№ 907
гр. София , 07.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Атанаска Китипова
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601332 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК, вр. глава Двадесет и втора от
НПК.
Образувано е по жалба на Началника на Затвора в гр. София срещу определение
от 16.11.2020г. по н.ч.д. №4063/2020. на СГС, НО, 30 състав, с което А. Ч. е освободен
условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване
от свобода, определено му по н.о.х.д. № 113/2019г. на ОС-Кюстендил, като е
определен изпитателен срок в същия размер.
В жалбата се изразява недоволство от съдебното произнасяне. Твърди се, че актът
на първата инстанция е неправилен, тъй като, макар осъденият да е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното наказание, не е дал доказателства за
своето поправяне и превъзпитание. Смята се, че положителното отношение на
осъдения към труда, липсата на дисциплинарни нарушения и доброто му поведение са
обичайни за лишените от свобода и не следва да бъдат надценявани. С твърдение, че
процесът по превъзпитание на лицето не е завършил се иска отмяна на атакуваното
определение и постановяване на ново, по съществото на делото, с което молбата за
условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.
Софийски апелативен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото,
прие следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и
срещу акт, който подлежи на въззивна проверка в производство по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е обследвал фактите от значение за настоящата
1
процедура, сред които САС отбелязва следното:
А. Ч. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца.
Наказанието е наложено с определение от 13.03.2019г. на ОС-Кюстендил по н.о.х.д. №
113/2019г., с което в процедура по Глава двадесет и девета от НПК Ч. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 2 от НК.
Осъденият е започнал да търпи наказанието в Затвора в гр. Бобов дол при
първоначален общ режим. На 23.04.2019г. е бил преместен в ЗО "Казичене", където се
намира и понастоящем.
Към 16.11.2020г. (датата на произнасяне на обжалваното определение на СГС)
осъденият е изтърпял от горната присъда фактически 1 години, 10 месеца и 11 дни, от
работа 7 месеца и 6 дни или всичко - 2 години, 5 месеца и 17 дни. Остатъкът за
изтърпяване от наказанието към същата дата е 1 година и 13 дни.
По време на престоя си в ЗО "Казичене" осъденият е назначен на работа като
работник затворническа кухня, като по негово желание полаганият труд е доброволен
и неплатен.
По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият не е наказван
нито веднъж. Процесът на адаптация към условията на затвора при него е протекъл
безпроблемно. При престоя му в приемно отделение също не е допускал нарушения на
ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
За добро поведение и примерно отношение към труда осъденият е награден със
Заповед № 200/12.11.2019г. с "удължено свиждане за срок от 4 часа".
Според доклада на ИСДВР ЗО "Казичене" рискът от рецидив при осъдения е
претърпял промяна и от 34 точки е занижен на 31 точки, което и в двата случая е в
ниските стойности. Доказателства за положителната промяна при осъдения са
понижаване на общата оценка с три пункта, снижаване на зоните междуличностни
проблеми и умения за мислене, а също и отношението на Ч. към правонарушението, за
което счита, че е справедливо осъден.
Становището на ВПД НС ЗО "Казичене" за условно предсрочно освобождаване на
осъдения е отрицателно. Посочено е, че с оглед утвърждаване на законосъобразно
поведение е необходимо затвърждаване и реализиране на корекционния процес в
местата на лишаване от свобода, като продължи работата по отчетените дефицитни
зони - мобилизиране и развитие на умения за самоконтрол, последователност и
целеполагане, постоянна трудова заетост и изграждане на трудови навици.
При тези отразени и от първия съд факти, от правна страна САС прие следното:
Предвидените от законодателя предпоставки, за да бъде уважено искането за
условно предсрочно освобождаване, са две и са дадени в кумулативност. Първата
предпоставка е осъденият да е изтърпял фактически 1/2 (респективно 2/3, ако е
осъждан за рецидивна дейност) част от наказанието си и втората - да е дал
доказателства за поправянето си чрез примерно поведение и отношение към трудовата
дейност.
Неспорно между страните и безусловно изводимо от доказателствата по делото е
обстоятелството, че осъденият А. Ч. е изтърпял фактически повече от половината от
2
наложеното му наказание, което означава, че по отношение на него е била изпълнена
първата от предпоставките на чл. 70 от НК. Това е приел в мотивите си и
първостепенният съд и с тези негови констатации САС се солидаризира.
Спорният в производството пред двете инстанции момент е дали осъденият е дал
доказателства за своето поправяне. Първият съд е дал утвърдителен отговор на този
въпрос и заради информацията, съдържаща се в личното досие на осъдения, е счел, че е
изпълнено второто условие на чл. 70 от НК. След собствен анализ на доказателствата
по делото въззивният съд направи същата констатация.
В преценката си за поправяне на осъдения, чрез изготвени доклади, оценки и
справки за индивидуалния план на присъдата, съдът се подпомага от информация,
предоставена от служители на затворническата администрация, които пряко са
ангажирани с корекционния процес на осъдения. По отношение на осъдения Ч.
заключенията са, че планът на присъдата не е изпълнен в цялост. Докладите безспорно
имат своето процесуално значение, но те биха могли да бъдат поставени в основата на
съдебните правни изводи единствено, ако са обективно поднесени, мотивирани и
намират подкрепа в доказателствата, съдържащи се в личното досие на осъдения. От
начина, по който са изготвени докладите обаче подобна констатация не може да бъде
изведена. Напротив - в тях е отбелязано, че осъденият е с добро поведение, възприема
по-затворена позиция като начин на дистанциране от проблеми и неприятности, има
дължимото отношение към администрацията и служителите на местата за лишаване от
свобода, не инициира и не участва в конфликти. Посочено е също така, че Ч. не е бил
наказван за нарушение на режимните изисквания, че отношението му към другите
лишени от свобода и към затворническата администрация е много добро, че приема
реда в затвора с желание. Отбелязан е и спад в проблемните зони умение за мислене и
междуличностни проблеми, като са посочени като стойностно изражение вредите от
рецидив-31 точки -ниски стойности. На основание чл. 80 от ЗИНЗС за извършваната
трудова дейност осъденият е полагал доброволно неплатен труд, а това надхвърля
обичайните параметри на положително поведение в сравнение с другите осъдени лица,
защото работата е извършвана без материален стимул. Обективен факт по делото е, че
в периода, в който осъденият е бил в местата за лишаване от свобода, той е имал
поведение, изцяло съобразено с режимните изисквания, за което е бил и награждаван.
Разбира се, спазването на правилата е част от задълженията на лишените от свобода,
но отсъствието на дисциплинарни нарушения не може да бъде пренебрегнато, още
повече, че намира подкрепа и в информацията, получена от самите затворнически
власти, според които осъденият не инициира конфликтни ситуации и няма агресивни
прояви. Всичко това означава, че поведението му в затвора е позитивно и при висока
лична мотивация за промяна. За направената от САС преценка не може да бъде
подценено и обстоятелството, че размерът на фактически изтърпяната част от
наказанието не е незначителен на фона на общо наложеното наказание. Този факт
също е релевантен, тъй като показва, че в продължителен период от време е
реализиран корекционен процес с осъдения в условията на затвора, който очевидно е
дал и резултат предвид отчетените от пенитенциарните власти ниски стойности на
рецидив. Не без значение е и обстоятелството, че осъденият е съхранил социалните си
контакти и има семейство, което го подкрепя. Не следва да бъде подценено и това, че
процесното осъждане е първо такова за лишения от свобода. Предвид поведението му
в затвора, което е несъмнено положително, и предвид отношението му към
правонарушението, което той признава и за което съжалява (включително и в
производството пред първата инстанция) следва да се приеме, че наложеното
наказание е постигнало своята цел.
3
Предвид примерното отношение на осъдения към труда, с оглед липсата на
нарушения на реда от негова страна, предвид положителните ресурси и позитивните
прогнози за неговата ресоциализация, изтърпяване на остатъка от наказанието - за
период от по-малко от година (към днешна дата) би представлявало ненужна репресия,
обезсмислена от формалната декларация на затворническите власти, че целите по чл.
36 от НК спрямо конкретния осъден не са изпълнени.
Мотивиран от изложените съображения, съдебният състав намери, че
определението на СГС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.11.2020г. по н.ч.д. №4063/2020. на СГС, НО,
30 състав, с което А. Ч. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода, определено му по н.о.х.д. № 113/2019г.
на ОС-Кюстендил, като е определен изпитателен срок в същия размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
За издаване на определението да бъдат уведомени осъденият Ч., адв. М. О. и САП.
Председател:
Членове : 1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4