Определение по дело №756/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ
към Определение № 498/ 19.12.2024г. по ВЧНД № 756/2024г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С протоколно определение № 1846/12.12.2024г. по ЧНД № 1495/2024г. по
описа на Районен съд – Сливен по отношение на С. Р. Р. – обвиняема по досъдебно
производство № 221 „ИП“/2024г. на ОД на МВР – Сливен, вх. № 6432 / 2024г. по описа
на РП – Сливен е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Частна жалба против определението е подадена от защитника на обв. Р. с
искане мярката за неотклонение „Задържане под стража” да бъде отменена и вместо
нея, по отношение на обвиняемата да бъде взета мярка за неотклонение „Домашен
арест“ или „Парична гаранция“ в определен от съда размер. В жалбата се твърди, че
взетата по отношение на обв. Р. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е
материално и процесуално незаконосъобразна. Счита, че не са налице предпоставките
по чл. 63 ал. 1 и 2 от НПК. От събраните до момента доказателства не можело да се
направи обосновано предположение че обв. Р. е извършила деянията по повдигнатото
й обвинение, но дори и да било налице такова предположение, липсвали
доказателства, че съществува реална опасност да се укрие, да извърши други
престъпления или да е налице опасност да извърши действия, с които да попречи на
разкриването на обективната истина. Обвиняемата имала постоянен адрес и
местоживеене, където да бъде призовавана, самоличността й била установена, спрямо
нея били извършени необходимите следствени действия, нямало данни да е пречила на
органите на досъдебното производство в работата им по изясняване на факти и
обстоятелства, релевантни за наказателното производство. Освен това, видно от
приложената медицинска документация, обвиняемата била в тежко здравословно
състояние (хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, сърдечна аритмия, флебит
и тромбофлебит на дълбоките съдове на долните крайници, лимфангит, стеникардия),
налагащо стриктно проследяване и извършване на контролни прегледи. Лечението й
било невъзможно в условията на следствения арест с оглед обстоятелството, че
трябвало да се проследява състоянието й, което предполагало чести специализирани
медицински консултации с кардиолог, съдов хирург в амбулаторни условия,
сърдечносъдова рехабилитация, допълнителни изследвания.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на обвиняемата
поддържа подадената частна жалба и моли въззивния съд да я уважи по
съображенията, изложени в нея. Моли въззивния съд да отмени наложената мярка за
неотклонение „Задържане под стража” и да наложи по-лека такава - „Домашен арест”.
Представителят на ОП – Сливен счита частната жалба за неоснователна. Моли
за потвърждаването на обжалваното протоколно определение.
Обв. Р. моли ако е възможно, да й бъде наложена по – лека мярка за
неотклонение, а именно „Домашен арест“.
Съдът, като се запозна с подадената частна жалба, атакувания съдебен акт, като
съобрази становищата на страните, изразени в съдебно заседание, обсъди
доказателствата, събрани в хода на производството до настоящия момент и провери
изцяло атакуваното определение прие, че частната жалба срещу първоинстанционното
определение е неоснователена.
С постановление от 11.12.2024г., предявено на същата дата, С. Р. Р. е привлечена
в качеството на обвиняема по досъдебно производство № 221 „ИП“/2024г. на ОД на
1

МВР – Сливен, вх. № 6432 / 2024г. по описа на РП – Сливен, за престъпление по чл.
210 ал. 1 т. 4, вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - затова, че за периода от
06.12.2024г. до 10.12.2024г. в гр. Сливен, в условията на повторност и продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала
заблуждение у И. П. С. и Д. А. В. – двамата от ******* и с това им причинила имотна
вреда, на И. П. С. в размер на 916 лв. и на Д. А. В. в размер на 1 700 лв., като случаят е
немаловажен.
Обв. Р. е на ** години, с основно образование, не работи, разведена. Живее в гр.
****. Осъждана многократно. С влязло в сила на 08.04.2019г. споразумение по НОХД
№ 714/2019г. на РС – Бургас е осъдена за престъпление по чл.209 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2
вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
седем месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок три години и от датата на изтичане на изпитателния срок до
инкриминираната дата по настоящото производство не е изтекъл предвидения в
разпоредбата на чл. 30 от НК петгодишен срок, необходим за квалификацията
„повторност“.
По повод искането на РП – Сливен за вземане спрямо обв. Р. на мярка за
неотклонение „Задържане под стража", районният съд е анализирал събраните
доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел, че обвиняемата е
привлечена за тежко умишлено престъпление и че от събраните до момента
доказателствени материали може да се направи обосновано предположение, че тя е
негов извършител (законът не изисква категоричен извод в тази насока). За разлика от
осъдителната присъда, която съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК не може да почива на
предположения, за ареста по чл. 64 от НПК е достатъчно наличието само на
обосновано предположение, че обвиняемата е извършила престъплението, предмет на
обвинението.
И по отношение на втората предпоставка районният съд правилно е приел, че
съществува реална опасност обвиняемата да извърши престъпление. Наличието й се
презюмира по силата на чл. 63, ал. 2, т. 1 от НПК (доколкото настоящото деяние е
извършено при условията на повторност) и не е оборено от събраните доказателства.
Деянието, за което обвиняемата е привлечена по настоящото досъдебно
производство говори за устойчивост на престъпното поведение, както и че налаганите
й до момента наказания пробация и лишаване от свобода, не са постигнали целения
превъзпитателен и възпиращ ефект. Поведението на обвиняемата я характеризира като
личност със завишена степен на обществена опасност и формирани трайни престъпни
навици. Към обстоятелствата обуславящи реалната опасност тя да извърши
престъпление настоящата инстанция следва да допълни и това, че обвиняемата не
работи и няма легален източник на доходи.
Окръжният съд следва да допълни още, че от разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1
от НПК се презюмира и реалната опасност обв. Р. да се укрие и събраните
доказателства до момента не я оборват. Наличието на адресна регистрация не
гарантират изключването на реалната опасност тя да се укрие.
Районният съд е направил правилния и законосъобразен правен извод, че по
отношение на обв. Р. следва да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение, а
именно „Задържане под стража”. Въззивният съд се присъединява изцяло към това
становище. Тази мярка за неотклонение се явява съобразена с обстоятелствата по чл.
56 ал. 3 НПК и отговаря на целите по чл. 57 НПК. Тя е най-подходяща по отношение
на обв. Р. на настоящия етап от досъдебното производство.
Липсват доказателства за специфични ангажименти към семейство, които да
2

обуславят необходимостта от налагането на по – лека мярка за неотклонение.
Доводите на защитника на обвиняемата за влошено здравословно състояние,
непозволяващо лечение в следствения арест, тъй като предполагало чести
специализирани медицински консултации за проследяване на състоянието й и
допълнителни изследвания, са неоснователни. Отсъстват обективни показатели, на
основата на които да се приеме наличие на влошено здравословно състояние на
обвиняемата до степен на несъвместимост с условията на арест. Освен това, ЗИНЗС
урежда специален ред, по който в случаите на възникнала необходимост от
консултативни прегледи, може да се осигури незабавна медицинска помощ с
настаняване на задържаното лице в специализирано медицинско заведения – чл. 250,
ал. 4 и ал. 5 от ЗИНС. По този начин в допълнителна степен се гарантира правото на
задържаното лице да получи своевременна и адекватна медицинска помощ.
Предвид изложеното, въззивният съд направи извода, че определението, с което
по отношение на обв. Р. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” е
правилно и законосъобразно и като такова го потвърди.
Ръководен от изложението съображения, съдът постанови определението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
3

Номер на акта:	498
Дата:	19 декември 2024 г. (в сила от 19 декември 2024 г.)
Съдия:	Галина Христова Нейчева

Дело:	20242200600756
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	18 декември 2024 г.

Определение по дело №756/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите