Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.04.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БЕТИНА БОШНАКОВА
при
секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 6461 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 49394 от 24.02.2020 год.,
постановено по гр.дело № 18133/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, е осъдена
Националната Здравноосигурителна каса, с адрес: гр.София, ул.“ ****, БУЛСТАТ ****,
да заплати на „Специализирана болница за Активно лечение на онкологични
заболявания- София област“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.59, ал.1 ЗЗО, сумите от 2574 лв.,
изпълнени 117 бр. АПр. № 38 за м.юни 2016 г. и 286 лв. изпълнени 13 бр.АПр. №
38 за м.юли 2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане, и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 357,33 лв.
разноски по делото, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен
размер от 8712 лв., а именно за сумата от 2750 лв. изпълнени 125 бр. АПр. № 38
за месец април 2016 г. и сумата от 3102 лв. изпълнени 141 АПр. № 38 за м.май
2016 г.
Срещу
решението на СРС, 72 с-в е постъпила
въззивна жалба от Национална здравноосигурителна каса, подадена чрез юрк.Д.Х., с искане същото да бъде отменено, в частта, с която е
уважен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД , и вместо това да
бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
като постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна- ищец „Специализирана болница за
Активно лечение на онкологични заболявания- София област“ ЕООД/ „С.-*** ЕООД/
не взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при
обоснованост на правните изводи за наличие на предпоставките на чл.79, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника. С оглед на което на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца „Специализирана
болница за Активно лечение на онкологични заболявания- София област“ ЕООД/ „С.-***
ЕООД/ срещу
ответника Национална здравноосигурителна каса/НЗОК/
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, до размер на
сумата от 2860 лв., представляваща стойността на извършени и отчетени от ищеца
медицински дейности по амбулаторни процедури за м.юни 2016 г. и м.юли 2016 г.,
във връзка със сключен договор № 231150/02.06.2016 г. за извършване на
амбулаторни процедури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение
разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на
правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са
обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите
в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът
приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е
такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което
ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или
недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат
само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд. Съдът
приема, че доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от
първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от
страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане
за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е
направено. С оглед на което доводите за допуснати процесуални нарушения от
СРС, изложени в депозираната въззивна жалба се явяват неоснователни. В
настоящия случай при постановяване на обжалваното решение не е допуснато от
първоинстанционният съд, нарушение на
императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми на закона.
На следващо място, като неоснователни следва
да се преценят и доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на
изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно.
Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със
събраните по делото доказателства и приетите за установени с тях обстоятелства
от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. В случая ответникът не е оспорил
нито едно от тези доказателства в предвидените за това срокове и по предвидения
в ГПК процесуален ред. Не е ангажирал доказателства, включително и такива
оборващи представените и ангажирани от
ищеца писмени доказателства или опровергаващи установените с последните факти и
обстоятелства по делото. С
оглед на което при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че в настоящия случай е налице основание за ангажиране на отговорността
на ответника за заплащане на ищеца, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2860
лв., представляваща стойността на извършени и отчетени от ищеца медицински
дейности по амбулаторни процедури за м.юни 2016 г. и м.юли 2016 г., във връзка
със сключен договор № 231150/02.06.2016 г. за извършване на амбулаторни
процедури, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По разноските във въззивното
производство:
С оглед
изхода на спора на въззивника-ответник не се следват разноски за настоящата
въззивна инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски,
такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ищец по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49394 от 24.02.2020 год., постановено по гр.дело № 18133/2019 г. на СРС, ІІ Г.О., 72 състав, в обжалваната
част, с която е осъдена Националната
Здравноосигурителна каса, с адрес: гр.София, ул.“****, БУЛСТАТ ****, да заплати
на „Специализирана болница за Активно лечение на онкологични заболявания- София
област“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:***, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.59, ал.1 ЗЗО, сумите от 2574 лв., изпълнени 117 бр. АПр. № 38
за м.юни 2016 г. и 286 лв., изпълнени 13 бр.АПр. № 38 за м.юли 2016 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.