МОТИВИ към Присъда № 50 от 09.11.2012 година
по НОХД № 427 по описа на ПРС, трети наказателен състав за 2012 година
Подсъдимите М.И.Д. ***, ЕГН **********
и Р.Й.К. ***, ЕГН ********** са обвинени за извършени престъпления както
следва:
М.И.Д. за времето от 20.12.2004 г. до
08.04.2011 г. в гр. Павликени, в съучастие с Р.Й.К. ***, като съизвършител, при
условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление са
извършени през непродължителен период от време, една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно
лице - касиер главна каса в „Български пощи" ЕАД гр. София, Териториално
поделение гр. В. Търново, Пощенска станция гр. Павликени, присвоила чужди пари
в големи размери - 74 751,21 лева, собственост на Българска пощенска банка
/"Юробанк И Еф Джи България" АД гр. София/, връчени й в това й
качество или поверени й да ги пази или управлява - квалифицирано като престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В
това, че за времето от 06.06.2007 г. до 06.06.2008 г. в гр. Павликени, при
условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление са
извършени през непродължителен период от време, една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, сама съставила неистински
частни документи и ги употребила, за да докаже, че съществува някое право и
правно отношение, във връзка с банкови операции на частни лица както следва: 1.
Вносна бележка от 06.06.2007 г. по сметка № **********в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи
България АД/ на В.Д.М. от гр. Павликени, 2. Вносна бележка от 06.02.2008 г. по
сметка № ********** в
Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр.
Павликени, 3. Вносна бележка от 06.03.2008 г. по сметка №**********в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр. Павликени, 4. Вносна бележка от
06.06.2008 г. по сметка № 4**********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр.
Павликени, 5. Вносна бележка от 06.07.2007 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр. Павликени, 6. Вносна бележка от
06.08.2007 г. по сметка № **********в
Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр.
Павликени, 7. Вносна бележка от 06.02.2008 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр. Павликени, 8. Вносна бележка от
06.08.2007 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на К.Б.Т. от гр.
Павликени, 9. Вносна бележка от 06.07.2007 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на К.Б.Т. от гр. Павликени, 10. Договор за
депозит от 26.10.2007 г. със страни Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф
Джи България АД/ и Т.К.Т. от гр. Павликени по сметка № **********, 11. Вносна бележка от
26.10.2007 г. по сметка № 85008 в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи
България АД/ на Т.К.Т. от гр. Павликени, 12. Нареждане разписка от 26.10.2007
г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на П.Й.С. от гр.
Павликени - квалифицирано като престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 от НК
Р.Й.К. за времето от 20.12.2004 г. до
08.04.2011 г. в гр. Павликени, в съучастие, като съизвършител, с М.И.Д.,***,
при условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление са
извършени през непродължителен период от време, една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностно
лице - касиер гише в „Български пощи" ЕАД гр. София, Териториално
поделение гр. В. Търново, Пощенска станция гр. Павликени, присвоила чужди пари
в големи размери - 74 751,21 лева, собственост на Българска пощенска банка
/"Юробанк И Еф Джи България" АД гр. София/, връчени й в това й качество
или поверени й да ги пази или управлява - квалифицирано като престъпление по
чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В
това, че за времето от 12.01.2010 г. до 26.11.2010 г. в гр. Павликени, при
условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление са
извършени през непродължителен период от време, една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, сама съставила неистински
частни документи и ги употребила, за да докаже, че съществува някое право и
правно отношение, във връзка с банкови операции на частни лица както следва: 1.
Вносна бележка от 12.01.2010 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи
България АД/ на В.Д.М. от гр. Павликени, 2. Нареждане разписка от 25.03.2010 г.
по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на М.С.М. от гр.
Павликени, 3. Нареждане разписка от 26.11.2010 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на З. Н. *** - квалифицирано като престъпление
по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 от НК
На
14.04.2011 г. в гр. Павликени, при условията на продължавано престъпление,
когато две или повече деяния, които поотделно осъществяват един или различни
състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителен период от
време, една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, извършила опит да унищожи чужди документи, собственост на
Българска пощенка банка /"Юробанк И Еф Джи България" АД гр. София/ -
документи от работата на клона на банката в Пощенска станция за м. април и май
2007 г., м. декември 2007 г., за периода м. януари 2008 г. до м. ноември 2008
г., за цялата 2009 г., за периода м. януари 2010 г. до м. март 2010 г., за
периода м. юли до м. декември 2010 г., както и чужди документи, собственост на
физически лица - спестовни книжки на И.М.Г., В.Б.Д., Д.Ц.Д., Л.Г.Х., М.И. И., Й.Г.М.,
всички от гр. Павликени, две спестовни книжки на В.Р.С. от с. Батак, общ.
Павликени, спестовни книжки на Б.Б.Т., С.И.С., Й.Д.Д., М.Г.С., П.А.В., М.Х.К., М.П.Д.,
С.К.Х., Г.Д.Д., всички от гр. Павликени, с цел да набави за себе си облага и да
причини вреда на банката и на физическите лица - квалифицирано като престъпление
по чл. 319, вр. чл. 26, вр. чл. 18, ал. 1 от НК
Настоящото наказателно производство в съдебната си фаза се разви с
провеждане съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, искания за което своевременно направиха защитниците на подсъдимите , както и самите те и като процесуално допустимо при наличие на
предпоставките по чл. 370 НПК, съдът го уважи.
Граждански иск за съвместно
разглеждане не е приеман.
Участващият по делото прокурор, поддържа
обвиненията, така както
са предявени с обвинителния акт. При направените от подсъдимите,
цялостно признание на фактическите обстоятелства предмет на обвинителния акт, в
съкратеното съдебно следствие, счита за безспорно доказано от обективна и
субективна страна извършването на престъпните деяния, при
възведената правна квалификация. Пледира, за същото подсъдимите да бъдат признати за виновни и им бъдат наложени наказания, при условията на чл.58а НК, с предложение за
определянето им в
размер на 3 години ЛС, като се
приложи и институтът на чл. 66 НК и на това основание, изпълнението на
последните се отложи за подходящ изпитателен срок.
Подсъдимата
М.И.Д. - участва лично в
съдебно заседание и с упълномощен защитник, потвърждава предприетото процесуално действие за провеждане на
съкратено съдебно следствие. Съответно при предварителното изслушване, признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт,
давайки и съгласие за същите да не се събират доказателства. В процесуалното време на последна дума, поддържа и признание за
извършеното престъпление, като моли за минимално наказание.
Защитникът й, при проведеното съкратено съдебно следствие и направено
признание за всички факти по обвинението, излага доводи основно във връзка с
индивидуализацията на следващото се наказание. В тази насока се позовава на процесуалната разпоредба
и следващото от това приложение на чл.58а НК, като моли за определяне на
наказание в размер на предвидения минимум - 3 години лишаване от свобода, което
да бъде намалено с 1/3, както и неговото изтърпяване да се отложи за
изпитателен срок, на основание чл. 66 НК.
Спори по част от квалификацията, основно в насока престъплението по чл. 309 от НК.
Подсъдимият Р.Й.К.
- участва лично в съдебно заседание и с договорен защитник, потвърждава
предприетото процесуално действие за провеждане на съкратено съдебно следствие. Съответно при
предварителното изслушване, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния
акт, давайки и съгласие за същите да не се събират доказателства. В процесуалното време на последна дума, поддържа и признание за
извършеното престъпление, като моли за минимално накщазание.
Защитникът на подсъдимия, при
проведеното съкратено съдебно следствие инаправено признание за всички факти
по обвинението, излага доводи основно във връзка с индивидуализацията на
следващото се наказание. В тази насока се позовава на процесуалната разпоредба
и следващото от това приложение на чл.58а НК, като моли за определяне на
наказание в размер на предвидения минимум - 3 години лишаване от свобода, което
да бъде намалено с 1/3, както и неговото изтърпяване да се отложи за
изпитателен срок, на основание чл.66 НК. Моли за оправдаване по
престъплението по чл. 309 и чл. 319 от НК.
Съдът, обвързан от процесуалната норма
на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в
хипотезата на чл.372,ал.4 НПК- пълно признание на всички факти от
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа
страна, така както и се твърди в същия, следното:
М.И.Д.
била 51 годишна, живеела в гр. Павликени. Не била осъждана за престъпления от
общ характер. Работела по трудов договор като касиер главна каса в „Български
пощи" ЕАД гр. София, Териториално поделение гр. В. Търново, Пощенска
станция гр. Павликени.
Р.Й.К.
била 41 годишна, живеела в гр. Павликени. Не била осъждана за престъпления от
общ характер. Работела по трудов договор като касиер в „Български пощи"
ЕАД гр. София, Териториално поделение гр. В. Търново, Пощенска станция гр.
Павликени.
В
качеството си на касиер главна каса Д. била длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. Б от ИК - било й възложено да изпълнява със заплата постоянно
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество при юридическо лице.
Характеристиката на изпълняваната работа била свързана с извършване на парични
обменно-разплащателни операции, отчитане движението на паричния поток,
материално отговорна дейност при изпълнение на паричните операции. Основните й
функции и задължения били да приема и съхранява касовия оборот на подотчетните
лица, да тегли парични средства от банки и да ги разпределя на касиерите за
изплащане на записи и пенсии, да приема ежедневно отчети от всички каси в
пощенската станция и да води касова книга, както и да организира и отчита целия
паричен документооборот и да изготвя месечния приходо-разходен отчет за
цялостната финансова дейност на пощенската станция. Към допълнителните й
функции влизало задължението при неотложна производствена необходимост да
извършва и други дейности по разпореждане на прекия си ръководител.
В
качеството си на касиер К. била длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б.
Б от НК - било й възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана
с пазене и управление на чуждо имущество при юридическо лице. Характеристиката
на работа й била свързана с извършване на парични обменно разплащателни
операции, отчитане движението на паричния поток, обслужване на гражданите,
приемане, съхраняване и изплащане на суми на предприятия, организации и
учреждения. Основните й функции и задължения били свързани със съхраняване на
парични средства и пощенски ценности, приемане и изплащане на суми по пощенски,
телеграфни, пенсионни и международни запис. В задълженията й било да приема и
изплаща суми за услуги по възложителство с помощта на компютър или ръчно, по
влогови книжки на граждани.
На
02.06.1997 г. между „Български пощи" ЕАД гр. София и „Българска пощенска
банка" АД, гр. София бил сключен договор, по силата на който банката
възлагала, а пощите приемали чрез определени служители в пощенските станции да
извършват от името и за сметка на банката следната банкова дейност: сключване
на договори с физически лица за спестовен влог и договори за депозит в лева,
изплащане на пари в брой от депозитни и влогови сметки, включително изплащане
на лихви по тях, извършване на операции, свързани с изготвянето на договор за
депозит, издаване на спестовна /депозитна/ книжка, закриване на депозит и на
книжки, водене и приключване на дневен операционен дневник, олихвяване на
спестовни /депозитни/ книжки, завеждане на дневна отчетност в Районните
пощенски станции и пощенските станции, събиране на такси и комисионни по
операциите на банката. За инкриминирания период били сключени и два анекса към
този договор, които не изменяли съществено съдържанието му. Към 2007 г.
„Българска пощенска банка" АД преименувана на „Юробанк И Еф Джи
България" АД гр. София.
Във
връзка с изпълнението на този договор в пощенската станция в гр. Павликени било
обособено изнесено работно място /ИРМ/. Задължение да работят на това място
имали само подсъдимите. Титуляр на ИРМ била К., а при случаи на необходимост я
замествала Д.. ИРМ представлявало работно място с бюро и компютър, който се
намирал в паричния салон на станцията. Имало и секция в трезора, където се
съхранявал архива на ИРМ. Тази секция се заключвала с ключ, който се държал от Д.
и К.. Компютърът на ИРМ бил свързан директно с клона на пощенска банка в гр.
Велико Търново. Достъпът до компютъра ставал с пароли, които имали само двете.
Набирането на парични средства ставало чрез изготвяна на договори за депозит с
вложителите и на договори за спестовен влог, при които на вложителя се издавала
спестовна книжка.
Възползвайки
се от занижения контрол за времето от 20.12.2004 г. до 08.04.2011 г. подсъдимите
присвоили сумата от 74 751,21 лева., така от сметките на Г.И.Г. била изтеглена
сумата от 12 500 лева, на М.С.М. - 12 526,71 лева, на С.К.Д. - 1 937,34 лева, на
К.Б.Т. - 1 090,97 лева, на З.Н.А. - 730 лева, на Г.М.Р. - 694 лева, на В.Т.К. -
7 936,21 лева, на С. Т.К. - 4 327,91 лева, на С.П.С. и П.С.П. - 20 000 лева, на
Т.К.Т. и Г.К.Т. - 1 095,52 лева, на Х.И.К. - 10 220 лева, на Ц(Б.Д. - 1 092,55
лева и на Б.А.А. - 600 лева.
По
силата на Търговския закон паричният влог е неправилен влог, т.к. собствеността
преминава с предаването на парите върху влогоприемателя. В случая собственик на
присвоените суми била банката. Двете подсъдими знаели за присвоителните си
действия една на друга и са имали общност на умисъла. Чрез извършване на
банкови операции за теглене от влоговете без съгласието и знанието на
посочените по-горе вложители паричните суми били присвоявани от двете. При
извършваните операции по теглене от спестовен влог Д. и К. съставяли и разходен
касов ордер, който най-често не бил подписван. Присвоените пари изхарчили за
лични и домакински нужди.
С
цел да не бъдат разкрити подсъдимите прехвърляли парични суми от сметката на
един вложител по сметката на друг. Това ставало не само чрез извършване на фиктивни
операции чрез компютърната конфигурация, но и със съставяне на инкриминирани
документи.
Така
за времето от 06.06.2007 г. до 06.06.2008 г. Д. съставила неистински частни
документи и ги употребила, за да докаже, че съществува някое право и правно
отношение, във връзка с банкови операции на частни лица. Тези документи не били
подписани от влогодателите. Това били вносна бележка от 06.06.2007 г. по сметка
№ ********** в
Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр.
Павликени, вносна бележка от 06.02.2008 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр. Павликени, вносна бележка от
06.03.2008 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр.
Павликени, вносна бележка от 06.06.2008 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр. Павликени,вносна бележка от
06.07.2007 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр.
Павликени, вносна бележка от 06.08.2007 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр. Павликени, вносна бележка от
06.02.2008 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр.
Павликени, вносна бележка от 06.08.2007 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на К.Б.Т. от гр. Павликени, вносна бележка от
06.07.2007 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на К.Б.Т. от гр.
Павликени, договор за депозит от 26.10.2007 г. със страни Българска пощенска
банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ и Т.К.Т. от гр. Павликени по сметка № **********, вносна бележка от
26.10.2007 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на Т.К.Т. от гр.
Павликени, нареждане разписка от 26.10.2007 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на П.Й.С. от гр. Павликени.
За
времето от 12.01.2010 г. до 26.11.2010 г. К. съставила неистински частни
документи и ги употребила, за да докаже, че съществува някое право и правно
отношение, във връзка с банкови операции на частни лица - вносна бележка от
12.01.2010 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр.
Павликени, нареждане разписка от 25.03.2010 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на М.С.М. от гр. Павликени, нареждане разписка
от 26.11.2010 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на З. Н. ***.
Св.
Е.Г.М. била служителка в пощенската станция в гр. Павликени и колежка на подсъдимите.
Бащата й - Г.И.Г. от с. Горна Липница, общ. Павликени имал договор за депозит в
изнесеното работно място, както и спестовен влог. Влогът по договора за депозит
бил годишен и с цел да се запази висока лихва суми се теглели на падежа. В
началото на м. април 2011 г. Минчева отишла при К. и й казала, че иска да
изтегли парите по влога, падежа на който бил на 14.04.2011 г. От влога на Г. по
договор за депозит и от спестовния влог Д. и К. преди това вече били изтеглили
всички пари и ги присвоили, както бе описано по-горе. И двете обвиняеми знаели,
че парите от сметките на Г. са изтеглени от тях и не съществуват парични суми,
с други думи сметките били закрити. К. посъветвала Д. да промени датата на
компютърната система за следващата дата. След това Д. извършила и фиктивна
операция в компютърната конфигурация по внасяне на сума от 9 000 лева от Г.,
която в края на работния ден била сторнирана. Тези две операции внесли съмнение
в един от одиторите на клона на пощенска банка в гр. Велико Търново. Била
назначена проверка, в хода на която се установило присвояването на парите от
сметката на Г.. За случая било уведомено РУ „Полиция" Павликени и
започнало настоящото досъдебно производство.
Междувременно
на 14.04.2012 г. в началото на работния ден К. се срещнала със свидетеля Х.Б.Б.
от с. Патреш, общ. Павликени. Последният работел в сградата на пощенската
станция като техник във „Виваком". Подсъдимата предала на Банов две
найлонови чанти с документи, като му казала, че трябва да ги изгори. В чантите
се намирали чужди документи, собственост на Българска пощенка банка
/"Юробанк И Еф Джи България" АД гр. София/ - документи от работата на
клона на банката в Пощенска станция за м. април и май 2007 г., м. декември 2007
г., за периода м. януари 2008 г. до м. ноември 2008 г., за цялата 2009 г., за
периода м. януари 2010 г. до м. март 2010 г., за периода м. юли до м. декември
2010 г., както и чужди документи, собственост на физически лица - спестовни
книжки на И.М.Г., В.Б.Д., Д.Ц.Д., Л.Г.Х., М.И. И., Й.Г.М., всички от гр.
Павликени, две спестовни книжки на В.Р.С. от с. Батак, общ. Павликени,
спестовни книжки на Б.Б.Т., С.И.С., Й.Д.Д., М.Г.С., П.А.В., М.Х.К., М.П.Д., С.К.Х.,
Г.Д.Д., всички от гр. Павликени. След като получил документите Банов тръгнал за
гр. Полски Тръмбеш по работа. Минал през с. Патреш и оставил двете чанти в дома
си. След около час и половина К. му позвънила по телефона и го попитала дали е
изгорил документите. Въпреки че последният не сторил това казал на К., че ги е
изгорил. Впоследствие предал документите с протокол за доброволно предаване на
разследващите. Гореописаното К. извършила с цел да набави за себе си облага и
да причини вреда на банката и на физическите лица като прикрие извършени
престъпления.
След
разкриване на престъпленията към 17.06.2012 г. „Юробанк И Еф Джи България"
АД гр. София изпратило на посочените по-горе вложители в ИРМ на банката в
пощенската станция в гр. Павликени сумата от 93 189,32 лева, представляващи
главница по задължения и дължима лихва.
По делото няма данни подсъдимите да са възстановили на банката горните суми, с което и
имуществените вреди от престъплението да са били възстановени.
Събирането и
проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на
чл. 371, т. 2, вр.
чл. 373, ал. 3 НПК. Изведената въз основа на тях
фактическа обстановка, която съдът изложи е безспорно и несъмнено
установена, за което се цениха направените
в с.з. самопризнания от подсъдимите,
подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр. чл. 373 НПК писмени
доказателствени средства. Гласните доказателства, пряко и косвено са относими към фактите,
релеванти за обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, касаят фактическите действия по присвояването на сумите, след предаването
им в банката, както и нарушенията на служебните задължения, изразили се в
неспазване на вътрешни правила на банката и действащи процедури за сключване на
банкови сделки, включително и нерегистрирано осчетоводяване на сумите в
системата на банката.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимата
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се
подкрепя от събраните безпротиворечиви
доказателства, като на основание императивната разпоредба на чл.373 ал.2
и 3 НПК, ползва тези самопризнания за изграждането на фактически и правни
изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е
мотивиран да приеме следното:
Анализът на фактическата обстановка, изведена в хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено
осъществяването от страна на подсъдимите на
деяние,
което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на
престъпния състав по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК - всяка една
от тях.
Доказано
е безспорно от обективна страна, че за времето от 20.12.2004 г. до 08.04.2011
г. в гр. Павликени, двете в съучастие, като съизвършител, при условията на
продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които поотделно
осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление са извършени
през непродължителен период от време, една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, в качеството си на длъжностни лица - касиер
главна каса, съответно "касиер" в „Български пощи" ЕАД гр.
София, Териториално поделение гр. В. Търново, Пощенска станция гр. Павликени,
присвоила чужди пари в големи размери - 74 751,21 лева, собственост на
Българска пощенска банка /"Юробанк И Еф Джи България" АД гр. София/,
връчени им в това им качество или поверени им да ги пазят или управляват.
Особеното качество
на субекта, релевантно за съставомерността на деянието, а именно да е
длъжностно лице по смисъла на чл. 93,ал.1,б.”б”НК, по отношение на подсъдимите е категорично установено от приложените писмени
доказателства, с качеството на надлежни такива за обстоятелствата на заеманата
длъжност и свързани с нея задължения - ТР 73/74 на ОСНК, ППВС 3/70г и разясненията
относно понятието длъжностно лице. Ето защо, на база анализ на правомощията им съдебният състав приема, че
подсъдимите имали качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т.1 от НК, от
тук и същите са годен субект на престъплението по
чл. 202 НК.
Съществен обективен елемент от състава на изпълнителното деяние по чл. 202 НК, респ. основният –по чл. 201 НК, се явява и отношението на
дееца към предмета на престъпното посегателство –чуждо /обществено или частно/
имущество - пари, вещи и др., които се намират в негова фактическа и/или юридическа
власт и въздействието което той оказва върху тях, последните субсумиращи
действия по своенето им /присвояването/, каквото е разбирането в трайното
установената съдебна практика. От обективна страна, в хода на настоящото съкратеното съдебно
следствие, се установи несъмнено че на подсъдимите, именно в качеството на длъжностни лица, са били предадени, на правно
основание, движимите вещи предмет на присвояването - парични суми, принадлежащи на пострадалата
банка. С
това е доказано, че те са
получили фактическата
власт върху общата присвоена сума,
формирана от сбора на паричните средства на отделните деяния. Извършвайки лично цитираните банкови операции -
теглене, прехвърляне фиктивни средства по различни сметки и последавалото им вземане от касата, подсъдимите от една страна не изпълнявали служебните си задължения, и от друга - с
последващите си действия демонстрирали своенето им.
И това е така, защото реално поставяйки
ги в свое фактическо владение,
подсъдимите осуетили и прекъснали възможността банката да се ползва и разпорежда с вложените пари, възлизащи
на общата сума 74 751,21 лева. По този начин, подсъдимите обективирали и разпоредителните действия от своя страна, без каквото и да е
основание за това, с имущество – пари
което е чуждо по смисъла на закона, в което се изразява и противозаконността на
действията им. С това присвояването предмета
на престъплението- чужди пари, е осъществено, а престъплението –довършено.
Същото е резултатно и обективно е вярно настъпването на намаляването на
имуществото в патримониума на
друго лице - правен субект /АД/. В
типично проявление на изпълнителното деяние при длъжностното присвояване, с
действията си подсъдимите
в качеството на длъжностни лица и в пряко
нарушение на служебните си задължения да пазят и управляват повереното им чуждо имущество, превърнали държанието от името и за сметка на работодателя
си, във владение за себе си,
което нямат право да го
получат, в това именно
се е изразило и длъжностното им присвояване.
Предвид равностойността в лева на
инкриминирания предмет на престъплението – чужди пари общо в размер 74
751,21 лв,
доказан по делото е квалифициращият признак от състава на чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК - “големи
размери”. С оглед своя размер, в левовата си парична стойност, своената сума,
в случая не само покрива, даже и надхвърля изискуемия минимален размер за този
признак, установен в задължителната съдебна практика – ТР 1/98 г ОСНК, обвързан
с превишаване 70 пъти минималната работна заплата, към датата на деянието.
Нещо повече съпоставим е в съотношение на надхвърляне и на
критериите за особено големи размери -
определени в повече от 140 пъти минималната заплата. За прецизност и
пълнота на изложението, необходимо е да се посочи, че последната посочена сума
отговаря, тъй като покрива и по-тежкия
признак „особено големи размери” – над 140 минимални заплати, но последното в случая е ирелевантно за правната
квалификация на престъпното деяние, доколкото не обосновава, непременно
по-тежко наказуем състав на същото престъпление /чл.20 НК/, т.к. според обвързващата
съдебна практика особено големия размер на присвоеното имущество не е
единствени критерий за определянето на случаят за особено тежък /др.съставомерен,
кумулативен признак на по-тежкото престъпление/, обратно, правно значими са и
настъпилите вредни последици - вид размер, както и всички др. отегчаващи обстоятелства, преценявани конкретно от съда за
всеки отделен случай, разкриващи изключително висока степен на обществена опасност на деянието и
дееца. Иначе казано, доколкото по делото не се установиха такива, липсват фактически основания за възприемане
на др. правна квалификация, поради което съобразно
приложимите материално правно норми, съдебният състав приема за кореспондираща
с доказателствата правната квалификация по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК за
инкриминираното присвояване.
При формираната
доказателствена основа и направено самопризнание, на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, пряко и категорично е установено авторството на деянията, както и тяхната изпълнителна форма, при даденост в
съвкупните си обективни признаци. Ето защо съдът счете, действията на подсъдимите за съставомерни от обективна страна
и покриват квалифицираният състав на длъжностно присвояване, съобразно правната
квалификация на обвинението - чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, вр.
с чл. 201 от НК, вр. с чл. 20, ал.
2, вр. с чл. 26 от НК.
Като пълнолетни лица, подсъдимите са годен субект
на наказателна отговорност.
От субективна
страна, деянията подсъдимите извършили виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. При наличие на
интелектуалния волевия елемент, същите съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали неговите последици и пряко целели тяхното настъпване. Умисълът от тяхна страна са явно и несъмнено
обективирани в действията и
проявите им, включително и последващите действия по прикриване
деянията. От тук и изводът, че са съзнавали естеството и значението на фактическото деяние, следователно и
признаците на престъплението и неговите обществено опасни последици – пряко целени от подсъдимте, като настъпването на същите се явяват
неизбежен резултат от проявите им,
достатъчно за обосноваване на пряк умисъл. Всяка една от тях е съзнавала и участието на
другата. В
подкрепа на изложените изводи, съдът цени, както гореобсъдените факти, така и
направените самопризнания, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК.
По изложените до
тук съображения, съдът призна подсъдимите за виновни в извръшването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. с чл 20, ал. 2, вр. с чл. 26 от НК.
Относно наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, обвързван от императивната
разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи
следващото се наказание при условията на чл. 58а НК.
На тази плоскост, интерпретирайки гореобсъдените правила спрямо настоящия
казус, със съответно предвидените наказания в осъществената наказателноправна
норма от особената част – чл.202,ал.2 НК, както и
обстоятелствата релевантни за отговорността, с отчитане по-висока обществена
опасност на деянието, с оглед особено високия размер на присвоената сума, извън
релевантния за квалификацията признак – големи размери не би могло
да обоснове смекчаване на наказателната
репресия при условията на чл. 55 НК, поради липса на основания, от една
страна, а от др. изключва отмерване на наказанието в размер на минимума от 3
години, а над него - именно
45 месеца, поради което след
приспадане на 1/3 определи размер от по 2 години и шест месеца. Така на посоченото
правно основание - чл. 58а, съдебният
състав наложи на подсъдимите
наказание “ЛИШАВАНЕ от свобода” за срок две години и шест месеца. За определянето му в
този размер, се отчете високата обществена опасност на деянието, надхвърляща
обичайната за този род престъпления, с оглед размерът на престъпния резултат, индивидуалната преценка за личната
обществена опасност на подсъдимите, разкрива същата, като ниска такава, в контекста на съвкупните
фактически данни за личността им.
Подсъдимите не са осъждани, липсват данни и за др. престъпни
прояви, респ. противоправни прояви от тяхна страна до настоящия момент, които
съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства. С тази правна
преценка се взеха предвид, още и възраст, социалното положение и статус.
Също така и професоналната им реализация и
константна трудова заетост. С оценка на
смекчаващо обстоятелство, се отчетоха и конкретните обстоятелства във връзка с контрола от страна на АД. В
случая смекчаващо обстоятелство, подлежащо на съобразяване се явява и периодът
от време – продължителен, повече от 8 години, изминал от датата на осъществяване първото деяние до началото на съдебното
производство, което забавяне не се дължи на недобросъвестно поведение от страна
на подсъдимите.
Обратно, последните са били и бяха на с.з. добросъвестни, не са се укривали от
разследващите органи, несъздават пречки за разследването, включително с обстоятелството да дават обяснения, с които биха могли да създадат и
поддържат защитна
версия, която да е необходимо да бъде проверена в хода на предварителното
разследване със събиране на допълнителни опровергаващи я доказателства, от тук
и забавяне на ДП. Преценени в съвкупността си и съобразно относителната си
тежест, с превес на отегчаващото, при количествено повече дадени смекчаващи
обстоятелства, сочат неутрализиране и в повече паритет помежду им, поради
което закономерно и при условията на чл. 58а се налага решаващ извод, че не се следва отмерване на
наказание със значително намаляване под предвидения минимум на наказанието - 3
години. Поради изложеното, ориентирано
към този размер, вече условно приет за максимум, съдът индивидуализира
наказанието над средния, като определи и
наложи 2 години и 6
месеца лешаване от свобода на всяка от подсъдимите.
По
същите съображения и за същия срок съдът наложи на всяка от подсъдимите и
кумулативно предвидените по-леки наказания - лишаване от права по т. 6 и т. 7
на чл. 37 от НК.
Съдът
не наложи наказанието "конфискация" по следните причини: Както е
изложено по-горе съдът прие, че подсъдимите не са с висока степен на обществена
опасност - неосъждани, към инкриминираната дата и към момента. На следващо
място налагането и на това наказание, наред с лишаването от свобода и права, по
никакъв начин не би допринесло нито за поправянето на подсъдимите, нито би
осъществило целите на генералната превенция, а би се явило ненужно тежка
репресия. Досежно конфискацията тази възможност е изрично предвидена в
специалната норма - по аргумент от чл. 202, ал. 3, изр. 2-ро НК, предоставящ на
съда преценка за налагането на тази санкция.
Анализът
на фактическата обстановка, изведена в
хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването
от страна на подсъдимите на деяние,
което от обективна и субективна страна, консумира изцяло признаците на
престъпния състав по по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26 от НК - всяка една от тях.
Доказано
е безспорно от обективна страна, че М.И.Д. за времето от 06.06.2007 г. до
06.06.2008 г. в гр. Павликени, при условията на продължавано престъпление,
когато две или повече деяния, които поотделно осъществяват един или различни
състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителен период от
време, една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, сама съставила неистински частни документи и ги употребила, за
да докаже, че съществува някое право и правно отношение, във връзка с банкови
операции на частни лица както следва: 1. Вносна бележка от 06.06.2007 г. по
сметка № ********** в
Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр.
Павликени, 2. Вносна бележка от 06.02.2008 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр. Павликени, 3. Вносна бележка от
06.03.2008 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр.
Павликени, 4. Вносна бележка от 06.06.2008 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр. Павликени, 5. Вносна бележка от
06.07.2007 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр.
Павликени, 6. Вносна бележка от 06.08.2007 г. по сметка № **********в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр. Павликени, 7. Вносна бележка от
06.02.2008 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на С.К.Д. от гр.
Павликени, 8. Вносна бележка от 06.08.2007 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на К.Б.Т. от гр. Павликени, 9. Вносна бележка от
06.07.2007 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на К.Б.Т. от гр.
Павликени, 10. Договор за депозит от 26.10.2007 г. със страни Българска
пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ и Т.К.Т. от гр. Павликени по
сметка № **********,
11. Вносна бележка от 26.10.2007 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на Т.К.Т. от гр. Павликени, 12. Нареждане
разписка от 26.10.2007 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи
България АД/ на П.Й.С. от гр. Павликени, както и че Р.Й.К. за времето от
12.01.2010 г. до 26.11.2010 г. в гр. Павликени, при условията на продължавано
престъпление, когато две или повече деяния, които поотделно осъществяват един
или различни състави на едно и също престъпление са извършени през
непродължителен период от време, една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, сама съставила неистински частни документи и ги
употребила, за да докаже, че съществува някое право и правно отношение, във
връзка с банкови операции на частни лица както следва: 1. Вносна бележка от
12.01.2010 г. по сметка № **********
в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи България АД/ на В.Д.М. от гр.
Павликени, 2. Нареждане разписка от 25.03.2010 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД
/Юробанк И Еф Джи България АД/ на М.С.М. от гр. Павликени, 3. Нареждане
разписка от 26.11.2010 г. по сметка № ********** в Българска пощенска банка АД /Юробанк И Еф Джи
България АД/ на З. Н. ***.
Определението
на понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6 НК , не включва
съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ. Следователно
дали документът е с вярно или с невярно съдържание е без значение за неговата
неистинност. От значение е дали авторът, посочен в документа, действително е
съставил документа. Законът свързва неистинността единствено с автора на
документа - с произхода на документа. Затова документът ще е неистински и
когато е с вярно съдържание, ако посоченият в него автор не е действителният.
Различието между неистински документ и документ с невярно съдържание (лъжливо
документиране) се заключва в това, че неистинността при първия се отнася само
до неавтентичността на автора на документа, докато при лъжливото документиране
се касае до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има
право да го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не
отговарят на обективната действителност.
Безспорно
се установи от доказателствата по делото, че инкриминираните документи - 12 за Д.
и три за К. – предмет на второто обвинение по делото, са били съставени и подписани от подсъдимите. Същите ги
попълнили и положили подписи, като им придали вид, че всеки един от тях
представлява конкретно писмено волеизявление от горните лица, в качеството им
на клиенти на банката и ги употребили, като ги представил пред банката, за да
докажат че съществува правото на извършване процесните банкови операции, поради
което настоящият съдебен състав счита, че изпълнителните деяния на
престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - „съставяне” и „употреба” са осъществени
от страна на подсъдимите за посочените документи. Съставянето на
неистински документи (същите не изхождат от сочения за автор техен издател),
представляват първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се
изразява в непосредствено материализиране изявлението от лице, различно от
посочения в документа автор. (ППВС №3/23.03.1982г.,т. 8).
Употребата
на неистинския частен документ се изразява в представянето му с цел да се
докаже съществуването или липсата на някакво право. За престъплението по чл.309
ал.1 от НК деецът носи отговорност, ако е съставил частен неистински документ и
го е употребил, както е в случая.
Ето
защо настоящият състав не споделя възражението на адв. М., като защитник на
подсъдимата Д., че в случая се касаело не за документно престъпление по чл. 309
от НК, а за сложна присвоителска дейност, за улесняването на което е извършено
и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание.
Съображенията за това са следните - различни са периодите на присвоителната
дейност и документното престъпление, документите съобразно установеното по
делото са съставяне не за улесняване на присвояването, а за неговото прикриване
- не на основание представяне документите са получавани средствата, а за
оправдаване движенията по сметките.
Наличието
на категорични доказателства, установяващи по несъмнен и безспорен начин
релевантния за обвинението факт - че всяка от подсъдимите е съставила
цитираните документи и ги е използвала пред одита на банката, дават основание
на съда се приеме, че деянието по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е довършено от обективна страна.
От
субективна страна деянието е извършено виновно с пряк умисъл, обективиран в
конкретните действия на подсъдимте. В подкрепа на изложените изводи, съдът
цени, както гореобсъдените факти, така и направените самопризнания, в
хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК.
От
изложеното по горе следва извода, че с
деянието си подсъдимите са осъществили престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, за което съдът ги призна за виновни - всяка от тях.
Относно
наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи следващото се
наказание при условията на чл. 58а от НК. Като съобрази, че изложеното относно
определяне на наказанието по отношение на престъплението по чл. 202 от НК важи
и за настящото такова за процесуална икономия тук ще се изложи само размера с
отчитане разликите в дейността на двете подсъдими и разбира се спецификите на
престъплението. И тук не би могло да обоснове
смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55 НК, поради което съдебният състав наложи на
подсъдимите наказание “ЛИШАВАНЕ от свобода” за срок ОСЕМ МЕСЕЦА за Д. и ШЕСТ
месеца за К.. За определянето му в тези размери, се отчете различната тежест на
извършеното.
Анализът
на фактическата обстановка, изведена в
хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК, сочи за безспорно установено осъществяването
от страна на К. на деяние, което от обективна и субективна страна, консумира
изцяло признаците на престъпния състав по по чл. 319, вр. чл. 26, вр. с чл. 18
от НК.
Доказано
е безспорно от обективна страна, че на 14.04.2011 г. в гр. Павликени, при
условията на продължавано престъпление, когато две или повече деяния, които
поотделно осъществяват един или различни състави на едно и също престъпление са
извършени през непродължителен период от време, една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, извършила опит да унищожи
чужди документи, собственост на Българска пощенка банка /"Юробанк И Еф Джи
България" АД гр. София/ - документи от работата на клона на банката в
Пощенска станция за м. април и май 2007 г., м. декември 2007 г., за периода м.
януари 2008 г. до м. ноември 2008 г., за цялата 2009 г., за периода м. януари
2010 г. до м. март 2010 г., за периода м. юли до м. декември 2010 г., както и
чужди документи, собственост на физически лица - спестовни книжки на И.М.Г., В.Б.Д.,
Д.Ц.Д., Л.Г.Х., М.И. И., Й.Г.М., всички от гр. Павликени, две спестовни книжки
на В.Р.С. от с. Батак, общ. Павликени, спестовни книжки на Б.Б.Т., С.И.С., Й.Д.Д.,
М.Г.С., П.А.В., М.Х.К., М.П.Д., С.К.Х., Г.Д.Д., всички от гр. Павликени, с цел
да набави за себе си облага и да причини вреда на банката и на физическите лица.
За
съставомерността на деянието по чл. 319 НК е необходимо от обективна страна да
е налице унищожаване, скриване или повреждане на чужд или не изключително
принадлежащ на дееца официален или частен документ с цел причиняване другиму
вреда или набавяне за себе си или другиго облага. При унищожаването, скриването
или повреждането на официален или частен документ деецът винаги преследва
определена цел - да причини другиму вреда или да набави за себе си или за
другиго облага. В зависимост от вида и характера на документа, от съдържанието
на писменото изявление, при престъпното премахване на документа се причинява
вреда или набавя облага както на физически, така и на юридически лица - в
случая се цели както облага за подсъдимите - чрез унищожаването на документите
би се препятствало разкриването на престъпната им дейност в цялост, а оттам и
спестяване средства за обезвреда при бъдещ граждански иск, така и вреда за
пострадалите банка и физически лица - при липсата им не биха могли да
реализират правата си по обезщетяване в цялост и така съответно биха търпели
вреда. Не е спорно по делото документите да не са изключително собствени на К..
Настоящият
състав не споделя възражението на адв. Н., като защитник на подсъдимата К., че
в случая се касаело не престъпление по чл. 319 от НК, а за прибиране
документите на сигурно място. Съображенията за това са следните - категорични
са показанията на св. Банов за това, какво точно му е било възложено от К., а и
самата тя направи самопризнание в тая насока, което се явява неоттегляемо.
Видно
от показанията на цитирания свидетел престъплението останало недовършено
единствено поради неговите действия.
От
субективна страна деянието е извършено виновно с пряк умисъл, обективиран в
конкретните действия на подсъдимата. В подкрепа на изложените изводи, съдът
цени, както гореобсъдените факти, така и направените самопризнания, в
хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК.
От
изложеното по горе следва извода, че с
деянието си подсъдимата е осъществила престъплението по чл. 319, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, за което съдът я призна за виновна.
Относно
наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определи следващото се
наказание при условията на чл. 58а от НК. Като съобрази, че изложеното относно
определяне на наказанието по отношение на останалите престъпления важи и за
настящото такова за процесуална икономия тук ще се изложи само размера и
разбира се спецификите на престъплението. И тук не би могло да обоснове смекчаване на наказателната репресия при
условията на чл. 55 НК, поради което
съдебният състав наложи на подсъдимата К. наказание “ЛИШАВАНЕ от свобода” за
срок ОСЕМ МЕСЕЦА. За определянето му в този размер, се отчете и че с него се
цели прикриване следите от извършеното.
С
оглед правилото на чл. 23, ал. 1 от НК и като съобрази подсъдимите да са
извършили няколко отделни престъпления, преди да има влязла в сила присъда за
което и да е от тях, съдът, след като определи горните наказания за всяко
престъпление отделно, наложи най-тежкото от тях, а именно наложи на всяка от
подсъдимите наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от по ДВЕ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА, тъй като това се явява и най-тежкото им наказание.
По отношение на начинът на
изтърпяване на наказанието: Съобразявайки размерът на наложеното наказание
лишаване от свобода, както и данните за личността на всяка от подсъдимите, индивидуалната преценка на които е водещия
–доминантен фактор, съдът счита за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето на
наказателноотговорното лице, не е наложително неговото ефективно изтърпяване. Поради което и
приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, на което основание отложи изтърпяването на наложеното „лишаване от
свобода”, за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години. С оглед невисоката лична обществена опасност,
изразеното съжаление за извършеното, както и гореизложените смекчаващи
обстоятелства, съдебният състав намира, че така индивидуализираното наказание - 2 години и 6 месеца и при приложение института
на условното осъждане, ще съдейства за
реализиране целите на наказателната репресия, заложени в чл. 36
НК. С акцент в достатъчна степен да допринесе за
преосмисляне поведението и превъзпитанието на дееца към стриктно спазване на
законовите разпоредби и действащия правов ред. Наложеното наказание се счита и за
справедливо, при дължимата съгласно закона съответност на същото с тежестта на
извършеното, както и общото изискване за обществена справедливост, в социално
измерение .
На
основание чл. 23, ал. 2 от НК наложените наказания лишаване от права по чл. 37,
ал. 1, т. 6, 7 се присъединиха към така определените на подсъдимите наказания.
`Предвид признаването на подсъдимите за виновни, Съдът ги осъди да
заплатят направените по делото разноски в размер на по 513 лева всяка от тях,
както и по 5 лв - ДТ при
служебно издаване на изпълнителен лист, също съставляващи направени в наказателното
производство разноски.
Водим
от така изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
Н.Я.