№ 861
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110115380 по описа за 2022 година
Т. С.” ЕАД е предявило искове с правно основание с чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ
и чл. 100, ал. 2 ЗС за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено
спрямо ответника, че имат задължения към ищеца за заплащане на посочените от него суми
за цена на доставена от дружеството топлинна енергrя, начислена за процсния период, за
мораторна лихва, за цена на извършена услуга за дялово разпределение за както и за плихва,
ничеслена върху вземането за цена на услугата дялово разпределение.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по което е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е осъществил
насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в
представените по делото фактури.
Ответникът е депозирал в законоустановения срок отговор на исковата молба, с който
оспорва основателността на исковата молба.
Прави и възражение за погасителна давност, инкорпорирано в депозираното в
заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК, като неговия правопогасяващ ефект
следва да се зачете и в настоящото производство .
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изпраща процесуален представител,
като не взима становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
В тежест на ищеца по настоящото дело е да установи, че по силата на облигационно
отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Т.е за да
бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, следва да се установи дали той е
собственик или вещен ползвател на процесния имот.
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е придобил
правото на собственост върху описания в исковата молба топлоснабден имот в период,
предшестващ процесния, като правото на ползване, учредено в полза на трети за спора лица-
Надежда и Владимир, е прекратено с настъпване на смъртта им, също в период,
предшестващ процесния.
Във връзка с гореизложеното и предвид представените по делото доказателства, съдът
намира, че ответниците имат качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1, вр. § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ за процесния имот.
По делото е допусната и назначена СТЕ, чието заключение съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно.
Установява се, че през процесния период е била начислявана и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация, чието количество е разпределено пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата.
По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение се установява, че цената на
топлинна енергия, доставяна за периода м.11.2019г. до м.04.2020 г.. възлиза на сумата от
811.51лв.
Съдът намира именно периода м.11.2019г. до м.04.2020 за релевантен при определяне
на това за какъв размер следва да се уважи процесното вземане на ищеца поради следното, а
именно:
От ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., " Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на аден парк.
Ето защо съдът приема, че и за тях се прилага тригодишна давност".
Заявлението е подадено на 07.01.2022 г. поради което в този момент е прекъснато
теченето на погасителната давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца,, приети през м.06.2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За вземането за м. 11..2019г. този срок е изтекъл на 14.01.2022г. т.е. вземането за
2
цена на топлинна енергия за м11.2019 г.. следва да се приеме за първото по време вземане,
включено в непокрития по давност период.
По делото се установи, че цената на топлинна енергия за периода м.11.2019г. до
м.04.2020 г.. възлиза на сумата от 811.51лв.., поради което искът следва да се уважи за
целия предявен размер и да се отхвърли за периода м.05.2018г. до м.10.2019г.,вкл. и за
разликата до пълния предявен размер от 2003.69лв.
Относно исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
Установи се че непокрития по давност период обхваща времето от м.11.2019г. до
м.04.2020 г.
Оглед правилото на чл. 86 ЗЗД лихвата, изчислена върху непокритата по давност
главница за периода 15.09.2017г. до 30.12.2021 г.. възлиза на сумата от 106.40 лв.., до която
сума следва да се уважи този иск и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 343.92лв.
Относно исковете за присъждане на вземане за такса за дялово разпределение:
Съгласно чл. 36 от действащите през процесния период ОУ, приети с Решение по
Протокол No 7 от 23.10.2014 г. на Съветана директорите на “Т. С.” ЕАД и са одобрени с
РешениеNoОУ-1 от 27.06.2016 г.на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, Клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от Клиентите Търговец, като стойността й се формира от:1. Цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. Цена за отчитане
наедин уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента.3. допълнителна
цена п оценоразпис, определен от Продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати.
Съгласно заключението от първоначалната ССЕ стойността на таксата за дялово
разпределение, начислена за процесния период възлиза на сумата от 45.68 лв.../таблица № 3,
ст. 5 от съдебно-счетоводна експертизата/..
За да се формира извод дали това задължение или част от него е погасено по давност
следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо.
В случая по делото не е депозиран договор , сключен между ищеца и дружеството,
извършващо услугата дялово разпределение, въпреки, че такъв фигурира в описателната
част на приложенията към исковата молба. Депозираният такъв е относим към отчетен
период, започващ от м.05.2020 г./л. 31 от делото/, който е период, следващ процесния.
Предвид на това, че по делото не е представен действащ към момента на
3
съсществуване на процесното облигационно правоотношение договор, удостоверяващ в
какъв размер е уговерена между ищцовото дружество и дружеството, извършващо услугата
дялово разпределение цената на услугата за дялово разпределение и срока за изпълнение на
задължението за нейното заплащане, този иск и акцесорният му иск по чл. 86 ЗЗД следва да
се отхвърлят като недоказани.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция по правилата на
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК следва в полза на ищеца да бъдат присъдени и сторените от него
деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско възнаграждение в
размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, депозит за вещо лице
и374лв.., разноски в исковото и заповедното производство.
С оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 93лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,
Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, че Р. В. Н., ЕГН **********, гр. София, бул. С. № 78, бл. 305, ет. 8,
ап. 36, има задължения към ищеца за сумата от 811.51лв ,.., представляваща ценна на
топлинна енергия за периода м.11.2019г. до м.04.2020 г,., ведно със законната лихва, считано
от 07.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ този иск за
периода м.05.2018г. до м.10.2019г.,вкл. и за разликата до пълния предявен размер от
2003.69лв., както и сумата от 106.40 лв., представляваща мораторна лихва за периода -
15.09.2017г. до 30.12.2021 г като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен
размер от 343.92лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, срещу Р. В. Н., ЕГН
**********, гр. София, бул. С. № 78, бл. 305, ет. 8, ап. 36за признаване за установено спрямо
ответницата, че ищецът има вземания към нея за сумата от 45.68 лв. ., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2018г. до м.04.2020
г.мораторна лихва в размер на от по 9.98лв.. за периода от 31.01.2019г. до 30.12.2021 г.
ОСЪЖДА Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на Р. В. Н., ЕГН **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 93лв.
4
ОСЪЖДА Р. В. Н., ЕГН ********** да заплати в полза на Т. С.” ЕАД, ЕИК ЕИК,
сторените от него деловодни разноски за платена държавна такса в размер, юрисконсултско
възнаграждение в размер, определено съгласно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
депозит за вещо лице и374лв.., разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач –„Т. С. ЕООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5