по делото допълнителна
съдебна автотехническа експертиза мястото на загуба на устойчивост и
последвалото падане на водача на мотоциклета е на ул. „Хан Аспарух“, с посока
от центъра към път „П1-8“, по дължина на около 20 м. след кръстовището на ул.
„Хан Аспарух“ и ул. „Христо Ботев“, в с. Храбърско и по широчина на около 1 м.
от десния край на ул. „Хан Аспарух“ с посока от центъра към път П 1-8. Посочената
посока на движение на мотоциклетиста е същата, като вече описаната в
първоначалната САТЕ. Вещото лице не е могло да изчисли скоростта на движение на
мотоциклетиста, тъй като не са налице изходни данни за това. Според събраните
свидетелски показания относно характера на движение на водача на мотоциклета,
експертът е стигнал до заключение, че мотоциклетистът е извършвал движение,
спазвайки правилата за движение, без криволичене, отнемане на предимство или
навлизане в лентата за насрещно движение. При възникване и възприемане на
опасността, мотоциклетистът предприема маневра отклоняване вдясно с цел
избягване на удар и ПТП. Липсвали данни на процесното кръстовище да се намират
обекти или предмети, ограничаващи видимостта за всички водачи, преминаващи през
кръстовището. Тъй като ПТП е настъпило на 01.07.2017 г. около 21:00 часа., то
следва да се приеме, че за този час от денонощието видимостта не е дневна
светлина, а намаляваща осветеност - залез. Няма данни за наличието на
изкуствено осветяване (улично осветление), като видимостта е била намалена.
Тъй като мястото на ПТП не е запазено и не
е посетено от служители на МВР, поради което не е съставен констативен
протокол, то и няма данни за настъпило съприкосновение между лекия автомобил и
мотопеда, освен показанията на свидетеля и пострадалия.
Според приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза А.А.Б. в причинна връзка с твърдения механизъм на
настъпване на ПТП е получил телесни увреждания, изразяващи се в счупвания на
втора, трета и четвърта метатарзални кости на ляво ходило, водещи до засягане
функцията на ходилото (в о.с.з. от 20.12.2021 г. вещото лице е уточнило, че е
допуснал техническа грешка на стр. 5 от експертизата, като погрешно е посочил
счупване на първа, втора и трета, вместо правилното втора, трета и четвърта
метатарзални кости, което обаче не променяло заключението).
Лечението на ищеца е проведено след спешен
прием (03.07.2017 г.) в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ и е включвало оперативна
интервенция - открито наместване и вътрешна фиксация на фрактурите на втора и
трета метатарзални кости с остеосинтезни игли на 05.07.2017 г. След престоя в
болницата ищецът е изписан с подобрение и дадени указания за амбулаторно лечение.
Отново на 08.08.2017 г. в същата клиника е бил опериран същия ден, при което е отстранен
остеосинтезния материал. Лечението е било адекватно и съобразено с тежестта на
травмата.
Възстановителният период при нормално
протичане на получените счупвания на ходилните кости е обичайно около 3 - 4
месеца, което включва период на имобилизация, след което рехабилитация на
засегнатия крайник. Интензитетът на болките е бил засилен след травмата и след
оперативното лечение и постепенно е намалял. Възможно е ищецът да търпи болки в
бъдеще при смяна на времето и при сериозни натоварвания, което е обичайно след
такава травма. При извършения личен преглед на ищеца е установено отклонение на
втори пръст на лявото ходило в разгънато положение, както и ограничение на движението
на същия пръст, дължащи се на зарастването с дислокация на втора метатарзална
кост и имат траен характер. Към момента на прегледа вещото лице е констатирало,
че пострадалият е възстановен напълно, без сериозен функционален дефицит.
Болките и страданията, които А.Б. съобщил, че изпитва са субективни по своя
характер и е трудно да се оценят. При приемане на експертизата вещото лице е
посочило, че описаните травматични увреждания е възможно да възникнат при
описания механизъм на настъпване на ПТП и падане от мотоциклет.
Свидетелят В.И.В., приятел на А.Б., сочи,
че последният е претърпял катастрофа в края на лятото на 2017 г. и лявото му
стъпало е било оперирано, бинтовано и с шина, и доколкото му е известно на свидетеля,
с поставен пирон в него. Шината е била премахната след около 3-4 месеца, като
през това време се придвижвал с патерици или с помощ от някой от семейството
му. След този период е изпитвал затруднения дълго време да стои изправен и
продължил да си помага с патерицата още известно време, след като му премахнали
шината, но се изморявал и продължил да има болки в крака. След инцидента
изглеждал потиснат, депресиран, но не толкова от болката, колкото от това, че
не може сам да се обслужва, а майка му, брат му и баща му се наложило да му
помагат. Не знае ищецът да е търсил помощ от психиатър или психолог след ПТП,
като към днешна дата е възстановен психически. Преди ПТП работел физическа
работа в строителството – ремонтирал покриви, като след излекуването си не е
продължил с тази работа, а заминал през пролетта на 2018 г. да работи в Англия
поради болките в крака, където работел като стругар - фрезист или нещо подобно
и доколкото му е известно е работел седнал. Към момента приятелят му има леко
изкривяване на крака, но стъпвал и се придвижвал самостоятелно, без болка. От
Англия ищецът се прибрал в България през 2020 г. Виждал е пострадалият да
управлява мотоциклет, но не знае дали има книжка за този тип превозно средство,
но със сигурност има шофьорска книжка.
При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства настоящият съдебен състав намира за доказани твърденията
на ищеца, че процесното ПТП, в причинна връзка, с което е получил счупване на
костта на лявото ходило, е настъпило в резултат от неправомерното поведение на
водач на лек автомобил, който е напуснал местопроизшествието и МПС-то не е било
установено, т.е. налице е хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ (неидентифицирано
моторно превозно средство). Свидетелските показания на И.Т.Д. следва да бъдат
кредитирани изцяло, тъй като са основани на непосредствени възприятия за
фактите, до които се отнасят, не са опровергани от насрещната страна и няма
основания за съмнение в достоверността им, още повече че не са налице
обстоятелства, които дори да индицират заинтересованост на свидетеля от изхода
на спора. Процесуалният закон не отдава приоритетна доказателствена стойност на
едни доказателствени средства пред други, а задължава съда да ги разгледа
поотделно и в своята съвкупност, за да прецени дали, кои от тях, и в каква
степен да кредитира при изграждане на своите фактически изводи. В този смисъл
няма правна пречка механизмът на ПТП да бъде установен изцяло със свидетелски
показания, доколкото и самата автотехническа експертиза се базира на данните,
изнесени от свидетеля. Същественото в случая е, че анализът на вещото лице на
тези показания не опровергава заявеното от свидетеля, поради което и няма
причина, включително и при прилагане на опитните правила, да не бъдат
кредитирани непосредствените му впечатления. Ето защо съдът намира, че
неидентифицираният лек автомобил марка „Ауди“, като се е включил в движението,
навлизайки от второстепенна улица на главния път чрез маневра завой наляво и не
се е съобразил с местоположението на вече навлезлият на главния път мотоциклет,
управляван от ищеца, е нарушил правилата за движение по пътищата. В случая не е
спазено изискването на чл. 25, ал. 1 ЗДвП при предприемане маневра завиване
наляво за навлизане по друг път, преди да започне маневрата, водачът да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат
след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Неизпълнението на
задължението на автомобилиста за непрекъснато съблюдаване и съобразяване на
пътните условия според изискването на горепосочената правна норма е резултат и
от друго допуснато нарушение, изразяващо се в игнорирането на регулиращия
движението му знак Б2 (стоп), като не е спрял преди да навлезе по главния път,
с което е отнел предимството на ищеца.
Независимо дали в действителност между
мотопеда и л.а. „Ауди“ е настъпило съприкосновение и неговия интензитет, от
свидетелските показания се установява, че автомобилът е преминал в
непосредствена близост до мотопеда, създавайки реална заплаха да настъпи
значителен сблъсък между тях, което е принудило самия ищец да отклони мотопеда,
като по този начин е загубил устойчивост, отклонил се е извън пътя и е паднал
от мотопеда. Следователно, процесното ПТП не е настъпило поради субективните
действия на ищеца, включително поради твърдяната от ответника липса на
внимание, а единствено от неправомерното поведение на водача на л.а. „Ауди“.
Последният, причинявайки инцидента, от който са последвали неимуществени вреди
за ищеца, и напускайки местопроизшествието, без да даде възможност да бъде
идентифициран, води до извод, че отговорността му следва да бъде покрита от
Гаранционния Ф. поради наличие на всички предпоставки, визирани в чл. 557, ал.
1, т. 1 КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взема предвид получените от ищеца травматични увреждания,
изразяващи се в счупвания на втора, трета и четвърта метатарзални кости на ляво
ходило, водещи до засягане на функцията на ходилото. Проведеното лечение,
налагащо по необходимост оперативна интервенция - открито наместване и вътрешна
фиксация на фрактурите на втора и трета метатарзални кости с остеосинтезни игли
на 05.07.2017 г., както и повторната операция на 08.08.2017 г. за отстраняване
на остеосинтезния материал. Лечението е било адекватно и съобразено с тежестта
на травмата. Възстановителният период от около 3 - 4 месеца, фактът, че
интензитетът на болките е бил по-висок първия около един месец, в който
най-силен е след травмата и след оперативното лечение по поставяне и премахване
на остеосинтезните игли, като постепенно е намалявал. Съществено обстоятелство,
което следва да се отчита, е установеното понастоящем при ищеца отклонение на
втори пръст на лявото ходило в разгънато положение, както и ограничение на
движението на същия пръст, дължащи се на зарастването с дислокация на втора
метатарзална кост, които имат траен характер, при отчитане обичайните за този
вид травма възможни остатъчни явления, изразяващи се в спорадични болки в
бъдеще при смяна на времето и при сериозни натоварвания, както и че тези
негативни последици ще го съпътстват през целия му живот, при все че ищецът е
бил на 19 г. към датата на ПТП. Съдът не кредитира показанията на свидетеля В.И.В.
относно необходимостта ищецът да носи 3-4 месеца шина на крака и през това
време да се придвижва с патерици, тъй като този период е бил необходим за
пълното възстановяване на ищеца и няма медицински данни ищецът да е ползвал
помощни средства за такъв дълъг период. Фактът, че през пролетта на 2018 г.
ищецът е заминал за Англия да работи, т.е. около половин година след инцидента,
също сочи, че възстановителния процес е протекъл нормално и без сериозни усложнения.
В този смисъл СМЕ сочи, че пострадалият е напълно възстановен без сериозен
функционален дефицит на крайника (освен коментираните по-горе остатъчни
прояви). Следва да бъде взето предвид обаче, че видът на травмата в периода на
носене на остеосинтезните игли (05.07.2017 г., както и повторната операция на
08.08.2017 г.) и непосредствено след премахването им чрез хирургическа
интервенция, е от естество силно да затрудни придвижването му свободно, и което
да налага използването на помощни средства и помощ в ежедневието от близките
му, в който смисъл са свидетелските показания.
С оглед гореизложеното, характера на
уврежданията, младата възраст на ищеца (19 години), която от една страна
способства за по-бързото и по-пълно възстановяване (но с вече коментираното
трайно ограничение на движението на втори пръст на лявото ходило), но от друга,
следва да се отчита, че травмата ограничава значително активния му социален
живот, както и социално - икономическите условия на живот в страната, съдът
намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди, причинени от
процесното ПТП. Следва да се отбележи, че този размер съдът съобрази със
съдебната практика, обективирана в определение № 293 от 13.05.2021 г. по т. д.
№ 1542/2020 г., І Т. О. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване
въззивно решение, с което е приет размер на обезщетението от 30 000 лв. за
същия вид травма и приблизително същия възстановителен период (при настъпило на
28.02.2018 г. ПТП), при отчитане непълно възстановяване на функционалния обем
движения в областта на травмата.
Поради основателност на главната претенция,
основателно е и искането за присъждане на обезщетение за забава, в размер на
законната лихва, от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2020 г.
Относно разноските:
При този изход на делото на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в общ размер от 3760
лв., от които 1200 лв. – държавна такса; 60 лв. – депозит за призоваване на
свидетел; по 400 лв. за СМЕ и за САТЕ и 1700 лв. с ДДС – заплатен по банков път
адвокатски хонорар. Последният е в размер под минимално установения в чл. 7,
ал. 2, т. 4 от НМРАВ (1716 лв. с ДДС), поради което релевираното от ответника
възражение за неговата прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., със седалище и адрес на управление ***
да заплати на А.А.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки,
страдания и стрес в резултат на ПТП, настъпило на 01.07.2017 г. в резултат на
виновното поведение на водач на моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни
разноски в общ размер на 3760 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: