№ 41
гр. Варна, 01.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20223000500575 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:03 часа се явиха:
Въззивникът ПРОКУРАТУРАТА НА РБ редовно призована чрез
Апелативна прокуратура – Варна, представлява се от прокурор от Апелативна
прокуратура - Варна Светла Курновска.
Въззивникът А. С. О., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът докладва, постъпилата на 28.02.2023 г., молба от А. О., чрез адв.
Е. Ф., в която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа
въззивната жалба. Оспорва въззивната жалба, подадена от прокуратурата.
Направено е изявление по съществото на спора поддържайки, че обжалваното
решение, в частта за имуществени вреди, е недопустимо, по подробно
изложени съображения. Претендира се на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да се
определи адвокатско възнаграждение, което да се присъди на адв. Ф..
ПРОКУРОР КУРНОВСКА: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадени две въззивни жалби, както следва.
Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България,
чрез Д. Димитров - прокурор в ОП - Добрич, против решение №
121/11.05.2022г., постановено по гр.д. № 53/22г. по описа на ДОС,
1
гр.о./изменено впоследствие в частта за разноските с влязло в сила
определение № 878/07.10.2022г., постановено по гр.д. № 53/22г. по описа на
ДОС/, в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от
2 143, 46 лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение за месец май 2015г., причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД ,
ведно със законната лихва върху сумата 2 000лв., считано от 22.05.2017г. до
20.06.2021г. и върху сумата от 2 143,46лв., считано от 21.06.2021г. до нейното
окончателно изплащане; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от 2
143,46лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение за месец юни 2015г., причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство № 103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лв., считано от 22.05.2017г. до
20.06.2021г. и върху сумата от 2 143,46 лв., считано от 21.06.2021г. до
нейното окончателно изплащане; 3/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от
2 123, 46 лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение за месец юли 2015г., причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство № 103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху сумата 2 000 лв., считано от 22.05.2017г. до
20.06.2021г. и върху сумата от 2 123,46 лв., считано от 21.06.2021г. до
нейното окончателно изплащане; 4/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за имуществена вреда в размер от
1 359,01лв., съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение за 16 дни през месец август 2015г. ,
причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г.
- 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на
наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република
България при прекратяване на досъдебно производство № 103/10г. по описа
на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., на осн. чл.49 от
2
ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.05.2017г. до
нейното окончателно изплащане; 5/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на А. С. О. обезщетение за неимуществени вреди в размер
от 500 лв., причинени от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода
11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно
отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите
на Република България при прекратяване на досъдебно производство
№103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от
11.08.2014г., на осн. чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 22.05.2017г. до нейното окончателно изплащане; 6/ Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на А. С. О. заплатената от него
държавна такса в размер от 10лв.; 7/ Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати сумата от 300лв. - разноски за производството - по сметка
на ДОС. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат отхвърлени и в горепосочените им части.
Въззиваемият А. С. О., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба, подадена от А. С. О. чрез процесуалния му
представител адв.Е.Ф., против решение №121/11.05.2022г., постановено по
гр.д. № 53/22г. по описа на ДОС, гр.о./изменено впоследствие в частта за
разноските с влязло в сила определение № 878/07.10.2022г., постановено по
гр.д. № 53/22г. по описа на ДОС/, в частите му, с които: 1/ е отхвърлен
предявеният от А. С. О. против Прокуратурата на Република частичен иск за
присъждане обезщетение за имуществена вреда, съставляваща пропусната
полза от получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за
месец май 2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в
периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел
относно отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на
пределите на Република България при прекратяване на досъдебно
производство №103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с
постановление от 11.08.2014г., за горницата над 2 143, 46 лв. до 2 365, 55 лв.,
на осн. чл.49 от ЗЗД; 2/ е отхвърлен предявеният от А. С. О. против
Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане обезщетение за
имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък
размер доход от трудово възнаграждение за месец юни 2015г., причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство № 103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., за горницата над 2 143,
46 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от ЗЗД; 3/ е отхвърлен предявеният от А.
3
С. О. против Прокуратурата на Република частичен иск за присъждане
обезщетение за имуществена вреда, съставляваща пропусната полза от
получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение за месец юли
2015г., причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода
11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно
отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите
на Република България при прекратяване на досъдебно производство
№103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от
11.08.2014г., за горницата над 2 143, 46 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от
ЗЗД; 4/ е отхвърлен предявеният от А. С. О. против Прокуратурата на
Република частичен иск за присъждане обезщетение за имуществена вреда,
съставляваща пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от
трудово възнаграждение за 16 дни през месец август 2015г. , причинена от
допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г. - 12.05.2016г.
бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на наложената на
ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република България при
прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на РУ
„Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г., за горницата над 1 359,
01 лв. до 2 365, 55 лв., на осн. чл.49 от ЗЗД; 5/ са отхвърлени частичните
искове на А. С. О. против Прокуратурата на Република България за
осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществена вреда,
причинена от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода 11.08.2014г.
- 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно отмяната на
наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите на Република
България при прекратяване на досъдебно производство №103/10г. по описа на
РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от 11.08.2014г. както следва: а/
сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от
получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец
септември 2015г.; б/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за
пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово
възнаграждение през месец октомври 2015г.; в/ сумата от 2 365, 55лв.,
съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение през ноември 2015г.; г/ сумата от 2 365, 55
лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък
размер доход от трудово възнаграждение през месец декември 2015г.; д/
сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за пропусната полза от
получен в по-нисък размер доход от трудово възнаграждение през месец
януари 2016г.; е/ сумата от 2 365, 55лв., съставляваща обезщетение за
пропусната полза от получен в по-нисък размер доход от трудово
възнаграждение през месец февруари 2016г.; ж/ сумата от 2 365, 55лв.,
съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение през март 2016г.; з/ сумата от 2 365, 55лв.,
съставляваща обезщетение за пропусната полза от получен в по-нисък размер
доход от трудово възнаграждение през април 2016г., ведно със законни
4
лихви върху всички суми, считано от 22.05.2017г. до плащането им; 6/ е
отхвърлен искът на А. С. О. против Прокуратурата на Република България за
осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от допуснато в нарушение на правото на ЕС в периода
11.08.2014г. - 12.05.2016г. бездействие от прокурор в РП-Тервел относно
отмяната на наложената на ищеца мярка - забрана за напускане на пределите
на Република България при прекратяване на досъдебно производство №
103/10г. по описа на РУ „Полиция“, гр.Тервел с постановление от
11.08.2014г., в частта му за горницата над 500 лв. до 10 000 лв. като
неоснователен, в т.ч., погасен по давност за вредите, търпени в периода
11.08.2014г. - 21.05.2015г., на осн. чл.49 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени и в горепосочените им части.
Въззиваемата страна Прокуратурата на Република България в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез
процесуалния представител ю.к. Ц.Маринова, поддържа становище за
нейната неоснователност и моли решението на ДОС в обжалваните му от
А.О. части да бъде потвърдено.
Във въззивните жалби и в отговора не са направени доказателствени
искания.
ПРОКУРОР КУРНОВСКА: Поддържам въззивната жалба на Окръжна
прокуратура - Добрич. Оспорвам жалбата на насрещната страна и поддържам
отговора. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ПРОКУРОР КУРНОВСКА: Уважаеми апелативни съдии, поддържам
жалбата на Окръжна прокуратура – Добрич, с която се оспорват аргументите
в решението на първоинстанционния съд, като на свой ред Окръжна
прокуратура изключително подробно в жалбата си е посочила аргументи
защо не са настъпили както имуществени, така и неимуществени вреди.
Изключително кратка ще бъда.
На първо място - не са настъпили такива вреди, затова защото ищецът е
разбрал за наложената забрана непосредствено преди отмяната й. Той е бил
уведомен, връчено му е било Постановление за прекратяване на наказателно
производство на 10.09.2014 г., като самото постановление е издадено на
11.08.2014 г. В момента, в който той е разбрал за тази забрана да напуска
страната и е поискал това да бъде отменено, е издадено Постановление за
отмяна на тази ограничителна мярка на 13.05.2016 г. Не могат да се
презумират неимуществените вреди, а те трябва да бъдат доказани чрез
5
приведени от ищеца доказателства, каквито считам, че не са налице, а наред с
това е факт изключително краткият, бих го нарекла символичен срок, в който
той е узнал за тази забрана, която пък след това незабавно е била отменена.
По отношение на исковете за имуществени вреди в жалбата на Окръжна
прокуратура - Добрич се коментира, че тези искове са погасени по давност,
което становище аз също поддържам. Според решението на съда
погасителната давност тече от момента на „изсрочване“, така един интерЕ.
термин е привел съда на частичния месечен иск, с изтичането на месеца, за
който би се платило възнаграждение. В конкретния случай тук
правопораждане на обезщетение е актът, с който е прекратено наказателното
производство или Постановлението за прекратяване от 10.09.2014 г., когато
ищецът е бил уведомен, прибавяме 7 дни, който е визирания в НПК срок за
обжалване и по този начин считам, че погасителната давност е изтекла на
17.09.2019 г. Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6