Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
Normal;за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 1060 от 02.12.2010г. по гр.д. № 4182/ 2010г. по описа на ВТРС съдът е прекратил брака на молителите по реда на чл.50 от СК, утвърдил е постигнатото между тях споразумение, и е осъдил М. Д. от гр.В.Т. да заплати по сметка на ВТРС сумата 835,49 лв., представляваща цялата държавна такса за развода, издръжката и стойността на придобитото имущество, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу това решение в частта за разноските, имащо характера на определение в тази част, е подадена частна жалба от адв.Караколева като пълномощник на М. Д. от гр.В.Т.. Счита, че решението в частта за разноските е неправилно по изложени за това съображения. Моли въззивния съд да го отмени в посочената част като определи окончателна държавна такса за развода-15 лв. и държавна такса за споразумението за имуществените отношения-507,30 лв. ВТОС като обсъди доводите, посочени в частната жалба и доказателствата по делото приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваното решение в частта за разноските, в която част същото има характера на определение. Жалбата е недопустима по следните съображения: Съгласно чл.274 ал.1 от ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби: т.1 когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и т.2 в случаите, изрично предвидени от закона. Атакуваното с частната жалба по настоящото дело определение за разноските не попада в нито една от посочените хипотези на закона, предвид на което не подлежи на обжалване по реда на чл.274 от ГПК. Не съществува аналогична на чл.70 от ГПК /отм./ разпоредба в ГПК, визираща правна възможност за пряко ревизиране на определенията на съда в частта за разноските когато решението не се обжалва. Правният ред за това е предвиден в разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, като компетентен да извърши допълване или изменяване на решението в частта за разноските е съдът, постановил решението-в случая първоинстанционният съд. Именно това определение на съда-постановено по реда на чл.248 от ГПК подлежи на обжалване и този съдебен акт досежно разноските, когато не се обжалва самото решение, въззивният съд може да ревизира по реда на обжалването. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че не е компетентна да се произнесе по направеното искане, а същото следва да се разгледа от ВТРС като молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. Предвид на това, като недопустима жалбата следва да се остави без разглеждане, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, и същото следва да бъде изпратено по компетентност на ВТРС за произнасяне по искането по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. Водим от горното, ВТОС О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба № 23569 от 13.12.2010г. на М. М. Д. от гр.В.Т.. ПРЕКРАТЯВА производството по В.ч.гр.д.№ 1290/ 2010г. по описа на ВТОС. ИЗПРАЩА делото на Великотърновски районен съд за произнасяне по жалбата, имаща характера на молба, по реда на чл.248 ал.1 от ГПК. Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му. Председател: Членове: |