Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесети септември през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова и при участието
на прокурор Василева от Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното
от съдия Шефки административно дело № 304 по описа на КАС за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 216, ал. 2 от ЗМВР, вр.
с чл. 301 АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по искова молба от Д.Ф.Д.
от ***, подадена чрез адв. Д.Д.,
срещу Областна дирекция на МВР - Кърджали.
Ищецът твърди, че със Заповед за задържане на лице с рег.№
194733-386/18.10.2018 г., издадена от
полицейски орган в РУ-Кърджали при ОД на МВР - Кърджали, на основание чл.72,
ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, било
постановено задържането му за времето от 17:50 часа на 18.10.2018 г. до 12:50
часа на 19.10.2018 г. С Решение №312/05.11.2018 г., постановено по адм.д. №393/2018 г. по описа на Административен съд - Кърджали,
оставено в сила с Решение №9030/13.06.2019 г., постановено по адм.д. №15215/2018 г. по описа на ВАС, горната заповед била
отменена, като незаконосъобразна. В исковата молба се сочи, че от
незаконосъобразния административен акт на ищеца били причинени имуществени
вреди в размер на 500 лв., за заплатеното адвокатско възнаграждение за оказана
правна помощ при задържането му, както и неимуществени вреди в размер на
1 000 лв., изразяващи се в психически и физически болки, страдания и
неудобства, уронване на доброто му име и човешкото му достойнство, психически дискомфорт и чувство за унижение и срам. Иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ОД на МВР - Кърджали, да му заплати сумата от 1 500
лв., като обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното им изплащане. Претендира и направените по настоящото дело
разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, както и в
представено от последния писмено становище, поддържа предявения иск.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР- Кърджали, чрез пълномощника си
– гл.ю.к.
П., оспорва предявения
иск . Счита, че в случая
не е реализиран фактическият състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като не
било доказано настъпването на твърдяните вреди от отменения
акт, нито наличието на причинна връзка между тях. Счита също, че
размерът на претендираните неимуществени вреди е
завишен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали намира предявения иск за основателен, поради наличие
на предпоставките на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Счита, че събраните доказателства
са установили претърпени от ищеца негативни преживявания, в резултат на
незаконното задържане, както и наличието на причинно-следствена връзка между
тях.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че по силата на Заповед за
задържане на лице с рег.№ 194733-386/18.10.2018 г., издадена от полицейски орган в РУ-Кърджали
при ОД
на МВР - Кърджали,
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка със ЗМ №**/***
г., за извършено престъпление
по чл.325, ал.3
от НК,
ищецът Д. е бил задържан в помещение за временно задържане в РУ-Кърджали, за времето от 17:50 часа
на 18.10.2018 г. до 12:50 часа на 19.10.2018 г.
По делото е
приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 18.10.2018 г. между Д.Д. и адв. М.С., с посочен
предмет: „защита и съдействие при задържане по ЗМВР и представителство по БП
***/** г. РУ-Кърджали“, с договорено и изплатено възнаграждение в размер на 500
лв.
Видно от
представения Лист за преглед на пациент №***, на 18.10.2018 г. в 19:25 ч.,
ищецът бил докаран от РУ-Кърджали за медицинско освидетелстване, като в момента
на прегледа бил без субективни
оплаквания. На 19.10.2018 г., в 13.30 ч. бил докаран отново в ЦСМП в афектирано състояние. Посочена е
основна диагноза МКБ ***
– *** /***/, като е приложена терапия ***.
Във връзка със
съдебното оспорване на Заповед за задържане на лице с рег.№
194733-386/18.10.2018 г., е постановено Решение №312/05.11.2018
г., по адм.д.
№393/2018 г. по описа на Административен
съд - Кърджали, оставено в
сила с Решение №9030/13.06.2019 г., постановено по адм.д. №15215/2018 г. по описа на ВАС, с което горната
заповед била отменена, като незаконосъобразна.
За да постанови решението си съдът е приел, че липсват данни,
установяващи
съпричастността на лицето към извършването
на престъплениепо
чл.325, ал.3 от НК, както и такива,
от които да се
направи предположение,
че жалбоподателят би извършил друго престъпление, което прилагането на ПАМ
би предотвратило. По
горните съображения съдът е приел, че наложената ПАМ е несъразмерна, като
правата на лицето са били засегнати в по-голяма степен от необходимото за
целта. Последните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на производството
по адм.д. № 393/2018
г. по описа
на АС-Кърджали, приложено по настоящото дело.
Според показанията на свидетелката Г. С.
Д. - *** на ищеца Д., след задържането последният се променил. Бил мрачен,
притеснен ***. Изключил си телефона, не
искал да общува с никого, ***. Това му състояние продължило до постановяване на
съдебното решение, с което била отменена заповедта за задържане.
По делото е разпитан като свидетел и Н.
С. М. - *** на ищеца, който твърди, че звънял на Д. 2-3 дена след задържането,
но последният не отговорил на обаждането. От съпругата на ищеца разбрал, че е
бил задържан, както и че не иска да говори с никого. Твърди също, че след
случая ищецът се затворил и спрял да общува с него за около 2 месеца, респ., за
времето до отмяната от съда на приложената ПАМ. Според свидетеля, различно било
и отношението на приятелите и колегите
му, тъй като същите го възприемали като „престъпник“.
При така приетото за установено от
фактическа страна, настоящият съд прави следните изводи по допустимостта
на иска:
Изпълнено е условието на чл.204, ал.1 от АПК -
искът е подаден от лице с правен интерес и е насочен против надлежен ответник.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът
по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е предявен след
отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай
се претендират имуществени
и неимуществени вреди от
отменена заповед за задържане на лице за 24
часа, издадена
от полицейски орган в РУ-Кърджали при ОДМВР – Кърджали.
По отношение на характера
на дейността по прилагане на принудителната административна мярка
по чл.72, ал.1,т.1 ЗМВР, съдът намира, че горната дейност е административна, тъй като се осъществява
от административни органи, по административен ред
и чрез упражняване на властнически метод. По отношение на претендираните
имуществени вреди, обратно на твърдяното от ответната страна, съдът приема, че
не е налице друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени в
хода на административното производство по прилагането на процесната
ПАМ. По отношение на тези разходи е неприложима разпоредбата на чл. 143 АПК,
тъй като последната касае единствено разноските, направени в хода на съдебното
производство. Поради административния характер на дейността по прилагането на
ПАМ, тези разноски не подлежат на обезщетение и по реда на чл.2 от ЗОДОВ, като
такива, направени в хода на образуваното досъдебно производство №**/***г. по
описа на РУ-Кърджали.
По изложените съображения, и тъй като в случая
се установи, че процесната заповед за задържане е отменена от компетентния съд с влязло в сила
съдебно решение, постановено по адм.д. №393/2018 г. по
описа на АС - Кърджали, предявеният иск се явява допустим за разглеждане от настоящия административен
съд.
Разгледан по същество искът е частично основателен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ въвежда
отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия
на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, като е предвидено исковете
да се разглеждат
по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.301 от АПК, когато административният акт
бъде отменен, след като е започнало неговото изпълнение, административният
орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно
- удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане,
засегнатото лице има право на обезщетение.
Съгласно чл.216, ал.2 от ЗМВР, за вреди, причинени на
граждани по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения, държавните служители в МВР не носят
имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да
обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите
правила на гражданското право. От своя страна, според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Горните разпоредби съответстват и на предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията
на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица.
При тази правна
уредба, за да възникне
право на обезщетение е необходимо да са налице
едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на администрацията, отменен по съответния ред;
2. вреда от този акт, действие или бездействие
на администрацията;
3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три
предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение
за претърпените вреди.
Налице
е първата предпоставка – незаконосъобразен акт – заповед за полицейско
задържане, издадено от административен
орган, отменена
с влязло в сила
съдебно решение.
Съдът
намира,
че е налице и причинена на ищеца неимуществена вреда от отменения
акт, както и причинна връзка
между причинената вреда и незаконосъобразната
заповед.
От доказателствата
по приложеното адм. дело №393/2018 г. по описа на АС -
Кърджали се установява, че въз основа на незаконосъобразната заповед, ищецът е
бил задържан в помещение за временно задържане в РУ-Кърджали, за времето от 17:50
часа на 18.10.2018 г. до 12:50 часа на 19.10.2018 г., като за период от 19 часа
е било ограничено правото му на свободно придвижване, както и че са били
извършени свързаните със задържането действия - личен обиск на задържаното лице
и конвоиране до ЦСМП-Кърджали. Самото задържане и фактическото лишаване на
лицето от правото на свободно придвижване, предполага настъпването на негативни
емоции, провокирани от поставянето му в изолирана среда и представляващи
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение. Освен ограничението на свободата
на движение на ищеца за времето на задържане, следва да се отчетат и негативните преживявания, изразяващи се в
психически дискомфорт, неудобство и чувство на
унижение. Наличието на негативни преживявания – силен стрес, подтиснатост, промяна на типичното за лицето държане, се
установяват както от обсъдения лист за преглед на пациент, така и от показанията
на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира в тази им част, като
логични, житейски обосновани и възпроизвеждащи състоянието на ищеца след
задържането му. По повод доводите на ответника за съществуващи близки отношения с ищеца, следва
да се отбележи, че настъпването на неимуществени вреди се доказва основно чрез
показанията на свидетели, познаващи лицето отблизо, за да може да се направи
съпоставка на психологическото му състояние преди и след прилагането на
принудителната мярка. Така установеното негативно отражение на задържането
върху психическото състояние на ищеца, несъмнено е в пряка причинно-следствена
връзка с незаконосъобразната заповед за задържане на лицето, тъй като
незаконосъобразната дейност на администрацията в случая безспорно е била
условие за настъпилото увреждане.
Не се установи от
събраните по делото доказателства, твърдяното в исковата молба уронване на
доброто име на ищеца и създаването на негативен образ в обществото, което да е
свързано с отменената заповед за задържане. В тази връзка, твърденията на св.М.
за различно отношение и възприемане на ищеца като „престъпник“, от страна на
негови приятели и колеги, са общи и неопределени, поради което не се кредитират
от съда.
Изложеното води до
извода, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за
причинени неимуществени вреди: налице е отменен административен акт – заповед
за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР;
негативно отражение на неправомерното задържане върху психическото състояние на
ищеца, респ. причинени му неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразния
акт, както и пряка причинно-следствена връзка между причинените вреди и
незаконосъобразната заповед за задържане. В този смисъл, предявената искова
претенция за неимуществени вреди съдът намира за доказана по основание.
Конкретният
размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде
определен при условията на чл. 52 от ЗЗД, приложим във вр.
с §1 от ЗР на ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се
определя по справедливост. В тази връзка следва да се съобразят характера,
вида, времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални интереси, като се вземат предвид и икономическия стандарт към
момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за
неправомерно обогатяване. В случая, като се отчетат естеството на
незаконосъобразната административна дейност; характера, интензитета и
времетраенето на негативните преживявания – необоснованото задържане на лицето
и ограничаването на правото му на свобода и свободно придвижване за период от 19
часа, както и предвид породените
негативни психически преживявания, без конкретно физическо или психическо
увреждане на здравето и без установено засягане на неговия авторитет, съдът
приема за справедливо, обезщетение на претърпените неимуществени вреди в размер
на 600 лева, която сума е адекватна на интензитета на причинения дискомфорт. В останалата му част, до претендирания
размер от 1000 лв., предявения иск за неимуществени вреди се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съдът
намира предявения иск за имуществени вреди за безспорно доказан по основание,
не и по размер, по следните съображения:
Налице е издадена спрямо ищеца заповед за
прилагане на ПАМ, отменена изцяло, като незаконосъобразна; имуществена вреда –
намаляване на имуществото на ищеца, в резултат на заплатен адвокатски хонорар
във връзка с административното производство по прилагането на ПАМ, както
и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразния акт. Ищецът не би
ангажирал адвокат за
оказване на правна помощ при задържането му и не би заплатил адвокатско
възнаграждение, конкретно за тази дейност, ако не бе издадена незаконосъобразната
заповед. Видно и от административната преписка по издаване на въпросната
заповед, находяща се в кориците на адм.д. №393/2018 г. по
описа на КАС, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и
съдействие, сключен на 18.10.2018 г. Тъй като в закона не е предвиден ред за присъждане на
разноските за адвокатски хонорар, направени в хода на административното производство,
то същите представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която
не е възстановена и за която ответникът дължи обезщетение, поради което неоснователни
са възраженията на ответната страна, за липса на предпоставките за прилагане на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Освен това, съдът приема, че адвокатската защита е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт.
По отношение на размера на имуществената претенция, съдът съобрази
следното:
В
случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500 лв., за заплатен адвокатски
хонорар за оказана правна помощ при задържането му. Установи се от
приложения ДПЗС, сключен между ищеца Д. и адв. М.С.,
че последния договор е с предмет, както „защита и съдействие при задържане по
ЗМВР“, така и „представителство по БП ***/** г. РУ-Кърджали“. За така описания
предмет е договорено и изплатено възнаграждение, общо в размер на 500 лв. Тъй
като в това производство подлежат на обезщетение само вредите, които са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразния акт, то и обезщетение се следва
само за частта от заплатения хонорар за оказаната правна защита и съдействие
при задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Заплатеното адвокатско
възнаграждение за представителство по ДП №**/*** г. на РУ-Кърджали не е пряка последица
от издадения незаконосъобразен акт и не подлежи на обезщетяване по реда на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В сключения ДПЗС, страните не са договорили отделен размер на
възнаграждението за оказаната правна защита и съдействие при задържането по
ЗМВР, като размерът на дължимото възнаграждение за осъществяване на такава
защита, не се установява и от хипотезите, визирани в Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и като взе
предвид установеното реално предоставяне на правна защита в хода на
административното производство; договорения общ размер на адвокатското
възнаграждение; продължителността на задържането, респ. на необходимостта от
предоставяне на адвокатска защита; характера на производството, изискващо
незабавна реакция от страна на адвоката, както и т. 11 на ТР № 3/22.04.2005 г.
на ОСГК на ВКС - обезщетението за имуществени
вреди да се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай, съдът
намира, че причинените на ищеца имуществени вреди за заплатен адвокатски хонорар
за оказана правна помощ при задържането му, са в размер на 250 лв. В останалата
част, до претендирания размер от 500 лв., предявения иск
за имуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Основателна
се явява и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата от 850
лева, считано от 29.07.2022 г. - датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
При
този изход на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и направените в
настоящото дело разноски, които съразмерно с уважената част от иска, възлизат
на 280 лева, от които: 10 лв. за дължимата и внесена от ищеца държавна такса и 270
лв. за договореното и изплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.07.2022 г. На
основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, във връзка с чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на ОДМВР-Кърджали следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които
съразмерно с отхвърлената част от иска, възлизат на 50 лв.
Така мотивиран, Административен
съд - Кърджали
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали,
***, да заплати на Д.Ф.Д. от ***, ЕГН **********, сумата от 850 лева, представляваща
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от извършено незаконно задържане
със Заповед за задържане на лице с рег.№ 194733-386/18.10.2018 г., издадена от полицейски орган в РУ-Кърджали при
ОД на МВР - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2022
г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част, до сумата в размер на 1 500 лева, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Кърджали,
***, да заплати на Д.Ф.Д. от ***, ЕГН **********, разноски по настоящото дело, в размер
на 280 лева.
ОСЪЖДА Д.Ф.Д. от ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция
на МВР – Кърджали,
***, деловодни разноски в размер на 50
лева.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен
съд, в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: