М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 296/2020 г. по
описа на АРС.
Районна Прокуратура - Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимия М.В.В., за това че: На 16.11.2019 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив,
е отнел чужда движима вещ – 1 брой метален синджир и част от метална
закопчалка, с общо тегло 38,8 грама, състоящ се от: бели плочки, изцяло
изработени от сплав злато-мед-цинк-никел /Au-Cu-Zn-Ni/,
като процентното съдържание на златото е 56%; жълти халки, изцяло изработени от
сплав злато-мед-цинк-никел /Au-Cu-Zn-Ni/, като
процентното съдържание на златото е 58%; частта от закопчаващ механизъм е
изцяло изработена от сплав злато-мед-цинк /Au-Cu-Zn/,
като процентното съдържание на златото е 59%, на обща стойност 2 638,40
лв. от владението на А.Д.Г. с намерение противозаконно да я присвои, като е
употребил за това сила. Престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като счита, че
авторството и вината на подсъдимия в извършването на престъплението са доказани по несъмнен начин, съответно на
което пледира същият да бъде признат за виновен, като предлага за извършеното престъпления да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 54 от НК, а именно Лишаване от свобода за срок от четири
години, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим.
Подсъдимият М.В. не се признава за виновен по
повдигнатото обвинение, но дава обяснения, като заема защитна позиция, че не е
извършил престъплението, за които е обвинен. Лично и чрез защитника си – адв. Б. поддържа
тезата, че липсват доказателства, обосноваващи безспорен извод относно авторството
и вината му в извършването на престъплението предмет на обвинението и моли за да бъде
оправдан. Алтернативно се в случай на признаване на вината му се моли за
определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.
Съдът на базата и след анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Подсъдимият М.В.В. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работещ във фирма „Пимк“ като машинен
оператор, осъждан-реабилитиран, с адрес - с. ***, ЕГН **********. Същият е бил
осъждан по НОХД № 7173/2015 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, т..е за същото по вид
престъпление, което е предмет на настоящото производство, което му е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на
това наказание е било отложено за срок от 3 години. По
отношение на това осъждане е настъпила реабилитация по право съгласно
разпоредбата на чл. 86 ал.1 т.1 от НК.
Свидетелят А.Г. на 15.11.2019 г. вечерта със
свои познати употребил алкохол, след което около полунощ отишъл в дискотека
„Стори“ намираща се в комплекс „Сани“ в гр.
Асеновград и се настанил в сепаре намиращо се вдясно от входната врата. Там
продължил да употребява алкохол. На врата си свид. Г.
носел златен синджир с метална закопчалка с общо тегло 38,8 гр., който бил
изработен от плочки и халки. Част от синджира бил под тениската, с която бил облечен,
но в горната част около врата се виждал. Подсъдимият М.В. на 15.11.2019 г. заедно със своите
приятели свид. И.К. и Г.Г. вечерта също
употребили алкохол, след което решили да посетят дискотека „Стори“, тъй като
подсъдимия В., преди това посещавал
дискотеката и там се запознал със свид. Е.О.. Около
01:30 ч. на 16.11.2019 г. тримата влезли в дискотеката и започнали да
употребяват алкохол. Малко след това подсъдимият В. видял свид. Е.О.,
която също била в дискотеката, отишъл при нея, избутал я и седнал на нейния
стол. След това двамата си разменили няколко думи и свид.
О. му предала флашка, на която имало музикални записи
и след около 10 минути се върнал при
своите приятели. Подсъдимият В. видял, че свид. А.Г.
на врата си носи масивен златен синджир и че на няколко пъти посещава
тоалетната и решил да му отнеме синджира. Подсъдимият започнал да наблюдава Г.,
като изчаквал подходящ момент. Около
03:30 ч. В. видял, че свид. Г. се насочва към
входната врата на дискотеката и решил да изпълни замисленото от него. Излизайки
от входната врата на дискотеката свид. Г. се насочил
към тоалетната. В това време, подсъдимият В. го застигнал, откъм гърба му,
нанесъл удар с дясната ръка в тила на свидетеля, а с лявата си ръка хванал
металния синджир и част от тениската на свидетеля и ги издърпал със сила. Тъй
като синджирът бил доста здрав с това движение не успял да го скъса и свали от
врата на А.Г., но разкъсал тениската му в областта на яката откъм гърба. В това
време, свид. Г. усетил употребената спрямо него сила,
и разбрал, че В. се опитва да му отнеме синджира, като започнал инстинктивно да
се защитава и да се опитва да нанася удари по нападателя, с цел да запази
синджира си и да отблъсне нападението на подсъдимия В., като подсъдимия В. също продължил да му нанася удари с ръце по
тялото и лицето. Въпреки съпротивата на Г.
, подсъдимия В. не се отказал от намерението да довърши намисленото като в
процеса на боя със ловко движение с
лявата ръка успял да захване синджира и
със рязко дръпване да го скъса от врата на Г.. След това прехвърли синджира в дясната си ръка, но свид. Г. успял с
ръце да обхване горната част на тялото на подсъдимия, като лявата му ръка била
в близост до устата на подсъдимия. Подсъдимият В. се опитал да се изтръгне, но
първоначално не могъл. След това със зъби захапал лявата ръка в областта на гривнената става на свид. Г., със
сила я стиснал и свид. Г. освободил захвата си, в следствие на силната болка,което позволило на
подс. В. да изблъска Г. и да побегне по коридора.
Докато бягал подс.
В. усетил, че Г. го настига и захвърлил настрани синджира, собственост на
свидетеля и продължил да бяга, гонен от свид. Г..
Това било забелязано от свид. И.К., който тръгнал да
бяга след двамата, с цел да помогне на подс. В. и
когато застигнал свид. Г. му нанесъл удар в задната
част на врата. Свид. Г., вследствие на удара, залитнал
и паднал на земята. Подс. В. бил настигнат от свид. К. и му казал да извика свид.
Г. и да се прибират с автомобила в с. Ябълково. Свид.
К. се върнал в дискотеката, извикал свид. Г. и заедно
с подсъдимия се качили в автомобила и се прибрали в домовете си. Свид. В.С., който също бил в заведението излизайки от него случайно
видял на пода захвърления от подсъдимия синджир, а след това и свид.
Г.. Решил, че е негов и му го върнал. Инцидентът
между подс. В. и свид. А.Г.
бил наблюдаван от непосредствена близост
от свид. Г.К., който се обадил на тел. 112 и на место
пристигнали полицейски служители. За изясняване на случая свид.
А.Г. *** и по случая започнала предварителна проверка, по която работа започнал
свид. Д.Т. ***. Свид. Т.
иззел с протокол за доброволно предаване 1 брой диск с видеозапис от
охранителни камери и след като го прегледал установил, че на записа е фиксиран
инцидента между подс.
В. и свид. Г.. Установил извършителят като М.В.В. – криминално проявен, както и свид.
И.К..
С
протоколи за разпознаване свид. А.Г., Г.К. и С.К. разпознали и посочили като извършител на
престъплението подсъдимия М.В..
По
делото са изготвени и приети заключенията на три съдебно-химически експертизи, с цел
изясняване на точното тегло , съдържание и вида на метала от който е изработен
синджира предмет на престъплението. Съдът кредитира последната от тях, а именно Физикохимическа експертиза изготвена от вещото лице А.П. – специалист в сектор
„Физико – химия“ в ЦЕКИ към
НИК-МВР, тъй като заключението е най-пълно и обосновано , изготвена е от вещо лице
доказан експерт в съответната област на специални познания , а при изследването е използван най-прецизния научен метод. В заключението подробно и пълно са били изследвани различните
по цвят и състав части и за всяка една от тези части е посочено какво е
процентното съдържание на злато. Съгласно заключението на експертизата инкриминираната вещ - метален синджир и част от метална закопчалка е с общо тегло 38,8 грама, състоящ се от: бели
плочки, изцяло изработени от сплав злато-мед-цинк-никел /Au-Cu-Zn-Ni/,
като процентното съдържание на златото е 56%; жълти халки, изцяло изработени от
сплав злато-мед-цинк-никел /Au-Cu-Zn-Ni/, като
процентното съдържание на златото е 58%; частта от закопчаващ механизъм е
изцяло изработена от сплав злато-мед-цинк /Au-Cu-Zn/,
като процентното съдържание на златото е 59%, .
По делото са изготвени и
приети заключенията на три стоково-оценъчни експертизи и с оглед на
изложеното съдът кредитира последната Допълнителна
СОЕ изготвена от вещото лице А.С. от заключението на която се установява, че
стойността на синджира е 2 638,40 лв.
От заключението на назначената СМЕ по
отношение на пострадалия А.Г., прието по надлежния процесуален ред се
установява, че при инцидента на 16.11.2019 г. са му били причинени контузия на
главата, избиване на мост по горната челюст върху четири централни резци, лекостепенно мозъчно сътресение, множество охлузвания по
лицето, разкъсно-контузна рана по горната устна,
ивичесто кръвонасядане по шията, две дъговидни охлузвания
и кръвонасядания по лявата гривнена
става – следа от ухапване със зъби.
Избиване на мост по горната челюст върху четири централни резци и разкъсно-контузна рана по горната устна по отделно и по
съвкупност са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК. Останалите телесни увреждания са причинили болка и страдание без
причиняване на разстройство на здравето.
От заключението на изготвената по
отношение на подсъдимия М.В.
се установява ,че на същият му е била
причинено контузия на носа с болки и кървене, довели до болка и и страдание без
разстройство на здравето.
За да постанови присъдата си, Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа
обстановка, която се установява след внимателен и задълбочен анализ на събраните
доказателства.
На първо място главните факти, съставляващи
изпълнителното деяние се установяват директно от
показанията на свидетелите очевидци – пострадалия А.Г. и свидетелят Г.К.. Същите са участници в процесното
събитие и са възприели директно
действията на подсъдимия М.В.. От показанията им пряко се установява фактът, че
подсъдимият В. е нанесъл удари и е отнел чрез дърпане с ръка златния синджир от
врата на пострадалия, като е успял да установи своя фактическа власт върху
него. Въпреки яростната съпротивата на пострадалия Г., подсъдимият чрез
преместване на синджира в другата ръка е успал да запази владението си върху
него. То е продължило и след като е бил хванат от пострадалия, както отново с
цел да запази владението си върху отнетата вещ същият е захапал ръката на пострадалия, като го е принудил да го пусне
и след това е побягнал заедно със синджира. При установяване на фактическата
обстановка, съдът ползва и показанията на свидетелите И.И.,
Е.О., В.Т. и Е.О., които са присъствали в заведението по време на инцидента и
са възприели отделни фрагменти от развитието на ситуацията. Ползваха се
показанията и на свидетелите Д.Н. и В.И. – охранители в дискотеката, доколкото
същите са възприели част от фактическата обстановка. Ползваха се и показанията
на полицейските служители Х.К. и Д.К. – изпратени на мястото на инцидента по
подадения сигнал непосредствено след неговото приключване и възприели пряко
състоянието на пострадалия и заявеното от него непосредствено след нападението
срещу него. Ползваха се и показанията на свидетеля Д.Т. извършил предварителна
проверка по случая. При установяването на фактическата обстановка съдът ползва
частично и показанията на свидетелите Г.Г. и И.К. – приятели на подсъдимия, в кредитираната от съда
част и доколкото същите са възприели част от процесните
събития, а свидетелят И.К. и е участвал в тях като също е нанесъл удар и
повалил пострадалия Г. с цел да преустанови преследването на подсъдимия М.В.. Всички
тези свидетели са възприели изцяло или частично, поради динамиката на
ситуацията, гореописаните действия на подсъдимия, а именно: както нанасянето на
удари върху пострадалия и сблъсъка между тях, при който те са си разменяли взаимно удари, така
и факта, че в крайна сметка подсъдимият е успял целенасочено да откъсне
синджира от врата на пострадалия, като е разкъсал и тениската му, след което е
побягнал с него, и е бил преследван от пострадалия. Възприет е и факта на
причинените телесни повреди на пострадалия в резултат на нападението и факта,
че същият е бил с избити зъби. С най-голяма
стойност за установяването на главния факт са показанията на свидетелите
очевидци А.Г. и Г.К., тъй като единият, като обект на нападението е бил непосредствен
участник в конфликта, а другия свидетел в непосредствена близост е възприел
събитията от началото на самото нападение. Същите, въпреки известни непълноти и
неточности, които са обясними със сложността и динамиката на ситуацията, както
и с оглед на факта, че и двамата са били употребили алкохол , са напълно
съответни помежду си по отношение на
всички основни факти от развитието на
инцидента на 16.11.2019 г. и при съвкупният им анализ се установява именно
горната фактическа обстановка. По отношение на основните им твърдения съдът ги
кредитира и поради факта, че те са съответни и се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства, веществени, писмени, както и от заключенията
на изготвените експертизи.
Останалите разпитани по делото свидетели не са възприели
лично главния факт, а именно дърпането и
отнемането на синджира, за това и показанията им са производни по отношение на
това обстоятелство и нямат съществена установителна стойност по отношение на него, но
възпроизвеждат предхождащи и последващи факти, които
са в обективна логическа връзка с него и косвено го потвърждават.
Подсъдимият М.В. не се признава за виновен и в обясненията
си развива защитна позиция, че сам той е станал обект на агресия и безпричинно
е бил нападнат от свидетеля А.Г., като при развилия се бой между тях същият
случайно и като защитна реакция хванал и
откъснал синджира му с част от тениската, след което като разбрал, че държи
синджир го е изхвърли при бягството си. Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия в тази им част по отношение на умисъла за отнемането на веща и ги
възприема като част от защитната му позиция, тъй като те се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства - показанията на свидетелите Г. и К.,
както и от приложените веществени доказателства.
Съществен
момент при анализа на достоверността на отделните доказателствени
източници в настоящия процес се предопределя от обстоятелството, че фактите предмет
на доказване са били заснети от различни ъгли от охранителните камери в
заведението. Относимите видеозаписи на съответния
технически носител са приобщени като веществени доказателства по делото по
надлежния процесуален ред и са годни доказателствени
източници. Приобщените по делото веществени доказателства са предявени и възпроизведени, като им е извършен оглед в съдебно заседание по реда на чл. 284 и чл. 285 от НПК. По отношение на приложените чрез съответния носител – компактдиск видеозаписи, следва да се каже, че те от
множество ъгли и гледни точки отразяват процесното събитие, като след детайлното им съпоставяне и
анализ може да се направи извод, че същите освен, че потвърждават гласните
доказателства – показанията на свидетелите, на самостоятелно основание и по
несъмнен начин установяват именно гореописаната фактическа обстановка.
Доколкото записите представляват
случайно изготвени веществени
доказателства, случайно фиксирали и записали процесните
събития, съдът ги възприема като достоверни и обективни доказателствени
източници. На нито един от видеозаписите не е фиксирано началото на конфликта,
но единия от тях в голяма степен възпроизвежда
развитието на цялата конфликтна ситуация, както и е фиксиран момента на
изпълнителното деяние - отнемането на златния синджир. Този и свързаните с него
записи се отличават с високо ниво на информативност
и конкретика и са с достатъчно високо качество, за да
може дори само въз основа на тях да се направи обоснован извод именно за гореописаната фактическа
обстановка. Анализът и внимателното съпоставяне на видеозаписите показва, че
действително подсъдимия М.В. е нападнал А.Г. с цел да отнеме със сила златния синджир
от врата му, като първоначално е разкъсал тениската му откъм гърба. Иначе няма логична причина за активната съпротива
чрез нанасяне на удари от страна на пострадалия срещу подсъдимия. Същественият
момент, който обективира умисъла за отнемане е, че
въпреки развилия се бой между двамата, подсъдимият продължава да преследва
основната си цел и с целенасочено и прецизно движение с лявата си ръка, пазейки се от ударите на Г. и въпреки тях успява да хване
синджира на Г. и въпреки здравината му, със сила да го откъсне от врата му и да
го задържи в ръка. Нещо повече въпреки активната съпротива на Г., подсъдимият В.
с цел да запази владението на вещта, прехвърля синджира от лявата в дясната си
ръка и се опитва да избяга по коридора, но пътят му е блокиран от свидетеля Г.,
който успява да го хване откъм гърба и да го задържи. В този момент, видно от
записа, свидетелят К. се приближава до подсъдимия В. и се опитва да вземе
синджира от ръката му, но отново за да го запази, В. прави опит да удари и него,
след което захапва лявата ръка на държащия го Г. и побягва по коридора. След
това, преследван от Г. и виждайки, че същият го настига изхвърля синджира на
неизвестно за пострадалия място.
Анализът на горните доказателства показва, че инцидентът
е започнал именно поради целенасочените действия на подсъдимия М.В., насочени
към отнемането със сила на златния синджир на свидетеля А.Г., при което той е
разкъсал тениската откъм гърба, като първоначално не е успял да откъсне
синджира. Последващата защитна реакция на пострадалия
Г. е напълно естествена и инстинктивна. Съдът
приема за безспорно установен факт и че
подсъдимият М.В. е реализирал изпълнителното деяние, като въпреки съпротивата
на пострадалия целенасочено и упорито със сила е отнел златния синджир от врата
му, както и след това със сила е запазил владението върху отнетата вещ, като е
причинил и лека телесна повреда на пострадалия. Това е безспорно видно, както
от видеозаписите, така и от показанията на първата група свидетели- очевидци, които
съдът кредитира. Фактът на причиняването на лека телесна повреда на пострадалия
А.Г. се потвърждава от заключението на СМЕ-за от която е видно, че при
нападението са му причинени контузия на главата, избиването на мост по горната
челюст, върху четири централни резци, лекостепенно
мозъчно сътресение, множество охлузвания по лицето, разкъсно–контузна
рана по горната устна, ивичесто кръвонасядане по
шията, както и две дъговидни охлузвания и кръвонасядане
по лявата гривнена става – следа от ухапване със
зъби, които са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК. Установеното кръвонасядане с
ивичеста форма по лявата странична повърхност на шията в основата с
размери 4/05 см. добре съответства с твърденията на пострадалия, че първоначалния
опит за отнемането на синджира е станало откъм гърба му при излизането от
дискотеката, когато същият е усетил удар и силно дърпане откъм гърба на
синджира му и фланелката, като нараняването логично би се получило при
захващане и дърпане на синджира с дясната ръка на нападателя. От видеозаписа е видно, че самото откъсване
на синджира е станало в последствие при втори опит , като подсъдимият В. го
хваща с лявата си ръка и го дърпа напред. По отношение на двете дъговидни
охлузвания по лявата гривнена става същите са типични
следи от ухапване със зъби, което е в синхрон с показанията на Г., че е бил
захапан от подсъдимия В., за да го пусне, което е видно и от видеозаписа.
При така установената по несъмнен начин в хода на
настоящото производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимият М.В.В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението
по чл. 198 ал.1 от НК.
От обективна страна всички елемент на престъпния състав са налице, тъй
като чрез използването на сила е отнел чужда движима вещ – метален синджир и част от метална закопчалка, с
общо тегло 38,8 грама, изработен от
сплав злато-мед-цинк-никел на стойност 2 638,40 лв. от владението на А.Г. с
намерение противозаконно да я присвои.
От субективна страна
престъплението е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено-опасни последици.
Престъплението
е довършено, тъй като подсъдимият В. е успял да установи собствена фактическа
власт върху вещта, като е прекъснал възможността на собственика да владее вещта
и да се разпорежда с нея. Този извод не се опровергава от факта, че в резултат
на преследването и под страх, че ще бъде настигнат и задържан подсъдимия В. е
изхвърлил вещта. Дори изхвърляйки вещта на неизвестно за досегашния владелец
място, подсъдимият се е разпоредил с нея, като вече е бил установил свое
владение върху вещта, поради което и това му действие не може да се
третира като доброволен отказ от довършване на престъплението. Фактът, че вещта
е била случайно намерена от трето лице и върната на собственика не променя, а
само потвърждава този извод.
Ето защо, съдът на
базата и от анализа на доказателствата намира, че авторството и вината на подсъдимия М.В. в
извършването на горното престъпление са доказани по несъмнен начин, поради което и го призна за виновен.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Съдът отчете, като смекчаващи вината
обстоятелства факта, че подсъдимият не е осъждан, поради настъпилата реабилитация
по право по отношение на предишното му осъждане, сравнително младата му възраст,
добрите характеристични данни, изводими от трудовата му ангажираност. Прецени
се и семейното му положение и факта, че същият полага грижа за болния си
родител. Отчете се и наличието на лоши характеристични данни, изводими от
факта, че същият макар и реабилитиран, вече е бил осъждан и то отново за престъпление
по чл. 198 ал.1 от НК. Действително по отношение на предходните му осъждания е
постановена съдебна реабилитация, поради което и са заличени последиците, които
законите свързват със самото осъждане, но според константната съдебна практика,
същите доколкото охарактеризират личността на подсъдимия имат стойност на
характеристични данни, които се преценят от съда в посочения по-горе смисъл.
За да определи справедливо
наказание, съдът се съобрази с горните обстоятелства, но като основен критерий
прие степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Съдът намира, че
с оглед конкретния начин на извършването му същото не се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй
като въпреки, че прие,че престъплението е довършено, в крайна сметка владението
върху отнетата вещ е продължило много кратко време и се е стигнало до
освобождаване от вещта, а и престъпните действия на подсъдимия са преустановени
сравнително бързо от него. Прецени се и
обстоятелството, че в резултат на това обстоятелство, вещта е била намерена и
върната на пострадалия, с което са възстановени имуществените щети от
престъплението.
При
тази съвкупност на индивидуализиращи
отговорността обстоятелства в контекста на установената не висока степен на
обществена опасност на деянието и дееца, съдът намери, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко. Затова съдът определи наказанието при
условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК под най-ниския предел, предвиден за горното
престъпление, като наложи на подсъдимия М.В.В.
наказание от две години лишаване от свобода.
По отношение на
подсъдимия В., съдът намери, че са налице кумулативните предпоставки предвидени
в нормата на чл. 66 ал.1 от НК, а именно същият не е осъждан за престъпление от
общ характер на лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане на целите
на наказанието не е необходимо същият да го изтърпи реално, затова, съдът
отложи изпълнението на така наложеното
наказание от две години лишаване от свобода за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК
при изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода, съдът приспадна времето, през което подсъдимият М.В.В. е бил задържан с постановление на Районна
прокуратура - Асеновград на основание чл.64 ал.2 от НПК и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 27.11.2019 г. до 05.12.2019 г., като един ден задържане,
зачете за един ден лишаване от свобода.
Според преценката на
Съда, именно така определеното наказание, като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и съответно най –добре би изпълнило
целите на наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия М.В.В. да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР,
бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 860,10 лева, представляваща
направени разноски по делото, както и да
заплати по бюджета на Съдебната власт, бюджетна сметка на Районен съд
Асеновград, сумата от 333,57 лева, също представляваща направени разноски по
делото, за възнаграждения на вещи лица.
По отношение
на приложените по делото веществено доказателство: – 1 бр. CD, съдът постанови да
остане приложено по делото, след
влизане на присъдата в сила.
Причините за извършване на престъплението са
липса на чувство за отговорност от страна на подсъдимия по отношение на
собствените му действия и постъпки и склонност към незачитане на установения и
утвърден в страната правов ред и желание за лично облагодетелстване по
непозволен от закона начин.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: