№ 406
гр. Варна, 28.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500445 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от В. Б. ИВ. против определение №2526/16.07.2021г.,
постановено по гр.д.№104/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено
производството по делото на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.В жалбата и
уточняващата молба към нея от 07.09.2021г. се твърди, че определението е
неправилно по изложените в тях подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Производството по гр.д.№104/21г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
подадената от В. Б. ИВ. искова молба вх.№469/12.01.2021г. с предявени,
според титулната й част, искове против Държавата.В молбата се излага, че
ищецът е собственик/т.к. е признат за собственик с н.а.
№34/16.05.2005г./непредставен по делото/ на жилищна сграда и гараж,
изградени в ПИ с идентификатор 10135.5506.182 по КККР, одобрени 2008г.
/идентичен с ПИ №2266 по предходен КП/, с адм.адрес гр.Варна,
кв.“Аспарухово“, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№87Б.За земята има право на
1
държане, т.к. същата е частна държавна собственост и му е предоставена за
стопанисване.Наред с горното се твърди, че наследодателят му Ботьо И.
Рачев е придобил ПИ с идентификатор 10135.5506.182 чрез покупко-
продажба, а в условие на евентуалност чрез давностно владение, като
впоследствие е изградил в него жилищната сграда, достроена от ищеца.За
земята е съставен АДС №5518/01.02.2005г.Част от площта на имота частна
държавна собственост с площ на тази частта от 123 кв.м. е била отнета за
изграждане на общински път/имот с идентификатор 10135.5506.197/, а друга
част с площ от 200 кв.м. за обособяване на съседен ПИ с идентификатор
10135.5506.486.Поради бездействието на ответника да предприеме защитни
действия спрямо община Варна ищецът е бил лишен от възможността да
ползва целия ПИ по предназначение.
Твърди, че съставеният АДС страда от множество пороци, водещи до
неговата унищожаемост, евентуално нищожност, като твърдените пороци са
подробно посочени.
Излага се, че наследодателят на ищеца е притежавал през 1952г. и
недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Кракра“№20, с площ от 400 кв.м.,
ведно с находящата се в него сграда с площ от 85 кв.м., който е бил
неправомерно отнет от него.За да осуетят процедурата по реституция на
имота служители от Областна администрация Варна/Д.Москова и
инж.Лазарова/ осъществили клеветнически твърдения и представили лъжливи
сведения като унищожили договора за покупко-продажба, с който
наследодателят му се легитимирал като собственик и така неправилно имотът
е актуван като общинска собственост.
Изложени са пространни твърдения относно обстоятелството, че
длъжностни лица от Община Варна, р-н „Аспарухово“ проявяват търпимост
към незаконно изградени строежи в имоти, находящи се в близост до и в
хигиенно-защитната зона/ХЗЗ/ на гробищен парк „Аспарухово“, които
строежи създават опасност за живота и здравето на живущите в района, за
което ищецът многократно е сигнализирал административните органи.Само
неговият имот с адм. адрес ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№87Б е с инициирана
процедура по извеждането му от посочената ХЗЗ.Така ХЗЗ е превърната в
урбанизирана зона, без да се спазят нормативните изисквания на Наредба
2
№21 за хигиенните изисквания за изграждане и поддържане на гробищни
паркове и погребване и пренасяне на покойници /обн.ДВ, бр.92/1984г.,
отм.2011г./. и Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на
селищната среда /обн.ДВ, бр.46/1992г., отм.2011г./.Областният управител,
като лице, стопанисващо имотите частна държавна собственост, и
служителите в областната администрация противоправно бездействат и не
предприемат действия по иницииране на процедури пред Община Варна и
РДНСК-Североизточен район по възстановяване на ХЗЗ на гробищен парк
„Аспарухово“ за имотите, собственост на Държавата /в частност и ПИ с
идентификатор 10135.5506.182/, както и по предпазване на тези имоти от
свлачищни процеси.Предвид гореизложеното ищецът, инвалид с 91% ТНР,
призната с решение на ТЕЛК, търпи множество негативни последици.Живее в
нездравословна среда поради презастрояването на района, лишен е от
възможността да полза цялата площ на имота според нуждите и желанията си,
угнетен е и изморен от бездействието на държавата по отношение на
посочените проблеми.
Предвид гореизложеното, съобразно посочения петитум на исковата
молба, претендира:
1/ Да бъде от отменен АДС №8015/2016г. като незаконосъобразен, евент.
да се прогласи неговата нищожност;
2/ Да се признае за установено по отношение на ответника, че имотът с
адм.адрес гр.Варна, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№87Б, представляващ земя с
площ от 674 кв.м., придобита от баща му Ботьо И. Рачев чрез покупко-
продажба, а от ищеца чрез давностно владение от 1969г. до настоящия
момент, е изключителна собственост на ищеца с оглед качеството му
наследник на Ботьо И. Рачев;
3/ Да се осъди Държавата, представлявана от областния управител, да му
заплати сумата от 8 000лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба, представляваща обезщетение, поради невъзможността
ищецът да ползва цялата площ на земята за периода от 1999г. до датата на
подаване на исковата молба;
4/ Да се осъди Държавата, представлявана от областния управител, да му
3
заплати сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, представляващи преживени негативни емоции - стрес,
безсъние, психически тормоз, накърнено човешко достойнство,
безпомощност от противоправното поведение на областния управител по
издаване на незаконосъобразен АДС, както и от бездействието да предприеме
действия по иницииране на процедура по запазване на целостта на ПИ с
идентификатор 10135.5506.182, държавна собственост, предоставен му за
ползване, и възстановяване на имота в реални граници чрез подаване на
съответни жалби и искания до общинска администрация Варна във връзка с
осъщественото отнемане на части от ХЗЗ на гробищен парк „Аспарухово“ с
незаконно изградени сгради и превръщане на територията в урбанизирана.
5/ Да се осъди Държавата, представлявана от областния управител, да му
заплати сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /стрес, безсъние, психически тормоз, накърнено
човешко достойнство, безпомощност/, ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба, които вреди са търпени от 1999г. и към датата на
завеждане на исковата молба, следствие от противозаконното отнемане на
наследствените му имоти с адм.адрес гр.Варна, ул.“Кракра“№20-земя с площ
от 400 кв.м. и сграда с площ от 85 кв.м.
Към исковата молба е представен АДС №8015/26.07.1965г. за дворно
място с площ от 400 кв.м., представляващо неурегулиран парцел в
кв.Аспарухово, в ляво от шосето за гр.Бургас, считано за държавна
собственост на осн. чл.6 от ЗС, посочено в акта, че е „заграбено и застроено
от Ботю Петков“, както и АДС №5518/01.02.2005г. за ПИ №2266 по КП на 29
п.р., с адрес гр.Варна, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№87Б, посочено, че се
управлява от областен управител на Варненска област на осн. чл.18 от ЗДС,
както и, че за имота е съставен предходен АДС-№8015/26.07.1965г.
С определение №214/15.01.2021г. исковата молба е оставена без движение
за отстраняване на нередовности и на ищеца са дадени указания за горното, а
именно: да посочи цена на иска за собственост; да представи данъчна оценка
за имота и скица от АГКК-Варна; да изправи петитума на исковата молба
като посочи пълното и коректно описание на имота; да изложи фактически
твърдения за осъществяваната фактическа власт - от кой момент е завладял
4
имота, в момента владее ли го, неговото владение било ли е трайно, спокойно
и непрекъсвано; да посочи от кого претендира обезщетение-от Държавата или
от областния управител, указано е и, че по искове за обезщетение против
Държавата тя се представлява от министъра на финансите.
В изпълнение на указанията в срок от ищеца е депозирана молба вх.
№1919/02.02.2021г., в която е посочено, че ответник по предявените искове е
Държавата, представлявана от съответните си представители по
закон/министъра на РРБ по иска за собственост и министъра на финансите по
исковете за обезщетения/.Моли се да бъдат издадени съдебни удостоверения,
чрез които страната да се снабди с данъчна оценка и със скица за имот с
идентификатор 10135.5506.182, както и със скица за имота, находящ се в
гр.Варна, ул.“Кракра“№20.Отново е формулиран петитум на исковата молба,
който изцяло преповтаря петитумът, посочен в исковата молба, с
единственото изключение, че се посочват граници на ПИ с идентификатор
10135.5506.182 по КККР.Към тази молба е представена справка от
кадастрално-административната информационна система на АГКК за ПИ с
идентификатор 10135.5506.182, от която са видни заповедта за одобряване на
КККР, адресът на имота, площта, границите му, идентификаторът, записаните
собственици в КР и документите, установяващи собствеността им.
С определение №451/03.02.2021г. исковата молба отново е оставена без
движение за отстраняване на нередовности, като е посочено, че не са
изпълнени указанията от предходното определение относно период на
владение, придобивно основание и конкретен петитум на иска и са дадени
указания за изпълнение в нов едноседмичен срок.Разпоредено е издаване на
исканите съдебни удостоверения, съответно са издадени такива за снабдяване
с данъчна оценка на ПИ с идентификатор 10135.5506.182, скица на същия
имот и за снабдяване от община Варна с удостоверение, от което да е виден
идентификаторът на имота, находящ се в гр.Варна, ул.“Кракра“№20, и за
снабдяване от СГКК-Варна с актуална извадка от КК за този имот.
В изпълнение на указанията в срок от ищеца е депозирана молба вх.
№3388/22.02.2021г., в която е посочено, че владее имота необезпокоявано от
01.01.1976г. и понастоящем, а преди това владение е извършвано от неговите
родители.Отново е формулиран петитум на исковата молба, който изцяло
5
преповтаря петитумът, посочен в исковата молба, с единственото
изключение, че се сочи, че имотът, придобит от баща му Ботьо И. Рачев чрез
покупко-продажба, е изключителна собственост на ищеца с оглед качеството
му на наследник на баща му Б.Рачев и предвид настъпилата придобивна
давност чрез осъществяваното от него необезпокоявано давностно владение
от 01.01.1976г. до подаване на исковата молба, както и, че обезщетението в
размер на 8 000лв. се претендира поради невъзможността ищецът да ползва
цялата площ на земята от 1976г. до подаване на исковата молба.
С определение №696/23.02.2021г. исковата молба отново е оставена без
движение за отстраняване на нередовности, като е посочено, че ищецът не е
изпълнил всички указания, дадени му с определение №214/15.01.2021г., като
не е представил данъчна оценка и скица.Даден е нов седмичен срок от
съобщението за представяне на данъчна оценка и скица.
За определението ищецът е уведомен на 15.03.2021г.С молба от
19.03.2021г. е поискал издаването на съдебно удостоверение, което да му
послужи за снабдяване с актуална скица.С разпореждане от 22.03.2021г.
молбата му е уважена и е издадено удостоверение за снабдяване със скица, в
което не е посочен идентификаторът на имота, находящ се в гр.Варна,
ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№87Б, съответно и на този, находящ се гр.Варна,
ул.“Кракра“№20.Ищецът е внесъл д.т. са издаване на удостоверения на
14.04.2021г. и тогава ги е получил.С молба от 22.04.2021г. е посочил, че
връща удостоверенията, защото нямат посочени идентификатори на имотите
и иска да му бъдат издадени нови такива, както и удостоверение за
снабдяване с данъчна оценка.Представил е със същата молба удостоверение,
издадено от община Варна, от което е виден идентификаторът на имота,
находящ се гр.Варна, ул.“Кракра“№20 /ПИ с идентификатор 10135.1503.296/.
С разпореждане №1351/26.04.2021г. съдът е указал на ищеца да уточни за
кой имот е неговата претенция.В изпълнение в срок ищецът е депозирал
молба на 10.05.2021г., по която съдът е разпоредил на 11.05.2021г. да се
издадат съдебни удостоверения на ищеца за снабдяване със скица и данъчна
оценка за имот с 10135.5506.182 и такива са издадени на 12.05.2021г./няма
данни за получаването им/.
С разпореждане №1943/07.06.2021г. съдът е указал на ищеца в
6
едноседмичен срок от получаване на съобщението да поправи
нередовностите съгласно определение №696/23.02.2021г.
За разпореждането ищецът е уведомен на 30.06.2021г. и т.к. изпълнение не
е последвало в дадения срок с обжалваното определение производството е
прекратено на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.
Исковата молба, с която е сезиран съдът и с която са предявени множество
искове, страда от множество нередовности по см. на чл.127 от ГПК.На първо
място са налице множество вътрешни противоречия в твърденията на ищеца
относно спорните материални права, чиято защита се търси в
производството.От една страна се сочи многократно, че недвижимият имот,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.5506.182 по КККР, одобрени
2008г., е собственост на ответника Държавата/частна държавна собственост/,
за удостоверяване на чиято собственост са съставени АДС/представените към
исковата молба АДС №8015/26.07.1965г. и АДС №5518/01.02.2005г., между
които не е посоченият в петитума АДС №8015/2016г., като вероятно се касае
за техническа грешка/, и който имот частна държавна собственост ищецът
твърди, че му е бил предоставен за ползване/стопанисване от ответника и в
който имот ищецът има свои постройки/с посочен за сградите титул, но
непредставен/.Претенциите на ищеца за присъждане на обезщетенията в
размер съответно от 8 000лв. и 5 000лв. са свързани с именно с твърденията,
че противоправно Държавата чрез съответните си органи не е предприела
необходимите действия по иницииране на процедури за запазване на целостта
на имота частна държавна собственост/отнети са 123 кв.м. за път общинска
собственост и 200 кв.м. за съседен имот/ и така ищецът не е можел да ползва в
цялост предоставения му за ползване от държавата имот, както и, че не е
предприела необходимите действия против превръщане на ХЗЗ на гробищен
парк „Аспарухово“, където има имоти частна държавна собственост, вкл. и
ПИ с идентификатор 10135.5506.182, в урбанизирана територия и
предпазването им от свлачищни процеси.Едновременно с това се твърди, че
същият имот - ПИ с идентификатор 10135.5506.182 е бил собственост на
наследодателя на ищеца Б.Рачев, придобит чрез покупко-продажба/не се сочи
титул/, а впоследствие е собственост на ищеца, придобит по наследяване от
този наследодател, както и, че е собственост на ищеца чрез придобивна
давност с владение, осъществявано от 01.01.1976г. и понастоящем и се иска
7
да се признае, че ищецът е собственик.Видно от горното е, че твърденията са
взаимно изключващи се.Същевременно на ищеца не са били давани указания
от първоинстанционния съд да отстрани тези очевидни противоречия в
исковата молба, а тяхното отстраняване е от значение за конкретизация
претенциите на ищеца.Ако ищецът твърди, че този ПИ е частна държавна
собственост и той не оспорва този факт, то не би имал правен интерес да
предявява иск за собственост за същия имот.Само ако твърди, че имотът не е
собственост на Държавата, то тогава би се явил допустим предявеният иск за
собственост, но както се изложи такива безпротиворечиви твърдения все още
няма, защото не са давани необходимите указания.Налице са и множество
твърдения за незаконосъобразност на съставен АДС за имота/с грешно
посочена година/.Не са установява дали ищецът иска гражданският съд да
преценява само в мотивите си твърденията за нищожност на АДС или се
претендира изрично той да бъде отменен като незаконосъобразен, съответно
да бъде прогласена нищожността му.При подобно изрично искане
компетентен да произнася не е гражданският съд, а съответният
административен съд /вкл. той е компетентен да се произнася и по
допустимостта на подобно искане, т.к. АДС не са административни актове по
см. на чл.21 от АПК, съответно не подлежат на обжалване/.Има и претенция
за заплащане на обезщетение за претърпени вреди поради незаконосъобразно
издадения АДС, която претенция е по чл.1 от ЗОДОВ и по нея компетентен да
се произнася също е административният съд.Има претенция за заплащане на
обезщетение за претърпени вреди, твърдени, че са настъпили поради
бездействие на административен орган /да се предприемат действия по
иницииране на процедура по запазване целостта на държавния ПИ с
идентификатор 10135.5506.182 и възстановяване площта му чрез подаване на
съответни жалби и искания до общинска администрация Варна, вкл. и във
връзка с осъщественото отнемане на части от ХЗЗ на гробищен парк
„Аспарухово“ с незаконно изградени сгради и превръщане на територията в
урбанизирана/, която евентуално също би попаднала в приложното поле на
чл.1 от ЗОДОВ.Изцяло неясна е претенцията за сумата от 25 000лв.-кога, как
и с какъв акт се твърди, че е отнет имотът, находящ се в гр.Варна,
ул.“Кракра“№20, актуван като общинска собственост, касае ли се за вреди,
причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия органи и
длъжностни лица на държавата и общините при или по повод изпълнение на
8
административна дейност и кои са те.Указания по тази претенция също не са
давани.
Действително ищецът не е представил актуална скица и данъчна оценка на
имот с идентификатор 10135.5506.182, въпреки, че са били издадени на
12.05.2021г. коректни удостоверения/с посочен идентификатор/.В
разпореждане №1943/07.06.21г. не му е посочено, обаче, че следва да
представи такива, а че следва „да изправи нередовността на Опр.
№969/23.02.21г.“.Независимо от горното, дори и коректно да му беше
указано, то, както се изложи, без да се дадат указания за отстраняване
горепосочените противоречия в исковата молба не може да се установи какви
искове предявява ищеца, вкл. предявява ли иск за собственост за посочения
имот или не, след като твърди, че имотът е частна държавна
собственост.Само след отстраняване на това противоречие може да се посочи
необходими ли са данъчна оценка за определяне цена на този иск и съответно
актуална скица за недвижимия имот.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното определение е
неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
чрез оставяне на производството без движение и даване на надлежни
указания на ищеца за отстраняване горепосочените противоречия в исковата
молба и конкретизация на отправените искания, съответно и преценка
компетентността на гражданския съд по част от претенциите.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2526/16.07.2021г., постановено по гр.д.№104/21г.
по описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
9
съдопроизводствените действия съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10