№ 3981
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110212763 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.
В. М. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 7846839, на СДВР, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша, като се излагат
конкретни доводи за процесуална незаконосъобрзност и за неправилно неприспадане на
толеранс във връзка с възможна грешка при измерването. Възиваемата страна (чрез
процесуален представител по пълномощие – юрисконсулт) излага конкретна аргументация за
процесуална и материална законосъобразност на фиша (която аргументация, обаче, е
поначало бланкова и практически не съдържа никакъв отговор на конкретните доводи по
жалбата), като претендира неговото потвърждаване, както и присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали и от огледаните в съдебно
заседание такива материали се установява по несъмнен и безпротиворечив начин – освен
издаването на процесния ЕФ на 01.08.2023 г. и съобразяването на образеца на ЕФ по
съответната заповед на министъра на вътрешните работи - още именно описаната в
обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова
препращане като използвана техника за излагане на установената от съда фактическа
обстановка не се открива никъде в релевантната правна уредба, в който смисъл мотиви е
излагал и ВКС касателно въззивните съдебни актове в наказателните производства от общ
1
характер, към която аргументация настоящият съдебен състав също препраща), като изрично
следва да се уточни, че се касае за собственик на превозното средство (в лицето на
жалбоподателя), респективно правилно е приложен материалният закон. Аргументацията по
жалбата за неприспаднат толеранс при изчисляване на наказуемата скорост очевидно е
относима към друг случай на обжалван ЕФ (в конкретния такъв случай е приспаднат
толеранс от именно 3% /при закръгляне в полза на нарушителя/, видно от съответната
разпечатка); очевидно аналогична е причината в жалбата да се сочи, че е наложена глоба в
размер на 100 лева при положение, че в действителност размерът е 400 лева (навсякъде,
обаче, по еднозначен начин е посочен именно индивидуализираният по-горе ЕФ като
обжалван, включително и ръкописно, т. е. няма съмнение какво в действителност се обжалва,
а визираните неточности намират своето логично обяснение именно /очевидно/ във връзка с
ползване от страна на процесуалния представител на т. нар. „сламка“ от друго дело).
Цитираната в жалбата съдебна практика не се явява задължителна извън съответното
конкретно друго съдебно производство. В случая при всяко положение липсват такива
нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени съобразно чл. 335, ал.
2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, нито пък – в крайна сметка - е налице каквото
и да било основание за съмнение касателно изложената в ЕФ фактическа обстановка. В
протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, копие от който е приложен по преписката (респективно по делото),
се съдържат нужните реквизити, като само следва да бъде отбелязано, че прехвърлянето на
съответните записи единствено чрез автоматизиран способ само формално нарушава
изискванията по чл. 16, ал. 2 от гореспоменатата наредба, но нито ограничава реално
каквито и да било процесуални права, нито внася някакво основание за съмнение в
достоверността/автентичността на предоставената по делото информация досежно
процесното заснемане (дори напротив). Изискването по чл. 16, ал. 3 от споменатата по-горе
наредба се явява спазено посредством посоченото в разпечатката досежно ЕФ, с който
изображението е свързано (дори да следваше да се приеме, обаче, че в тази връзка е налице
нарушение на процесуалните правила, то същото нарушение не би се явило съществено,
включително доколкото не би ограничавало каквито и да било процесуални права, нито /в
това число/ би водело до съмнение касателно автентичността на снимковия материал;
еднаква е вероятността разпечатката, която се предоставя за нуждите на процеса, да не е
автентична както в случаите, когато на самото отпечатано изображение е видим относим
само към конкретното изображение уникален номер, така и в случаите, когато е отбелязан
номер като връзка с конкретен ЕФ; важното в случая е, че абсолютно никакво фактическо
основание за съмнение не съществува изобщо по отношение на автентичността на
получената по служебен път в съда информация /същата е достатъчно подробна/ от
съответното звено на МВР). Съвсем ясно е указано в атакувания ЕФ, че се касае за
населеното място гр. София (с допълнителна детайлизация относно конкретното място на
извършване на нарушението) и че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак
(смисълът да се въведе в населено място ограничение от 50 км./ч. с пътен знак е свързан
2
това, че в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП касателно някои категории превозни средства са установени
принципни ограничения на максималната скорост, различни от 50 км./ч.).
Така при цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът
не констатира каквито и да било основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид
което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН обжалваният
фиш следва да бъде потвърден. При този изход на делото изначално липсва законово
основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, а присъждането на
разноски в полза на СДВР с оглед бланковия характер на изложеното от страна на
съответния процесуален представител (виж по-горе!) би се явило в случая в противоречие с
принципа на доборосъвестността, установен в чл. 3 от ГПК, явяващ се субсидиарно
приложим по сила на чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К, № 7846839, на СДВР.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3