Р Е Ш Е Н И Е
Номер 191 22.07.2020г. град
Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение, II състав
На четиринадесети юли 2020 година
в открито
съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН
ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар : Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело № 1354 по описа за 2019
година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435,
ал.4 във вр. с чл.437, ал.2, 3 и 4 от ГПК.
Делото е образувано въз
основа на Жалба вх.№ 9430/10.06.2019г. от 2 бр. пълнолетни физически лица- М.С.К.
*** и И.Т.П. от ***, които се явяват трети лица по висящото изп.д.№ 865/2017г.
по описа на ЧСИ М.Д.- Ст.Загора, против наложената възбрана от ЧСИ М.Д.-
Ст.Загора по нейно изп.д.№ 20178650401637 върху подробно описаните 3 бр. техни недвижими
имоти, находящи се в ***, за които те заявяват, че са тяхна собственост по
реституция и наследство, и те не били страни/длъжници/ по това висящо изп.дело
с взискател Община- Ст.Загора и длъжник „Евроимоти Консулт“- ЕООД,
гр.Костинброд, обл.Софийска. Поради което молят настоящия въззивен ОС-
Ст.Загора, като се убеди, че жалбата им е основателна, обоснована и доказана, да
отмени всички действия по принудително изпълнение, включително и наложената
възбрана от ЧСИ върху собствените им имоти, със законните последици от това. В
този смисъл е пледоарията на общия им процесуален представител- адвокат по
делото, както и писмената им Защита по делото.
В законния 3- дневен срок по
чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК не са постъпили писмени Отговори от страните по
съдебното изпълнение по изп.д.№ 20178650401637 по описа на ЧСИ М.Д.- Ст.Загора,
рег.№ 865 на КЧСИ- София- взискателя/публичноправния субект/ Община- Ст.Загора
и длъжника/търговския субект/ „Евроимоти Консулт“- ЕООД, гр.Костинброд,
обл.Софийска.
В изпълнение императивната
разпоредба на чл.436, ал.3, изр.2, пр.посл. от ГПК са постъпили писмени Мотиви от ЧСИ М.Д., рег.№ 865 на КЧСИ- София, с район
на действие района на ОС- Ст.Загора, в които се изразява становището, че жалбата
е неоснователна и недоказана, и моли тя да бъде оставена изцяло без уважение,
със законните последици от това, тъй като ЧСИ нямал законово задължение да
проверява чия собственост се явява поискания от взискателя за възбраняване
недвижим имот и ако имотът бил собственост на трето за изпълнението лице,
възбраната нямало да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги
по партидата му нямало да има никакво вписване. Поради което счита, че в
обезпечителното производство по принцип било безпредметно да се изследва
собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана. Излага
подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока.
Въззивният Окръжен съд- Ст.Загора, след като обсъди
направените в Жалбата оплаквания, като взе предвид липсата на Отговори от страните
по изпълнението/и от взискателя, и от длъжника/, като обсъди Мотивите на ЧСИ,
писмените доказателства по приложеното заверено копие от висящото изп.дело и
събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, като провери
законосъобразността и мотивираността на обжалваните изпълнителни актове и
действия, както и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми,
счита за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от надлежните
2 бр. правни субекти/физически лица- пълнолетни български граждани/, които се
явяват трети лица/извън страните по принудителното изпълнение/, които
претендират да са съсобственици/на различни правни основания/ на процесните 3
бр. отделни недвижими имоти, находящи се в ***, срещу които се твърди, че е
била насочено изпълнението и върху които е била наложено обезпечението на
изпълнението от ЧСИ чрез възбраната върху имотите, поради което те по принцип
имат право да ги обжалват по надлежния процесуален ред, поради което тя се явява
процесуално допустима и настоящия въззивен съд следва да се произнесе по
основателността на направените в нея оплаквания.
Разгледана по същество, жалбата на 2
бр. трети за изпълнението лица се явява изцяло основателна и доказана, поради
следното :
Двамата жалбоподатели в настоящото
особено съдебно производство по чл.435, ал.4 от ГПК се явяват трети за
изпълнителното дело лица, които имат качеството и на обезпечени кредитори, които
се явяват безспорно единствени и неоспорими собственици на процесиите недвижими
имоти и реално осъществяват владението върху тях в деня на наложената от ЧМИ възбраната
в рамките на изпълнителния процес, тъй като видно от влязлото в законна сила Решение
№ 27/23.07.2001г. по чл.108 от ЗС по приключеното гр.д.№ 2940/2000г. по описа
на PC- Ст.Загора, вписано в книгите по вписванията още на
08.06.2005г., със сила на присъдено нещо е разрешен правен спор относно правото
на собственост върху процесните недвижими имот и постройките в тях, като това
съдебно Решение произвежда вещноправен транслативен ефект в отношенията между
страните по него съгласно нормата на чл.297- 299 от ГПК, но самото вписване
прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лице, вписало или
придобило вещно право след вписания придобивен акт на първия преобретател.
Съгласно разпоредбата на чл.453, т.2 от ГПК, на взискателя и на присъединилите
се кредитори не могат да се противопоставят Решения по искови молби, подлежащи
на вписване, които не са били вписани преди възбраната, какъвто е процесния
случай. В конкретния случай вписването на Исковата молба не е загубило
действието си, както и решението има действие на посоченото правно основание по
чл.115, ал.4 от ЗС. Поради което и съдебното Решение, с което двамата
жалбоподатели се легитимират като собственици на възбранените недвижими имоти,
като вписано преди налагане на процесната възбрана от ЧСИ, може и е
противопоставимо на взискателя по това изп.дело Община- Ст.Загора.
Твърдението на двамата жалбоподатели за осъществявано
от тях непрекъснато владение върху недвижимите имоти към момента на налагане на
процесната възбрана се установи и доказа по несъмнен и безспорен начин от
събраните по настоящото съдебно дело гласни доказателства/показанията на
разпитаните 2 бр. свидетели/. Свидетелите са категорични, че познават
жалбоподателите отдавна, като св.С. дори притежавал недвижим имот в непосредствена
близост до процесния. Те заявяват, че са ходили в имота през последните повече
от 10 години и заради това познават добре имота. Към края на 2009г. имотът е
бил напуснат от фирмите, стопанисващи го, а след 2009г. жалбоподателите са
започнали да полагат грижи с цел запазване му, като периодично са посещавали
същия, след осъществяването на редица набези са имали желание да оградят същия,
като със самия свидетел са търсили подходящи оферти за изграждането на
адекватна ограда. Според св.И. след образуването на друго дело през 2013г.
относно процесния имот, жалбоподателите са се отказали да ограждат имота поради
поредния спор относно неговата собственост, макар че са го считали за свой
собствен по наследство. Впоследствие, след приключването на делата, след 2017г.
и досега, са полагали нормални усилия по опазването му, като са молили съседи
да наглеждат временно имота и да ги уведомяват при наличие на нови набези в
имота. В тази връзка дори са били и провежданите със св.С. разговори за общо
облагородяване на имотите им и ограждането им, с цел опазването им. Също така в
подкрепа на соченото по-горе твърдение, са и представените, неоспорени и приети
по делото 13 бр. приходни квитанции за платени данъци в период от 2003г. до
2017г., доказващи намерението на двамата жалбоподатели за владение на имотите,
което продължава и към настоящия момент по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй
като е упражнявано чрез периодични посещения в имота, сочещи видимо намерение той
да се счита за свой, които не са били прекъсвани или смущавани от действията
или претенциите на други трети лица, заедно с декларирането на имота и
заплащането на данъците за него.
Поради което, с оглед придобитото от жалбоподателите право
на собственост върху процесиите недвижими имоти, те се явяват напълно
противопоставими на взискателя по изп.дело/Община- Ст.Загора/, и се установи и
доказа осъществяваното владението от страна на същите. Следователно са налице
всички законови предпоставките по чл.435, ал.4, пр.2 от ГПК, жалбата се явява
изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи напълно, със законните
последици от това. В случая е без никакво фактическо и правно значение за
изясняване на казуса и за изхода на съдебния спор по делото, че до ЧСИ не е
имало отправено искане от тези 2 бр. трети лица/жалбоподателите/ или от други
трети лица за вдигане на наложената възбрана от ЧСИ след налагането й въз
основа на представени нови писмени доказателства. Без значение е също така
кога, от кого и колко възбрани и ипотеки са били наложени в хода на изп.
производство, дали и кога те са били подновявани и на какво фактическо и правно
основание, както и дали е налице разлика в размера на дължимите такси и данъци,
за които се облага длъжника и доказателствата, които са представили третите
лица към жалбата за платени от тях местни данъци и такси, дали по кадастралните
карти длъжника и третите лица фигурират, като собственици при непосочени
идеални части или друга относима информация за имотите.
Следователно трябва да се отмени наложената възбрана
върху собствените на жалбоподателите недвижими имоти, със законните последици
от това.
Никоя от страните няма заявени претенции за разноски
по настоящото в.гр.дело, поради което съдът не следва да се произнася служебно по
този въпрос.
Това въззивно съдебно Решение е
окончателно съгласно императивната разпоредба на чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК и
не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.435,
ал.4 във вр. с чл.437, ал.2, 3 и 4 и във вр. с чл.274- 275 от ГПК, въззивният
Окръжен съд- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наложена възбрана по изп.д.№
865/2017г. по описа на ЧСИ М.Д.- гр.Стара Загора, рег.№ 865- на КЧСИ- София, с
район на действие района на ОС- Ст.Загора върху 3 бр. отделни недвижими имот/сгради/
:
1.С идентификатор № 68850.513.40.1.
с предназначение: сграда за обществено хранене, със застроена площ от 199 кв.м.,
разположена в имот с идентификатор № 68850.513.40;
2.С идентификатор № 68850.513.40.2 с предназначение: сграда за обществено
хранене, със застроена площ от 101 кв.м., разположена в имот с идентификатор №
68850.513.40;
3.С идентификатор № 68850.513.42.1 с предназначение : сграда
за обществено хранене със застроена площ от 289 кв.м., разположена в поземлени
имоти с идентификатори № 68850.513.40 и
№ 68850.513.42, и принадлежаща към имот с идентификатор № 68850.513.42,
СОБСТВЕНОСТ на третите за изпълнението 2 бр. физически
лица :
А/ М.С.К.- ЕГН ********** ***, и
Б/ И.Т.П.- ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :