Р Е Ш Е Н И Е
№ 3275 29.11.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар:
Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 7750 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на Г.К.Б. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с която се иска да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума, оспорена в заповедно производство по ч. гр.
дело № ***/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
В
законоустановения срок постъпва
писмен отговор от ответника, който оспорва искът
по основание и размер. Счита, че:
съществува законово основание за начисляване на процесната сума; дружеството
няма задължение да доказва виновно поведение на ищеца; липсата на предвиден
изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ на
дружеството, не е основание да се отрече дължимостта на сумата по направената
корекция. Моли съда да отхвърли иска, представят се доказателства.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Преди съдебното
заседание процесуалният му представител депозира писмено становище, с което
моли съда да уважи иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание представител на
ответното дружество не се явява. Преди съдебното заседание процесуалният му
представител депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска,
като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Титуляр на партида с клиентски номер *** за обект с ИТН ***,
находящ се в гр. Бургас, ***, е К. Б., който умира
през 2006 г. и оставя за единствен негов наследник по закон Г.Б. (ищецът по
делото).
На
04.09.2017 г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД извършват проверка на електромер № ***, отчитащ
доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката е с цел демонтаж
на електромера за последваща проверка в Български институт по метрология
(БИМ). Електромерът е демонтиран и е
монтиран нов. За проверката е съставен констативен протокол, който е подписан
от двама свидетели, но не и от абоната.
Демонтираният
електромер е изпратен за експертиза,
изготвена от БИМ,
резултатите от която са обективирани в констативен протокол № ***/21.08.2018 г. В документа се
сочи, че в хода на експертизата е констатиран осъществен достъп до вътрешността
на електромера чрез пробиване на отвори от
горна страна на капака. Основният капак е пробит на две места и е монтиран
допълнително проводник. При оглед на вътрешността се констатира, че куплунг Х2
е изваден. По този начин са изменени техническите и метрологични характеристики
на електромера и преминаващата през него електрическа енергия се измерва с
отклонение, извън границите на допустимото. Към
протокола от експертизата е изготвена справка за коригиране на сметката за
електроенергия.
Впоследствие
на ищеца е изпратено писмо
от 11.02.2019 г., с което „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД го уведомява,
че на основание чл.48 и чл.51, ал.1 от Правила
за измерване на количеството електрическа енергия (за краткост Правилата)
ще бъде коригирана сметката за електрическа енергия за периода от 06.06.2017 г. до 04.09.2017 г., за 90 дни. Допълнително
начислената сума е на стойност 40,63
лева, като за нея е издадена фактура
№ ***/11.02.2019 г.
На 15.02.2019 г. ищецът заплаща сумата чрез „Ипей“ АД.
На 08.05.2019 г. Г.Б. подава заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответното дружеството, по което е образувано ч. гр.
дело № ***/2019 г. по описа на РС – Пловдив. На 10.05.2019 г. по това дело е
издадена заповед за изпълнение № ***, с която е разпоредено дружеството да заплати на Б.
сумата от 40,63 лева, представляваща платена без основание стойност на
електрическа енергия за периода от 06.06.2017 г. до 04.09.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Тъй като дружеството длъжник по заповедта възразява в срок срещу вземането по
нея, ищецът предявява установителен иск, по който е образувано гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Пловдив, изпратено по
подсъдност на БРС, в който съд е образувано настоящото производство.
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите
по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже, че е
получил сумата от 40,63 лева
на правното основание, на което я претендира като дължимо платена, т.е. да докаже фактите, въз основа на които твърди, че
има право да извършва корекция на сметка, респективно че е спазена процедурата
за това.
Ответното
дружество твърди, че сметката за електрическа енергия е коригирана на основание
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.51, вр. чл.48, ал.1 от Правилата.
Според
разпоредбата на чл.48, ал.1 от Правилата в случаите, когато при метрологичната
проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
Според
решение № 12897/01.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о.
разпоредбите на чл.48 до чл.51 от Правилата са приети от КЕВР в нарушение на
предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. При внимателния прочит на
цитираната законова разпоредба се установява, че такова правомощие не е
делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя е излязла извън
делегираната й компетентност. С цитираното решение са отменени чл. 48, чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Правилата, т.е. не
следва да се прилагат. Настоящата
съдебна инстанция споделя този извод, макар решението в тази му част да е обезсилено с Решение № 1500
от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в. Това обаче не е сторено, защото тричленният състав се е
произнесъл по непредявена претенция, а защото жалбоподателят е оттеглил жалбата
си досежно тези разпоредби от Правилата. В този смисъл правният извод, че те са
приети без законова делегация, не е оборен.
Дори
и това тълкуване да не бъде споделено, искът отново се явява основателен поради
следното:
С цитираното вече решение на петчленен състав на ВАС, в сила от 14.02.2017
г., са отменени Правилата, с
изключение на разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от тях. Последните са отменени с Решение № 2315/21.02.2018
г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. IV о., в сила от 23.11.2018 г. Подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение (чл.
195, ал. 1 АПК). Следователно
към датата на извършване на проверката,
04.09.2017 г., липсва приложим
нормативен акт, в
съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, тъй
като е отменена разпоредбата на чл.47
от Правилата, която определя реда, по който се
извършват проверките на измервателните системи. Останали да
действат към момента на проверката са само разпоредбите на чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата, описващи
различните случаи и начини на извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
На следващо място, практиката на ВКС по
този вид спорове е константна в разбирането си за допустимост на корекцията на
сметката за електрическа енергия, когато отклоненията в показателите се дължат
на неправомерно действие от страна на потребителя – в този смисъл Определение №
165 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 183/2016 г., IV г. о. Така например
съгласно решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., I т. о. допустимата
корекция е налице, когато отклоненията в показателите на консумираната
електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на
потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или
неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия
период.
Ето
защо неправомерното поведение на абоната следва да се докаже от доставчика при
това в условията на пълно и главно доказване, т.е. то не може да се предполага.
По делото липсват доказателства ищецът лично или чрез
друго лице да е въздействал неправомерно върху електромера. Обективната
отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие
единствено на законодателя, а не и на председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, който издава Правилата – в този смисъл решение №
189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС.
На последно място, според цитираното от ответника решение
№ 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на III
Г.О. на ВКС при липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в
отчитането й от електромера, приложение следва да намери ЗЗД. Този нормативен
акт обаче не предвижда безвиновна отговорност на длъжника. По делото не бе установено, че именно абонатът е осъществил достъп до вътрешността на електромера,
респективно че е монтирал допълнително проводник. При така изложеното и с
оглед твърдението на ответника, че претендира сумите по коригиращата сметка от
ищеца на основание Правилата, съдът намира, че той не разполага с такава възможност и
неоснователно претендира сумата по коригиращата сметка.
Ето
защо не
е осъществен фактическият
състав за едностранна корекция на сметката за
електрическа енергия за периода 06.06.2017 г. – 04.09.2017 г., поради което Б. е заплатил сума без основание, която
подлежи на връщане. Искът е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право да му
бъдат присъдени разноските, които и
в заповедното, и в исковото производство са в размер на 25 лева – заплатена
държавна такса.
В хода на заповедното и исковото производство ищецът е
защитаван от различни адвокати, като и двамата му предоставят безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, т.е. като
материално затруднено лице. В тези случаи, след като ответникът
е осъден за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение – чл.38, ал.2 от ЗА.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна
да го заплати – чл.38, ал.2, изр.2 от ЗА. В
случая минималният размер на адвокатското възнаграждение както за заповедното,
така и за исковото производство е 300 лева, съобразно разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо
ответникът следва да заплати на адвокатите по 300 лева.
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, дължи на Г.К.Б., ЕГН – **********,
сумата от 40,63 лева (четиридесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща
платена без основание стойност на допълнително начислена електрическа енергия
за периода 06.06.2017 г. – 04.09.2017 г., за която е издадена фактура №
***/11.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението 08.05.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС –
Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********,
да заплати на Г.К.Б., ЕГН – **********,
сумата от 25 (двадесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски
по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Пловдив, и сумата от 25 (двадесет
и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА
на основание чл.38, ал.2 от
Закон за адвокатурата „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на адвокат К. И.Б., ЕГН – **********, сумата от 300 (триста) лева,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г.К.Б., ЕГН
– **********, в хода на ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Пловдив.
ОСЪЖДА
на основание чл.38, ал.2 от
Закон за адвокатурата „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на адвокат Н.И.И., ЕГН – **********,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на Г.К.Б., ЕГН – **********, в хода на гр. дело № 7750/2019 г. по
описа на БРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ